Нова версия, която пренарежда съветската история

Tази година се навършва точно един век от онзи съдбоносен ден, в който залпът на крайцера „Аврора” възвести…

Стоп! Никакъв залп не е имало. Едно зенитно оръдие гръмнало два пъти, за да каже на лодките да се прибират. Добре, не се ли навършва една година от историческия щурм на Зимния дворец, пресъздаден от Айзенщайн в безсмъртната филмова сцена? Пак стоп. Истината е, че дворецът е превзет тихомълком през нощта от група диверсанти. На сутринта, когато дворецът е съвсем празен, „червеногвардейците” щурмуват запасите от коняци, водки и някоя друга ваза. Самите „червеногвардейци” също не са това, което са. Но най-важното е, че превратът е организиран и изпълнен от група царски генерали и офицери, които избират болшевиките като фасада. Освен това (не си изпускайте чашата с кафето) именно тези царски генерали слагат началото на комунистическата икономика. През февруари 1918 г. те отиват при Ленин и настояват заводите и фабриките да бъдат одържавени, за да се форсира военната промишленост. И така се слага началото на тази икономическа система, която се появи и у нас след 1944 г., достигна едни забележителни промишлени върхове и се стопи в небитието през 90-те години, отнасяйки си фабриките и заводите. Това е „генералската теория” за Октомврийската революция. Тя възникна преди няколко години в съчинение на историческия писател Олег Стрижак, наречено „И ми се присъни сън…”. Теорията минаваше за екзотична, но миналата година я взе на въоръжение Андрей Фурсов – известният руски историк, изтоковед и патриотичен мислител. Това означава, че генералската теория е на път да стане официална история.

НОВАТА ИДЕОЛОГИЯ ИСКА НОВА ИСТОРИЯ

Аз като журналист няма как да знам кое е истина, но това не ми пречи да любопитствам. В моя живот се смениха толкова различни официални версии за съветската история, че чакам поредната като любим сериал. Смени ли се идеологията, трябва да се смени и историята. Русия при Путин вече има нова доминираща идеология, която доста се различава от времената на Елцин, да не говорим за Горбачов, Брежнев и Хрушчов. Тя хем отхвърля марксизма и ленинския интернационализъм, хем величае успехите на съветската власт при Сталин като исторически връх на Русия. След смъртта му обаче започва бърз упадък, който завършва с предателство и разпад. Вместо марксизма на съветското време и либерализма при Елцин сега виждаме патриотичен и дори мистичен консерватизъм, в който изплуват от монархическата Лета понятия като „народ-богоносец”, „Третият Рим” и други любими на Достоевски и Патриаршията концепти. Революцията вече не е барикада, която разделя лошите от добрите. Добри са патриотите, лоши са чуждите агенти, независимо дали са бели или червени. Затова тленните останки на белогвардейския генерал Деникин бяха погребани тържествено в Донския манастир в Москва, поставен бе и паметник. През 2009 г. Путин посети манастира, почете паметника с цветя и цитира нещо от дневниците на генерала, с което отправи послание към Украйна. Отново възникна интересната фигура на авантюриста и конспиратор Борис Савинков, но този път като теоретик на руската геополитика. Говорейки за геополитиката, изгря звездата на напълно забравения Алексей Ефимович Едрихин – Вандам. Той също е белогвардеец, но освен това е царски разузнавач, германофил, англофоб и родоначалник на руската геостратегическа мисъл. Така историята се пренарежда, за да обедини хора и идеи, които само преди 20-30 години бяха несъвместими като сняг и огън. То е все едно да разглобиш танк и кораб и от частите да сглобиш самолет. Сложна задача, но самолетът вече е готов и лети. И частите си пасват добре според мен. В новата руска история великите фигури са Сталин и Иван Грозни. Ленин отстъпва на заден план и дори е отрицателен герой, но трябва да се уважава, за да не се обидят милионите пенсионери. Все пак комунистическата партия е винаги втора на изборите. Троцки е англосаксонски агент, заслужил си е наказанието. Петър Първи е по-скоро от лошите, защото прави опит да унищожи изконната руска душевност и култура. Хрушчов е злодей, охулва Сталин и прехвърля Крим към Украйна. Берия вече не е изчадие адово, а голям технократ. И не е Синята брада, това са пълни измишльотини, поръчани от Хрушчов, който на това отгоре му е пратил килъри. Това в общи линии и най-грубо казано, са новите почти официални опорни точки. Естествено, че Октомврийската революция трябва да се преосмисли, за да се впише органично в тази схема. И най-вече, за да се издигне на преден план ролята на Сталин.

