Нарича се Land Grabbing – новият модел за превземане на света без войни, кръв и насилие. Или как Monsanto окупира „независима” Украйна.

Представете си следните заглавия: чезна!”, „Помощ! 20 милиона души проку дени от родните места”, „Спрете Филип Хайлберг!” и т.н. Какво, нищо ли не ви говорят? „Германия из- Звучат странно?! Ааа, не знаете кой е Филип Хайлберг! Нека караме подред. Заглавията не ви говорят нищо, понеже те никога няма да се появят на първите страници на вестниците. Защото зад тях стои най-голямата афера от началото на новия век – land grab (от land – земя, и grab – заграбвам), заграбване на земеделски земи от бедни, развиващи се държави за промишлено земеделие. Естествено, „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън”, „Шпигел” и Ройтерс не пишат нищо по темата. Всъщност пишат, но в „Шпигел” например се казва, че досега по този начин са били заграбени земи, които се равняват на 45 милиона футболни игрища, или 3763 Манхатъна! Ефектен начин да се скрие проблемът, защото друго си е да напишат, че тези земи се равняват на територията на Германия, или около 350 000 кв.км. Само стойността на земята е 2,8 трилиона долара. В резултат на тази политика 20 милиона души са прокудени от своите плодородни земи и са принудени да живеят на друго място, след като техните родни места са продадени на богати инвеститори. Като Филип Хайлберг. Но тази човешка трагедия не е предмет на нито един международен форум, нито едно правителство не се ангажира с нея, макар че броят на тези хора е 20 пъти по-голям от бежанската вълна и като обем те представляват цяла една държава като Сирия. Американецът Филип Хайлберг е най-големият едноличен земевладелец в света и вече притежава селскостопански земи в различни държави общо с размерите на Македония. Той е син на търговец на кафе от Манхатън и може да се нарече „каубоят от Уолстрийт”, защото Филип е прототип на новия брокер от Уолстрийт, превърнал се в земевладелец. Хайлберг е намерил своята „държава – инвестиционна мечта”, това е Южен Судан, който обяви независимост от Северен Судан преди две години. След като натрупва прилично състояние като брокер, Филип създава инвестиционния фонд Jarch Capital и решава да инвестира в Африка. Така се превръща в най-големия земевладелец в Южен Судан. Земята му е предоставена от бившия военен и настоящ политик Паулино Матип, който дава под аренда на 55-годишния американец най-плодородната южносуданска земя край бреговете на Нил за 50 години! Чрез тази сделка Филип Хайлберг на практика финансира въоръжената борба на християните от Южен Судан срещу мюсюлманския Северен Судан. Така допринася за отцепването и независимостта на Южен Судан на 9 юли 2011 г., което вдига почти двойно цената на земята. Той е известен със скандалния си коментар, че „няколко африкански държави ще се разпаднат в следващите години, което ще оправдае политическите и икономическите рискове, които поема. Междувременно Хайлберг увеличи владенията си в Южен Судан два пъти и вече разполага с общо 12 хиляди кв.км плантации, тоест една „земеделска държава” с размерите на Катар! Хайлберг е ландграберът на ландграберите. Той се чувства най-добре в свят, в който законът произтича от дулото на оръжията. Пред списание Rolling Stone признава: „Това е Африка. Навсякъде е една голяма мафия, а аз съм като capo di tutti capi на тази мафия”. Живеем в един постдържавен свят, кошмара на хаоса, за който Робърт Каплан написа в прословутото си есе „Наближаващата анархия”: „Когато храната стане дефицит, инвеститорите се нуждаят от държави, които не ги принуждават да се подчиняват на някакви правила”. Rolling Stone нарече Филип Хайлберг „капиталистът на хаоса”. Украйна показа по драматичен начин какво точно означава това.

КАПИТАЛИЗЪМ НА ХАОСА

„Конфликтът в Украйна беше необходим, за да прикрие изкупуването на най-плодородните земи в Европа в интерес на чуждестранните корпорации” , заявява Биргит Бок-Луна, прессекретар на депутата от DIE LINKE в Бундестага Ниема Мовасат. Биргит, която е журналист и автор на публицистични книги, изрича онова, което никой до този момент не смее да назове. Украйна e осмата държава в света по обработваеми земеделски площи (33,3 милиона хектара). Това е една  от страните с най-плодородни земи – 55,8% от територията й. За сравнение в САЩ само 11,8% от земята е земеделска, а в Русия – едва 7,8%. В Украйна земеделските земи се използват по различен начин в сравнение с другите развити аграрни държави. Украинската държава е собственик на големите обработваеми масиви, а останалата част от бившите колхози е разпределена между 7 милиона селяни, които разполагат според закона за връщане на земята с максимум по 4,2 хектара. Макар дребните селски стопани да обработват едва 16% от земеделските земи в Украйна, те дават на страната 55% от аграрната продукция: 97% от картофите, 97% от меда, 88% от зеленчуците, 83% от плодовете, 80% от млякото. Обаче агресивното навлизане на чуждестранни компании на територията на Украйна има за цел да промени това, което ще доведе до разоряване на дребните земеделски производители.

