То започна работа, заредено с големи обществени очаквания. Очаквания, предизвикани от поредица събития – Брекзит, изборът на Тръмп, вълната „Румен Радев”, прогнозите за обреченост на неолибералните елити, мащабни антиглобалистки настроения. Всичко това означаваше едно: промяна. 

Сега, три месеца по-късно, служебното правителство, ще си тръгне от "Дондуков" 1 с въздишка на огромно облекчение.

Малък тест:

Какво свърши кабинетът на проф. Огнян Герджиков?

А) Нищо

Б) Много лоши неща

В) Няма значение, ние трябва да преосмислим фигурата "служебно правителство" в българската конституция

Ако сте отговорили с А, то вие вероятно сте уседнал някъде в чужбина и не следите изкъсо политическите събития.

Ако сте избрали Б, вие може би сте потърпевш от кадровата метла на кабинета, която не спря да действа до последно. Ако все пак искате да бъдете обективни, трябва да отчетете, че извънредните парламентарни избори преминаха при добра организация, без костинбродски афери или колабиращи граждани в заключената „Арена Армеец”.      

Ако сте посочили В, то вие сте си сверили часовника с бившия външен министър Даниел Митов, един от видните представители на неолибералния елит в български вариант.

Ексдипломат №1, който преди министерстването си, трупа стаж единствено в либералния неправителствен сектор, очевидно дава акъл много „на едро”. Провокацията "да преосмислим дали трябва да има служебно правителство" може да има тежки последствия. Аргументът, че в други страни подобна правна фигура липсва, издава комплекси. В българската конституция на служебното правителство е отредена важна роля в случай на политическа криза – да укрепи институциите, да организира изборния процес и да доведе страната до конституирането на легитимна власт. Отговорността за процеса е на пряко избрания президент, чиито правомощия при политическа криза рязко нарастват. Премахнем ли служебния кабинет, балансът между институциите ще бъде грубо нарушен, а прекият избор на държавен глава – поставен под въпрос. За цялата тази процедура трябва да се свика Велико народно събрание, за което Митов и дума на казва.   

Лошото е, че опорната точка „да преосмислим дали ни е нужно служебно правителство”, лансирана от Митов в национален ефир, се поде от редица експерти. Внушението е ясно: президентът Радев излъчи толкова слабо правителство, че дори обезсмисли съществуването на подобна правна фигура.  

Оттук и друга клопка: тоталното отрицание на кабинета „Герджиков” от откровено неолиберални кръгове или обикновени „папагали” тласка противниците на тези две явления - лицемерието на неолиберализма и папагалщината - самоотвержено да бранят правителството. И ще сбъркат, тъй като по време на краткия си мандат премиерът и някои министри предприеха редица странни и необясними стъпки, жестове и изявления.

Стъписваща бе например лекцията „Бъдещето на Европа и българското председателство”, която проф. Огнян Герджиков изнесе пред отбрана публика на 16 март. Организатор на събитието бе „Пан Европа – България” с официални партньори дясната фондация „Конрад Аденауер” и „Отворено общество.” От тази трибуна служебният министър-председател отчетливо заяви своята подкрепа към идеята за създаване на Съединени европейски щати – един от вариантите в Бялата книга на Жан-Клод Юнкер, който самият Юнкер определи като нереалистичен още преди две години, а оттогава насам кризата в Европейския съюз се задълбочи. Създаването на Съединени европейски щати е допълнително отдаване на национален суверенитет. Застъпничеството за тази идея от страна на премиера наистина е екзотична.

По време на същата своя публична изява той категорично лансира и предложението България за влезе в чакалнята на еврото и да приеме европейската валута. И всичко това независимо от риска за гръцки сценарий, което би довело страната до окончателна социална катастрофа.

Проф. Герджиков призна също, че е глобалист, което е неотменимо негово лично право, но е политическа грешка. С изявлението си той косвено ангажира президента, който спечели убедително президентските избори в резултат именно на антиглобалистка вълна.   

Ефектът с косвеното въвличане на държавния глава бе постигнат и с откровението на премиера, че на извънредните парламентарни избори пуснал бюлетината за реформаторите. Президентът, издигнат от БСП и спечелил благодарение на мащабен вот за промяна, назначава премиер, който гласува за част от предишното управление (не непременно по-добрата част). Как ви звучи? Странно, нали.

Ако за по-голяма яснота разделим служебния мандат на два периода, то с признанието на проф. Герджиков за кого е гласувал, свършва първия етап от работата на кабинета. През втория, когато победителят бе ясен и се очертаха контурите на бъдещата власт, действията на правителството станаха още по-напрегнати и хаотични. Сякаш никой не знаеше накъде трябва да се кланя – към „Дондуков” 2 или към следващите на „Дондуков” 1.

В този период кабинетът се провали на теста, наречен „проект за промени в закона за българското гражданство” и побърза да „забие” нож в гърба на президента. Правосъдното министерство свали целия проект от сайта си, въпреки че се налагаше да направи само една малка корекция – да запише, че въвеждането на принципа за уседналост при всички видове избори не важи за българските граждани, които живеят на територията на Европейския съюз. Но, види се, уплашени от публичния шум, правосъдният служебен министър капитулира, а премиерът обяви, че идеята е „прибързана” и той „няма пръст в промените на Изборния кодекс.”

