Защо секретните файлове в случая „Скрипал” така и ще останат неразгадани и никога няма да научим кой поръча двойния шпионин
„Няма нищо по-измамно от един очевиден факт”, казва Артър Конан Дойл. Дали някой в родината на Шерлок Холмс си спомня тази максима? В началото е само книгата на Вил Мирзаянов „Държавна тайна” от ноември 2008 г., в която се споменава за „ужасяващо нервнопаралитично вещество, разработено в свръхсекретни съветски лаборатории още през 70-те години” под названието „Новичок”, което е между 5 и 8 пъти по-смъртоносно от VX газа, открит от английската компания ICI и приет на въоръжение в американската армия. Със скандала „Скрипал” мистериозното вещество „Новичок”, макар никога да не е доказано, че реално съществува, безутешно тласка света към най-сериозната международна криза и изправя цивилизацията пред заплахата от нова световна война. Многото и различни теории около шпионската драма от Солсбъри са следствие от недостатъчната информираност за мистериозното химическо оръжие от четвърто поколение, набедено да бъде „най-съвършеното химическо оръжие, създавано някога в милитаристичните лаборатории”. Само че истината за бинарния нервнопаралитичен газ е много по-зловеща и неприятна от политическия театър, който сме принудени да наблюдаваме. Сега драмата се превръща във фарс и чест прави на българския премиер Бойко Борисов, че отказа да експулсира руски дипломати, докато България не получи твърди и конкретни доказателства за вина, а освен това каза, че по природа е мнителен, и намекна, че в случая „Скрипал” не надушва дългата ръка на Москва и на Путин, както твърди Лондон.Както се развиват събитията след чудодейното възкръсване на Сергей и Юлия Скрипал, след дипломатическия театър, режисиран с англосаксонски замах и натоварен с апокалиптични очаквания, може развитието да се насочи към хепиенд. Аудиторията усещаше още от самото начало, че наративът на този случай не е особено оригинален – жертвите ту са отровени в ресторант, ту в кола, ту с подарък от Москва, ту чрез дръжка на врата, ту с каша от елда! Освен това използването на детски мокри кърпички за ефективна защита от нервнопаралитично вещество е наистина трогателна. По наивното безхаберие към детайла случаят прилича на инсценировките с Белите каски в Сирия, които спасяват жертви на зарин по джапанки, с хартиени маски и гумени ръкавици! Би било трогателно комично, ако не бе толкова трагично. В началото „експерти” от двата бряга на океана твърдяха, че шансът за оцеляване на Скрипал е един на 99%, даже имаше призиви за „хуманна евтаназия”, защото дори бащата и дъщерята да оцелеят, ще останат инвалиди за цял живот. Доза от 10 мг от газа VX убива всеки втори, изложен на въздействието му. Каква може да е смъртността на газ, който е 8 пъти по-смъртоносен? Може би историята „Скрипал” не е това, за което британското правителство я представя, и сигурно реално има друго обяснение за състоянието на Скрипал – алергичен шок, хранително отравяне с нещо, което двамата са консумирали в ресторант Zizzi. Версията за „Новичок” е продукт на етническия татарин Вил Мирзаянов, когото на запад наричат „създателят на отровния газ”, но това не е истина. Създател на А-230 е Пьотр Кирпичев, а Леонид Ринк го превръща в бинарното вещество А-234. Мирзаянов е само хроматограф.
Но той се ласкае от мисълта да бъде считан за създател на „най-смъртоносното оръжие на света” и с удоволствие взема хонорар от 1 милион долара за книгата. Същевременно преподава в престижния Принстънски университет, но се представя като политик и се нарича „министър-председател на правителството на Татарстан в изгнание”. През март 2008 г. Мирзаянов е един от подписалите призива на руската опозиция „Путин трябва да си отиде”. А когато се наложи да бъде използван активно с пропагандна цел, винаги е насреща с категорични твърдения от сорта: „Само Русия може да стои зад нападението на Скрипал”. В интервю за Франс Прес (AFP) 83-годишният Мирзаянов казва, а след това повтаря още поне дузина пъти едно и също изречение: „Аз съм убеден, че Русия извърши това нападение с цел сплашване на опонентите на президента Владимир Путин”. И още: „Само руснаците разработиха този клас нервнопаралитичен газ. Те успяха да го скрият и все още го пазят в тайна”. След което обаче добавя: „Единствената друга възможност е някой да е използвал формулите, които публикувах в моята книга”. „Русия го направи. ИЛИ НЯКОЙ, КОЙТО Е ЧЕЛ КНИГАТА МИ”, казва Мирзаянов. Тук може да се добави: а защо не и който е гледал филма „Ответен удар”, една британско-американска продукция, която вече шести сезон (от 2010 г.) се излъчва по Sky във Великобритания и по Cinemax в САЩ. У нас също може да се гледа по Cinemax. Филмът е базиран върху едноименния роман на Крис Райън и проследява подвизите на елитния антитерористичен британски отряд „Секция 20”, който спасява света от руско-славянската военна заплаха, като в четири от десетте серии основната заплаха е… „Новичок”. В епизод 50, който е излъчен на 23 февруари, руският учен Карим Марков убива всичките си колеги, като ги натравя с „Новичок”, газа, който руснаците са открили. В следващия 51-ви епизод (излъчен на 9 март) „Секция 20” разкрива тайна лаборатория за производство на „Новичок”, която принадлежи за наркобоса Милош Берисович по формулата на Марков. В следващата серия мюсюлманката Мая е спряна в последния момент, преди да извърши атентат с разпръскване на „Новичок” на една оживена аерогара – съобразителните англичани просто я застрелват. Но пък Марков не мирясва и продължава да произвежда нови количества „Новичок”, този път в нелегална лаборатория в Припят в Украйна! Съдейки по развитието на политическите събития във Великобритания, явно доста политици са гледали тези серии . Не е ли удивително как животът следва киното? Заслужава си да си спомним, че през март 2001 г. пилотният епизод на „Досиетата Х” предсказа терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Кой подсказа на британското правителство ефектната тема за „Новичок” в Солсбъри? Сценаристите от шпионската драма „Ответен удар”? Експертите от секретната химическа лаборатория в Портън Даун? Или рекламната агенция на лорд Тимоти Бел, който беше доверен човек на Маргарет Тачър и близък до Борис Березовски, който е още и приятел на Дейвид Камерън и Тереза Мей. През 2006 г. лорд Бел разпространи прословутата снимка на умиращия Александър Литвиненко от болничното легло.
АНГЛОСАКСОНСКАТА ВРЪЗКА
Англосаксонската нишка в разпространяването на историята (или истерията) около „Новичок” може да бъде проследена от развитието на събитията след 4 март, когато Сергей и Юлия Скрипал са открити в безсъзнание на пейката пред търговския дом The Maltings в Солсбъри, който се намира само на две минути път от италианския ресторант Zizzi, където двамата са били. В 15:47 Сергей и Юлия са заснети от охранителна камера в тунела на The Market, който води точно до малко площадче пред The Maltings, където има две пейки. На едната сядат Сергей и Юлия и започват да агонизират, след което изпадат в несвяст. Открива ги случайно преминаващата от там Фрейя Чърч, която извиква полицая Ник Бейли, за да им окаже помощ. Той пък се обажда на телефон 999 и на „Спешна помощ”. Междувременно британската полиция съобщава, че не разполага с никаква информация и не знае къде са били Сергей и Юлия в продължение на четири часа в деня на отравянето им, докато са пътували в беемвето на британския агент. Във фаталния ден 4 март двамата излизат с автомобила в цвят бордо в 9:15 часа и изчезват в неизвестна посока чак до 13:30. Никой няма представа къде са били в този период, с кого са се срещали и какво са правили. В 13:40 часа Сергей и Юлия паркират автомобила на паркинга в търговския център The Maltings, след което се насочват към кръчмата Bishops Mill, а после в 14:20 влизат в ресторант Zizzi. Там прекарват около час, тръгват си в 15:35, а в 16:05 часа са забелязани в безпомощно състояние на пейка пред мола. Полицаят Ник Бейли, който им е помогнал, също е откаран в болница със следи от натравяне, но вече е добре. Властите съобщават за 36 души, които са пострадали „с леки симптоми на натравяне с неизвестно вещество”. Първоначалното разследване обявява, че жертвите са натровени с фентанил, същата версия се появява на другата сутрин в местния вестник Salisbury Journal: „Екипите на „Спешна помощ” подозират, че става въпрос за силното наркотично вещество фентанил”. Първата официална реакция от британското