Сега и двете категории – и държава, и частници – искат да продават, дори много под стойността на земята. Правителството няма друг изход, освен да продава активи и да увеличава износа на селскостопанска продукция, тъй като валутните резерви намаляват всеки месец с 1,5 до 2 милиарда долара. Финансирането от МВФ ще облекчи ситуацията само временно. Целта е налаганата отвън програма за стабилизиране да се превърне в национална след няколко години. Привличането на чуждестранна валута чрез експорт трябва да бъде основен стълб на стабилността, а Киев няма много възможности за избор извън земеделските продукти. Точно в такъв момент Европейският съюз предложи на Украйна статут на асоциирана държава. Но начинът, по който бе направено това, запали искрата на пожара, който ще тлее още дълги години. Истината обаче остава прикрита. Въпреки че е известна. Просто никой не иска да даде гласност на тази истина. Калифорнийският Oakland Institute в специален доклад от август миналата година публикува тайните клаузи, с които МВФ отпусна на Украйна 17 милиарда долара за възстановяване на икономиката на страната. Докладът носи многозначителното заглавие „Преминаване на страната на Запада: МВФ и ЕС в украинския конфликт”. Естествено, никой не се заинтересува от този доклад и за него няма нито дума в „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън”, „Зюддойче Цайтунг”, „Льо Монд” или „Кориере дела Сера”, изданията, на които всички останали медии се позовават винаги при „сензационни разкрития” за заговори, корупция, тайни съюзи, шпионски скандали и прочее. А в този доклад има много любопитни факти, които обясняват защо точно беше свален Янукович и защо украинците трябваше да се „разбунтуват” толкова яростно срещу отказа от Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. Вече споменатите издания коментираха, че основен виновник е руският президент Путин, който действал задкулисно и подкупил Виктор Янукович с кредит от 15 милиарда долара, за да бъде спасена Украйна от фалит и да го примами да се присъедини към Евразийския съюз. Докладът на Oakland Institute предлага друга версия, според която истината е доста по-различна. Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС е обвързано с условието страната да вземе от МВФ и Световната банка 17 милиарда долара, за да осъществи мащабни реформи в икономиката и да я подготви за присъединяване към Евросъюза. Дотук нищо лошо, България също мина по този път, както и доста страни от Източна Европа, които трябваше да изпълнят задължителна програма за приватизация, либерализиране на пазара, ликвидиране на социалната държава, масирано навлизане на чужди компании, които ликвидират националната икономика и финанси. Но Украйна като една от най-мощните аграрни държави получава и допълнителен ултиматум: под Параграф 404 в Споразумението за асоцииране на Украйна, който се отнася до общата политика в областта на селското стопанство, е записано, че „двете страни ще си сътрудничат с цел разширяване на сферата на биотехнологиите”. На пръв поглед нищо тревожно, биотехнологиите са важна част от развитието на икономиката и земеделието. Но когато Украйна се запознава с условията на МВФ и Световната банка за отпускане на кредитната линия от 17 милиарда долара, там е записано черно на бяло, че одобряването на парите е пряко свързано с допускането на украинския пазар на американски компании като производителя на селскостопанска техника John Deere и най-големия производител на генномодифицирани семена Monsanto. Янукович се отказва от Споразумението за асоцииране и се обръща към Русия за помощ, а Путин се съгласява да му отпусне 15 милиарда долара дългосрочен кредит, разсрочва украинския дълг и намалява цената на доставяния природен газ. В доклада на Oakland Institute Майкъл Кокс, директор на Отдела за иновации към инвестиционната банка Piper Jaffray, анализира: „Украйна и в по-широк смисъл Източна Европа са сред най-перспективните пазари за земеделските машини на John Deere и за семената на Monsanto и химикалите на DuPont”.

ИНВЕСТИЦИИ MONSANTO

През май 2013 г. WikiLeaks разпространява секретни грами на американски дипломати от 2007 г., които разкриват, че Държавният департамент лобира по целия свят в полза на биотехнологичните корпорации като Monsanto, DuPont, Cargill, Deere&Company. Американският посланик в Париж Крейг Степълтън, който е бивш бизнес партньор на президента Джордж Буш в Тексас, го казва в прав текст, докладвайки на Държавния департамент какво е свършил по отношение на ГМО: „Моите хора в Париж препоръчват да съставим списък с целите, срещу които трябва да насочим нашия огън, макар че той може да има болезнени последици заради колективната отговорност в ЕС. Този списък трябва да е премерен, а не ожесточен и да бъде част от дългосрочен план, тъй като не бива да очакваме бърза победа. Нашето отмъщение трябва да даде ясен сигнал, че сегашната позиция на ЕС ще има висока цена и едновременно с това да помогне да увеличим гласовете в полза на биотехнологиите”. Едновременно с това американската агенция Food&Water Watch публикува свой доклад, озаглавен „Биотехнологични посланици: Как Държавният департамент налага дневния ред на световните производители на зърно”. В него също се проследява как американски дипломати „лобират пред чуждите правителства, за да провеждат подходяща политика и да налагат приемането на закони, които са благоприятни по отношение на биотехнологиите в земеделието, участват в пиар кампании за подобряване на имиджа на биотехнологиите и активно се включват в кампании против закони, които изискват контрол и маркиране на продуктите, създадени с помощта на генно инженерство”. Авторите на доклада стигат до заключението, че американската дипломация работи открито в подкрепа на ГМО храните и ги налага като „стратегически търговски и правителствен императив”. А онези, които се противопоставят на този курс, „стават обект на агресивна политика в милитаристичен стил”. Коя страна бе най-яростният противник на ГМО в Европа? Франция. Коя страна има най-сериозни проблеми през последните години в областта на сигурността и е принудена да живее в условия на военно положение? Франция. Следете внимателно каква позиция ще заеме Париж по отношение на ГМО и Monsanto през следващите години. Вече първият пробив е направен с фирмата AgroGeneration, която, макар и управлявана от американци от украински произход, е регистрирана във Франция и се води за френска, а Monsanto и Cargill привлякоха за съвместна работа в Украйна френската Limagrain, която държи 50% от глобалния пазар със семена. Как точно действа тази „агресивна политика в милитаристичен стил”, проличава съвсем ясно от съдбата на президента Виктор Янукович в Киев.

