„Сивите вълци“ са най-добрият враг на властта в Анкара. На тях тя разчита от 70-те години насам.

На 24 ноември 2015 г. точно в 9:24 чaса (българско време) руски бомбардировач Су-24 се разбива в Северна Сирия край Баирбурджак, територия, контролирана от въоръжени бунтовници туркмени. Броени минути по-късно Турция обявява, че неин изтребител F-16 е свалил самолета с ракета въздух-въздух. Инцидентът ще доведе до разрив между Москва и Анкара. Президентът Путин открито ще изобличи турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, че подкрепя „Ислямска държава” с логистика. Че купува петрола, на който се крепи режимът в Ракка. Динамиката на кризата още ескалира. Но трагедията вече осветли много неудобни истини.

КОГАТО КАДРИТЕ ГОВОРЯТ

Докато военните спорят дали самолетът е нарушил турското въздушно пространство, кадрите с последните секунди на горящия бомбардировач вече обикалят света. Те изплуват броени минути след инцидента. Заснети са от шест различни гледни точки и дават основание да се мисли, че за засадата на турската авиация са нформирани и бунтовниците на земята. Те стрелят по катапултиралите пилоти във въздуха и, както повелява джихадистката медийна стратегия, възторжено документират „подвизите си” на своите смартфони. Под въздействието на адреналина, изглежда, са забравили, че са „умерена опозиция”, и поругават трупа на пилота за ритуалния фотосеанс. Един от тях се въвира пред камерите на CNN и Fox, които чудодейно са се озовали на мястото почти на мига(?!). Кокорбашията размахва червената ръкохватка на катапулта на убития пилот. Руските служби скоро го идентифицират. „Туркменският командир” всъщност е турски гражданин, Алпаслан Челик, син на Рамазан Челик, доскорошен кмет на турския град Кебан от крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД). Турски блогъри потвърждават самоличността на лицето от клипа. Изплуват стари снимки на Челик, обезсмъртен как изобразява с пръсти „вълча глава”, характерния знак на „Сивите вълци”. За няколко часа „сирийският опозиционер” се оказва „туркменски командир”, а за финал е изобличен като турски ултранационалист. Този многозначителен факт няма да разколебае НАТО да подкрепи Турция. Виковете „Аллах акбар” и поругаването на трупа не ще развенчаят полезния мит за „умерената опозиция”. Но вълчата писта в тази трагедия заслужава особено внимание.

УХАПАНИ ОТ «СИВИТЕ ВЪЛЦИ»

На 13 май 1981 г. папа Йоан Павел II поема на седмичната си среща с пилигримите на площад „Свети Петър”. 20 000 души са се стекли под пролетното слънце във Ватикана, за да видят на живо харизматичния поляк, който благославя поклонниците от малък бял джип. Точно в 17:17 часа мършав мъж с трескав поглед вдига ръката си над тълпата и от около 5 метра стреля 4 пъти с браунинга си. Папата рухва в ръцете на своите сътрудници. В същия миг от няколко метра по-далеч стреля вторият атентатор Орал Челик, но куршумът профучава над главите на хората. В паниката си Челик забравя да взриви бомбата, която крие в джоба си. Докато се опитва да прескочи металните бариери, е повален от Камило Сибин, шеф на ватиканската охрана. На площада втрещените поклонници се кръстят. Нима е дошъл денят на Антихриста?! Психологическият шок от атентата срещу духовния лидер на Римокатолическата църква е сравним с този от 11 септември 2001 г. Заловените атентатори Мехмет Али Агджа (роден 1958 г.) и Орал Челик (роден 1959 г.) се оказват членове на турската крайнодясна организация „Сивите вълци”. В показанията си стрелецът обвинява българските специални служби като организатори на атентата. В апогея на Студената война „българската следа” е раздута до грандиозен политико-медиен блъф. България води отчаяна битка за спасяване на почернената си репутация, която ще спечели едва след рухването на комунизма. През 1986 г. римският съд оневинява набедения българин Сергей Антонов с хлъзгавата формулировка „поради липса на доказателства”. През 1991 г. бившите агенти на ЦРУ Мелвин Гудман и Харолд Фордън ще признаят на сенатските слушания, че още от самото начало са знаели, че „българската следа” е мит. Известно е обаче, че тъкмо кръгове в американските и италианските служби го сътворяват и поддържат с години. През 2002 г. при посещението си в България папа Йоан Павел II също ще признае с голямо закъснение, че „никога не е вярвал в българската писта”. Което не пречи на някои окъснели български „борци с комунизма” до днес да поддържат „българската следа” за лична употреба. Какво тук значат съд, признания на агенти и някакъв си папа? Мотивът на „Сивите вълци” да прострелят папата остава неясен. Днес амнистираният с ходатайството на Йоан Павел II атентатор Мехмет Али Агджа излежава стара присъда в родината си. Съучастникът му Орал Челик е уважавана фигура в средите на „Сивите вълци”, след като пътьом излежава 3 години (1986–1989) за трафик на дрога в Швейцария. Междувременно набеденият от сценаристите на „българската следа” Сергей Антонов угасна без време през 2007 г. Като „съпътстваща жертва” на една война без куршуми, която уж беше свършила.