правителство след новината за отравянето на бившия руски шпионин идва от вътрешния министър Амбър Ръд, която на 8 март за първи път формира политически настроения около инцидента. Пред Камарата на общините тя казва, че нападението срещу баща и дъщеря Скрипал е „опит за убийство по най-жесток и публичен начин”. Тя обаче не се осмелява да спекулира чия е вината и дали Русия е замесена, като казва, че „полицейското разследване трябва да се базира върху факти, а не върху слухове”. Но фактите като че ли не са толкова впечатляващи: на 6 март началникът на полицията Киър Притчард обявява на брифинг, че само един полицай е пострадал и той се намира в интензивното отделение на окръжната болница в Солсбъри, но вече е „стабилизиран и в съзнание”. От информациите не става ясно дали полицаят е бил засегнат от отровата или не. Има данни, че той е бил в контакт с отровата в дома на Скрипал, други обаче твърдят, че той е помогнал на пострадалите при пейката до търговския център. Една от лекарките, които идват с колата на „Спешна помощ”, за да помогнат на пострадалите, разказва за ВВС на 8 март, че тя и колегите й изобщо не са пострадали. Тя добавя, че докато другата лекарка помагала на Сергей, тя се погрижила за Юлия, изпаднала в безсъзнание на пейката, която повръщала, без да може да контролира телесните си функции. Лекарката изправила жената и след това отворила дихателните й пътища. Медицинската помощ на място е продължила около 30 минути. Но това, което й направило впечатление, е, че „не открила никакви признаци на химическо вещество по лицето или тялото на Юлия Скрипал”. Ако думите й са верни, това изключва високотоксичната отрова да е поета през кожата. Въпреки че е била в контакт с Юлия Скрипал, лекарката не е пострадала и се чувствала „чудесно”. Въпросът е: тогава как е „пострадал” полицаят Ник Бейли? На 12 март обаче събитията вземат драматичен обрат. В 45-минутна реч пред парламента премиерът Тереза Мей казва: „Сега вече е ясно, че Скрипал и дъщеря му са отровени с бойно отровно вещество от вид, разработен в Русия. Това са нервнопаралитични агенти с името „Новичок”. След което Тереза Мей директно обвинява Русия в организиране на операцията за ликвидиране на Скрипал. „Има само две възможни обяснения за присъствието на бойното отровно вещество „Новичок”. Или че то е било използвано пряко от руската държава, или че Русия губи контрол над запасите си от това вещество и е допуснала то да попадне в чужди ръце”, казва Мей. Тя добавя, че ако се докаже вина на Москва, правителството ще го приеме като „незаконна употреба на сила от Русия”. След което дава на Москва 36 часа за отговор. Тереза Мей, въпреки че има агресивен и назидателен тон, използва нестандартна формулировка за веществото: „от вид, разработен в Русия”. След което назовава името на отровния газ – „Новичок”. До този момент никой освен експертите не е чувал за подобно отровно химическо вещество. Даже специалистите от Организацията за забрана на химическото оръжие нямат представа какво точно представлява. Известно е само, че то е произвеждано в секретна лаборатория в Узбекистан, но тя е била затворена с помощта на САЩ през 2002 г. И единствено бившият съветски химик Вил Мирзаянов твърди, че „Новичок” е реално съществуващо химическо оръжие. Как се стига до тази категорична и безапелационна промяна в поведението на Лондон между 8 и 12 март, при това, без да са налице нови данни за случая „Скрипал”? Обяснението идва на 27 март. То е дадено от Държавния департамент на САЩ. По време на брифинга говорителката Хедър Науърт говори за „координираните усилия за експулсиране на руските дипломати от някои западни държави”. Тя използва формулировка, която прозвучава доста смущаващо и объркващо, защото обявява за начало на тези действия 6 март – само два дни след нападението: „Нашият заместник държавен секретар Съливан (който временно зае поста на Рекс Тилърсън на 13 март), помощник-държавният секретар Уес Мичъл и много други, участвали в междуведомствения процес, работиха неуморно през последните три седмици (3 х 7 = 21; 27 март – 21 дни = 6 март, б.а.) за постигането на това безпрецедентно ниво на сътрудничество и координация. Крайният резултат е, че 151 руски разузнавачи са върнати обратно в Москва и това е доказателство за това колко сериозно светът гледа на продължаващата руска глобална кампания за подкопаване на международния мир и стабилност, за заплаха на суверенитета и сигурността на страните по целия свят и за подкопаване и дискредитиране на западните институции”. Много любопитно признание, при това става въпрос не за импровизирано обяснение, а за текст, написан официално и прочетен дума по дума от говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт. Очевидно е, че неофициално, извън светлините на прожекторите, американските и британските дипломати са работили усилено за постигането на тази обща позиция, въпреки че все още няма доказателства за това чия наистина е вината за състоянието на Скрипал. Не е тайна за никого, че американските и британските служби оперират съгласувано и координирано от десетилетия, като си помагат взаимно в своите операции. Специално по отношение на смъртоносното вещество „Новичок” се оказва, че тази съвместна работа продължава от поне десет години. Един любопитен детайл в скандала „Скрипал” е разпространен за WikiLeaks от канадския еколог и експерт по полезни изкопаеми Стив Макинтайър, автор на блога Climate Audit. Разсекретените грами на Държавния департамент дават твърде интересна следа към бившия държавен секретар Хилъри Клинтън и „Новичок”. Указанията на държавния секретар Хилъри Клинтън са съставени във връзка с конкретни събития и демонстрират повишен интерес към темата за „Новичок”.
- На 25 март (2009 г.) в частен разговор канадски делегат пита американски и британски колеги дали са чували за книгата на Мирзаянов, като им казва, че има информация в YouTube. Английската представителка му отговорила, че е чувала за книгата и за „Новичок”, но по-добре цялата дискусия да бъде оставена на експертите.
- На 4 март американският представител в Групата за валидиране на данни към Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) информира Държавния департамент, че делегациите на Финландия, Холандия и Великобритания са обсъждали темата към книгата на Мирзаянов по време на срещата на организацията. Представителката на Великобритания каза, че е запозната с въпроса, но смята, че цялата дискусия е по-добре да се остави на експертите. Всички участници в дискусията изразиха съмнения относно достоверността и истинността на информацията в книгата. Американският представител потвърди, че други делегации не са участвали в разговора и не са чули какво се говори.
След това с гриф Secret е изпратена следната информация:
- На 2 март 2009 г. делегати от Финландия, Холандия и Великобритания обсъждаха книгата. След това Министерството на отбраната на Великобритания нареди на другите правителства „да си затварят устата” (shut the f*** up) по нея. Канадският делегат зададе въпрос за книгата, а делегатите на САЩ и Великобритания запазиха пълно мълчание. Американският делегат след това поиска указания как да се отнася към темата при бъдещи срещи.
- На 3 април 2009 г. Държавният департамент публикува „секретни опорни точки” за американските и британските дипломати по повод на неформалната среща на Австралийската група (неформална група, създадена през 1985 г. по инициатива на САЩ и Великобритания за контрол върху износа, за да не се допусне разпространение на химически и биологични оръжия), планувана да се проведе на 6 и 7 април в Лондон.
Опорните точки са подписани лично от държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и те обхващат пет цели, като петата гласи буквално:
„Избягвайте каквото и да е съществено обсъждане на книгата на Мирзаянов „Държавни тайни: Руската програма за химическо оръжие – поглед отвътре” или т.нар. „Пето поколение нервнопаралитични вещества”. Ако участниците в Австралийската група повдигнат темата за книгата на Вил Мирзаянов, американската делегация трябва да:
- докладва всички отделни случаи, при които се повдига темата за книгата;
- не започвайте и не провокирайте каквито и да било разговори за книгата и не се ангажирайте по същество, ако все пак стане въпрос за нея;
- демонстрирайте всякаква липса на познание по темата;
- кротко обезкуражавайте всякакви дискусии по същество, като вместо това предложите темата да бъде оставена на експертите”.