На 15 май 2013 г. Китай назидателно изгаря товара на три кораба с американска ГМ (генномодифицирана) царевица на компанията Sygenta US и с това назидателно отговаря на американските опити за заобикаляне на забраната за внос на ГМО продукти, съдържащи ген MIR-162. Тази доставка е част от политиката на САЩ да принуди Китай да приема ГМО продукти, тъй като китайската държава отказва категорично да внася от Monsanto. Операцията е много важна за Вашингтон, защото, откакто Китай стана член на Световната търговска организация (СТО), търговията между двете страни направо се изстреля във висините и скочи със 120% от 2008 г. насам. Сега тя е с обем от над 30 милиарда долара, като една четвърт от него се пада именно на аграрните продукти. Половината от тези продукти представляват царевица и различни зърнени храни. Китай обаче отказва да приема генномодифицирана царевица за фуражи и американските компании реагират бързо, като намират заместител под формата на „разтворима суха шира” (Distiller Dried Grain with solubles – DDGs), вторичен продукт от биомасата за етанол, от която просто са извлечени въглехидратите, но може да се използва и за храна на млекодайните крави. След скандала през 2013 г. Китай спира изцяло вноса на американска царевица и се обръща към Украйна с оферта за внос. В резултат на това цената на царевицата пада драстично, а Украйна като третия най-голям износител в света може да реализира почти цялата си царевица в Китай. САЩ са най-големият производител, но остават извън играта. И ето, че тук в играта се включва и американският отговор в „милитаристичен стил”. Вече стана дума за включената като допълнителна точка 404 от Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. Маневрата е подготвена още през май веднага след скандала с Китай. На 20 май 2013 година Monsanto обявява намеренията на компанията да инвестира 140 милиона долара в завод за семена за пшеница в Украйна. Новината е потвърдена от представителя на компанията в Киев Виталий Федчук: „Ще работим само с обикновени семена, защото в Украйна са разрешени за производство и внос само обикновени семена”. Но на 4 ноември 2013 г. група депутати и шест големи земеделски асоциации изненадващо внасят за одобрение закон, който разрешава производството, вноса и използването на ГМ семена. Още на следващия ден президентът на Асоциацията на зърнените храни Владимир Клименко свиква пресконференция в Киев и заявява: „Взехме решение в Украйна да бъде легализирано използването на ГМ семена, които са преминали проверка в САЩ в продължение на дълго време”. (В това изречение само имената на държавите не са лъжа. Генномодифицираните семена и ГМО никога не са преминавали през дълготрайна независима проверка в САЩ, а какво остава това да се прави специално за Украйна.) Всъщност целият този спектакъл е организиран като част от условията за асоциирането на Украйна. Хенри Оскар Роуландс, издател на онлайн списанието за борба с ГМО Sustainable Pulse (живее в България от 1995 г. и е син на актьора от „Ало, Ало” Дейвид Роуландс), казва: „Украинското селско стопанство сериозно ще пострада, ако позволи използването на генномодифицирани семена в страната. Украинските земеделски стопани ще открият, че ще загубят пазари за износ на своята продукция, защото никой не иска такава продукция – както в ЕС, така и в Русия”. По повод обявените от Monsanto инвестиции в Украйна до 2017 г. Роуландс казва: „Иска ли наистина Украйна да зависи изцяло от успеха или провала само на една американска компания?”. На 13 декември 2014 г. на пресконференция във Вашингтон Джийзъс Мадрацо, вицепрезидент на Monsanto, отговарящ за международното сътрудничество, казва след среща с украинския министър Алексей Павленко: „В момента концентрираме усилията си върху потенциала за развитие на обичайните зърнени култури. Но се надяваме на някакъв етап в бъдеще биотехнологиите да станат достъпни за украинските фермери”. Само седмица по-късно „Monsanto Украйна” направи коледен подарък на украинците: програма за „социално развитие” на страната, наречена „Житницата на бъдещето”. Тя предоставя на украинските земеделци грантове, за да „почувстват, че могат сами да си подобрят положението, без да чакат подаяния”. Списание Oriental Review пише в началото на годината, че в Украйна вече са отменени всички закони, които контролират производството и вноса на генномодифицирани храни, като в момента 70% от соята, 20% от пшеницата и 10% от слънчогледа са от генномодифицирани семена. Това прави 3% от земеделските площи, но много скоро това ще се промени. Прогнозата на Oriental Review е: „До две-три години, когато ще бъдат осигурени условията за прилагане на Споразумението за асоцииране на Украйна в ЕС, лобистките усилия на Monsanto ще превърнат украинския пазар в олигопол, в който доминираща роля ще играят американските корпорации”. За целта в играта са привлечени почти всички местни банки. Те предлагат изгодни кредити на земеделски производители само при условие че се съгласят да използват „сертифицирани хербициди”, т.е. това е скритата форма, под която директно се налага монополът на Monsanto. Президентът на U.S.–Ukraine Business Council Морган Уилямс казва: „Украинското земеделие би могло да се превърне действително в златна мина. Но съществуват много аспекти в украинския бизнес климат, които трябва да се променят. Главният въпрос е свързан с това правителството да се махне изцяло от бизнеса”. Управителният съвет на ръководения от Морган Уилямс U.S.–Ukraine Business Council се състои от 16 членове, петима от които са от Monsanto, John Deere, DuPont Pioneer, Eli Lilly и Cargill. Самият Морган Уилямс е пиар на инвестиционната компания SigmaBleyzer от Тексас, която пък е основен акционер в регистрираната във Франция AgroGeneration, която е четвъртият голям западен владетел на плодородни земеделски земи в Украйна.

