Технологията за подчиняване на територии без военнополитически средства и голямата битка между глобалните финансови центрове

27 трилиона долара – невероятно, но факт, това е средната сума, която според експертни оценки се крие в десетките офшорни зони по целия свят. Съгласно данните на Световната банка, Международния валутен фонд и ООН, обобщени от международната независима мрежа Tax Justice Network парите, инвестирани в близо 80-те юрисдикции с офшорен статус, се оценяват между 21 и 32 трилиона долара. Друга международна организация, английската Oxfam, е по-скромна в оценките си за скритите световни капитали. Според базираната в Оксфорд организация най-малко 18,5 трилиона долара са изнесени в офшорните зони. Експертите от Обединеното кралство обаче признават, че информацията им обхваща предимно Европейския съюз. Там според тях със сигурност се крият 12 трилиона. Още една организация, Global Financial Integrity, също се опитва да калкулира трилионите. По данни на НПО-то развиващите се страни са изгубили в офшорките „скромните” 5,9 трилиона долара за период от десет години. Независимо от разминаванията с няколко трилиона долара едно е сигурно – цитираните от международните анализатори суми са невъобразими. Мащабът на укритите пари е толкова голям, че на практика формира паралелна глобална финансова структура. Сумата от 27 трилиона долара, скрити в офшорките, е приблизително равна на Брутния вътрешен продукт на САЩ и Китай, взети заедно. С тези пари хората в България биха могли да не работят в следващите 500-600 години, а икономиката на страната да си остане на същите равнища. От Антигуа и Барбуда през Кипър до Хонконг – офшорните финансови центрове обхващат цялото земно кълбо и акумулират в себе си колосални капитали. Какво се крие зад тях?

Днешните офшорни зони не са проблем на световната финансова система – те са самата система. Близо 60% от глобалните финанси са скрити именно в тези центрове и от там диктуват дневния ред на световните инвестиции. Офшорните зони са гръбнакът на глобализираната световна икономика, а паричните потоци към тях са нейната кръвоносна система. Лицата, укриващи данъци обаче, далеч не са единствените, които прибягват до офшорни услуги. Офшорките са раят за международната престъпност. Мръсни пари от трафик на хора, наркотици и незаконно оръжие, тайни сметки на африкански диктатори, корумпирани политици или източноевропейски олигарси – всички тези ликвидни капитали се вливат в офшорните банки и дават сили на световната финансова система. Днешните финанси и политика функционират благодарение на офшорните зони, а без тях цялата финансова пирамида би рухнала. Глобалната офшорна система е може би най-важният инструмент на скритата власт на финансовата плутокрация. Както още през 70-те години в прав текст заявява покойният Збигнев Бжежински, светът, доминиран от корпорациите, е един по-добър свят. „Националната държава като фундамент на организацията на човешкия живот е престанала да бъде основната градивна сила: международните банки и мултинационални корпорации действат и планират от гледна точка, която е далеч по-напреднала от политическите концепции на националната държава”, твърди Бжежински. Този период е повратен в разбиранията на западните елити за средствата, които трябва да се използват за победа в геополитическия сблъсък с Източния блок. Първостепенна роля започва да се отделя на геоикономиката. Според влиятелни политолози като Едуард Лутуак правилната геоикономическа стратегия е за предпочитане пред развитието на традиционната военнополитическа мощ. Икономическата и финансовата доминация на държавни или частни структури вече се разглежда като определяща за постигане на целите на външната политика. В новите корпоративни реалности на глобализиращия се свят офшорната геополитика представлява технология за завладяване на територии, производствени и финансови активи на чужда страна без прилагането на военнополитическа сила. Статистиката сочи, че страните от Централна и Източна Европа, Азия, Африка, както и Русия и Китай, кредитират западната финансова система с трилиони долари. Във финансовия вариант на народната поговорка „Болен здрав носи” най-бедният континент, Африка, например е нетен кредитор на останалата част от света. В периода 1970-2004 г. Черният континент е налял в офшорни компании 607 млрд. долара, докато в същото време общият му външен дълг е бил 227 милиарда. Посредством офшорната технология водещите световни финансови центрове успешно привличат в своите банки огромни капитали, които се използват от тях за инвестиране в печеливши проекти или най-често в рискови спекулативни сделки. И в двата случая обаче Западът изпомпва ресурсите на останалия свят, на които се крепи глобалната финансова система. Когато чуят