КЛИНТЪН (Хилъри Родъм)
Не е ли интригуващо как САЩ и Великобритания се опитват да манипулират останалите държави и не допускат никаква дискусия за „Новичок”. Защо ли? Това ембарго дори върху наименованието на веществото се запазва чак до 2016 г., и то на най-високо ниво: Научният консултативен съвет (НКС) на ОЗХО и Лабораторията в Портън Даун отричат такова вещество да съществува изобщо. Едва в края на 2016 г. ОЗХО се съгласява да включи в своя списък веществата от руската програма и прекурсорите. Това не е „технически пропуск”, а съвсем целенасочена политика, налагана от САЩ и Великобритания. В протоколите на НКС от 2006 г. водещият чешки учен в този орган Иржи Матоушек грубо е предупреден от американския представител „да си затваря устата”, тъй като се опитва да повдигне темата за нервнопаралитичните газове и тяхното развитие. Американският представител се среща с делегатите на Великобритания (Марк Матюз), Швейцария (Рут Флинт), Австрия (Ханс Шрам) и Чехия (Итка Бродска) и им разяснява „защо САЩ считат коментарите на Иржи Матоушек по темата за неадекватни, както и за неуместен въпроса му дали САЩ продължават да произвеждат нервнопаралитични газове, включително от типа на „Новичок”. Обърнете внимание, това е инцидент, който се разиграва още преди да бъде публикувана книгата на Вил Мирзаянов, и въпросът на чешкия председател на НКС касае този тип отровни газове по принцип. Ясно е, че англосаксонският натиск върху ОЗХО е бил целенасочена стратегия и днес виждаме защо е наложена тази линия на поведение. В броя си от 7 март вестник Telegraph свързва случая „Скрипал” с „Русиягейт”, американския скандал за руската намеса в президентските избори през 2016 г. Изданието пише, че Скрипал е бил свързан и е живял като съсед на бивш агент от MI6 и е участвал в съставянето на досието компромат срещу Доналд Тръмп, поръчано от предизборния щаб на Хилъри Клинтън. Вестникът не посочва неговото име, но в следващите дни други медии (Independent) попълват тази празнина и разкриват, че става въпрос за агента на MI6 Пабло Милър (или Антонио Алварес де Идалго), работил като резидент на британското външно разузнаване в британското посолство в Нигерия, Естония и Полша, преди да се пенсионира. След което започва работа в Orbis Business Intelligence на Кристофър Стийл, бивш британски резидент в Москва. За кампанията си Хилъри Клинтън наема компанията на Кристофър Стийл Orbis и той скалъпва досието „Тръмп” от 35 страници, в което уж са събрани документи за руската намеса в президентската кампания на Тръмп. Целта на документа е да внуши, че Русия би могла да използва тези компромати, за да шантажира Тръмп, като го обвини, че е плащал на проститутки, които да го посещават в хотелската му стая в Radisson Slavyanskaya Hotel & Business Center и да спят в същия креват, който е използван и от президента Обама и Мишел по време на тяхното посещение в Русия. Според Daily Telegraph разследването на Кристофър Стийл първоначално е финансирано от Джон Маккейн и републиканците, за да не допуснат Тръмп да бъде номиниран за кандидат на партията за президентските избори, а след като това става факт, досието „Тръмп” отива при демократите, които започват да вадят от него компромати против Тръмп. Кристофър Стийл работи като шпионин на MI6 с фокус върху Русия повече от 20 години, като между 2006 и 2009 г. дори е назначен за директор на руския отдел на шпионската централа в Лондон. Тъкмо Пабло Милър (при ръководител Кристофър Стийл) вербува Скрипал като агент на британското разузнаване, докато руснакът е военен аташе в Мадрид. Няма конкретни данни, но е възможно Скрипал и Стийл да са се познавали, макар че руснакът работи основно с Пабло Милър (Идалго). Любопитно е, че след като се разгаря скандалът с досието „Тръмп”, Милър се опитва да заличи връзките си със Стийл и в профила си в LinkedIn изтрива работата си в Orbis. Разпитан от ЦРУ за контактите си в Русия, които са му помогнали да състави досието „Тръмп”, Стийл казва, че това са хора, които той познава и с които е работил, но не пожелава да разкрие имената им. Сега обаче се налага въпросът, дали Сергей Скрипал не е бил един от основните му информатори и дали руският двоен агент не се е опитвал да изнудва бившите си работодатели, че може да се разприказва? Отстраняването на Скрипал по начин, който би прехвърлил вината и би подновил кампанията против Русия, изглежда изключително ефективен за ликвидиране на един много неудобен свидетел. Според Telegraph източници, близки до Orbis, съобщават, че Скрипал „не е участвал в съставянето на досието „Тръмп”, но те отказват да дадат информация дали не е участвал „в други кампании за компрометиране на Тръмп и връзките му с Русия”, например около зетя на Тръмп Джаред Къшнър или около бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин. Въпросите ще останат без отговор дълго време, след като напрежението отшуми, защото това е смисълът на цялата операция: тя да остане без отговор, но да може да се използва в бъдеще като удобна препратка за „злата Русия”. Както се случи с убийството на Александър Литвиненко, където отново кампанията бе организирана единствено върху внушението, че след като Русия произвежда полоний-210, това е напълно достатъчно доказателство, че за смъртта му е виновен Владимир Путин. Същият логически механизъм сработва и сега, като абсолютно се пренебрегва фактът, че „бащата” на „Новичок” е създаден точно на 12 километра от мястото на покушението върху Скрипал в Солсбъри.
ПОЗНАТИ РЕМИНИСЦЕНЦИИ
Изказването на Тереза Мей от 12 март в парламента сякаш копира знаменателната 45-минутна реч на Тони Блеър пред британския парламент от 24 септември 2002 г., останала в историята като „45-минутното твърдение”. Това е първата от серията пропагандни лъжи на политиците от Лондон и Вашингтон, чиято цел тогава е да се започне война в Ирак. В тази своя реч, известна още като „Септемврийското досие”, Блеър прави стряскащото твърдение, че „Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово унищожение, което е в бойна готовност и може да се използва до 45 минути, след като е издал заповед за това”. Което означава, че светът е само на 45 минути от мъчително унищожение. По-късно на 5 февруари 2003 г., когато американският държавен секретар Колин Пауъл представя пред ООН основните аргументи на разузнавателните служби в полза на войната срещу Саддам Хюсеин, той използва същата страховита формулировка. Войната започва на 20 март 2003 г. и според твърденията на САЩ трябва да продължи максимум 90 дни. Всички сме свидетели какво се случи след това и как тя продължава и до днес. Много години по-късно по време на съдебния процес срещу Тони Блеър и министрите му по повод на фалшивите разузнавателни данни, използвани за създаване на претекст за война, бившият агент на MI6 Алистър Крук, дипломат и основател на Conflicts Forum, чиято цел е реабилитация на ислямистките борци за свобода в очите на западната дипломация и обучаване на бивши терористи от Хамас, Хизбула, ИРА или Африканския национален конгрес как да бъдат политици, изрича фамозната фраза как правителството на Тони Блеър стига до заключението за 45-те минути до края на света: „Агент на MI6 се сдобил с информация от иракски шофьор на такси, който подочул разговор между двама мъже на задната седалка на колата си отпреди две години (2000 г., б.а.)! След това тази информация е включена в доклада на MI6, изпратен на Даунинг Стрийт 10, но е придружена със забележката, че това твърдение би трябвало да се счита за verifiably inaccurate (твърдение с доказуема неточност). На заседанието на кабинета на Блеър на 23 юли 2002 г. информацията е включена в „Септемврийското досие” с цел да направи правителствената позиция „по-секси”. Сега британската позиция за случая „Скрипал” и вината на Русия също е представена „посекси” с твърдения като тези, изказани от външния министър Борис Джонсън. Той казва, че руската връзка в нападението на Скрипал е overwhelmingly likely (поразително вероятна), което е все едно да кажеш „категорично възможна”, като силата на първото убеждение би трябвало да неутрализира слабостта на второто. Кореспондентът на ВВС Гордън Корерa формулира аргументите на британското правителство след заседанието на Даунинг Стрийт 10 във връзка с решението за екстрадиране на 23-ма руски дипломати така:
„Няма доказателства, а колекция от доказателства, която прави много вероятно виновникът да е Русия”. Налице е същият дипломатически подход, както при демонизирането на Саддам Хюсеин чрез раздухването на непосредствената опасност от въображаемите оръжия за масово унищожение. „Никакви неопровержими факти, а само умело фиксиране на разузнавателните данни и фактите към една вече формулирана позиция”, заключава шест години по-късно разследването върху политическите манипулации на премиера Тони Блеър и неговите министри. Цялата кампания днес, яростно агресивна, копира ефектния пропаганден модел на администрацията на Буш по повод на оръжията на Саддам Хюсеин и разпространяването на писмата с антракс от 2001 г., които също бяха използвани като аргумент за началото на войната срещу Ирак. Писмата със спори от синя пъпка стигат и до сенаторите Том Дашъл и Патрик Лийхи и причиняват смъртта на петима души, а 17 пострадват тежко. „Категорично вероятно” са обвинени „Ал Кайда” и нейният най-близък съюзник Саддам Хюсеин. ФБР започва „най-мащабното и комплексно разследване до този момент в историята на американското правосъдие”. Накрая се оказва, че „терористът” всъщност е Брус Едуардс Айвинс, експерт от лабораторията за биохимическо оръжие във Форт Дерик в Мериленд, който слага край на живота си през юли 2008 г., преди да бъде арестуван. И който след това е обявен за невменяем. В тази връзка бившият британски дипломат и бивш агент на MI6 Алистър Крук коментира днес, че целта на цялата операция „Скрипал” е ясна: „Драмата с „Новичок” цели да бъде замесена и уязвена Русия на всяка цена и да бъдат разбити илюзиите на Тръмп за евентуално разведряване с Русия. Всичко е сюжетна линия, но никога няма да научим цялата история”. Русия твърди, че никога в химическите арсенали не е складирано нервнопаралитичното вещество „Новичок” и реално то не съществува под това име. Създателят на бинарния вариант на нервнопаралитичното вещество А-234 проф. Леонид Ринк обяснява логично на какво се дължи противоречието хем да има „Новичок”, хем отговорни руски служители твърдят, че никога не е имало такава програма: няма нито един документ за съществуване на програма за създаване на руско нервнопаралитично вещество с това име. Експериментите са имали други имена, а след като завършвали и готовите продукти били предавани на военните, те ги кръщавали с различни имена. Съществувала е регистрация на име „Новичок”, но това обединява различни бойни системи с различни формули и различен механизъм на действие, поради което са обозначавани с различни номера: „Новичок-1”, „Новичок-2”, „Новичок-3”… Формулата, която публикува в книгата си Мирзаянов, е за „Новичок-5” и това е военният жаргон за веществото А-234. Тоест „Новичок” е система за кодиране и регистрация, а не формула и проект с такова название. Това обяснява защо дори експертите от Портън Даун не се съгласяват да обвинят директно Русия и защо британското правителство, макар да иска на всяка цена да възложи вината на Москва, в крайна сметка спира само до формулировката „от вид, разработен от Русия”. Водещият експерт по химическото оръжие на лабораторията в Портън Даун още през 2016 г. изрази много сериозни съмнения в съществуването на „Новичок”. Д-р Робин Блек, директор на Лабораторията за откриване на химикали, близък приятел на д-р Дейвид Кели (който „се самоуби”, докато разкриваше манипулациите на Тони Блеър), публикува в най-авторитетното издание своята скептична позиция по повод „Новичок”. Същата позиция споделят след това Пол Маккейгю, професор по статистическа генетика и генетична епистемиология към Единбургския университет, Пиърс Робинсън, професор от катедрата по политика, общество и политическа журналистика към Университета в Шефийлд, и Кейг Мъри, бивш британски посланик. Д-р Робин Блек пише, а по-горе стана ясно, как САЩ и Великобритания на всяка цена са искали да скрият истината за „Новичок”: „През последните години много се спекулира с нервнопаралитичен газ от четвърто поколение с името „Новичок”, който уж е създаден от Русия през 70-те години като част от програмата „Фолиант” с цел да се намери отровно вещество, което ще елиминира всякакви ответни мерки. Информацията за него е изключително оскъдна и тя идва единствено от руския военен химик и дисидент Вил Мирзаянов. Но няма никакво независимо потвърждение за структурата или свойствата на това съединение”. Научният консултативен съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) също обяснява защо не признава „Новичок” за химическо оръжие и не разполага с проби от него: защото реално няма никакви данни за неговото съществуване. Любопитно е, че Великобритания и САЩ са членове на тази организация и техните представители са поставили подписите си под следния съгласуван текст: „Научният консултативен съвет подчертава, че дефиницията на токсичните химикали в Конвенцията покрива всички потенциални кандидат-химикали, които могат да бъдат използвани като химическо оръжие. Що се отнася до новите токсични химикали, които не са включени в Анекса за химикалите, но които въпреки това могат да представляват риск за Конвенцията, Научният консултативен съвет споменава за „Новичок”. Наименованието „Новичок” е използвано в публикация на бившия съветски учен, който разкри за съществуването на нов клас нервнопаралитичен газ, който би могъл да се използва бинарно химическо оръжие. Научният консултативен съвет твърди, че не разполага с достатъчна информация, за да може да коментира съществуването или свойствата на „Новичок”. (OPCW, 2013)