КЪДЕ Е ЗЕМЯТА НА УКРАЙНА?

На 20 декември 2015 г. украинските депутати са посрещнати пред входа на Върховната Рада от кървава кравешка глава. Протестът е срещу обсъждания законопроект за отмяна на специалните привилегии за земеделските производители да продават на по-ниски ставки на ДДС. Кравешката глава се превърна в символ на модела, по който се развива толкова важният за страната аграрен сектор – безжизнено тяло, чиято глава е някъде другаде. Тоест тотална несвързаност. В последния ден на февруари 2016 г. премиерът Арсений Яценюк за пореден път демонстрира именно това – скандална некомпетентност. Въпреки че мораториумът върху продажбата на земеделска земя трябва да бъде продължен до 1 януари 2017 г., той обявява, че правителството има намерение да продаде 1 милион хектара на открити търгове. Отново въпреки забраната за търговия със земя и в момента 1,6 милиона хектара вече се намират в чужди ръце, като най-голям собственик е офшорката Kernel Holding S.A., регистрирана в Люксембург. Тя притежава 444 800 хектара. Друга офшорка, регистрираната в Кипър – Mriya Agro Holding, контролира 405 000 хектара, руската „Ренесанс Групп” има 250 000 хектара, а френската компания AgroGeneration – 120 000 хектара. Според данни на украински медии 10 компании контролират 3 милиона хектара от най-плодородните земи в Украйна. Адвокатската кантора Frishberg&Partners в свой доклад за 2015 г. обяснява как се заобикаля забраната. Най-популярната маневра е земята да се даде под аренда за 50 години напред и това е масова практика. Това е форма на корупция, тъй като по този начин фирмите имат оправдание за ниските цени, по които слагат ръка върху плодородните земи, а силните на деня печелят пари от корупционните схеми, уж защитавайки закона. Мораториумът засяга само земеделските земи и отдаването под аренда е единствената законна форма за инвестиране в украинското земеделие. Другата законна форма е да се купуват дялове от украински агрокомпании. За да може да се осъществява тази схема, земеделският бизнес е концентриран в ръцете на 20-ина големи играчи – Сергей Таруга, Вадим Новинский, Виктор Нусенки, Владимир Школьник, Олег Бахматюк и Юрий Косюк. Най-големият сред тях е Олег Бахматюк, собственик на UkrLandFarming. Той е и най-големият едноличен земевладелец в Украйна със 700 000 хектара. Петият най-богат украинец Юрий Косюк е президент на „Мироновский Хлебопродукт” (МХП), един от най-големите аграрни холдинги в Украйна с 360 000 хектара плодородни земи. МХП и нейният собственик Косюк държат монопола върху производството на пилета и пилешки продукти, съответно и износа, като са един от основните доставчици на деликатесни продукти като фоа гра за Франция. През последните 5 години компанията на Косюк е инжектирана с 300 милиона долара под формата на дългосрочни кредити от Международната финансова корпорация (инвестиционната ръка на Световната банка). Амбицията е да бъдат създадени най-големите индустриални птицеферми, които ще превърнат Украйна освен в „житницата” и в „месарницата” на Европа. Вече е готов гигантският птицезавод край Виница, а след като завърши вторият етап от проекта, МХП ще бъде кралят на птиците на Стария континент.

На 14 февруари 2014 г. само седмица преди преврата срещу Виктор Янукович американската компания Cargill купува 5% от UkrLandFarming. Според украинските медии сделката е на стойност 200 милиона долара и целта й е „да насърчава износа на компанията за Китай”. Cargill се оказва с височайше присъствие и в другата най-могъща украинска агрокомпания – Kernel Holding S.A., с президент Андрей Веревский, най-загадъчният украински милиардер. Вицепрезидент в неговата компания е не някой друг, а бившият финансов директор на Cargill Тон Шуринк, работил 32 години за най-голямата в света хранително-вкусова частна компания. Още през 2011 г. Cargill придобива и холандската компания за фуражи „Провими”, включително нейния украински клон. Cargill се чувства в Украйна като у дома си. Компанията има голям опит и в Русия, който започва още от 1963 г., но едва през 1991 г. е открито първото й представителство в Москва. През всичките тези години корпорацията е вложила в руското селско стопанство над 1 милиард долара. Cargill владее речен терминал за зърно в Ростов на Дон, а през декември 2013 г. придобива и миноритарен дял в дълбоководен терминал в черноморския порт на Новоросийск. Според Яценюк Cargill през 2015 г. е подписала меморандум за инвестиции за 100 милиона долара в украинската инфраструктура и строителство на терминал в порт „Южен”. Всъщност Cargill е най-голямата частна компания в хранителното производство в света изобщо с приходи за миналата година от 324 милиарда долара, но с обявена печалба от само 6 милиарда. Това е напълно обяснимо, защото Cargill е със седалище в данъчния рай Цуг в Швейцария. Всъщност това е и най-секретната компания в света. Cargill не общува с медиите, не дава интервюта, а в една от скромните брошури на компанията пише: „Ние купуваме, търгуваме, превозваме, смесваме, мелим, разбиваме, преработваме, рафинираме, овкусяваме, доставяме денонощно по цялата планета”. И още: „Ние сме брашното в хляба, царевицата в макароните, солта в чипса. Ние сме царевицата в тортилата, шоколадът в десерта, подсладителят в газираната напитка. Ние сме олиото в салатата и телешкото, и свинското, и пилешкото от вашата вечеря. Ние сме памукът във вашата дреха, вътъкът на вашия килим, торовете във вашата нива”. Cargill притежава контролния пакет от най-голямата компания за изкуствени торове Mosaic, а Sun Valley, филиал на Cargill, доставя половината от пилешките продукти за закусвалните на McDonalds и KFC по света, произвежда и една трета от царевичния сироп в Европа. Освен всичко останало Cargill поддържа стратегически съюзи и джойнт венчъри с доста компании за семена и агрохимическа продукция, като Monsanto, DuРont, Syngenta и Limagrain. Що се отнася до компаниите за агрохимикали, тук партньорите са отново DuPont, Monsanto, Syngenta, но също така Dow и двата германски гиганта Bayer и BASF. Стратегическите съюзи между тези компании им позволяват да контролират 75% от пазара на тези продукти в света. Cargill има сериозно присъствие в Украйна от над 20 години, като осигурява почти цялото количество пестициди, торове и семена, използвани в украинското земеделие. Затова през последните три години разширява активите си с нови силози, два завода за фуражи и вече споменатия дял в UkrLandFarming.