за офшорен бизнес, повечето хора веднага правят връзка с данъчното облагане и правилно оценяват офшорните зони като схеми, измислени, за да се избегне плащането на данъци. Обяснението е просто. В случай че една почтена българска компания има бизнес в Република Македония, то къде трябва да плати своите данъци – в България, където е седалището и гражданството на собствениците, или в Македония, където е заводът на фирмата? При всички положения таксите трябва да се платят само на едно място, тъй като облагането за една и съща печалба на две места е не само незаконно, но и убийствено за икономическата активност. Някои по-ловки бизнесмени веднага се ориентират в ситуацията и регистрират своите фирми в Кипър, Мавриций или на Каймановите острови. Островната група в Карибско море например не разполага със сериозен икономически потенциал – там съществува само малко предприятие за производство на цимент, както и цех за туристически сувенири. На Каймановите острови обаче няма пряко данъчно облагане. Благодарение на това днес островите са един от големите световни финансови центрове с около 2 трилиона долара в близо 300-те островни банки. С половин трилион по-малко пък разполагат офшорките на друга островна група – Британските Вирджински острови. До тук няма нищо сензационно и критиците на всяка „теория на конспирацията” веднага ще отбележат, че отказът от въвеждане на данъци е самоинициатива на малки островни държави с цел да привличат инвеститори. По-грешно твърдение за глобалната офшорна система едва ли може да съществува. „Данъчните райове не се появяват от само себе си. Британските Вирджински острови не са станали рай за банкова тайна и избягване на данъци със свои собствени усилия”, твърди световноизвестният американски икономист Джефри Сакс, който списание „Тайм” два пъти определя за една от 100-те най-влиятелни личности на планетата. „Тези убежища са целенасочен избор на големите правителства, особено на Великобритания и Съединените щати в партньорство с водещите финансови, счетоводни и административни институции, които движат парите. Злоупотребите са не просто шокиращи, а направо крещящи в лицето ни”, заявява Сакс в интервю за британския „Телеграф”. И така, как се появяват офшорките?

Най-развитата офшорна мрежа в света е притежавана от Великобритания. Британските финансови структури ръководят подобен пиратски бизнес още от средата на XIX век – точно както преди тях го правят холандците, португалците и испанците, а още по-рано и венецианците. Установеното господство над морските комуникации през XIX век помага на Лондон да наложи доминация върху основните маршрути на световната търговия. Британската империя контролира търговските потоци от Африка, Индия, Китай, Източна Азия, Австралия и части от Америка, а капиталите се вливат в Лондон. След края на Втората световна война Съединените щати постепенно изтласкват Великобритания от множество региони в Световния океан, а СССР прави същото в обширните простори на Евразия и Африка. Британската колониална империя преживява своите последни дни на финансово и търговско господство. Съдбата обаче е определила на Обединеното кралство не да загине, а да се трансформира. Идеята за създаването на мрежата от офшорни зони се ражда именно в предсмъртните агонии на умиращата Британска колониална империя. През 60-те години на миналия век започва процесът на деколонизация, за чието символично начало се счита историческата реч Winds of change (Ветровете на промяната) на консервативния британски премиер Харолд Макмилан, изнесена през 1960 г. в Южна Африка. „Империята, над която слънцето никога не залязва”, няма никакво намерение да се отказва от ролята си на водещ геоикономически фактор. На мястото на колониалната държава, подчинена на английския флот и короната, се създава изцяло нова мрежова структура. Сърцевината й са корпорации и финансови структури, контролирани от британските финансови кръгове. Според замисъла търговията и финансите с център Лондон трябва да се запазят, а ресурсите на колониите да се извличат с помощта на борсите, определящи цените, валутната политика на Обединеното кралство и офшорните зони. Постепенно се създава развито международно законодателство, регламентиращо офшорния бизнес в бившите британски колонии – Кипър, Малта, Гибралтар, Бахамските, Бермудските, Вирджинските и Каймановите острови, островите Ман и Джърси, Антигуа, Мавриций, а също и Сингапур, Хонконг, както и много други. Схемата е проста. С помощта на офшорните финансови институции управляващите банкови кръгове в Лондон успяват да изземат колосални ресурси от своите подмандатни територии – за да се избегнат данъчното облагане или обясненията за произхода на парите, капиталите от бившите колонии се изнасят в офшорните банки, контролирани