ЧЕТИРИТЕ ЗАГОВОРА

Точно това прави писателят Стрижак. Според него февруарските събития през 1917 г. и абдикацията на Николай Втори са резултат не от един, не от два, а от цели четири заговора срещу държавността. Първият заговор е дворцов и в него участват великите князе, около 15 на брой. Вторият е генералски – военните не са доволни от лошото водене на войната, а някои са против самата война. Третият е работа на разузнавателните служби на Великобритания и Франция, които правят всичко възможно, за да задържат Русия във войната. Но истинската им цел е да докарат Русия до разпад. Четвърти е масонският заговор, в който са били включени много от депутатите в Думата и министрите. Самият Керенски, който отначало е министър във Временното правителство, а през юни става и премиер, е бил 10 пъти повече масон, отколкото есер (социалреволюционер). Освен това се е подчинявал на английския посланик и създал апокалиптичен хаос. Всички тези конспирации нанасят поред своите удари и през 1917 г. се вплитат в сложно змийско кълбо, което отравя Русия. На 24 октомври 1917 г. (стар стил, 6 ноември по новия), т.е. в самото начало на преврата, Ленин изпраща от тайната си квартира до революционния комитет паническа записка: „Сега всичко виси на косъм! Не трябва да се чака! Може да се загуби всичко!”. И следват две доста загадъчни фрази: „Кой трябва да вземе властта? Това сега не е важно: нека я вземе Военнореволюционният комитет или някакво друго учреждение... Работата на въстанието е да вземе властта, а неговата политическа цел ще се изясни след това”. Как така хем болшевиките правят преврат, хем са съгласни друг да вземе властта, а политическата цел ще се изяснява после? И кое е това друго учреждение? Всъщност Ленин току-що е научил, че Керенски е уволнил военния министър генерал Александър Верховенски, който е важна фигура в болшевишкия заговор. Ленин обаче не знае, че новият министър генерал Алексей Маниковски също участва в заговора. След революцията Маниковски става началник на Генералщабната академия на Червената армия. През 1920 г. той умира във влакова катастрофа и на неговото място е назначен същият генерал Верховенски. Явно Ленин не е знаел всичко за организацията на заговора. Кой от болшевиките е знаел? Според Стрижак това е Сталин и вероятно Дзержински, които поддържат тесни връзки с генералите.

БЕЗ ГЕНЕРАЛИТЕ НЯМАШЕ ДА ИМА РЕВОЛЮЦИЯ

Ленин не е знаел, че в заговора на военните е и генерал Владимир Черемисов, главнокомандващ армиите от Северния фронт. Любопитна подробност за този човек е, че тайно спонсорира болшевишкия вестник „Наш път”. Още през септември той извежда далеч от Петроград единствената опора на Временното правителство – конния корпус на генерал Краснов, и на това отгоре го разделя на няколко части, които пръсва из отдалечени селища. На 25 октомври (7 ноември по нов стил), когато революцията вече е в разгара си, Керенски пристига с автомобила на американския посланик в Псков, за да търси военна помощ. На 27 октомври Черемисов му отпуска едва 680 казаци и 18 оръдия начело с верния на властта генерал Пьотр Краснов. Но в същия ден изпраща на помощ на болшевиките в Петроград 10 хиляди латвийски стрелци, които не говорят руски и слушат само латвийските си офицери, а те пък се подчиняват само на заповедите на самия Черемисов. Два дена по-късно казаците на Краснов се разбягват, а латвийските стрелци остават в историята като важна опора на Октомврийската революция. Без генералитета революцията нямаше да е възможна, а и не би оцеляла дори 10 дни. Кой тогава е истинският автор на революцията? Естествено, че военните. На 29 октомври в Петроград започва бунт на юнкерските училища. Тогава един от подчинените на Черемисов, генерал Р. Ф. Валтер, изпраща на помощ подчинената му пехота с артилерия. Тя буквално избива юнкерите и революцията е спасена. Очевидно цялата военна върхушка, над половината от генералитета на Русия се включват в заговора и преврата. Сред тях са десетки генерали, хиляди офицери, които после образуват гръбнака на Червената армия. Те възпитават целия командирски състав, който побеждава във Втората световна война. За разлика от повечето болшевики офицерите заговорници не са репресирани по време на сталинските чистки, а правят успешни кариери при съветската власт.

