Жак Рансиер: „Омраза към демокрацията”

a-specto публикува увода към книгата „Омраза към демокрацията” на един от най-оригиналните съвременни френски философи Жак Рансиер. Той отрича репресивното усещане за демокрация и се включва в дебата за водените от САЩ войни в името на демокрацията. Рансиер отхвърля господстващите теоретични дефиниции за тази дума – демокрация, която според него се отклонява в значенията на технокрация, олигархия, власт и подчинение. В „Омраза към демокрацията” Рансиер изследва конфликтите в самата демокрация. Например това, че има твърде много хора, които искат нещо и това води до постоянно повишаване на очакванията от демокрацията, които тя самата няма ресурс да изпълни.

Млада жена държи цяла Франция в напрежение с измамната си история за нападение , няколко млади девойки отказват да свалят ислямските забрадки в час, социалната сигурност е в дефицит. Монтескьо, Волтер, Бодлер детронират Расин и Корней в текстовете за дипломни работи. Работниците провеждат демонстрации за защита на пенсионните планове; висшите учебни заведения създават схеми за алтернативно влизане на студенти с лош успех. Заедно с тези ситуации, гледаме и риалити формати по телевизиите, борба за хомосексуални бракове и изкуствено оплождане. Няма смисъл да търсим от какво са обединени тези много различни групи. Книга след книга, статия след статия, програма след програма, стотици философи и социолози, политолози и психоаналитици, журналисти и писатели, ни заливат с отговори на този въпрос. Те казват, че всички тези симптоми са манифестация на същата болест; за всички тези явления в обществото има само една причина. Тя се нарича демокрация или царуването на безграничните желания на индивидите в модерното масово общество . Задължително е да разберем, в какво се състои спецификата на това денонсиране. Омразата към демокрацията всъщност не е нищо ново. Тя е толкова стара, колкото и самата демокрация: думата сама по себе си е израз на омраза. В Древна Гърция тя е използвана първоначално като обида към тези, които виждали в управлението на множеството рухването на легитимния ред.  Думата остава синоним на презрение за всички, които са смятали, че властта се пада по право на онези, които по рождение са предопределени за нея, т.е. идеята за властта на най-добритe. И тази дума означава все още същото и днес за хората, които тълкуват откровенията на божествения закон като легитимна основа, върху която да организират  общности от хора. Буйството на тази омраза в момента е на дневен ред в света. Между другото тя не е предмет на тази книга по една проста причина: нямам нищо общо с хората, които я разпространяват и нищо, което да дискутирам с тях. Покрай тази омраза към демокрацията обаче, историята свидетелства за формите на нейната критика. Критиката признава нечие съществуване, за да му даде граници. Имало е две велики исторически форми на критика на демокрацията. Това е изкуството на аристократичните законодатели и експерти, които са се стремили да направят компромис с демокрацията, погледната като реалност, която не може да бъде игнорирана. Формирането на Конституцията на Съединените щати е класическият пример на това действие на обединяващи сили и на балансиращи институционални механизми, насочени към това да извлекат възможно най-много от демокрацията, като при все това строго я ограничават, с цел да се защитят две блага, считани за синоними: управлението на най-добрите и съхраняването на реда на собствеността . Резултатът от тази critique еn acte естествено осигури успеха на точно обратното. За младия Маркс не е било проблем да разобличи господството на собствеността, залегнало в основата на републиканската конституция. Републиканските законодатели не са го пазели в тайна. Но чрез това Маркс е могъл да установи един начин на мислене, чийто източници все още не са били изчерпани: разбирането, че законите и институциите на формалната демокрация са привидности и инструменти, чрез които се изпълнява властта на буржоазната класа . Борбата срещу привидностите се превърна в път, водещ към „реална” демокрация, където свободата и равенството няма да бъдат вече представяни в институциите на закона и държавата, а ще бъдат въплътени в самите форми на живота и сетивния опит. Новата омраза към демокрацията не попада строго под нито един от тези модели, въпреки че тя комбинира елементи взети и от двата модела. Говорителите на омразата към демокрацията живеят в страни, които прокламират себе си не просто като демократични държави, а като тотални демокрации . Никой от тях не призовава за демокрация, която би била по-реална, а точно обратното, на тях всички им е писнало от нея. Въпреки че те не се оплакват от институциите, които въплъщават властта на народа, нито пък предлагат някакви мерки за ограничаване на тази власт. Институционалните механизми, които са вдъхновявали съвременниците на Монтескьо, Медисън и Токвил не ги интересуват. Това, от което се оплакват те, е числеността на народа, а не институциите на неговата власт. За тях демокрацията не е развалена форма на управление, а е криза на цивилизацията, засягаща обществото и чрез него държавата . Същите критици, които отричат тази демократична Америка затова, че ни е дала всичките злини, свързани с уважението на различията, правата на малцинствата и действията, които подкопават (френския) републикански универсализъм, са първите, които аплодират, когато същата тази Америка решава да разпространи своята демокрация по света с въоръжена сила. Двойният дискурс със сигурност не е нещо ново за демокрацията. Ние сме свикнали да чуваме, че тя е най-лошата форма управление, с изключение на всички останали. Новият антидемократичен сантимент дава един по-притеснителен израз. Демократичното управление е лошо, когато му е позволено  да бъде повредено от демократичното общество, което иска всички да бъдат равни и всички различия да бъдат уважавани . То е добро от друга страна, когато хвърля индивидите, вече омаломощени от демократичното общество, в жизнеността и виталността на войната с цел да защити ценностите на цивилизацията, ценностите, характерни за сблъсъка на цивилизацията. Тезата за новата омраза към демокрацията може да бъде точно поставена: има само една добра демокрация – тази, която спира катастрофата на демократичната цивилизация. Книгата се опитва да анализира формирането на тази теза и да извлече това, което е заложено в нея. Целта не е просто да се опише формата на една съвременна идеология. Тъй като този анализ ще ни даде информация също за състоянието на нашия свят и за това какво този свят разбира под политика. Съответно той може да ни помогне да се разбере скандалът, носен от думата демокрация и да преоткрием остротата на тази идея.

През 2004 г. млада французойка твърди, че е измъчвана от група младежи от африкански произход в парижки влак. Историята беше разказана широко в ефир по френските вечерни новинарски бюлетини и се превръна в един от най-известните случаи докато не става ясно, че младата жена е сътворила историята, за да стане телевизионна звезда.