 

ТАНЦУВАЩИТЕ С ВЪЛЦИ

През 1969 г. полковникът от запаса Алпаслан Тюркеш създава Партията на националистическото действие (ПНД), която решително заема крайнодясната ниша на турската политическа сцена. Партията скоро се сдобива с младежка организация. Кръщават я „Сивите вълци”. Тя привлича десетки хиляди радикали, повечето от бедната и ниската средна класа. Анадолски младежи, които лекуват фрустрацията си с блянове за величие. Обединява ги пантюркизмът, мечтата за Велик Туран, държава, която да обедини тюркските народи от днешна Турция през Кавказ, та чак до някои райони на Западен Китай. Появата на „Сивите вълци” се следи с повишено внимание от ЦРУ, което още от края на 40-те гради мрежата Stay behind. Тя обединява различни десни, радикални, често нелегални или полулегални организации в страните от НАТО, призвани да работят зад линията на фронта (оттам и името: стоящи отвъд) в случай на съветска инвазия в Западна Европа. Във ФРГ стратегията на ЦРУ се обляга на ядрата Schwert (Меч), съставени основно от бивши есесовци. В Гърция Stay behind залага на Lochos Oreinon Katadromon (LOK), която ще съучаства в преврата на полковниците. В Италия ЦРУ развива мрежата „Гладио”. Във Франция американските служби разчитат на бившите парашутисти, които имат зъб на Дьо Гол за деколонизацията на Алжир. През 1990 г. лично шефът на френското военно разузнаване адмирал Пиер Лакост признава в статия за американското списание The Nation, че в някои от покушенията срещу генерал Шарл дьо Гол са замесени хора от френската структура на Stay behind. Съществуването на всички тези организации ще бъде разкрито публично едва през 90-те. Официално повечето са разпуснати. Срещу някои техни членове са заведени съдебни дела. Историята на „Сивите вълци” обаче е различна. Американските и турските служби бързо инфилтрират своя агентура в организацията и я инструментализират за свои нужди. Идеологията на „вълците” е микс от наивен, екзалтиран идеализъм и насилнически методи – смес, от която службите знаят как да забъркат опасни коктейли „Молотов”. „Идеалистическата младеж на Турция до последен дъх, до последна капка кръв ще се сражава срещу комунизма, капитализма, фашизма и империализма”, гласи клетвата на „Сивите вълци”. Впрочем историци и експерти съзират в организацията всички характеристики на турски фашизъм въпреки заклеймяването му в клетвата. „Вълците” са яростни ксенофоби, водят улична война с арменците, кюрдите и алевитите, приемат либералния Запад за извратена плутокрация и избиват левите активисти. Като главния редактор на „Миллиет” Абди Ипекчи, застрелян на 1 февруари 1979 г. от тандема килъри Агджа– Челик, който скоро ще се прочуе с атентата срещу папата. Агджа е арестуван, но мистериозно офейква от затвора с помощта на най-прочутия измежду „вълците” Абдулла Чатлъ.