Проф. Герджиков отиде и по-далеч, поставяйки въпроса за някаква конституционна празнина за „приоритета на волята – дали е на премиера, който оглавява колективния орган – Министерски съвет, или е на президента, който избира и назначава правителството.” В тези думи отчетливо се долавя напрежението между президент и премиер. Между президент, избран с над 2 милиона гласа и премиер, получил косвена легитимност чрез тези 2 милиона гласа. Чии са тогава отговорността и „приоритетът на волята”?

Тук трябва да подчертаем, че проф. Герджиков прояви характер с изявлението си, че граждани, които не знаят български език, не трябва да гласуват за българските институции. Думите му не се подеха с ентусиазъм в мейнстрийм медиите, но са напълно в синхрон с европейската практика. За да получи чужденец немско гражданство, например, трябва да издържи тест за владеене на немски език. Едва тогава може да получи паспорт и съответно правото да гласува.

Но да продължим с гафовете. В топ 3 се нарежда декларацията на Министерство на външните работи по повод ракетния удар на САЩ в Сирия. Без всякакви уговорки България прие позицията на Доналд Тръмп, че ударът бил предизвикан от употребата на химическо оръжие от страна на сирийската армия на Асад. За твърдението няма нито доказателства, нито позиция на ООН, нито оправдание за реакцията на Белия дом. Най-любопитното след „ястребската” декларация на Външно е, че името на служебния министър Ради Найденов, конкурирал с този акт предшественика си Митов и президента Плевнелиев, се завъртя в конфигурациите за следващия кабинет. 

В позитивите на правителството се открояват институционалните реакции по повод вмешателството на Република Турция – и чрез ДОСТ, и чрез изявите на посланик Гьокче. Бяха премахнати пръстовите отпечатъци за болниците, направи се опит за ред във Фонда за лечение на деца, бе откроена офертата на „Грипен” за закупуването на нови изтребители за българската армия.

Днес, 2 май, служебният министър-председател отчете още: 23% по-малко убийства, 16% по-малко кражби, лек спад на безработицата, споразумение с кредиторите на БДЖ, увеличени приходи от администрацията и от концесии, 1,6 милиарда лева излишък и т. н.

Но да оставим статистиката. Ако трябва да оценим свършеното според обществените очаквания, то те останаха излъгани. Премиерът обеща ревизия на "Борисов – 2", но остана в огромен дълг към всички, които му повярваха. Вместо промяна бе поднесен хаотичен набор от решения, реплики към държавния глава и най-важното – реабилитация на стария елит. Резултатът се видя на изборите, ще личи и занапред – от политическото меню българите си поръчаха "пак от същото".

 

Неолибералите като Митов и Плевнелиев няма защо да се тревожат. Засега. Ситуацията напомня на сюжета от "Опит за летене". Героите плениха балона, полетяха, едни викаха „нагоре”, други „надолу”, видяха комшиите отвисоко, а на финала бяха "приземени" и разпитани.

Старшията: Кой тук е подстрекателят и организаторът на тая провокация?... Кой, питам, вдигна в тревога цялата полиция, противовъздушната батарея и внесе смут в околността?

Даскал Киро: Тук няма подстрекатели! Ние сме мирни хора, орачи и копачи, пастири, събирачи на билки, косачи, селски ковачи. Какви подстрекатели в Аврамови махали! Всичко това е мирно и добродушно простолюдие, едва е изгазило с голям зор първо отделение, и пак е останало неграмотно. То нито Декарт е чело, нито закона на Торичели знае, то гледа повече земята и стоката си, по тоя начин мускулите си развива, а мисълта по-малко развива.

Старшията: Неграмотно, но хвърчи!... Простолюдие, но хвърчи!... Ако всичкото простолюдие се емне да хвърчи по облаците, кой тогава ще оре и копае в тази държава, кой ще гледа добитъка, кой ще жъне житото?

Даскал Киро: Пак простолюдието, господин старши! То за това е създадено, да работи с мускули! Но понякога и въображението му работи. Въображението е единствената му привилегия, господин старши, то е и бедата му. (…) Като стои простолюдието, подпряно на гегата си и гледа как се сгромолясват облаците над главата му, праща Крали Марко да разсича облаците, три синджира роби да освобождава и все така подпряно на гегата си, разположено посред своите кози, търкаля въображението си из доловете, прегазва вещици, зли сили, влиза в единоборство с тъмни стихии и с простотията си въобразява, че всичко е във властта му и че всичко е подчинено на него. (…) И ако в невежеството си тоз народ съзре скитащ балон, първата му работа е да го погне, да го я хване яко за опашката и ако се случи, може и да покръжи с него над мизерните си Аврамови махали, без да се замисля, че с това ще събуди подозрението на държавата и ще заслужи десет камшика. Умният и образован човек никога не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети той с непознатия балон в небето. Умният и образован човек може само да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: „Гледай го ти пустото му простолюдие, какви ги измисля!”

Доколко служебното правителство изигра ролята на старшия остава отворен въпрос. Но със сигурност седят някъде едни хора, цъкат и весело подхвърлят: „Гледай го ти пустото му простолюдие какви ги измисля(ше).”