ИДИЛ отстъпва в Ирак и Сирия, но джихадисти от други краища на света се вричат във вярност на организацията. Засега Западът подценява тази терористична пандемия, което може да му струва скъпо.

Къде се намира „Ислямска държава”? Всеки, който не живее като отшелник, би отговорил на часа, че самопровъзгласилият се „халифат” се простира на територии от Ирак и Сирия. Това обаче е истина само отчасти. Докато светът наблюдава с облекчение как джихадистите губят терен, множество милиции в цял свят се вричат във вярност на „халифата”. Най-вече в Египет. Една от тези въоръжени групи взриви руския Еърбъс през октомври 2015 г. Друго въоръжено формирование владее либийският град Сирт, в който са установени порядките на ИДИЛ. Градът в момента се щурмува от силите на коалицията за национално единство, но след първоначалните успехи битката се очертава дълга. „Ислямска държава” се сдоби с последователи в Афганистан, Алжир, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен и Кавказ. Общественото мнение изглежда се надява, че тези милиции ще се саморазпуснат, когато ИДИЛ бъде задушена в своето леговище в Ирак и Сирия, но историята на Ал Кайда доказва илюзорността на тези надежди. Преди десетина години централното ръководство на Ал Кайда се скри в афганистанските планини, докато йеменският, сомалийският и филипинският клон на организацията продължиха мрачното си дело, при това разшириха влиянието си и дори установиха контрол върху цели територии. Впрочем първото поколение на „Ислямска държава”, това на Заркауи, се сражаваше под знамената на „Ал Кайда в Ирак”. Събитията доказаха в каква степен рожбата може да надмине майка си в мракобесното начинание.

„Ислямска държава” не поддържа със своите филиали същите отношения като Ал Кайда. Майката на терора се разраства като мрежа и е склонна да се съюзява с групировки, които не изповядват планетарния джихад, но в краткосрочен план преследват сродни с нейните цели. Наблюдаваме го в Сирия. От своя страна „Ислямска държава” приема за врагове всички, които изрично не й пристават и ги класифицира като потенциални мишени, дори когато става дума за други джихадистки милиции. ИДИЛ се възприема като териториално „Лего”, което предстои да се разраства и сглобява. Филиалите не са приятелски групировки, а „уилаяти”, изолирани засега провинции, които предстои да бъдат обединени в едно цяло от Мароко до Пакистан. Според Чарлз Листър от Института за Близкия Изток във Вашингтон, ИДИЛ следва стратегията на „разлятото олио”, чиито петна се разширяват, докато се слеят.

Разбира се, много от филиалите не са създадени дистанционно от Ракка. „Ислямска държава” също като Ал Кайда се е превърнала в престижен джихадистки лейбъл. С него те вземат на сериозно. Можеш да разчиташ на по-изобилно финансиране и повече оръжие. Споразуменията с афганистанските талибани приличат по-скоро на дружески меморандум. Но истинската сила на „Ислямска държава” е в способността да убеждава. Често милициите се събират и подхващат борба от местен интерес, но веднъж признати от „Ислямска държава”, добиват друг престиж и привлекателност, броят на бойците им бързо нараства. Рязко се променя реториката им, която добива антизападна насоченост. Наблюдавахме го в Либия, през април 2015 г., когато стотина етиопски християни бяха обезглавени пред камерите, а ужасяващият клип от екзекуцията бе заснет в стилистиката на пропагандните клипове на ИДИЛ. Клетвата към „Ислямска държава” неизбежно води до идеологическа, политическа и комуникационна хармонизация. Преди да пристане на „Ислямска държава” през 2014 г. египетската милиция Ансар бейт ал Макдис атакуваше основно египетски полицаи и военни. След като се приобщи към мрежата на ИДИЛ, организацията нападна италианското консулство в Кайро и обезглави млад хърватин, служител на френска фирма.

Ръководството на „Ислямска държава” ликува от присъединяването на многобройните милиции, които създават усещането за бърза експанзия. От своя страна службите за сигурност разчитат хегемонистката амбиция на ИДИЛ да изостри вътрешните противоречия в лагера на джихадистите, които често се разрешават с война между групировките. В Афганистан тя е толкова ожесточена, че за известно време централната власт в Кабул се почувства забравена от ислямистите. Според „Ню Йорк Таймс” често милициите на ИДИЛ не синхронизират действията си с централата в Ракка. Така например „уилаятът” Синай не е информирал Ал Багдади за решението си да взриви руския самолет през октомври 2015 г. В резултат руската авиация засили бомбардировките си над обекти на „Ислямска държава”. На отделни места в Либия местното население загърбва милициите на ИДИЛ заради изключителната им жестокост.

Докато службите анализират експанзията на ДАЕШ, мнозина си спомнят думите на американския генерал Антъни Зини, който предвиди затъването в Ирак през 2003 г.: „Да победиш конвенционалната армия на врага в директна война не е истинският залог на XXI век. Предизвикателствата са да овладеем транснационалните заплахи и да възстановим държавността, но ние не сме готови за никое от двете”.

Джихад Гийон, сп. La Revue
Превод: Иво Христов