В подкрепа на твърденията на руския външен министър Сергей Лавров, че Русия не е единствената, която разполага с потенциал за производство на „Новичок”, вестник Wall Street Journal цитира в броя си от 16 март Ралф Трап, френски консултант по проблемите на контрола върху химическите и биологическите оръжия: „Химическата формула на „Новичок” е публикувана и ние разполагаме с данни, че и в Чехословакия са работили над подобно нервнопаралитично вещество през 80-те години. Сигурен съм, че и други държави са разработвали подобни програми”. По онова време са считали, че макар Русия да е работила върху разработката му, реално тя не е разполагала със запаси от „Новичок” и прекурсори. Ралф Трап припомня, че ако говорим наистина за „Новичок”, това е бинарен газ, който е съставен от два или повече компонента, които поотделно са безвредни и са с много кратка трайност, но стават отровни, след като бъдат съединени, малко преди да бъдат използвани. Освен това употребата им е по силите само на научни експерти с професионален опит и не е по силите на аматьори. Между другото това е причината говорителят на френското правителство Бенжамен-Блез Гриво да реагира с капризната формулировка: „Ние не правим въображаема политика. Когато имаме доказателства, ще настъпи времето за решения!”. Въпреки това още на следващия ден френският президент Макрон се присъедини към масовата дипломатическа офанзива със символично експулсиране на руски дипломати.
ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА СКРИПАЛОВИ
Как бихме могли да коментираме чудодейното възкръсване на Юлия Скрипал точно на Лазаровден и на Сергей Скрипал по Великден, след като са били поразени от „най-смъртоносната нервнопаралитична отрова, която е между 5 и 8 пъти по-силна от VX”? И още един много важен факт: според полицейското разследване семейство Скрипал са напуснали дома си в 9:00 часа сутринта. Ако е вярна (и окончателна) версията за натравянето от външната врата, то тогава как да си обясним факта, че двамата почувствали отровата чак в 16:00 часа след обяд. Седем часа разлика – така ли действа най-опасният и смъртоносен нервнопаралитичен газ на света? По повод на това руският прессекретар на президента Дмитрий Песков казва: „Рано или късно Лондон ще трябва или да представи доказателства, или да се извини за голословните обвинения”. В случая с Юлия и Сергей Скрипал това, което прави впечатление, е, че става въпрос за „контролирано натравяне” и това обяснява както тяхното чудодейно възстановяване, така и факта, че освен тях двамата няма нито един пострадал, макар че става въпрос за „най-смъртоносното химическо оръжие”. Обяснението може да бъде еднозначно: те са получили точно навреме адекватен антидот. Което също е в полза на версията за „контролиран процес”. Защото, ако версията на британския премиер беше вярна, двете жертви трябва да са починали още на петата минута. Да си спомним, че братът на Ким Чен Ун почина само 21 минути, след като бе нападнат с VX! Как е възможно тогава двамата да са поразени с „Новичок” и след това да възкръснат мистериозно. Ето още факти в тази посока. На 15 март д-р Стивън Дейвис от „Спешна помощ” в Солсбъри, който е част от екипите, спасили семейство Скрипал, пише в писмо до британския Times: „Господа, по повод на вашия материал (от 14 март). Нека се придържаме към фактите. Относно „изложени на отровата 40 души се нуждаят от лечение” бих си позволил да поясня, че нямаме нито един пациент със симптоми от натравяне с нервнопаралитично вещество в Солсбъри и имаме само трима пациенти със значително натравяне” (има предвид баща и дъщеря Скрипал и полицая Ник Бейли, б.а.). В свое решение от 22 март службата за Съдебна защита цитира като свидетел химически и биологически експерт-анализатор от Портън Даун: „Кръвните проби от Сергей и Юлия Скрипал бяха анализирани и резултатите показаха излагане на въздействие от нервнопаралитично вещество или подобно съединение. Пробите се оказаха позитивни за наличие на нервнопаралитично вещество от клас „Новичок” или близко до него вещество”. „Излагане на въздействие” е твърде мъглява формулировка и изобщо не означава, че е открит „Новичок”, а вещества, които може да са, но може и да не са нервнопаралитичен газ. Кръвната проба може „да се окаже позитивна” за всякакви вещества, но не казва нищо за количеството или степента на леталност на тези „позитивно тествани” елементи. Да си припомним, че „Новичок” е отровно вещество от групата на органофосфатите като повечето инсектициди. Това означава, че те се разпадат сравнително бързо. Ако преминем през поле, обработено с инсектициди, или домашно използваме такива продукти, то това ще остави в кръвта следи, подобни на въздействието на нервнопаралитичен газ. Съдебната защита казва също така, че семейство Скрипал са били изложени на отровата чрез дръжката на външната врата на техния дом. Не е ли странно, че вратата е махната чак на 25-я ден от инцидента! А се появяват снимки, на които жени полицайки чинно стоят до вратата без специализирано облекло или други защитни средства!
* Не е ли странно наистина, че тя не е махната веднага, след като е било констатирано повишено ниво на отровни елементи по нея? * Не е ли твърде театрално и демонстративно това „бездействие”, така както театрално експерти се движат из Солсбъри с тежки защитни костюми, докато до тях полицаи стоят най-невинно без никаква защита!
Ако Путин наистина е поръчителят на безпардонното покушение, нека си спомним какво каза той по повод на инцидента в Солсбъри в 23:18 часа на 18 март, когато за първи път коментира случая „Скрипал”: „И първото нещо, което ми идва на ум е, че ако това е било бойно химическо вещество, то хората със сигурност щяха да са загинали на място, това е очевиден факт, който е необходимо да бъде разбран”. Проф. Дейвид Колъм от катедрата по органична химия към Корнуелския университет също коментира на 27 март: „Искам още веднъж да кажа: всеки, който ви казва, че този нервнопаралитичен газ може да дойде само от Русия, е лъжец – пълен и долен лъжец”. Това са обикновени съединения – личи си по състоянието на Скрипал. Дано да се възстановят наистина. Лошото е, че тяхното възкръсване е унизително опровержение на френетичните коментари на министри от кабинета на Тереза Мей и на нейния личен патос. ТЕОРИЯ на заговора Един много любопитен детайл, който донякъде обяснява защо толкова дни след операцията с „Новичок” (за щастие) няма летален изход. Съгласно Закона за разузнавателните служби от 15 декември 1994 г., приет от правителството на Джон Мейджър, за първи път британските шпионски централи (SIS, GCHQ,) реално са поставени под контрол и техните служители не могат да убиват чуждестранен гражданин или известна фигура без изрично разрешение (от парламентарната Комисия по разузнаване и сигурност, съставена от девет депутати, докладващи директно на премиера) освен при законна самоотбрана. Този закон обаче позволява на външния министър, пост, заеман днес от Борис Джонсън, „да гарантира имунитет срещу преследване от британски съд на агенти на тайните служби, когато са ангажирани в операции в чужбина, които са незаконни според британските закони, като убийство например”. Което може да обясни защо операцията за коварното убийство на зловещия враг на Путин е осъществена толкова новобрански. Началникът на токсикологията във ВМА проф. Никола Александров обясни за БНТ, че всъщност не става въпрос за мистериозното отровно вещество „Новичок”, а за бинарен зарин – две слабо токсични вещества, които стават високотоксични, когато се смесят. Срещу това има антидот, най-обикновен атропин. Според неговата версия Сергей и Юлия са поели отровата през кожата и тогава тя има по-бавно действие, което позволява медицинска интервенция. Поставени са на системи, жертвите нямат собствено дишане, но могат да си го възвърнат след около 20 дни. Вече споменатият по-горе проф. Леонид Ринк, който, както видяхме, лично е участвал в създаването и дори в използването на „Новичок”, казва категорично пред РИА „Новости”, че използваното в Солсбъри вещество не е същото, което той е разработвал. „Доколкото участниците в инцидента са все още живи, много сложно е да се предполага, че в него са замесени руснаци: такава крещяща неграмотност на мнимите диверсанти е просто смешна и недопустима. И най-главното: дори най-бездарният руски диверсант няма да използва единствения препарат с изцяло руски произход, който е и с руско име. Пълно е с всякакви достъпни други вещества. А да стреляш по ненужен човек с ракета и да не уцелиш – това е върхът на идиотизма”. Отровата, която са погълнали бащата и дъщерята Скрипал, не е „оригинален” А-234, а модификация, като формулата му е достъпна дори в неспециализираната литература. В книгата си Вил Мирзаянов публикува общите формули, по които може да се разработи подобно вещество. Но не и истинският руски А-234, защото освен формулата, почеркът или уникалните „пръстови отпечатъци” на крайния продукт няма как да се имитират, без да знаеш точно с какво оборудване се синтезира, какви прекурсори са използвани и в каква концентрация са смесени вещества. Те формират технологията на нервнопаралитичния газ, която веднага може да бъде открита, така както откриват кой завод е произвел определен взрив, автомат или куршум. Затова Русия иска да бъде допусната до лабораторните експертизи на веществото от Солсбъри, така веднага ще бъдат открити отпечатъците на тези, които са го произвели. В случая със семейство Скрипал лекарите са реагирали напълно адекватно и са приложили най-точния антидот, за да получат максимален ефект. Което означава, че би трябвало да познават оригиналната формула на веществото. Откъде са разполагали с тази информация? Дори да са изключително опитни при третиране на подобни медицински казуси, тъй като само на 12 километра от Солсбъри се намира секретната химическа база в Портън Даун, която разполага с оборудване за производство на всеки нервнопаралитичен газ, стига да разполага с формулата. Най-странното в случая е как с непрофесионални заключения и при липса на доказателства се предприемат политически действия единствено на базата на инсинуации. А колкото повече време минава от 4 март, толкова по-трудно става да се докаже дали става въпрос за А-234 или за друго вещество. Дори да има съдебен процес и там да бъде приложена хроматограма (измерване на относителния дял на компонентите в анализираната смес) на газа от Солсбъри, как може да бъде доказано, че пробите са взети от пострадалите? В международния съд такива доказателства няма как да минат. Ето защо се казва, че „поръчителите” на покушението няма да бъдат открити. Защото това е невъзможно. Особено след време. Руският военен експерт Виктор Мураховский подчертава, че британските експерти не могат да определят къде е произведено веществото. Той е убеден, че Великобритания може да стигне до истината, само като приеме руското предложение за експертно участие в разследването. Но категоричният отказ на Лондон оставя съмнения, че този газ е една импровизация, което обяснява и странните последствия от поразяващото му действие, и необяснимото възкръсване на жертвите след нападението.
