Мощните вторични трусове, които съпътстваха зрелищните арести във Фонда за лечение на деца, създадоха още по-огромни пукнатини в основите на системата на българското здравеопазване. Злокобните прогнози, че структурата ще започне да буксува след скоростното назначение на проф. Владимир Пилософ, което само по себе си будеше съмнения, че е политическо, се сбъднаха. Въпреки уверенията на бившия здравен министър д-р Петър Москов, че „нито едно дете няма да срещне трудност при лечението си”, както и че под ръководството на вещия педиатър фондът „работи като часовник”, бяхме свидетели как институцията се разпада на съставните си части. Подмяната на ръководството не задвижи часовниковия механизъм, а буквално сложи прът между зъбчатите колела.
Направен бе опит да бъдат извити ръцете и запушени устите на част от членовете на Обществения съвет, за да не могат да влияят върху вземането на решения, както и за да не разгласяват това, че проф. Пилософ и неговият екип не се справят с работата във фонда. Някои от бившите наблюдатели на дейността на органа дори твърдят, че част от решенията за одобрението на лечението на децата са подменени, след тяхното напускане. В същото време, на пиедестал са поставени усложнени процедури, които още повече забавяха лечението на хлапетата, без оглед на сложността на тяхното здравно състояние.
Държавата не просто сложи бюрократични окови на болните деца, не просто ги направи свои заложници, а ги превърна в опитни зайчета. И всичко това се случи за сметка на интересите на определен брой болници и лекари у нас, независимо дали децата могат да бъдат подлагани на терапия и интервенции в България. Очевидно това е една от причините прозрачността на работата на фонда да бъде мигновено замъглена. Публичният регистър, в който всеки можеше да види какво се случва с движението на заявленията на чакащите за лечение деца, бе затворен. В момента няма яснота нито колко деца са заявили да бъдат лекувани чрез фонда, нито какви са поставените диагнози, нито каква е спешността на състоянието им.
В същото време бившият директор на фонда Павел Александров се превърна в изкупителна жертва, която падна в името на мнимата борба с корупцията. За това свидетелства фактът, че близо година след фиаското във Фонда за лечение на деца, не е съвсем ясно в какво е обвинен той. Да не говорим, че Прокуратурата опроверга първоначалните твърдения за вземане на подкупи от родители. Дори и да е имало административни нарушения на част от процедурите, които са давали възможност на хлапетата да се лекуват в чужбина, поне животът и здравето на децата не е бил подлаган на риск, както се случи с деветгодишния Байрям по време на управлението на досегашния директор на органа. Това беше и причината проф. Пилософ да се прости с поста. Но тъй като нямаше доблестта да признае, че организацията, която представляваше, се задъхва, трябваше друг да му „подаде” оставката – служебният министър д-р Илко Семерджиев, който назначи нов директор на фонда – д-р Тинка Троева.
Сагата с лечението на Байрям започва още на 25 март 2015 г., когато Общественият съвет към фонда за пръв път разглежда неговото заявление. Тогава институцията решава да насочи детето за преглед и за по-категорично становище към д-р Стоян Пеев от „Пирогов”. След като извършва обстойна оценка на състоянието на детето, медикът заявява, че възможностите за лечението му нас са изчерпани, като препоръчва консултация, изследване и лечение в чужбина. „Д-р Стоян Пеев е единственият детски уролог, който има нужната квалификация в областта на детската трансплантология, тоест ние взимаме решение въз основа на становището на най-компетентния експерт – детски уролог и трансплантолог”, коментира журналистът Мария Чернева, която е член на Общото събрание от 2013 г. Не е ясно обаче каква е причината становището на експерта да не е било представено пред Министерството на здравеопазването при искане за издаване на формуляр S2. Любопитно е, че по този казус по-късно под внимание е взето единствено становището на консултант по трансплантология, който не е нито детски лекар, нито нефролог, нито уролог. Именно той предлага детето да бъде трансплантирано в неговата болница, но това съвсем спокойно може да бъде разглеждано като конфликт на интереси. Освен това, медицинското заведение „дори не отговаря на изискванията на медицинския стандарт по трансплантология за извършване на бъбречни трансплантации”.
„Никъде правилникът – нито старият (по който сме взимали решения тогава), нито новият, не ни задължава да взимаме становище от национални консултанти”, категорична е Чернева. Тя обаче подчерта, че решението детето да замине да се лекува в чужбина, а не в България, е било взето в присъствието на националния консултант по детска нефрология доц. Анелия Буева, която по онова време все още е част от Обществения съвет към фонда, като с това е била гарант, че становището е правилно. „Когато се поставя под съмнение отговорността и законността в работата на Обществения съвет, подобно уточнение е крайно необходимо”, коментира Чернева.