Компанията Monsanto оперира в Украйна от 1992 г., като увеличава двойно своя екип през март 2014 г. – само две седмици след свалянето на президента Янукович. Това е свързано с инвестиция от 140 милиона долара за построяване на нов завод за семена. Коя компания бърза да инвестира такава сума в условията на хаос, без правителство, в разгара на предизборна борба и неясно бъдеще. А може би бъдещето е ясно за Monsanto, защото самата компания е част от този процес. Датската компания Trigon Agri владее 52 000 хектара чернозем в района около Лвов, като част от капитала е финландски – UB Securities (7,9 %), а участие имат също така JP Morgan Chase UK (9,5%), Swedbank (9,4 %), Euroclear Bank от Белгия (6,6 %) и JP Morgan Clearing Corp. (САЩ – 6,2%). United Farmers Holding Company, собственост на саудитски инвеститори, контролира 33 000 хектара чрез украинската фирма Continental Farmers Group PLC. Американският пенсионен фонд NCH Capital притежава 450 000 хектара в Централна Украйна, като първите инвестиции са били направени още през 1993 г. NCH Capital е един от първите западни инвеститори в украинското земеделие. Характерното за този инвеститор е, че взема под аренда малки участъци обработваема площ, между 2 и 6 хектара, като постоянно разширява владенията си. Договорите за аренда са сключени така, че в момента, в който падне мораториумът за продажба на земя, компанията веднага ще може да ги купи.

ЗАГРАБВАНЕ НА ЗЕМИ

В света съществуват 1,4 милиарда хектара обработваеми земеделски площи, които дават поминък на 550 милиона души и осъществяват оборот от 800 милиарда долара. Според Световната банка земеделието е много печеливш бизнес и през следващите години ще бъдат осъществени сделки със земеделски земи на стойност 150 милиарда долара. Една от причините за тази прогноза са очакванията, че цената на пшеницата и ръжта през 2017 г. ще скочи с 50%, а на слънчогледовото семе ще се увеличи двойно. Поради това за много държави закупуването на земеделска земя извън националните граници се е превърнало в национална политика. Това се отнася специално за страните от Персийския залив, Китай, Южна Корея, Индия, Япония и, разбира се, на първо място – САЩ. Арабските шейхове добре си дават сметка, че „черното злато” няма да е вечно, и затова подготвят почвата за новия доходен бизнес – земеделието. Доскоро се смяташе, че най-доходното място за влагане на пари в земеделие е Африка заради ниската цена и благоприятните условия. В страни като Етиопия и Южен Судан земята може да бъде „наета” за десетилетия напред само срещу цена от 1 долар и дори за 20 цента на хектар, а покупката е също на смешни цени от 20-30 долара за хектар. Но сега вече модната дестинация е Украйна, където хектарът върви по 700 долара (тоест по 70 долара на декар), като най-скъпите земи са в Сумска и Черниговска област – по 1100 долара на хектар, а много частни стопани са готови да продават и за 20 долара на декар, за да оцелеят. Само за сравнение: в съседна Полша земята се продава по 8000 долара за хектар. В същото време в САЩ един хектар се продава за 44 000 долара! Вестник „Ню Йорк Таймс” пише през май 2015 г., че „възраждането на Украйна може да дойде само от индустрията на земеделието – само трябва да се премахнат ненужните законови бариери”. Особено активни на този пазар са американски фирми за генномодифицирани продукти и за производство на биогорива. Дори престижни американски университети като Харвард, Вандербилд и Станфорд стават земевладелци и купуват огромни земеделски площи, най-вече чрез специализирания посредник Emergent Asset Management, базиран в Лондон. Университетът на Айова през миналата година купува земя за 700 милиона долара, в резултат на което 162 хиляди души ще трябва да напуснат родните места и да се преместят да живеят в по-неплодородните региони на страната.