КАКВО Е „НОВИЧОК”
Бившият руски офицер Вил Мирзаянов, химик-хроматографист, началник на отдела за противодействие на чуждестранното технологично разузнаване към Държавния научноизследователски институт за органична химия и технологии в Москва, пише, че ако VX убива при попадане върху кожата само на 10 милиграма, то субстанциите от семейството на „Новичок” поразяват само при 2 милиграма. Според проф. Леонид Ринк, участвал в свръхсекретната програма „Фолиант” за разработка на химическо оръжие, веществото „Новичок” е изключително капризно: то бързо се разпилява във въздуха и се разпада за секунди на съставящите го вещества. Проф. Ринк е всъщност един от създателите на „Новичок” като началник на лаборатория в Държавния научноизследователски институт по органична химия и технологии в затворения град Шихани, Саратовска област, където са се занимавали с разработването на химически оръжия. Ринк твърди, че това, което наричат „Новичок”, е перфектното оръжие за МАСОВО УБИЙСТВО или за масово поразяване. Тъкмо поради тази причина е твърде съмнително то да бъде избрано като оръжие за убийството на бивш шпионин като Сергей Скрипал. Това е равносилно на опит да се ликвидира плодояден прилеп (причинител на пандемията ебола) с ракети „Катюша”. Помислете само: каква трябва да е дозата, за да бъде пренесена от Москва до Солсбъри, за да бъде убит Скрипал? Вестник Telegraph в броя си от 15 март цитира източник от MI6, според който отровата е пренесена чрез дреха, козметичен продукт или някакъв подарък, без Юлия Скрипал изобщо да предполага опасността. Според версията неизвестни лица са проникнали в дома й и са заложили веществото в багажа й. Освен това източникът подчертава изрично, че сътрудниците на контратерористичния отряд на MI5 са убедени, че не е имало проникване на тайни килъри на Кремъл на територията на Великобритания, което още повече усложнява задачата на разследващите, които трудно биха могли да посочат точно кой може да е извършил покушението срещу семейство Скрипал. Ако тази версия е истинска, то Юлия и целият самолет на British Airways би трябвало да пострадат още по време на полета. Защото веществото е изключително нетрайно и дозата би трябвало да е солидна, за да оцелее по целия път от Москва до Лондон. Това застрашава живота на множество хора и поради това организирането на подобен план е просто идиотски сценарен трик от филмите за Джеймс Бонд, но няма нищо общо със строго секретна операция. Това е оръжие, предназначено да убива милиони, а не само един човек на 3026 километра. Веществото А-234 е органично съединение, което съдържа фосфор. Може да бъде в течна или газообразна форма. Смъртоносното му въздействие е свързано с блокирането на предаването на нервните импулси, тоест нервните медиатори започват да функционират лошо, нарушава се метаболизмът и се получава нервнокоординационен срив. Нервната система координира дейността на жлезите, сърцето, дишането и т.н. и при действието на това вещество органите отказват да работят един след друг. Веществото е с жълтеникав цвят и има много силен химически мирис, поради това твърденията, че е подхвърлено незабелязано, че е сложено в куфар и че никой не го е усетил, са най-малкото странни и напълно непрофесионални. Миризмата му е остра и веднага може да бъде усетена. Бившият инспектор към Организацията за забрана на химическото оръжие Джери Смит казва, че „Новичок” е много издръжливо вещество и може да остане активно „разумно дълго време”. В коментар за ВВС4 Смит казва: „Честно казано, разполагаме с много малко познания за това вещество. То е съставено от 6 или 7 елемента, може да се нарече бинарно вещество, тоест съставено е от поединично безвредни химикали, които, събрани заедно, се превръщат в отровен газ. И той е изключително устойчив. Освен това позволява да бъде микропулверизиран като прах, поради това се нарича още „прахов агент”, а не е ликвиден. Поради което може да се намира наоколо доста дълго време, преди да започне да действа”. Тук руските и английските експерти очевидно твърдят противоположни неща: за руснаците „Новичок” е нетраен, капризен и ефимерен, докато за англичаните е точно обратното – изключително устойчив. Смит изказва и още една много любопитна версия: възможно е отровният газ да е произведен и от друга развита държава. „Предполагам, че разследването е открило достатъчно указателни данни, за да си позволи премиерът Мей да посочи конкретна страна като виновник. Защото технологията е достъпна и до други развити държави освен Русия, които биха могли да произведат този газ”, казва каза Джери Смит. Чисто технически, пренасянето на веществото е възможно, но процедурата е изключително опасна, рискована и налага извънредни мерки за сигурност, иначе злосторникът рискува да пострада сам. „За да се борави с това вещество, е необходимо специално оборудване, защитно облекло, скафандър, ръкавици”, казва Иля Духовлинов, руски експерт по химическо и биологическо оръжие. Той смята, че теоретично е възможно веществото да бъде поставено в микрокапсули, които след това да бъдат разтворени в храната например. Но това налага в заговора да бъде включена и компания, която е ангажирана с опаковката на химически вещества в микросферата. Просто да се вземе една ампула и да се разчупи над нечия храна или да се разпръсне по нечия дръжка на вратата е възможно във филмите за Джеймс Бонд, но е изключително трудно, рисковано и най-вече безсмислено да се реализира, освен ако не става въпрос за спасяване на цивилизацията, или друга глобална цел. Проблемът е в това, че А-234 е инхибитор (вещество, което потиска или спира протичането на физиологичните и физикохимичните процеси) на ацетилхолинестеразата (АХЕ), ензим, хидролитичен фермент в синапсите, който служи за прекратяване на синаптичното предаване). Много вещества са в състояние да възстановят функцията на АХЕ, но това е възможно само ако те са антидот на точно това вещество. Така че възстановяването на Юлия Скрипал и баща й е възможно с вещества, които биха могли да отключат отново работата на ацетилхолинестеразата, т.нар. реактиватори на холинестеразата. Такива вещества се намират в химическия пакет на всеки войник в модерните армии. В конкретния случай обаче цялата постановка е по-близко до театрално-кинематографичния сценарий, отколкото до реалната бойна обстановка. На първо място организацията на атентата, представена постфактум от пресслужбата на следствието, още от самото начало е твърде противоречива. Най-напред, за да могат лекарските екипи и експертите в лабораторията в Портън Даун да установят, че това е действително „Новичок”, те би трябвало да разполагат с т.нар. „контролен стандарт”. За да се докаже, че едно вещество е точно това, за което се твърди че е, то трябва да бъде сравнено с адекватен стандарт. Което означава, че в Портън Даун разполагат с формула и колекция от образци. Американски експерти са участвали в ликвидирането на химическата лаборатория в Нукус, Узбекистан, където веществото е било произвеждано. Ликвидацията трябва да е станала през 2002 г. Логично е да се предполага, че САЩ биха запазили определено количество от това нервнопаралитично вещество дори от чисто военно любопитство. А след това са го споделили и с химическата лаборатория в Портън Даун, където са създадени първите образци на най-отровните химически оръжия. Така че най-важният елемент от историята е, откъде британските експерти са се сдобили с образците от „Новичок”, за да са толкова сигурни, че точно това вещество е използвано от злосторниците от Солсбъри. Но както се развиват събитията, все по-съмнителна става версията това да е оригиналното нервнопаралитично вещество А-234. Изключително високата токсичност, нетрайност, ефимерност и капризна непредсказуемост превръщат „Новичок” в най-неудобното оръжие за политическо убийство. Но пък ефектът е налице и това проличава ясно в коментара на бившия директор на Центъра за правителствена комуникация (GCHQ ) Робърт Ханигън, който нарича атентата „държавна агресия” и обявява атаката срещу Скрипал като „част от модел, по който една модерна държава е избрала да действа извън международно приетите цивилизовани норми на поведение”. Поради това Ханигън препоръчва ответните мерки да включват „изгонване на дипломати в безпрецедентни мащаби, но също така и нанасяне на удари по икономически цели”, включително на руснаци, които правят бизнес в Лондон. В крайна сметка това е реално планираният ефект.