от британските финансови кръгове. Глобализираната британска финансова система се подхранва с постоянен приток на свежи пари. Печелят както корумпираният постколониален елит, така и лондонските управляващи кръгове. Между тях са влиятелни аристократични династии начело с кралската Уиндзор, а също така и утвърдени банкови кланове като Самюъл, Ротшилд, Лазард, Барух, Беринг, Сафра. Поради това по правило страните, в които търговските операции са контролирани военнополитически от Великобритания, след деколонизацията започват да се контролират от Лондон във финансов и в икономически план. Глобализираната британска офшорна система, наследство от колониалната ера, е изградена в три концентрични кръга около своя център Лондон. Сърцето на финансовата система на Обединеното кралство е лондонското Сити, а капиталите достигат до него по търговските и финансовите артерии, свързващи Англия с бившите колонии. Самото Сити представлява една от най-големите офшорни зони в света, дом на близо една шеста от глобалните офшорни активи. Освен като данъчно убежище и сигурен пристан за ликвидни капитали Ситито играе още една любопитна, квазиофшорна роля в глобалната икономика. На негова територия се намират множество институции, регулиращи световните търговия и финанси. Тук са съсредоточени немалка част от борсите, определящи цените на структуроопределящи за икономиките ресурси и ценни метали. В лондонското Сити се намират и редица организации, определящи международните стандарти на глобалните финанси и финансовата отчетност. Първият офшорен кръг на британската финансова система включва зоните, зависими политически от короната, каквито са островите Джърси, Ман и Гърнзи. Там са намерили убежище над 1 трилион долара, а загубите от данъчни постъпления за правителствата са повече от 30 млрд. долара. Вторият кръг се състои от Британските задморски територии – разпръснати из Световния океан острови от бившата Британска империя, които имат за свой държавен глава английската кралица, но разполагат със собствено самоуправление. Тази особеност позволява на Великобритания да заявява, че нейният суверенитет не се разпростира до тези територии и офшорните закони не се гласуват от парламента в Лондон. В тази категория влизат най-големите данъчни убежища като Каймановите острови, Британските Вирджински острови, множеството острови в Карибско море, както и Гибралтар. В третия офшорен кръг попадат зоните, които не са директно контролирани от Великобритания, но имат изградени сериозни колониални връзки. Такива са Хонконг, Сингапур, Бахамите, Ирландия, Дубай и Бахрейн. Трите кръга имат едно предназначение – пренасочват капитали от бившите колонии, Азия, Източна Европа и Африка към Лондон. В британската мрежа са оплетени африкански диктатори, източноевропейски олигарси и криминални структури от международната организирана престъпност. Никой не възразява, тъй като, както казва още римският император Веспасиан: „Парите не миришат”. Макар да е сред инициаторите за появата на офшорната геополитика, британският финансов елит далеч не е единственият световен играч, който използва сенчестите зони за извличане на ликвидни капитали. По подобен начин управляващите финансови кръгове във Вашингтон от 70-те години на миналия век пристъпиха към създаване на подобни зони в своята сфера на влияние. Постепенно там се съсредоточиха огромни капитали. В това отношение американската политика претърпя коренен обрат. След като в продължение на десетилетия Съединените щати се противопоставяха на банковата тайна и дори бяха сред пионерите в законодателството за защита от чуждестранни данъчни убежища, днес американските финансови кланове са водещ център в привличането на ликвидни парични потоци към своите офшорни зони. Сред най-популярните данъчни убежища под контрола на САЩ са Панама, Либерия, Маршаловите острови, Американските Вирджински острови, а определени американски градове и дори щатите Делауер, Невада и Орегон официално представляват офшорни юрисдикции, въпреки че се намират в континенталната територия на Съединените щати. Може би най-фрапиращ е примерът с тайнствения адрес Норт Ориндж Стрийт 1209 в Уилмингтън, Делауер. На този номер са регистрирани не по-малко от 285 000 отделни фирми! Скромната едноетажна сграда на номер 1209 е дом на мощни корпорации като American Airlines, Apple, Bank of America, Berkshire Hathaway, Cargill, Coca-Cola, Ford, General Electric, Google, JPMorgan Chase и WalMart. Укритите данъци представляват десетки милиарди. Всичко, което имат могъщите транснационални компании на този адрес, е пощенска кутия и любезен служител, който препраща желаещите да влязат в контакт с корпорациите към адреса на техните централни управления. Американският разследващ журналист Лизли Уейн пише за „Ню