Едно ново понятие обединява всички тези примери и според Световната банка между 10 и 30% от обработваемата земя могат да станат обект на подобни сделки през следващите 10-20 години. В миналото най-големите сделки за отдаване на земеделски земи на лизинг са сключвани за площи от около 100 000 хектара. Сега това са най-скромните сделки, а традиционно вече се купуват или отдават на лизинг поземлени участъци от над 500 000 хектара. В условията на световна финансова криза придобиването на земя в чужди държави, land grabbing, се превърна в международен феномен. Стремежът да се използват земеделски земи в чужбина за отглеждане на основни хранителни продукти – царевица, ориз, пшеница, ечемик, представлява нов етап в стратегиите на геополитиката в условията на дефицит на храни. Както отбелязва Лестър Браун, президент на Earth Policy Institute: „Земята е новото злато на света и това обяснява златната треска, на която сме свидетели през последните пет години”. Никой не знае за каква територия става въпрос, но според сайта GRAIN и Международния институт за изследвания в областта на храните (IFPRI) става въпрос за 33 милиона хектара през 826 сделки. Единственият досега официален доклад на Световната банка от януари 2011 г. почти изцяло се базира върху данните GRAIN. В документа се посочва, че при анализа на 464 сделки със земи е установено, че едва една пета от тях са реализирани в проекти за отглеждане на земеделска продукция. За останалите се подозира, че са осъществени от спекуланти на земя с цел печалба. Любопитно е, че Световната банка е успяла да се добере до данни за размера на поземлените участъци само за 203 проекта (останалите са били конфиденциална информация), въпреки това тяхната обща площ възлизала на 46 милиона хектара (горе-долу колкото територията на проблемната днес Сирия!). Обърнете внимание: става въпрос едва само за една трета от сделките, при това само за онези, които са официално обявени, тоест не съдържат съмнителни клаузи. Ако приемем, че земята по останалите 261 е също толкова, то това означава, че само за една година са били „заграбени” земи с територията на днешна Германия! Кой би водил кървави дългогодишни войни за придобиване на чужди земи, когато може да си ги купи на изгодна цена. Преизчислени в пари, тези сделки възлизат на стойност между 30 и 40 милиарда долара и тази сума е приблизително десет пъти по-голяма от финансовата помощ на Световната банка за борба с глада. Ако приемем, че от тези земи се добиват средно по 2 тона зърно, приблизително два пъти повече от средните добиви за Африка, но значително по-скромно от Европа (8,1 тона за „лидера” Холандия, 6,9 за Франция, 5,7 за Германия и др.), от тези земи може да се получава реколта от около 60-80 милиона тона, което представлява повече от една трета от световното производство от 220 милиона тона. Напълно достатъчно, за да реши зърнения проблем в Близкия изток. Според анализатора от Nomura Securities Ричард Фъргюсън тази тенденция представлява третата гигантска аутсорсинг вълна – след промишлената през 80-те и информационно-технологичната от 90-те. Любопитните данни в доклада не свършват с тези факти. Прави впечатление, че от 464 проекта с декларирани цели за използване на земите само 37% включват проекти за производство на храни от първа необходимост, докато 42% са насочени само за извличане на печалба, 21% се заделят за отглеждане на индустриални култури, или cash crops – кафе, чай, каучук, а други 21% за производство на биогорива. Това, което прави най-силно впечатление при този нов колониализъм, е фактът, че страните напълно доброволно искат да бъдат покорени от новите завоеватели. За Украйна вече стана въпрос. В страни като Мозамбик интересът към земеделските земи е два пъти по-голям от обработваемите площи в страната, половината от тях вече са в чужди ръце за срокове от 25 до 99 години. В Либерия плодородните земи са продадени или отдадени на лизинг 100 процента! Габон е отдал в чуждестранни ръце 86% от земеделските земи, като най-голям собственик е Сингапур – 74% са негово владение. Судан позволява на чуждестранните инвеститори да изнасят до 70% от реколтата, която получават от неговите земи, въпреки че страната е реципиент на най-голямата хуманитарна помощ за борба с глада. Пакистан също предоставя щедро земи на страни от Персийския залив, като гарантира на богатите инвеститори защита на реколтата им чрез специална армия от 100 000 войници, изключително само на разположение на земеделските фирми. Правителството на Филипините е разпродало и е предоставило на лизинг 50% от плодородните земи, а най-голям собственик е Саудитска Арабия, която контролира 17% от тях. Всички тези усилия споделят две общи надежди: едната е, че бедните и гладни държави ще се модернизират и ще тръгнат по пътя на развитието. Другата е, че чуждите инвеститори в Африка, Азия и Латинска Америка ще могат да произвеждат достатъчно храна, за да изхранят 9 милиарда жители на земята.

ГОЛЯМОТО ЛАПАНЕ

„Когато храната стане дефицит, инвеститорите се нуждаят от държави, които не ги принуждават да се подчиняват на някакви правила”, твърди американецът Филип Хайлберг. Става въпрос за държави, които позволяват износ на храни въпреки глада и мизерията сред собственото им население, където управлението е затънало в корупция или в дългове, където управлява диктатор или бушува гражданска война, или където работната сила емигрира масово и се нуждае от визи и работа. Голяма част от новите сделки се сключват между правителства на междудържавно ниво. Новите собственици са компании или режими, поддържащи близки връзки с тях, като например суверенните инвестиционни фондове. Половината от „заграбените земи” са на територията на африканския континент, по-специално в зоната на Субсахарска Африка, която е изключително евтина в сравнение със земеделските земи в Азия например. Анализирайки тези „поземлени сделки”, Центърът за международни изследвания на горите (CIFR) установява, че две трети от тези земи са на територията на седем държави: Етиопия, Гана, Либерия, Мадагаскар, Южен Судан и Замбия. В Етиопия например един хектар земя на лизинг за една година струва само 1 долар, докато в Азия цената му е 100 долара и повече. Покупката на земя по 350-500 долара за хектар в Замбия е точно десет пъти по-евтина от същите плодородни земи в Аржентина и САЩ. За дребния фермер в Африка средните добиви от хектар остават неизменни за последните 40 години заради липсата на техника, технологии, торове, достатъчно напояване. Това означава, че и печалбите са на същото равнище. Другият най-масирано „заграбван” регион в света е Югоизточна Азия – Камбоджа, Лаос, Филипините, Индонезия. На трето място е Латинска Америка, особено Бразилия и Аржентина. Камбоджа дава на лизинг на Кувейт огромни територии земеделски земи, а Судан и Катар създават джойнт венчър за обработване на пустеещи земеделски земи. Представители на саудитското кралско семейство посещават Бразилия, Етиопия, Казахстан, Филипините, Южна Африка, Судан, Турция, Украйна, Виетнам и Австралия с една и съща мисия – изкупуване на земеделски земи.