ОБИЧАЙНИТЕ НЕЗАПОДОЗРЕНИ
„Нервнопаралитични вещества като зарин или VX могат да се произвеждат само в лаборатория. Това не е проста задача – дори „Ислямска държава” не е в състояние да създаде такова оръжие”, казва ген. Хемиш де Бретон-Гордън. Вестник Guardian използва този цитат на бившия командир на полк за химическа, биологична и ядрена война в британската армия ген. Хемиш де Бретон-Гордън, като коментира, че „без съмнение използването на нервнопаралитичен газ за убийство може да бъде единствено държавно организирана операция”. „Това е вярно, и слонът наистина е в стъклената стая. Въпросът е обаче коя е държавата?”, пита британският дипломат Крейг Мъри. В скандалната история с отравянето на Сергей Скрипал има един любопитен детайл, който интересно защо не привлича вниманието на британските медии: в град Солсбъри при още по-загадъчни обстоятелства на 21 ноември 2001 г. умира Владимир Пасечник, най-големият експерт по създаване на биологично оръжие в СССР, бившият директор на Института за особено чисти биопрепарати към производственото обединение „Биопрепарат” в Ленинград. В края на 1989 г. Пасечник бяга от СССР във Франция, а след това е назначен за директор на Лабораторията за научно-технически отбранителни изследвания (DSTL) в Портън Даун. Пасечник умира на 64 години, официалната версия за смъртта му е инсулт, а тялото му веднага е кремирано. След това в течение на една година мистериозно умират 11 учени от различни националности, които се занимават с разработка на бактериологично оръжие. Лабораторията в Портън Даун вече повече от 100 години (от времето на Първата световна война) се занимава само с военни разработки на химическо и бактериологично оръжие за масово поразяване. Така например през 1976 г. първите образци от вируси на епидемията ебола са изпратени за анализи и изследвания тъкмо в Портън Даун. Тук са създадени най-отровните образци на химическо оръжие в света, като зарин (CS) и VX, който по аналогия може да се нарече „Старичок”, защото той е бащата, или прототипът, на руския „Новичок”. Тази лаборатория е известна с множество експерименти с различни опасни вещества за масово поразяване. Първата жертва на секретните експерименти със зарин е 20-годишният войник Роналд Мадисън, който през май 1953 г. доброволно се включва в групата, която се подлага на експерименти уж за разработка на антигрипно лекарство. Мадисън умира, след като капки зарин са поставена върху ръката му, докато той се намира в херметично запечатана газова камера. Смъртта му е толкова мъчителна, че всички данни за експеримента са строго засекретени чак до 2004 г., когато лорд Уулф, главният съдия на Великобритания, разпорежда подновяване на обстоятелствата около смъртта на редник Мадисън. Въпреки това разследването е проведено при „максимална степен на секретност” от вътрешното министерство, а резултатите продължават да са засекретени. Единствено бащата на Мадисън е информиран за смъртта му, като е принуден да подпише декларация за пазене на държавна тайна и полага клетва, че няма да информира за това дори съпругата си Джейн, която до края на живота си така и не научава истината. Основната версия е „нещастен случай”. Държавата плаща на бащата „обезщетение” от 16 лири за погребалното бюро, 4 лири за църковната церемония и 20 лири за траурното облекло на семейството. Цялата секретна операция е финансирана с 2 милиона британски лири. В експериментите между 1939 и 1989 г. участват общо 745 мъже и жени, без да са информирани в какъв точно експеримент участват. Казват им, че става въпрос за ново лекарство против грип. Никой не научава, че всъщност те са подлагани на различни дози въздействие на зарин, иприт и халюциногени. Мадисън, който служи в казарма в Северна Ирландия, се съгласява на експеримента, защото му обещават да получи допълнително 50 лири и ще е свободен всяка вечер, докато е част от изследванията. Но умира, след като получава дозата си от 20 капки зарин върху два слоя от униформата на лявата си ръка на 6 май 1953 г. В медицинското досие като причина за смъртта му е записано „персонална особеност” и след това е обяснено, че той „или е бил прекалено чувствителен към ефекта от веществото, или индивидуалната особеност на кожата му e позволила необичайно бърза абсорбация на смъртоносната течност”. През 2008 г. британското правителство признава вината на лабораторията в Портън Даун за проведените експерименти и изплаща 3 милиона лири компенсации на роднините и наследниците на пострадалите. Без Робърт Мадисън.
Официално Великобритания се отказва от производството на нервнопаралитични вещества през 1989 г. Но загадъчните смъртни случаи около и в лабораторията продължават. Най-скандалният случай е свързан със смъртта на британския експерт по химическо и бактериологично оръжие д-р Дейвид Кели, който първи оспорва версията за наличието на оръжие за масово унищожение в Ирак – основната причина за началото на войната срещу Саддам Хюсеин на 20 март 2003 г. От 1984 г. д-р Кели ръководи Отдела за отбранителна микробиология в лабораторията в Портън Даун. Той е включен в групата от инспектори на Специалната комисия на ООН, разследваща оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. Преди това той е част от Обединения разузнавателен комитет, който подготвя досие за наличието на оръжие за масово унищожение в Ирак, което е необходимо на правителството на Тони Блеър като доказателство за подкрепата на Великобритания за началото на войната на САЩ в Ирак. Д-р Дейвид Кели протестира срещу измамата да се включи във финалния доклад твърдението, че Саддам Хюсеин е в състояние „да употреби биологично и химическо оръжие в рамките на 45 минути след отдаване на заповед”. На 17 юли 2003 г. Кели е открит мъртъв в горичката край Портън Даун, като официалната версия е самоубийство. Кели е събрал достатъчно доказателства за фалшификацията на данните за иракската опасност от оръжия за масово поразяване, а след смъртта му целият архив и компютърът му изчезват. Три години преди случая с Кели в Калифорния също мистериозно се самоубива негов близък приятел и сътрудник – д-р Лари Форд, който разработва бактериологично и химическо оръжие в компанията Biofem, Inc. През 2004 г. д-р Пол Норман, друг близък приятел на Кели, който го наследява на поста му в Портън Даун, загива мистериозно при катастрофа с частен самолет. През следващите години неясно умират общо 11 сътрудници на лабораторията в Портън Даун – и нито един от естествена смърт. Най-загадъчна обаче е смъртта на Пасечник, който разкрива пред британските експерти цялата съветска програма за бактериологично оръжие и след това до 2000 г. участва в изследванията на британските учени в тази област. През февруари 2000 г. той обявява, че напуска Портън Даун и военните изследвания Regman Biotechnologies, за да създаде своя фармацевтична компания. Но не успява да работи дълго за себе си. Бившият член на Комисията на ООН за биологическо и химическо оръжие и военен експерт Игор Никулин коментира: „Цялата операция със случая „Скрипал” напомня на някакъв експеримент, може би неудачен, съдейки по факта, че никой от пострадалите не умира при поемането на отровата. Прилича на операция, провеждана под плътния контрол на британските специални служби”. Близостта на Портън Даун в случая не е случайност, а просто предварително планирано обстоятелство, още повече, след като анализът на веществото, което е поразило бащата и дъщерята Скрипал, е направен тъкмо в тази лаборатория. Учените от Портън Даун изцяло са включени в разследването, което се осъществява от Групата за контратероризъм SO15. Юрий Никулин продължава: „Ако могат да определят използваното вещество, това говори само за едно: там разполагат с контролен образец от него. Това е причината за отказа на Лондон да приеме съдействие от страна на Москва, тъй като може да се окаже, че не става въпрос точно за „Новичок”, а за нещо друго, например за VX”. В началото на април генералният директор на лабораторията в Портън Даун заяви, че учените не са успели да определят вида на веществото, с което са отровени Скрипал, и не са сигурни, че то е произведено в Русия.