ВОЕННИТЕ СЕ БОРЯТ ЗА МИР

Защо руските военни се наговарят да свалят властта и да я дадат в ръцете на болшевиките? Главният им мотив е спасяването на родината. Те са били убедени, че Русия трябва да сключи сепаративен мир с Германия. Но не са искали да вземат властта от свое име, тъй като народът не би го приел. Болшевиките са били единствената лява партия, която е настоявала за незабавно излизане от войната. Есерите са били против, Петроградският съвет е бил против, Временното правителство е било против и съюзът с болшевиките е бил единствената възможност. Недоволството на генералитета от Временното правителство расте постепенно през цялата 1917 година, а през лятото прераства в мрачна решимост. Те кипят вътрешно, като гледат как английският посланик на практика е господар на Керенски и на страната. Ужким демократичното управление, абдикацията на царя-император през февруари като че ли нарочно създава хаос. Като идва на власт, Временното правителство обещава да свика Учредително събрание и избори за нов, истински парламент. Обаче Учредителното събрание все се отлага, отлага и отлага, а легитимността на властта пада ли, пада. Решаващо за успеха на Февруарската революция е разложението в армията. Логичният ход в такъв случай е или да се търси мир, или в армията да се въведе ред с крути мерки. Нищо подобно, Петроградският съвет издава прословутата Заповед №1, която дава право на войниците да създават комитети и да бламират офицерите. Вместо да въведе демокрация в държавата, правителството я въвежда в армията. И започва истинска цветна революция. Войниците спират да слушат офицерите, а в някои полкове дори ги убиват. Между другото Петроградският съвет и правителството са като скачени съдове. И едните, и другите са масони. Важните решения се вземат на тайни масонски сбирки. Естествено, че Заповед №1 превръща офицерството във враг на правителството. Знаменитият генерал Деникин, който в това време е командващ на фронта, някъде през пролетта заявява на военния министър: „Не болшевиките разложиха армията, а вие, вашето правителство!”. На 12 март (стар стил) от заточение в Сибир се завръща Сталин и веднага поема ръководството на вестник „Правда”. Първата му работа е да публикува два тезиса – цялата власт в Русия трябва да принадлежи на Съветите (войнишки и работнически), а армията трябва да бъде съюзник с пролетариата. Вероятно военните още тогава са го харесали и са се свързали с него, защото за разлика от другите известни лидери Сталин не е бил в чужбина. В арктическия Турухански край, където той е бил заточен, чуждите шпиони не биха могли да го споходят и вербуват. Имало и слухове, че Сталин е незаконен син на Николай Пржевалски, легендарен пътешественик и най-вече полковник от военното разузнаване. А военните са се грижели за своите сираци. Това по-вероятно е измишльотина, но самият факт, че се е породила, говори за тесните връзки на Йосиф Висарионович с военните. Както е известно, на 3 април (стар стил) Ленин и неговите стотина съратници пристигат в запечатан вагон през Швейцария и Финландия. Много се спори дали са имали германско злато, или не са имали, но Стрижак е убеден, че са имали. До този момент Ленин и Сталин са люти врагове. Има твърдения, че Ленин е съдействал да арестуват Сталин през 1913 година, а после е попречил да му се организира бягство. В един момент обаче двамата вътрешнопартийни врагове се срещат насаме, разговарят няколко часа и когато излизат, вече са дупе и гащи. Нищо чудно Сталин да е обещал връзка с военните, а Ленин – част от германското злато. Което може и да го имало, може и да го е нямало. Междувременно Русия рухва. Фабриките се затварят, няма суровини. Армията съвсем се разпада. Германия вече е изтощена от войната и уплашена от американската намеса. Тя предлага мир, но правителството не иска да чуе, защото слуша британския посланик. През юни болшевиките организират метеж в Петроград. Организатори са Сталин и Феликс Дзержински, другите болшевики са твърдо против, Ленин мъдро се въздържа, защото знае нещо. В същото време тече Първият общоруски конгрес на Съветите. От неговата трибуна министърът Церетели, делегат от меншевиките и масон, вдига пердето: „През болшевишката врата ще влезе генералската контрареволюция!”. Очевидно вече се е знаело за кого играе Сталин.