ГЛАД ЗА ИНВЕСТИТОРИ

Инвестиционният капитал идва от много източници, включително от инвестиционни банки, пенсионни фондове, университетски фондации и богати хора. Много големи инвестиционни фондове включват в своето портфолио придобиването на земеделски земи. Дори нещо повече: много от тези фондове се преориентират изключително и само към придобиване на земеделски земи. По данни на Bloomberg в периода 2000–2015 г. възвръщаемостта от инвестиции в земеделски земи е два пъти по-висока от инвестициите в злато или в компаниите от S&P 500 и седем пъти по-висока от инвестициите в строителството! Затова е обясним интересът към влагане на капитали в земеделието. Но не са малко и случаите на спекулативни инвестиции в земи без никакво намерение за развиване на земеделско производство. Гладът за инвеститори, които да влагат капитали за производство на земеделски продукти, привлича солидни банки и инвестиционни фондове, като Goldman Sachs, Morgan Stanley и Black Rock Inc. Morgan Stanley купува 40 000 хектара в Украйна, Goldman Sachs придобива правата върху производството на пилета и месо в Китай, включително върху използването на земеделските земи за това производство. BlackRock, Inc. създава аграрен хедж фонд с капитал от 200 милиона долара, от които 30 милиона долара са предназначени изключително само за закупуване на земеделски земи. Инвестиционната компания Al Qudra от Абу Даби закупува огромни поземлени участъци в Мароко и Алжир, Пакистан, Индия, Сирия, Виетнам, Тайланд и Южен Судан, като общата територия на придобивките й надхвърля територията на държава като Ливан. Нарасналото търсене на биогорива (произвеждани от етанол и захарна тръстика) и биодизел също ускорява търсенето на земеделски земи в чужбина. САЩ увеличават използването на етанол с 15 милиарда към 2015 г., ЕС също си поставя за цел 10% възобновяема енергия в транспорта, които да идват изключително от горива от растения. Биогорива като етанола се произвеждат от захар, а биодизелът – от рапица,  и после се смесват с традиционни горива. Целта е да се намалят въглеродните емисии от транспорта, както и зависимостта от вносен петрол.

От друга страна, придобиването на земи има за цел също така да осигури достъп и до водни източници. Независимо дали земеделските култури ще бъдат напоявани изкуствено или чрез дъждовно напояване, придобиването на земя едновременно е и придобиване на прилежащите водни източници. Което означава, че там, където водата е в оскъдни количества, сделките за земя придобиват стратегически характер. Което означава, че в бъдеще е възможно водата да стане повод за война. Само един пример. Според д-р Дебора Босио, директор на департамента „Изследвания на земята” към Международния център за тропическо земеделие, придобиването на земи в Етиопия и Южен Судан сериозно засяга интересите на Египет. Анализирайки 12 сделки за земеделски земи, обхващащи 140 000 хектара обработваеми площи, д-р Босио и колегите й изчислили, че ако те бъдат включени към системата за напояване от река Нил, това ще увеличи напояваните площи седем пъти в сравнение с тези отпреди пет години и ще намали с 4% дебита на водата по река Нил. Това означава, че Египет ще получава по-малко вода от Нил и това може да повлияе негативно върху реколтата от пшеница и други зърнени храни там.

НАЙ-АКТИВНИТЕ ИГРАЧИ

В Китай живеят 20% от населението на земята, но обработваемата площ е само 9% от тази на планетата. Япония е най-големият вносител на зърно в света, следвана от Южна Корея. Страните от Персийския залив внасят до 60% от хранителните продукти, а техните водни ресурси ще стигнат да напояват оскъдните плодородни земи едва още 30 години. За десет години – между 2005 и 2015 г. – разходите за внос на храни скачат от 8 на 20 милиарда долара. Поради което те предприемат стъпки за гарантиране на своята хранителна сигурност чрез финансиране на земеделско производство в чужбина. Най-напред Катар, страна с едва 1% плодородни обработваеми площи, купува в Кения 40 хиляди хектара земеделски земи за отглеждане на зърнени продукти, изнасяни 100% обратно в Катар. Обединените арабски емирства, принудени да внасят 85% от хранителните продукти, купуват 324 000 хектара в пакистанските провинции Пенджаб и Синд. Саудитска Арабия харчи милиарди долари за култивиране на пустинни земи за отглеждане на царевица, като в момента страната напълно задоволява своите нужди, без да се налага внос. Но изведнъж саудитите сменят тактиката, след като става ясно, че фермерите унищожават с катастрофална скорост водоносния слой под пясъчните дюни в пустинята. Поради което Саудитска Арабия отново се ориентира към инвестиции в земеделски земи в чужбина. Впоследствие към този тренд се присъединяват и Южна Корея, Япония и Китай. Китайското правителство обещава на китайците да увеличи пет пъти производството на ориз – от 100 000 на 500 000 тона. Първата стъпка към реализирането на това обещание е закупуването на 101 000 хектара земеделски земи в Зимбабве и инвестирането в Мозамбик на 800 милиона долара за модернизиране на местното оризопроизводство. Япония внася 60% от храните, а Южна Корея дори 90%, ако изключим ориза. Поради това правителствата на двете страни насърчават своите компании да придобиват земеделски земи в чужбина, а Сеул дори разработи национален план за облекчена процедура за купуване на земи за производство на храни за южнокорейския пазар. The Daewoo Logistics Corporation реши да навлезе агресивно на пазара в Мозамбик, предлагайки на правителството да закупи 1,3 милиона хектара за 6 милиарда долара. Сделката се проваля, но междувременно Южна Корея придобива повече от 1 милион хектара в Южен Судан, Монголия, Индонезия и Аржентина. Сред най-активните купувачи на земи са още Обединените арабски емирства, Египет, Бахрейн. Така например компанията от емирствата Al Ghurair Foods преди пет години взема на лизинг за 99 години 380 000 хектара земеделски земи от Судан за отглеждане на пшеница, други зърнени храни и соя, които след това ще изнася в Персийския залив. Египет има програма да отглежда царевица върху 840 000 хектара в Уганда, Кувейт е взел на лизинг 130 000 хектара оризови плантации в Камбоджа, суданското правителство предоставя за 99 години на лизинг 1,5 милиона хектара на Египет и Южна Корея. Но най-шокиращата сделка досега е предложена от президента на Демократична република Конго Джоузеф Кабила, който дава 10 милиона хектара (почти колкото цяла България) на Южна Африка. Ако се бе осъществила, тя без съмнение щеше да бъде повод за война при неговия заместник.