КОЙ Е СЕРГЕЙ СКРИПАЛ
15 декември 2004 г. Москва. Точно в 12:04 часа от входа на луксозна многоетажна брежневска кооперация излиза възрастен мъж в красив кожух и с ловна пушка. С наслада вдишва студения въздух и след това бодро се насочва към полицейската будка. Снощи участъковият милиционер му е позвънил и го извикал за проверка на документите на оръжието. Мъжът се приближава до участъковия пункт и изобщо не подозира, че вътре го чака засада. Веднага щом отваря вратата, се оказва в тъмен коридор, в който две железни ръце го стискат до припадък, други две свалят палтото и сакото му. Това са агенти от специалния отряд на ФСБ, които познават много добре маниерите на сътрудниците на британското разузнаване, което изобщо не се шегува с разконспирираните шпиони. Затова най-важната задача на командосите е да не позволят на задържания да се добере до отровата в яката и да сложи край на живота си. „Скрипал Сергей Викторович! Федерална служба за сигурност. Вие сте арестуван!” Задържаният Скрипал най-напред иска да зададе някакъв въпрос, защо съм задържан или нещо подобно. Но устата му остава отворена, без да може да издаде никакъв звук. Само гледа втренчено оперативните служители на ФСБ и кинооператора, който снима непрекъснато. Но няма какво да каже. Знае отговора, защото е очаквал този арест всеки ден. Дори счита, че доста са закъснели с разкриването му като британски агент. „Неочакван ход! Добре, предавам се. Надиграхте ме!”, казва все пак Сергей. „Не е ход, а мат. Голям шахматист се извъди!”, раздразнено отвръща полковникът. След това се обръща към двамата мъже зад него: „Водете го в Лефортово!”. Така започва пътят към изгнанието за подполковник Сергей Скрипал.
Малко е известно за биографията му. Роден е на 23 юни 1951 г. в Киев, първоначално мечтае да стане велик спортист, тренира бокс, след това и свободна борба, а след като завършва гимназия, отива в армията и служи във Въздушнодесантните войски. След задължителната военна служба решава да остане в армията и преминава в специалните части на ГРУ (Главно разузнавателно управление) към Генералния щаб на Съветската армия. Постепенно започва да се развива, сменя автомата с писалката и става чиновник: започва работа в „Аквариума”, както наричат в шпионските романи комплекса от сгради на ГРУ на Хорошьовско шосе в северната част на Москва. Завършва Военнодипломатическата академия и става професионален разузнавач. През 1991 г. най-после получава мечтания в младостта и от шпионските романи пост: става част от резидентурата на руското разузнаване в Малта, малка държава, но един от най-важните центрове на шпионажа. Местната малтийска власт не се меси в тайните операции на световните шпионски централи и те използват средиземноморската държава като плацдарм за различни активни мероприятия.
Задачата на Скрипал е да се среща с доста хора и да се опитва да ги вербува в услуга на руското разузнаване. Той се проявява като абсолютен професионалист, способен да провежда сложни вербовки на агенти и да събира важна информация. Но има две много рискови черти в характера си: склонност към охолен живот и сребролюбие. През 1994 г. Скрипал е преназначен в Мадрид на перспективен пост, свързан със събиране на информация за испанското членство в НАТО. Това е важно стъпало в кариерата му и решителна стъпка към мечтания пост на резидент на ГРУ. Естествено, назначаването на Скрипал като дипломатически служител под прикритие не остава без внимание от шпионските служби. Той вече е в полезрението на MI6, които започват да го наблюдават още в Малта. Правят им впечатление честите му посещения по магазини, ресторанти и барове. Бившият полковник от ФСБ Николай Лузан, участвал в операцията по разобличаването на Скрипал, разказва в книгата „Дяволската дузина на контраразузнаването”, че Скрипал е вербуван на два етапа. През октомври 1994 г. той „случайно” се запознава с испанеца Луис, бивш военен пилот и неуспял кандидат за първи испански астронавт, който трябвало да полети до руската космическа станция „Мир”. Но, уви, нямал късмет. Първоначално Скрипал гледа на Луис като на потенциален руски агент и се опитва да го вербува. Той самият му дава повод за това, като започва да се оплаква от испанския генералитет, който му действал на нервите, още откакто не са го избрали за полета в Космоса. Но Луис го изненадва с много по-атрактивно предложение: двамата да правят бизнес, да продават испанско вино на руския пазар. Испанецът иска от руснака да му намери връзки в Москва за сделка, като му плати за посредничеството. Скрипал приема и през април 1995 г. организира първата партида вино La Rioja Alta, от което Скрипал получава 6000 долара, почти годишната си заплата. Лесно спечелените пари разпалват апетита на Скрипал за нови сделки. Той организира доставки една след друга, но (според предварително разработената шпионска драматургия) те се провалят. В този момент Луис хитро включва в играта свой „стар приятел”, англичанина от испански произход Антонио Алварес де Идалго, чийто стар комунистически род се заселил в Лондон след Гражданската война в Испания. Всъщност това е агентът на MI6 Пабло Милър, чиято биография донякъде съвпада с тази на Идалго. Милър е един най-добрите експерти по Русия в британското разузнаване, той вече поддържа връзки с Борис Березовски и с бившия сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко. В актива си Милър има още вербувани руски агенти като бившия подполковник от външното разузнаване Валерий Оямае (разкрит през 2001 г.) и бившия майор от данъчната полиция Вячеслав Жарко, който сам се предава на руските власти. Руският шпионин Олег Гордиевски, който бяга във Великобритания още през 1985 г., нарича Милър „най-добрият специалист за работа с руската агентура”. Идалго е доста впечатляваща фигура, олицетворение на успеха: завършил е Кеймбридж, брокер е на Лондонската и Нюйоркската борса, където търгува със суровини и стоки, женен е за дъщерята на американски магнат. Той лесно оплита в схемите си Скрипал. Иска от Сергей да му напише бизнес план за сътрудничество с руски бизнесмени, в който да включи имената на перспективни руски фирми. Това е класическата схема за вербуване, „писмено веществено доказателство”, и Скрипал е наясно, че оставянето на такава следа отрязва пътя му назад, тя представлява неопровержимо доказателство, ако не за предателство, то поне за готовност към нещо подобно. Но Скрипал се интересува от хонорара, който наистина е неустоим – 10 000 долара. Според версията на Идалго бизнес идеите на руския разузнавач се оказват наистина уникални и британските бизнесмени, възползвайки се от тях, сключват много добри сделки. Освен това Идалго му подарява мобилен телефон Motorola StarTac за 1900 долара, какъвто тогава няма дори руският посланик в Мадрид. Три седмици по-късно в луксозния ресторант на хотел Meliá Castilla Скрипал обяснява на Идалго, че има страхотни идеи за бизнес, а Идалго, след като вече разполага с писмен компромат, му предлага сделка: да му плаща по 3000 долара на месец срещу „конфиденциална информация”. Сергей се съгласява и още на следващата седмица получава своите пари в сметки в мадридската Banco Central Hispanoamericano S. A., както и в Banco de España в Малага. След като получава първия транш, Скрипал започва да издава на порции имената на руските агенти, с които поддържа връзка, като общо издава 300 сътрудници на руското разузнаване. Скрипал получава парите си редовно, но напрежението от двойствения живот се отразява на здравето му: той започва да страда от депресия, която се опитва да лекува с алкохол. Но лекарите констатират, че е болен и от диабет. Състоянието му се усложнява до такава степен, че трябва да напусне Испания и да се върне в Москва. Обаче там получава тежък удар: медицинските изследвания принуждават лекарите да му издадат тежката присъда „негоден за работа в разузнаването”. През пролетта на 1999 г. го преместват на чиновническо място в централата на ГРУ, но там работата не му допада и му намират ново място във външното министерство, а след това и в Министерството на териториалното развитие, после става преподавател във Военнодипломатическата академия. Там също не му харесва и напуска, решавайки да започне самостоятелен бизнес – отново да продава вино. Но това не му носи никакви доходи. Регистрира фирма „Юниекспл”, която се занимава с разминиране и прочистване на местности от взривоопасни предмети. Но никъде не се проявява „неговият бизнес талант”, а парите в сметката в Малага свършват. През септември 1999 г. го „уволняват” и от британското разузнаване и месечните траншове по сметката му са прекратени. Той се свързва с Идалго и му напомня за „поетото задължение”, но Милър му отвръща с типичен британски цинизъм: „Плащането на парите зависи от постъпващата информация”. През октомври 1999 г. остава без пари и без перспективи. Тогава Скрипал отново се обажда на Идалго, като му предлага да продължат „съвместния бизнес”. Идалго разбира за какъв бизнес става дума и го кани в Испания да обсъдят подробностите. На 8 февруари 2000 г. се срещат в популярен мадридски голф клуб, който е в съседство с хотела, където се е настанил Скрипал. В Москва властта се е сменила и в Кремъл вече се е настанил Путин. Информациите на Скрипал отново биха могли да предизвикат интерес в MI6. Разговорът между двамата обаче не се получава, защото Идалго не е готов да му плаща отново стария хонорар. Идалго му казва, че той вече не е интересен източник на информация, след като не е част от ГРУ. Обиден от пренебрежителното отношение на събеседника си, Скрипал казва: „Дори хартията за тайнопис на прехваленото британско разузнаване е по-лоша от тоалетната хартия”. Идалго обаче му намеква, че може да бъде от полза на негов приятел, който се интересува от руската тема. Така го запознава със Стивън, който директно му казва, че се интересува от цялата нова мрежа на руското разузнаване в Испания. Скрипал му отговоря, че ще му помогне, но