Интервю на Юлия Владимирова с Олга Зиновиева, съпруга на руския философ, социолог, логик, есеист, художник и поет Александър Зиновиев. Олга Зиновиева е ръководител на Международния научно-образователен център към Московския университет на името на Александър Зиновиев. Олга и Александър Зиновиеви са изгонени от Съветския съюз в края на 70-те и 21 години са живели в Германия.
Олга Мироновна, нека в началото поговорим за произведенията на Вашия съпруг Александър Зиновиев, които се оказват пророчески за днешните процеси в света. Кое е онова в неговите теории и текстове, на което днес бихте искала да обърнете внимание?
На първо място бих искала да спомена за неговата последна книга „Фактор за разбиране”, която излиза през 2006 г., след неговата смърт. Аз виждам тази книга като научното завещание на Зиновиев. Тя е посветена на най-важните проблеми на нашето време, а именно: как може да оцелее човечеството? Как можем да се противопоставим на манипулациите с общественото мнение? Как човек може да остане независим и да избегне опасността да се превърне в роб на държавата?
В речта Ви на конференцията „Зиновиеви четения” Вие говорихте за безкритичната, безразлична, индиферентна маса от хора, които са приучени от западната пропаганда към тотална липса на чувствителност за войни и конфликти. Има ли изход от тази ситуация?
„Мислете, мислете и още веднъж – мислете!” – това е кредото на Александър Зиновиев. Не вярвайте на всичко, което чувате и не го приемайте без да мислите, опитайте се да си съставите собствено виждане за света. Това именно се крие зад императива на Зиновиев: „Живейте, мислете, четете, действайте!”
Откога на Запада му е нужна фигурата на големия враг, образът на голямото зло? Защо на днешна Русия й е залепен етикетът „империя на злото”, „лошият Путин” и т.н.?
Западът се нуждае спешно от това да разпали всички тези образи, тъй като всички съюзници след края на Втората световна война доброволно и тържествено обявиха Русия за освободител от фашизма. Финансовата криза и безбройните проблеми, също така и икономическата ситуация, които от дълго време се наслояват в Запада, изискват, разбира се, действия и решения. Последните се появяват не на последно място под формата на конфликти от различен тип – изкривяват се истина и факти, манипулират се големите постижения на миналото, за да се произведе всеобща, масова омраза. Всички тези средства се използват за това да се покаже на масите кой е виновен за всичко и разбира се – Русия да бъде изкупителната жертва.
На конференцията „Зиновиеви четения” в Москва връчихте специалния медал на името на Александър Зиновиев на Ирина Бокова. Как оценявате нейната дейност и как бихте коментирали хода на българското правителство да провали нейната кандидатура за генерален секретар на ООН?
Госпожа Ирина Бокова принадлежи към най-интелигентните дипломати на нашето време. Всичко това, което тя постигна като генерален секретар на ЮНЕСКО, начинът по който под нейно ръководство се съхраняваха истинските ценности на световната култура, нейният специфичен стил, убедително и уверено да олицетворява силата на поста, който заема, всичко това тя успя да постигне напълно съзнателно и без да се тревожи за линията, следвана от Вашингтон. Тя защитаваше своето собствено независимо мнение, а това невинаги е приветствано от Запада. След това дойде скандалното решение на българското правителство да се дистанцира от кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Цялата тази работа ми напомня на историята със Световната антидопингова агенция по време на Олимпийските игри. Противоречието в тази история потвърждава, че общественото мнение и пресата са под натиска и диктатурата на Съединените щати и че политиката се намесва все по-демонстративно в подобни ситуации.
Александър Зиновиев със семейството си
Защо Александър Зиновиев не желаеше да бъде наричан дисидент и винаги се е разграничавал от компанията на критици на съветския режим като Сахаров и Солженицин? В едно свое интервю той казва: „Я диссидентом никогда не был”.
За да си анализатор не трябва на всяка цена да станеш дисидент. В края на 60-те години дисидентското движение се превърна в политическа или по-скоро политизирана мода, което именно контрастираше по своето съдържание и външна обвивка с етическото кредо на Александър Зиновиев. Преди всичко това беше негативната, предателска нагласа на дисидентската маса срещу собствената им родина, което Зиновиев отричаше.
Кое е онова, което най-вече разочарова Зиновиев по време на живота ви на Запад, отвъд Съветския съюз?
Отчуждението, егоизмът, безразличието към другите хора, прекомерно голямата реклама, насилието, консуматорството и т.н.
Вие казвате, че непознаването на миналото може да има ужасни последици. Кое непознаване на миналото в момента застрашава световния мир и възможността за един мултиполярен свят?
Непознаването на истинската история на XX в., особено непознаването на събитията от Втората световна война и на истинския победител и умишленото отричане в днешно време на големия принос на Съветската армия за освобождаването на Европа от фашизма и умишленото скриване на героизма на съветския народ, който за тази победа е платил със смъртта на 26 милиона души.
Една от най-важните теории на Вашия съпруг е тази за „планираната история”, но не показа ли историята точно обратното, че тя е неконтролируема и непланируема? Или все пак задкулисието на големите империи крои хода й?
Най-важната съставна част от „планираната история” Вие вече споменахте във въпроса си. Става дума за „задкулисието”, „управлението в сянка” и подобни финансови сили, които са готови да хвърлят стотици милиони животи на жертвения олтар само заради алчността си. Тук те използват всички възможни средства, било то да „детронират” стари правителства, да провокират малки и големи конфликти, да манипулират изборите, както и агресивното игнориране на легитимните резултати на референдума в Крим.
Коя е картината за Русия, която според Вас светът днес трябва да има. Каква нова гледна точка трябва да се наложи, за да може да се създаде мултиполярен свят?
Трябва обективно и активно да се изпълни кантовият императив да се уважават другите страни и народи. Трябва да подчертаем, че Русия е суверенна, развиваща се и модерна държава, която се стреми към мир на нашата планета. Ние сме готови да приветстваме на приятелска основа всички страни, които споделят с нас адекватен за XXI в. мироглед.