От 80-те години насам учени от Института за биомедицински и епидемиологически изследвания в спорта отбелязват приближаването до физиологическия предел в много от дисциплините.
„По-бързо, по-високо, по-силно” – такъв е девизът на олимпиадите. Дължим го на Анри Дидон, френски свещеник, който твърдял, че „тези думи заключават смисъла на атлетическите спортове”. Световните рекорди обаче намаляват.
Според изследване на Института за биомедицински и епидемиологически изследвания в спорта (Irmes), публикувано през 2015г. в „Sports et Medecine” върховите постижения на атлетите стагнират. Рекордите са все по-редки, а стъпката, с която са подобрявани е съвсем нищожна. „След няколко години ще трябва да хронометрираме хилядните от секундата, ако искаме да регистрираме нови рекорди”, счита Жан-Франсоа Тусен, директор на Irmes.
При изследването на рекордните постижения в 147 дисциплини от началото на ХХ век досега френските учени отбелязват приближаване до физиологическия предел след 80-те години на миналия век. Така например десетте най-добри спринтьорки на 400м от тридесетина години не успяват да слязат под средна скорост от 8м/секунда, докато през 60-те години някои са достигали и 7.3м/секунда. Същото тъпчене на място се наблюдава в много други дисциплини като троен скок мъже, 100 и 200 метра плуване свободен стил и стрелба с лък. „Очевидно това са границите на човешките възможности”, счита Жофроа Бертоло, изследовател в Irmes.
В битката за рекорди участват много фактори. „Студената война и професионализацията на спорта допринесоха за много бърз ръст на постиженията”, смята Бертоло. В битката за геополитическо надмощие техниката и тактиката на състезателите също се оптимизират, а излишните движения се отстраняват, за да не се губи енергия. Употребата на допинг е масово явление в много източни и западни страни.
Напредъкът в екипировката и модернизацията на условията, в които протича подготовката на атлетите също имат принос за спечелването на няколко сантиметра или няколко десети от секундата. „През 1936г. Джеси Оуенс бяга по настилка от стрит дървен прах, днес Юсаин Болт спринтира по покритие, което спестява напразния разход на енергия на атлета”, уточнява Давид Епщайн, автор на книгата „Генът на спорта”.
„Морфологията на спортистите също се специализира в рамките на век. Днес спринтьорите са едри и мускулести, а бегачите на дълги разстояния имат лека конструкция. Подборът става още в ранна възраст”, отбелязва Жан-Франсоа Тусен. Най-забележителен в това отношение е примерът с гения на плуването Майкъл Фелпс и рекордьора на 1500м. Хишам ал-Геруж. Американецът е с 18 сантиметра по-висок (ръстът на Фелпс е 193см), но краката на двамата шампиони са еднакво дълги. Фелпс е плувец и печели от големия обем на торса си, докато същата даденост би била недостатък в дългите бягания.
В някои дисциплини се наблюдават „антропологически преврати”. До 70-те едрите скандинавци доминират в дългите бягания, но появата на леките и дългокраки африканци ги детронира и днес те слабо присъстват в тези дисциплини.
„Достигането на предела не е трагедия”, счита Жофроа Бертоло. „Само хората владеят ядрената физика, затова пък трябва да приемем, че не можем да бягаме по-бързо от гепардите”, счита френският учен.
Автор: Тома Делозие, Le Figaro