иска годишен хонорар от 10 000 долара, а всяка, особено ценна информация, да се плаща отделно. Стивън отговаря, че е съгласен, но трябва да информира началниците си, и двамата си уреждат нова среща в Малта в град Слим на 3 юли 2000 г. Там се договарят за всички условия и детайли и от този момент Скрипал официално става сътрудник на MI6. Но руското разузнаване също е на място и руският агент в испанските тайни служби Роберто Флорес Гарсия докладва в Москва, че Скрипал е двоен агент. Започват да го следят и установяват, че със заплатата си от 700 долара бившият разузнавач поддържа доста висок стандарт през последните години: през 1999 г. купува на семейството на сина си луксозно жилище в престижен район на Москва, прави пълен ремонт на своето жилище, купува си вила в Тверска област и нов автомобил BMW. Скрипал сам се издава: през октомври 2004 г. пътува до Измир, където се настанява в хотел Izmir Palace, а само на десет минути пеша до него е Double Tree by Hilton, където предимно се настаняват англичани. На 5 и на 7 октомври 2004 г. в стаята на британския агент Милър Скрипал получава 20 хиляди долара на ръка и нови задачи за предоставяне на информации за агентите на ГРУ. Но след като се връща у дома, се оказва в пълна изолация: почти никой от бившите му колеги не иска да общува с него, отбягват срещи, дори не му отговарят на поканите за запой. Времето минава, а той не може да изпълни поставените му задачи. На 15 декември всичко става ясно, Скрипал е арестуван, а на 9 август 2006 г. е осъден на 13 години строг затвор за предателство и шпионска дейност в полза на британското разузнаване. Лишават го от всички войнски звания и го изпращат да излежава присъдата си в колония за строг режим в село Сосновка, Републикa Мордовия. На 22 януари 2006 г. руската телевизия излъчва документалния филм на Аркадий Мамонтов, в който за първи път са включени оперативни кадри на ФСБ: първият секретар на британското посолство в Москва Кристофър Пърт се разхожда из улиците на Москва, след това се появява на един от московските площади, след това отива и в отдалечен квартал. На пръв поглед в кадрите не се случва нищо. Но в един момент той забавя ход, приближава се до една от пейките и спира, сякаш се любува на теменужките в алеята зад нея. Остава така известно време, след което продължава. Всъщност точно до пейката е разположен тайник на MI6, пълен с шпионска техника, и в него се събира информацията, която резидентите получават чрез Bluetooth канал. Шпионите и техните агенти идват тук в точно определено време и оставят или получават информация в каменния тайник. ФСБ следи денонощно тайника още от 2004 г. и регистрира лицата на всички, които се спират около него за повече от 30 секунди. Така в полезрението им се оказва и Сергей Скрипал. Започват да го следят, откриват банковите му сметки в чужбина, връзките му с британското разузнаване, явките, материалите, които предава. На 23 януари ФСБ разкрива, че британските шпиони Пол Кромптън, Марк Доу, Ендрю Флеминг и Кристофър Пърт са уличени в дейност, несъвместима с техния статут на дипломати към британското посолство – те имат връзки с руски неправителствени организации, които организират антипутински акции. Същият ден президентът Путин обаче казва за агенция „Интерфакс”: „Аз смятам, че ако експулсираме тези агенти на разузнаването, те ще ни изпратят други. А те може да се окажат по-умни от тях. И ние може да се измъчим повече, за да ги разкрием пак. Помислете върху това!”. И Русия не предприема нищо срещу тези хора. През юли 2010 г. Путин решава да размени Сергей Скрипал, учения Игор Сутягин и още двама затворници, осъдени за държавна измяна – Александър Запорожски и Генадий Василенко, за руските шпиони, задържани в САЩ, сред които генерал-майор Михаил Васенков от СВР и Анна Чапман, които са издадени от избягалия в САЩ бивш офицер от СВР Александър Потеев. След като Сергей Скрипал е разменен, Пабло Милър (Идалго) го настанява близо до своята къща в Солсбъри, успява да му уреди и пенсия, това е градът на военните пенсионери във Великобритания. Милър също живее там. През 2011 г. Путин разрешава на семейството на Скрипал да се изселят при него – съпругата Людмила, синът Александър и дъщерята Юлия. Но на следващата година Людмила умира неочаквано от скоротечен рак. Някои обаче твърдят, че тя загива в автомобилна катастрофа. През 2017 г. умира и синът Александър, който тъкмо е навършил 43 години. Диагнозата е бъбречна недостатъчност. Любопитното е, че той умира по време на отпуската си, която прекарва заедно със съпругата си в Санкт Петербург. После трупът му е пренесен в Солсбъри и Александър е погребан до майка си. Според британските медии синът му е използван от ГРУ, за да разкрие къде се укрива баща му, и така са разбрали, че е в Солсбъри. След смъртта на брат си Юлия решава да се премести да живее по-близо до баща си и си намира работа в Лондон. Впрочем след смъртта на Литвиненко бившият сътрудник на ФСБ Вячеслав Жарко, вербуван също от Пабло Милър, опасявайки се за живота си, се връща в Русия и се предава на руските власти, като казва, че ще се чувства в по-голяма сигурност в руски затвор, отколкото във Великобритания. Бившият руски строителен магнат Валери Морозов, който бяга от Русия в Лондон, след като е уличен в корупция, разкрива за Telegraph, че Скрипал продължава да работи по някакъв начин и поддържа контакти с военни и разузнавателни агенти от руското посолство в Лондон. Пред Channel 4 News Морозов добавя: „Когато имате офицер от военното разузнаване, работил за руската дипломация, който живее като пенсионер във Великобритания, работи по киберпрестъпността и всеки месец пътува до Лондон и се среща с офицери и разузнавачи от руското посолство, за мен това е или прекалено опасна игра, или съмнителен контакт, който би трябвало да повдигне някои въпроси пред британските власти”. Съседи на Скрипал разказват, че той винаги е много възпитан, приятен и любезен човек. Купува къщата си кеш, без ипотека, като цената според местните брокери е 260 000 лири, а според Daily Mirror – 350 000. Сергей е чест клиент на кварталното полско магазинче „Вкусът на света”, собственост на полякинята Вероника Палашевска. Тя познава Скрипал от 2012 г. и той купува от нея всяка седмица риба, шунка и наденици, понякога и водка. Той й се похвалил, че миналата година ходил в Полша, в Гданск, разказвал й също за Испания и Малта. „Дойде в петък на 2 март някъде около 14:00 часа и си купи наденица и пушена скумрия. Но не сме говорили, защото имаше много хора заради снега”. Скрипал живее нормално, не е самотен и общува със съседите, наскоро дори става член на пенсионерския клуб Railway, за който подава молба през октомври и има препоръка от свой местен приятел, Рос. Идва тука често, поне два пъти седмично, и за последно е бил в четвъртък. Пие бира, водка и хапва само наденици или риба. Другото му любимо заведение е Bargain Stop, където идва почти всеки ден, за да задоволява страстта си към хазарта: всяка седмица харчи тук по 40 лири за скреч-лотарията. Продавачката Ебру Озтюрк (41 г.) разказва, че той много харесвал полските наденички, които тя продава в магазина, и редовно си купувал. „Той е много мил човек. Винаги ходи чист и спретнат. Беше ми приятно, когато влизаше в магазина, защото бе много учтив и любезен. Видях го преди няколко дни, влезе да си купи лотарийни билети и ги изтри, но този път не спечели нищо. Иначе печели редовно. Беше късметлия.” Чистачката му, която е от Африка, също разказа, че се държал с нея много приятелски. Знаела, че е руснак, но нямала никаква представа, че е бил шпионин и за нея това било изненада. Миналата седмица й казал да почисти една от стаите, защото дъщеря му ще пристигне. „Когато разбрах, че той е пострадал, се разридах, бях шокирана от това, което му се е случило.”
CUI BONO
Бившият британски посланик в Узбекистан Крейг Мъри, посещавал бившия завод за производство на нервнопаралитичното вещество А-234 („Новичок”), пише на 8 март в своя профил в Twitter: „Русофобията е изключително изгодна за оръжейната, охранителната и шпионската индустрия, русофобията сплотява интелектуално обременените избиратели чрез тяхната лоялност към торите. Яростната русофобия е най-убедителният мотив за нападението срещу Скрипал”. Той сочи като пример реакцията на британското правителство на атаката в Солсбъри. То обявява допълнителна инвестиция от 48 милиона лири за строителство на нов Център за защита от химическо оръжие, който ще бъде изграден (вероятно в памет на Скрипал) тъкмо в Солсбъри. Основната цел в дейността на центъра ще бъде „руската заплаха” (макар че на 27 септември 2017 г. Русия официално е обявена от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) за държава, ликвидирала изцяло химическия си арсенал). Докато САЩ обещават да ликвидират химическото си оръжие чак през 2023 г. Когато САЩ и Русия се присъединяват към ОЗХО, те декларират по 40 000 тона химическо оръжие и обещават да го ликвидират до април 2012 г. После отлагат за 2017 г., след което САЩ отново удължават срока. Докато Русия наистина спазва срока – 2017 г. Но ето, че сега Великобритания разширява и инвестира отново в център за химически изследвания, като обвинява за това Русия. Посланик Мъри също така припомня, че Солсбъри се намира само на 12 километра от секретната британска изследователска лаборатория в Портън Даун, в която през ноември 1952 г. химиците Дж. Ф. Нюмън и Ранаджит Гош от компанията ICI патентоват агента VX (diethyl S-2-diethylaminoethyl phosphono-thioate). През 1956 г. британското правителство официално се отказва от химическото оръжие, но учудващо през 1958 г. предава на САЩ цялата документация за VX, като в замяна получава достъп до технологията за производство на термоядрено оръжие и се превръща в ядрена държава. САЩ усъвършенстват производството и през 1961 г. започват да трупат химически арсенал във военното депо в Нюпорт, което е ликвидирано чак през 2008 г.