Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от Никола Карадимов, посланик на Република България в Кралство Дания (1993-1997), Европейските общности – Брюксел (1997-1999) и Кралство Норвегия (2006-20011).

Помните ли приказката от времето на социализма – „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим“. Пълна имитация и от двете страни. Но тази имитация, масово разпространена по това време, съвсем не беше единствената. „Възторжените“ първомайски, деветосептемврийски и седмоноемврийски манифестации, в които повечето хора участваха по принуда, също бяха чисти имитации на „обществена подкрепа“ и „всенародно празнуване“. А членуването на децата в Пионерската организация, на юношите – в Комсомола, както и на възрастните – в Отечествения фронт, не беше ли също имитация на „обществена ангажираност“. Могат да се посочат още много подобни примери от това време, но се оказва, че имитацията съвсем не си е отишла заедно със социализма. Напротив! Днес сме свидетели на заливащи ни от всички страни имитации от всякакъв род.

Известно е, че в целия свят, в това число в България, се продават дрехи, обувки и чанти, направени от имитация на вълна, памук, коприна и кожа. На много места се продават добри и не толкова добри имитации на маркови дрехи, обувки, часовници и бижута Ние, българите, като практични хора, сполучливо наричаме тези фалшификати „ментета“. И ако става дума само за ментета на дрехи, обувки  и часовници, те не са толкова страшни, стига да не причиняват алергии. Но не е така с храните и лекарствата. Тук ментета са по-трудно разпознаваеми, а в някои случаи само високо професионална експертиза може да докаже фалшивия им произход. Защото за разлика от млечните продукти, в които няма мляко и месните продукти, в които няма месо и те лесно се разпознават, в много храни и хранителни добавки може да са вложени трудно разпознаваеми добавки, които, макар и в малки количества, могат трайно да увредят здравето на човека. Но при храните и лекарствата има изградени специални системи за контрол и те, макар и с известни пропуски, пазят хората от ментетата.

Не е така обаче в социално-икономическата сфера, където участниците са много и от различен тип, отношенията са силно преплетени и усложнени, а контролните органи и системи, там където ги има, не са достатъчно ефективни. Независимо дали става дума за банков надзор или за надзор на застраховането и хазарта, независимо дали говорим за финансов, данъчен, строителен или санитарен контрол, корупционният натиск към тези органи от страна на проверяваните е по правило изключително силен. И като прибавим към този натиск и често срещащия се политическия натиск от страна на някои партии, както и натиска от страна на конкуренцията, става ясно защо една част от тези органи, вместо да изпълняват предписаните им от закона задължения, започват да имитират дейност, която само външно прилича на надзор и контрол, а всъщност е съзнателно прикриване на нарушения, а дори и на престъпления. Така че в някои случаи, пълното отсъствие на такива контролни органи, които са ментета, е по-добро, отколкото тяхната имитационна дейност, защото тя може да приспи общественото съзнание, а понякога и напълно да го демобилизира и деморализира.

Но още по-страшни са имитациите и ментетата в правоохранителната и правораздавателната сфера. Да вземем контрола по пътищата. За ефикасността на този контрол говори най-красноречиво статистиката, която нарежда страната ни на едни от първите места в Европа по брой на пътно-транспортните произшествия и по брой на загиналите на пътя. Разбира се, тук немалка роля играят и самите водачи на моторни превозни средства (МПС), които, по своята дисциплина, далеч отстъпват на европейските шофьори. Но за всички е ясно, че нашата пътна полиция все още не може да се справи с познатите на всички корупционни практики, синтезирани сполучливо в превърналия се във виц въпрос „Е, и сега какво правим?“, зададен от патрулиращия полицай на шофьора нарушител. При така зададения му въпрос, шофьорът, разбира се, избира да даде под формата на подкуп половината от полагащата му се глоба на полицая и с това да приключи случаят, при който печелят и двете страни, а губим само ние, данъкоплатците. Е, не е ли това чиста имитация на пътен контрол!

А другият разпространен анекдотичен израз „Нас полицията ни пази“, също изразява дълбокото съмнение на хората в закрилата, която те очакват да получат от правоохранителните органи, особено при станалите повсеместна практика обири по домовете, често придружени със заплахи и дори отнемане на живота. Да не говорим за телефонните измами, кражбите на банкомати, обири на инкасо автомобили, кражби на селскостопанска продукция, незаконно изсичане на гори и всякакви други форми на принудително отнемане на пари и имущество. Разбира се, в много от случаите това се дължи на липса на ресурси и достатъчно персонал на правоохранителните органи, но не са малко и случаите на имитация на дейност от страна на тези органи.