Последната рокада във фонда и назначаването на д-р Троева доведе до определяне на дата за приемане (27 март) на Байрям и неговата баба Селима Али в Университетската клиника в Тюбинген, Германия. Разходите за това ще бъдат поети от българската държава – както от министерството на здравеопазването, така и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подчерта новият директор на фонда. „Предстои НЗОК да издаде допълнителен формуляр S2, поeмащ разходите за предоперативните изследвания на бабата на Байрям, както и неговата хемодиализа в германската клиника. Допълнително, извън подписания от Министерството на здравеопазването формуляр, за лечението в чужбина на детето, се изискват 50 300 евро за хонорари, пребиваването в болницата в Тюбинген и осигуряването на преводач за целия престой, който може да продължи до няколко месеца”, пише в писмо до медиите новият директор на фонда. Тя обаче поясни, че са установени пропуски в провеждането на процедурата за задействане на лечението на детето. Бабата, която трябва да стане донор на детето, не е била включена като пациент съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз. Оказало се още, че Селима Али е с прекъснати здравноосигурителни права от февруари 2012 г. Въпреки това благодетел, пожелал анонимност, ги е платил, за да може разходите по нейното пътуване да бъдат поети от НЗОК. „Съществувала е неяснота относно възможността бабата на детето да бъде донор – не са били представени в Министерството на здравеопазването документи в подкрепа на това. Проблемът е визиран и в писмо по електронна поща от болницата в Тюбинген от 31 януари, с уговорката, че в случай, че тя се окаже неподходяща за донор, ще се наложи връщане в България и търсене на донор на детето”, обяснява още д-р Троева.
В случая посочените от новия директор нарушения касаят работата на предишната администрация на фонда, за които членовете на Обществения съвет не са информирани. Което отново ни връща на въпроса за ефективността на работата на предишното ръководство, макар самият проф. Пилософ да е на мнение, че не той и екипът му, а членовете на Обществения съвет от гражданската квота са некомпетентни да вземат „по чисто медицински въпроси”. „Трябва да се разбере, че решението да се праща в чужбина, трябва да става нито от външни експерти, нито от Обществен съвет, то трябва да става от специалистите в дадена област”, смята проф. Пилософ.
Бившият директор на фонда обаче забравя каква е функцията, заложена в тази институция от създаването ѝ. „Това е орган, който беше създаден, за да подпомага финансово и организационно лечението на деца. Той не беше създаден като форма на медицински консилиум. И ако проф. Пилософ е останал с впечатлението, че е назначен там, за да взема медицински решения, той доста се е объркал”, коментира неотдавана в bTV Надежда Цекулова, бивш член на Обществения съвет. Това означава, че целта на съвета е не взема медицински решения, а да предоставя становище къде да изпрати за лечение дадено дете, което е базирано на експертното мнение на лекарите, които са извън фонда. „Общественият съвет във фонда е на практика лицето на обществото, което се грижи и следи за това правилно да се случват процедурите, правилно да се изразходват средствата, и следи и гарантира за това, че лекарите дават становища, които са в интерес на децата”, смята и Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
Тезата, че фондът е само вторичен разпределител на средства към здравното министерство застъпи и педиатърът д-р Бояна Петкова: „Решенията, които се вземат там – дали едно дете да бъде лекувано в чужбина, или да не бъде лекувано в чужбина, се вземат въз основата на медицински становища от външни, независими експерти. Тоест това не са хората, които са в Обществения съвет на фонда, това са експерти в дадена област на медицината, които дават своето становище при покана от страна на фонда”. В случай, че двете становища си противоречат, се търси мнението на трети лекар, което е било направено, когато Байрям е насочен към медика от „Пирогов”. Цялостната функция на съвета е да упражнява контрол за това как са разходвани средства от фонда, за да може да се гарантира защитата на правата на децата, както и да упражни контрол върху действията на администрацията на фонда. „Няма разбиране от страна на администрацията, че държавните пари не са на министерството, те са на всички нас, данъкоплатците”, обобщи Цекулова.
Дори и да приемем, че детето е можело да бъде оперирано в България, последната бъбречна трансплантация у нас е правена преди 7 години, а преди 2010 г. е работено с външен екип от специалисти от Франция. Изправящ косите е и фактът, че през последните четири години д-р Спасов, който е предложил да извърши интервенцията у нас, е направил четири чернодробни трансплантации на деца, като при две от тях е имало фатален край. Освен това, немалко родители на болни деца, които са били оперирани в България, разказват как се е налагало чужди лекари да се справят с последствията от операции, които са извършвали българските лекари.
Не бих искала да влизам в ролята на съдник на българските медици и да оспорвам техните професионални умения и квалификация, но фактите говорят сами за себе си. Очевидно е, че има сфери в здравеопазването, където медиците не са достатъчно добре подготвени, за да могат да предоставят адекватно лечение на българските деца. Не би следвало тези казуси да бъдат замитани под килима, за да могат едни или други болници да източват парите от фонда и да се упражняват върху невръстни деца.
Не искам и да влизам в ролята на адвокат на Павел Александров, но е безспорен факт, че по време на неговото управление проблеми с лечението на деца не е имало, а редица родители свидетелстват за професионализма и бързата реакция на администрацията на фонда, както и за това, че не са извадили и една стотинка от джобовете си за терапията на децата си. И въпреки това засъхналите следи от калния мехур, който се спука в лицето на Александров, ще личат, докато не бъде доказано, че не е виновен, в каквото и да го обвиняват... Засега е ясно единствено това, че той е съгласувал действията си както с Обществения съвет, така и със здравното министерство.
Истината е, че с помощта Фонда за лечение на деца биха могли у нас да идват чужди специалисти, които да обучават нашите лекари, стига да съществува правилно нормативно регулиране на тези процеси. Така държавата ще спести много повече пари, отколкото ако праща на специализация в чужбина наши медици в продължение на няколко години. Нещо повече – децата на България няма да се превръщат в опитни зайчета на сриващата се здравна система…