За разлика от другите структури на Stay behind „Сивите вълци” са многохилядна организация със своя политическа структура: Партията на националистическото действие. „Вълците” влизат в кръвосмесителни отношения с турския политически елит и специалните служби, които им делегират мръсни поръчки, с които властта не желае да цапа ръцете си. Като отстрела на кюрдски и арменски активисти, правозащитници, синдикалисти и леви симпатизанти. Но организацията надраства индивидуалния терор. На 1 май 1977 г. площад „Таксим” е наводнен от половин милион турци с червени знамена. Внезапно от покрива на сградата на водоснабдителната компания и този на хотел „Мармара” проехтяват изстрели. Убити са четирима човека. Тълпата изпада в паника. Полицията получава заповед да я изтласка и в стълпотворението са стъпкани и задушени около 40 човека. Ранените са над 200. Години по-късно на киевския Евромайдан ще се разиграе буквално същият сценарий. И в двата случая извършителите и поръчителите ще останат безнаказани. В Турция журналистически разследвания уличават „Сивите вълци”, но правосъдието няма да арестува нито един от двадесетината снайперисти, затова пък ще тормози с разпити пострадалите демонстранти. През 90-те водачът на опозицията в момента на трагедията Бюлент Еджевит ще обвини турската структура на Stay behind като организатор на трагедията. През 70-те „вълците” водят безмилостна война с комунисти и синдикалисти. Най-кървавата трагедия се разиграва в анадолското градче Кахраманмараш през 1978 г. Градът е населен предимно с алевити. През декември местните хора забелязват групи от по двама-трима непознати, които обикалят улиците с коли. Първо избухва киното на десните, после кафенето на левичарите. Противниците се сочат с пръст, макар и в двата случая извършителите да са неустановени. Ситуацията е взривоопасна. Непознати застрелват и двама местни лидери на левите. Погребението им се превръща в многохиляден митинг срещу бездействието на властта. В отговор тя мобилизира десните радикали. На 23 декември започват погроми на глутници „сиви вълци” над квартала на алевитите. Убитите са над 100. Разбитите витрини на плячкосаните дюкяни напомнят Кристалната нощ в Германия (1938 г.). Дори вътрешният министър Фехми Гюнеш е принуден да констатира, че всичко говори за „предварителен сценарий”. Клането в Кахраманмараш е един от мотивите армията да извърши преврат на 12 декември 1980 г. Той овладява насилието, но най-вече предотвратява обединението на левите организации с кюрдите и алевитите. А нали това е смисълът на Stay behind: да държи червените далеч от властта чрез дистанционно активиран терор. Да удържи Турция в лоното на НАТО. От другата страна на сирийската граница алевитите се наричат алауити. Това е кланът на династията Асад. Враждата им с „вълците”, избухнала в Кахраманмараш, днес вече се е разраснала до война.