Най-агресивният купувач на земи в чужбина е Саудитска Арабия, като правителството отделя всяка година по 800 милиона долара за насърчаване на компании, които отглеждат ориз, пшеница, ечемик, царевица и чиято продукция след това внася. Саудитската програма е пример за една все по-бързо набираща скорост тенденция: страни, изнасящи капитали, но внасящи храни, аутсорсват земеделско производство в страни, които разполагат със земеделски земи, но нямат средства, за да ги обработват. Инвестициите в земеделска инфраструктура са третото сериозно перо в китайския план за икономическо стимулиране на стойност 1 трилион юана (585 милиарда долара). Китай разполага с 11 изследователски центъра в Африка, чиято задача е единствено да насърчават увеличаването на добивите от обработваемите площи, купени или взети на лизинг от китайски компании. В момента това е най-позитивната политика, тъй като според Световната банка всички страни от Субсахарска Африка харчат 11 пъти по-малко средства за научноизследователска дейност в областта на земеделието от Китай. Освен това един от най-сериозните проблеми на местните фермери в Африка е тяхната неспособност да си осигурят финансиране за използване на торове. Затова, ако новите собственици на земята помогнат на фермерите да си осигурят такова финансиране, това би било огромна стъпка в правилна посока. Индия също е сред основните играчи на пазара за земеделски земи в чужбина – отново заради проблеми с напояването и рекордните темпове на увеличаване на населението, което според прогнозите ще нарасне с още 450 милиона и Индия ще изпревари Китай като най-населената страна на планетата.

LAND GRAB И БЕДНИТЕ

Вместо да внасят хранителни продукти, богатите държави и някои мощни компании, разполагащи със свободни капитали, купуват или вземат на лизинг земеделски земи, отглеждат върху тях земеделска продукция и след това я изнасят в родината си. Привържениците на този аграрен модел твърдят, че осигуряват пари, семена и техника за развитие на аграрното производство в бедните държави, които не са в състояние да инвестират в развитие на собствено земеделие. Но масираното придобиване на земеделски площи в страните от Третия свят повдига множество въпроси. Тъй като в повечето случаи става въпрос за плодородни земи, тези сделки директно влияят върху поминъка и начина на живот на местното население. Тоест те могат да предизвикат миграция на хора и животни или конфискация на земи от досегашните им собственици, или изкупуването на земите на символични цени. За този проблем допълнително влияние оказва процедурата, чрез която най-често се сключват тези сделки: посредством ограничен кръг от хора от местния елит с множество секретни клаузи. Дребните собственици не само че не участват в тези процедури, те научават за това, че земите са преминали в чужди ръце, едва след като новите собственици предявят правата си над тях. Проблемът се усложнява от факта, че в развиващите се страни много често формален собственик на земята е държавата, а не фермерите. Според най-ново изследване на Oakland Institute заграбването на земеделските земи от чуждестранни компании и инвеститори е предизвикало миграцията и обедняването най-малко на 20 милиона души. В статия на британския „Обзървър” се цитира един от тези етиопци, оказали се на пътя на чуждестранните инвеститори – Нийкоу Очала от района на Гамбела: „Чуждите компании пристигат на тумби и лишават местните хора от земята, на която са живеели от векове. Никой не се консултира с местните хора. Единственото, което те виждат, са хора, които пристигат с трактори и нахлуват в техните земи. При нас в Гамбела дойдоха индийци, които насилствено ни взеха земята – без никакви компенсации. Хората направо не вярват, че това се случва пред очите им”. Ето защо враждебното отношение към чужденците не е изключение, даже в повечето случаи е правило. Така например през 2007 г. Китай подписва сделка с правителството на Филипините за отдаване на лизинг на 1 милион хектара плодородни земи, на които китайците да отглеждат ориз, който ще изнасят в родината си. Но след като населението от засегнатите райони научава за сделката, хората се разбунтували и сделката била провалена. Абсолютно идентична ситуация възниква и на остров Мадагаскар, където южнокорейската компания Daewoo Logistics придобива права върху 1,2 милиона хектара земеделски земи, тоест страна с територията на Кипър. Естествено, детайлите на сделката предизвикват политически фурор и принуждават правителството да си подаде оставката. Придобиването на земи независимо дали за производство на храни от първа необходимост или за биогориво в крайна сметка опира до главното: кой печели от тези сделки?

Изводът, който се налага, за съжаление е еднозначен: „заграбването на земи” облагодетелства богатите за сметка на бедните.