СТАЛИН ОСТАВА САМ

Метежът се проваля, за всеки случай Ленин се скрива във Финландия и шеф на партията след 10 юни е само Сталин, но него никой не го пипа. На 1 юли началникът на разузнавателното управление при Генералния щаб генерал Николай Потапов издава заповед да се арестуват 28 болшевики. Списъкът започва със самия Ленин, но той вече се е укрил във Финландия. Не са обявени за арестуване три знакови фигури – Сталин, Дзержински и Елена Стасова – групата, която поддържа връзката с военните. В резултат Сталин остава едноличен лидер на партията чак до есента и няма кой да му пречи, да се меси и да издаде четата. Любопитното е, че след революцията Потапов е шеф на разузнаването в Червената армия. Следва дълга и успешна кариера и никой не се сеща да му потърси сметка защо е искал да арестува Ленин. Според Стрижак тъкмо Потапов и Сталин са главните организатори на Октомврийската революция. Но много помага и Керенски. На 18 юли, все още военен министър, той започва офанзива на Западния фронт, изпълнявайки указанията на британския посланик. Това е истинско безумие, тъй като армията нито иска, нито може да воюва. Резултатът е катастрофа. За наказание посланикът сваля върховния главнокомандващ генерал Алексей Брусилов – талантлив пълководец и любимец на военния елит. Той е дълбоко обиден и също се присъединява към заговора. На негово място посланикът назначава генерал Лавър Корнилов, по-късно лидер на Бялата гвардия. Първата му работа е да започне така наречения Корниловски метеж – настъпление срещу Петроград с намерение да свали правителството и да стане диктатор, за да стегне армията и да продължи успешно войната. Тръгва към Москва с голяма група британски офицери, които седят в бронирани машини. Генералите заговорници обаче го провалят, като забавят влаковете с неговите части, объркват ги и ги отклоняват в глухи линии, които завършват в тъмни лесове и там си остават. След провала на метежа Керенски, който междувременно вече е премиер, нарежда да арестуват Корнилов заедно с 20 негови верни генерали. В резултат в щаба и командването остават предимно заговорниците.

РЕВОЛЮЦИОННИЯТ ПЛАН

В началото на септември генералите от разузнаването съставят план за вземане на властта и сключване на мир. Планира се разпускане на цялата разложена армия. По западната граница се разполага „завеса” от 300 000 верни бойци, от които половината офицери. Зад тази завеса започва изграждането на нова, социалистическа армия. Но ако генералите вземат властта от свое име, народът няма да ги разбере. Трябва им институция с по-висок авторитет пред населението, която да получи властта и да обяви мира. Решава се това да бъде Вторият конгрес на Съветите, който ще се свика през октомври. С това се заема Сталин, последният болшевишки лидер в Петроград. Той започва да настоява за нов конгрес, докато накрая есерите се съгласяват и определят датата 20 октомври. В края на септември на всички е ясно, че болшевиките се канят да вземат властта, а през октомври вестниците откриват нови рубрики като „Пред проявата на болшевиките”. Генералите са сериозни хора и подготвят събитието подробно и методично. Някъде към 10 октомври Ленин се завръща от Финландия, за да научи, че неговите съратници Каменев, Зиновиев и Бухарин и т.н. се дърпат, не искат да вземат властта. Конгресът се отлага от 20 за 25 октомври. На 21 октомври ЦК на болшевиките прави тайно съвещание, което назначава „практически център” за ръководството на преврата, в който са включени Сталин, Дзержински и Урицки. Троцки не научава нито за съвещанието, нито за „практическия център”, нямат му доверие, защото генералите от разузнаването го смятат за американски шпионин. Специални групи започват да завземат пощите, телеграфните и телефонните станции, гарите. Те подслушват разговорите, цензурират неудобните съобщения и заповеди, пренасочват влаковете. Това, естествено, са все офицери от корпуса на заговорниците. Големият проблем е Петроградският гарнизон, в който е имало около 200 хиляди напълно разхайтени войници. Главната задача е била да си останат в казармите и да не се бъркат в чуждите дела. Техен командир е бил полковник Полковников – също заговорник. В 10 часа сутринта на 24 октомври заговорниците вече превземат държавните учреждения и революцията върви с пълна сила. Полковников обаче съобщава по телеграфа в главното командване чак в 10 часа на другия ден, което се намира в Могильов, днешна Белорусия. За да се сплаши разложеният гарнизон, е изпратен Балтийският флот, който насочва оръдията към казармите. По-късно се създава легендата, че флотът е бил превзет от революционните моряци. Но ако е така, защо тогава веднага след операцията Ленин повишава командира на флота, контраадмирал Александър Развозов, във вицеадмирал? След революцията Развозов продължава кариерата си в червения флот, но през 1919 година се забърква в заговор за преврат, арестуван е и умира в затвора от възпаление на апендикса.