А част от проблемите по опазването на границата, заради които все още ни държат извън Шенген, не се ли дължат пак на някои имитационни действия на съответните органи? Иначе как да си обясним продължаващата от години контрабанда на стоки и горива, както и непрекъснатия нелегален трафик на хора, наркотици и оръжия през нашите граници. Честата подмяна, отстраняване и дори съдебни производства срещу подкупни митничари и гранични полицаи говорят за усилията на властите да се преборят с това национално зло, но продължаващите случаи на имитация показват, че тези усилия са все още далеч от успешните и трайни резултати. Най-обезпокоителният случай напоследък е новопостроената ограда по границата ни с Турция. Освен незадоволителните защитни възможности на тази ограда, която може да се преодолее дори с обикновена домашна стълба, липсата на съответните сигнални съоръжения, както и неадекватна и ненавременна реакция на граничните патрули в случай на нелегално преминаване на оградата, говорят повече за имитация, отколкото за реален граничен контрол. А не е ли направо страшно тъкмо на нашата граница с Турция, която е подложена на безпрецедентен миграционен натиск към Европа, да бъде изградена ограда менте? А ако и бойната ни авиация и противоракетната ни отбрана са менте, как бихме предпазили страната от нахлуване по въздуха?

Но не по-малко притеснителна е нашата правораздавателна система. Излишно е да припомняме, че сериозните проблеми в нея са една от основните причини България да бъде подложена на постоянен мониторинг от страна на ЕС. А обстоятелството, че този мониторинг продължава и през следващата година, говори, че основните проблеми в нея все още не са отстранени. Продължаващите с години съдебни саги, често завършващи с оправдателни присъди или пък приключени поради давност, говорят също за имитация на дейност. Разбира се, много от съдиите с право упрекват прокуратурата, че не е внесла аргументирано и подкрепено с доказателства обвинение. От своя страна, прокурорите упрекват следователите, че не са им представили нужните доказателства. И така, може да се установи, че всички по веригата са прави, а накрая присъди няма. Значи някъде нещо не е свършено, а другаде нещо съзнателно и умишлено е пропуснато, за да няма осъдени. Публична тайна е, че и съдии, и прокурори, и следователи са подложени на силен корупционен натиск, а когато не може да се устои на този натиск, се пристъпва към познатата ни вече имитация на дейност, която води до познатата смехотворна схема „Ние ги хващаме, а те ги пускат“. Но съвсем не звучи смешно „следовател менте“, прокурор менте“, съдия менте“. Напротив! Това звучи шокиращо!

Но трябва изрично да се почертае, че тези шокиращи етикети, както и етикетите „надзорник менте“, „данъчен инспектор менте“ „ревизор менте“, „контрольор менте“, „полицай менте“, „митничар менте“, „граничар менте“, се отнасят само за малка част от служителите в контролните, надзорните, правоохранителните и правораздавателните органи у нас. Болшинството от тези служители са добросъвестни и лоялни граждани, които изпълняват служебните си задължения, придържайки се стриктно към закона. Проблемът е, че тези честни и некорумпирани служители работят в система, където всяко звено и всеки човек са важни и в много случаи, дори само едно звено да излезе от строя, компрометира цялата система и я превръща в имитация.

Накрая, нека да отделим малко внимание на така наречените „фалшиви новини“. Малко са сайтовете, печатните издания и телевизионните канали в България, които да имат специално създаден филтър, който да не пропуска фалшивите новини. Затова медийното пространство у нас е наситено с бомбастични новини със страшни предсказания за идващи бури, порои, наводнения, земетресения, а доста често и за края на света. Или с новини за известни личности от политиката и шоубизнеса, които  в повечето случаи са далеч от истината или са най-откровени лъжи. Знае се, че този род фалшиви новини повишават интереса на публиката към съответните издания, а оттам и доходите на издателите. Но пораженията, които те нанасят на обществото, трудно могат да се измерят в пари. Да държиш хората в непрекъснато напрежение и страх и да ги манипулираш съзнателно, съвсем не е безобидно занимание. Като започнем от това, че чрез фалшиви новини могат да бъдат предизвикани фалити на банки и фирми и се стигне до там, че чрез фалшиви новини се печелят избори и се свалят правителства. И общественият контрол почти липсва. Известно е, че печатните издания у нас нямат специализиран контролен орган, а Съветът за електронни медии е почти безсилен да се бори сам срещу фалшивите новини. И остава контролът на обществото. Но обществото готово ли е да се нагърби с тази нелека задача. А къде е държавата?