ОТВСЯКЪДЕ ГОНЕНИ, НАВСЯКЪДЕ ПРИЕТИ

Военният преврат от 1980 г. ще погне „Сивите вълци”, но малцина ще бъдат осъдени. Службите осигуряват чадър над „полезните” хищници. През 1983 г. турското разузнаване вербува най-авторитетния „вълк”, Абдулла Чатлъ. Той надзирава наркоканалите, които издържат организацията. От тях се хранят политици и магистрати. Турското разузнаване го наема като координатор на борбата с арменските терористи. Неприличният танц на властта с „вълците” обаче изплува наяве през 1996 г. На 3 ноември близо до град Шашърлък се разбива автомобил. Полицията открива в смачканата кола телата на Чатлъ и неговата приятелка. По това време трафикантът е издирван за убийство и търговия с наркотици. Другите два трупа обаче са изобличителни. Редом с терориста от „Сивите вълци” откриват Хюсеин Кочадак (висш полицейски шеф, началник на жандармерията в Анкара) и кюрдския командир Седат Бучак, чиито отряди, финансирани от властта, воюват срещу сънародниците му от ПКК. Чантата на Чатлъ е пълна с фалшиви паспорти, разрешителни за носене на оръжие и дори дипломатически документи. Връзката на властта с крайнодесните терористи става очевидна. Следват оставки, но не и промяна в политиката.

ЕВРОВЪЛЦИ

Днес новата стратегия на националистите от ПНД (политическата структура на „Сивите вълци”) е да пуска корен в далечните турски диаспори. И тя работи. През 2012 г. националистите организират конгреса си не в Турция, а чак в Лиеж, Белгия. Лидерът им Девлет Бахчели екзалтира аудиторията: „В началото на второто десетилетие на XXI век вие се борите за живот в свят, който се отдалечава от човешките ценности. В столицата на Европейския съюз, в политическия център на западните ценности вие преподавате урок по цивилизация и показвате що е турска нация. Вие превърнахте Белгия във ваш Емирдаг, вие пренесохте Анадола в Белгия, не загърбихте традициите и обичаите си, не забравихте корените и минарето”. И още: „За да се възползвате от всички права, за да бъдете възприети като социологически фактор, вие трябва да се борите и да заявявате вашите искания. Да представяте турската нация в местните и националните избори, да браните интересите на Турция и на страната, в която живеете”. В мултикултурна Белгия пантюркизмът, изглежда, притеснява само арменските и кюрдските организации, които напразно молят кметството да отмени резервацията на залата. Специалните служби обаче следят дейността на „вълците” с нарастваща тревога. За разлика от другите структури на Stay behind „Сивите вълци” не угасват, а укрепват след рухването на комунизма. Руската ФСБ открива следите им в Чечня през 90-те. По същото време „вълците” активно се намесват във вътрешната политика на Азербайджан и Узбекистан. В Баку е предотвратен организиран от тях опит за преврат. През 2013 г. френската полиция залавя убиеца на три кюрдски активистки в Париж. Оказва се членът на братството Юмер Гюней.

На 17 август 2015 г. в храма Ераван в Банкок избухва бомба. Загиват 20 човека, а 120 са ранени. Разследването отвежда тайландските полицаи до неочаквана писта: в един хотел е задържан турски гражданин с паспорт на името на Адем Карадаг. Справката показва, че той е член на „Сивите вълци”. Антъни Дейвис, експерт в Jane’s Defance, твърди, че от 2000 г. насам „Сивите вълци” са се сближили с уйгурските сепаратисти в Китай и са приели ролята на покровител на това мюсюлманско малцинство. Атентатът в Банкок превръща „вълците” в организация, сравнима с Ал Кайда, която действа в цяла Евразия. Причината медиите да ги подценяват е фактът, че тероризмът на „вълците” не е под знака на джихада. В организацията се приемат само мюсюлмани, но целта й не е установяването на шариата, а обединението на тюркските народи. Турция е единственият пример за крехък брак между мюсюлманско общество и някакво подобие на демокрация. Модел, който трябва да бъде съхранен и заслужава доза снизходителност дори когато погазва собствените си кемалистки устои, считат късогледите политици на запад. Трагедията със сваления Су-24 е доказателство, че „Сивите вълци” остават инструмент за мокри поръчки на властта, при все открития конфликт между Ердоган и националистическия лидер Девлет Бахчели. Националистите са проповедници на пантюркизма сред диаспорите и се вписват в идеята за стратегическа дълбочина, около която се оформя днешната политическа доктрина на Анкара. А „вълците” са ефикасен инструмент за турската държава, който политиците си предават при смяната на властта. Макар и под масата.