КРАЙЦЕРЪТ „АВРОРА”

И така, стигаме до знаменития крайцер „Аврора”, който вечерта на 24 октомври напуска ремонтния завод, влиза във фарватера на Нева и хвърля котва недалеч от Зимния дворец, където възвестява началото на революцията със залп. Чак през 1960 г., когато режимът на Хрушчов отпуска мъртвата хватка, първият комисар на крайцера Александър Белишев решава да проговори. Той твърди, че няма никакъв залп, нито сигнал за щурм. Просто зенитното оръдие дава сигнал за прибиране на лодките. Какво е правил тогава там крайцерът? Много просто, чакал е да вземе ръководителите на преврата в случай на провал и да отпраши веднага за Финландия. Истинският щаб на преврата се е намирал на брега на Нева в нелегален апартамент на военното разузнаване. Пред него чакала моторна лодка, за да ги прехвърли за секунди на „Аврора”. Ленин пък през цялото време се крие в една квартира до гарата за Финландия, на която само Сталин знае адреса. Той е и единствената му връзка с партията. Напуска квартирата някъде към 6 часа вечерта на 24 октомври и отива до тайния щаб. Чак на другия ден в 3 часа следобед се появява в Смолни, където Петроградският съвет заседава. Изказва се кратко, после изчезва отново, за да се появи отново чак вечерта на 26 октомври, когато превратът вече е приключил. През останалото време гледа да стои близо до лодката и крайцера.

ЗИМНИЯТ ДВОРЕЦ

На 25 ноември вечерта в Зимния дворец министрите още чакат Керенски да пристигне с верни на правителството войски. На площада пред двореца са разположени верни на правителството хора – казаци, юнкери и женски батальон. От време на време комисарят Григорий Чудновски отива при тях и им предлага да се разотидат по живо, по здраво. Стъмва се, тук-там се чуват изстрели. Пръв си тръгва казашкият полк, след него юнкерите с оръдията, а след това и женският батальон. В същото време обаче превземането на двореца вече е в разгара си. Малка група специално обучени бойци под командването на Дзержински, както и диверсанти от военното разузнаване, проникват вътре през мазето, изключват електричеството и започват да разчистват двореца стая по стая. Помещенията са много и работата напредва бавно, но става мирно и тихо, без нито един изстрел. Около 700 офицери и юнкери са разоръжени и пуснати да си тръгнат. Някъде към 1 часа през нощта един малък отряд под ръководството на Чудновски влиза, за да отведе арестуваните министри в Петропавловската крепост. И чак на сутринта, когато дворецът е съвсем празен, червената гвардия го шурмува, за да разграби правителствените коняци, водки, килими и тук-там някоя ваза. Началото на тази гвардия слагат болшевиките още през април 1917 година. Според Стрижак те наистина имат германски пари и не ги жалят. С тях наемат първите охранителни отряди, които отначало например купуват от Швейцария модерна печатница за вестник „Правда”. С тези пари наемат и охранителни отряди, които първо наричат „работническа гвардия”, а след това „червена гвардия”. Наемниците са предимно маргинали и дребни бандити. Заплатите са били между 50 и 100 рубли месечно. Тогава 50 рубли е получавал гимназиален учител, а 100 рубли – младши офицер на фронта. „Красногвардейците” скоро се ориентират към дребни грабежи и тормозене на гражданите. В същото време обаче Дзержински подготвя друга армия в горите край Петроград по специалната програма за военни диверсанти. Инструктори са офицери от разузнаването. Когато започва превратът, бойците на Дзержински и истинските военни диверсанти се разделят на малки групи и тихо превземат всички важни сгради на Петроград. Това е истинският преврат. След месец от тези кадри се създава страховитата ВЧК (Всероссийская черезвычайная комиссия по борбе с контрареволюцией и саботажем), първообразът на КГБ. Каква е първата работа на чекистите? Да преследват бандитите. В литературата за Великия октомври пише, че в това време революционният пролетариат е имал 40 хиляди красногвардейци. А в книгите за историята на ВЧК пише, че през ноември 1917 г. Петроград е тероризиран от 40 хиляди въоръжени бандити. Явно става дума за едни и същи хора, пише Стрижак. Та първата работа на ВЧК е да унищожи лошата „червена гвардия”, която щурмува Зимния дворец. В началото на 1918 г. тя е обявена извън закона. Петербургският съвет издава заповед всеки, който бива заловен с нерегистрирано оръжие, да бъде разстрелян като грабител. Бандите се разбягват далеч от столицата. Това в общи линии е истината за Октомврийската революция според Стрижак. Тя е дело на стотиците генерали и офицери, които след това ръководят армиите на Гражданската война и подготвят следващото поколение офицери, което побеждава Хитлер. И пак повтарям, не мога да кажа доколко този поглед върху революцията е истински или не. Важното е, че е интересен, неочакван и хвърля съвсем друга светлина върху може би най-важното събитие на XX век.