Йорк Таймс”, че „близо половината от всички пулични корпорации в Съединените щати имат представителство в Делауер”. Според нейното разследване щатът е дом на повече компании, отколкото са жителите му. Към 2012 г. регистрираните корпорации в Делауер са 945 326, а жителите – 897 934. На практика на всеки американец от Делауер се падат по повече от една корпорация. Банковите институции във всички американски офшорни зони представляват интересите на глобализирания вашингтонски финансов капитал начело с влиятелни семейства като Форд, Рокфелер, Морган и други. Британската офшорна мрежа с център Лондон и американският Вашингтон не са единствените финансови кръгове със собствен глобален политически дневен ред. Разполага ли Европа със своя офшорна мрежа? Отговорът е да. Старите европейски пари от десетилетия намират сигурен пристан далеч от плащането на данъци и контрола на европейските правителства. Офшорни центрове на европейската финансова мрежа са Швейцария, Люксембург, Монако, Андора и според сериозни анализи Ватиканът. Банкерите от Женева осигуряват тайно банкиране за европейските елити още от XVIII век, а Люксембург е специализиран в избягването на данъчно облагане. Великото херцогство разполага с над 2,5 трилиона долара в своите банки, което го превръща в едно от сериозните европейски данъчни убежища. Най-голямата мистерия на старите европейски пари обаче е свързана с Ватикана и неговата банка. Istituto per le Opere di Religione (Институтът за религиозни дейности), известен още като Ватиканската банка, е основан през 1942 г. от папа Пий XII на основата на столетната система на църковни финанси. Това е една от най-загадъчните офшорни финансови институции в света. Ватиканската банка не попада под юрисдикцията на Италия, не е и на пряко подчинение на папата. Международни издания като „Форбс” нареждат банката в първата десетка на най-добрите офшорни убежища. В Института за религиозни дейности официално съществуват над 30 хиляди сметки, за произхода и собствениците на няколко хиляди от които не се знае нищо. Въпреки че формално банката притежава активи за около 6 млрд. долара, счита се, че благодарение на тези тайни сметки сумата значително нараства. Известни руски анализатори като Андрей Фурсов говорят за повече от 2 трилиона долара в тайните ватикански сметки. Северноиталианската, германската и части от френската и от испанската аристокрация влизат в условно наречената „ватиканска” офшорна финансова зона. Сред влиятелните европейски династии там са Аниели, Тисен, Хабсбург, Савой, Вителсбах и др.

Немалка част от водещите световни събития, кризи и сблъсъци са свързани с борбата между водещите финансови офшорни центрове - както помежду им, така и срещу нововъзникващите сили. Всяка от групите има различна визия за световната политика и се стреми към налагане на своите интереси. Контролът над парите в тези зони, осъществяван под формата на управление на офшорните активи, е един от най-важните механизми в битката между тях. Банковата тайна от своя страна е гарантът за националните елити, криминални структури или крупните корпорации, че техните имена и сътрудничество с определения финансов кръг няма да станат известни на конкурентите, на обществото или на правоохранителните органи. Страниците на историята са изпълнени с примери на съперничество между различните банкови кръгове, а офшорната битка е просто тяхното продължение през XX и XXI век. Така през XIX век и десетилетията преди това Ватиканът инвестира сериозни средства в Южна Америка, като работи над амбициозен латиноамерикански политически проект. Опитната площадка за Католическата църква е Парагвай. Францисканци и йезуити организират стройна социална и политическа система в страната без излаз на море и успешно я защитават от колониалистите. Самият Волтер, запомнен със своята свирепа ненавист към Католическата църква, признава успехите на йезуитите и нарича парагвайския експеримент „триумф на хуманността”. Парагвай обаче се оказва заобиколен от британски съюзници. През 1864 г. страната е нападната едновременно от Аржентина, Бразилия и Уругвай. Войната се финансира от Лондон чрез банките Baring Brothers и N. M. Rothschild & Sons на фамилиите Беринг и Ротшилд. Парагвай е разбит. По различни оценки между 70-90% от мъжкото население е избито или умира по друг начин през войната, промишлеността е унищожена, а Парагвай за пръв път е принуден да вземе външен заем на стойност 1 млн. британски лири, особено голяма за времето сума.

Днес битката между глобалните финансови центрове се води за контрол над колосалните потоци на т.нар. „нови пари” – крупните капитали от развиващите се страни Бразилия, Русия, Китай, Индия и държавите в Източна и Югоизточна Азия. По различни оценки става дума за няколко трилиона долара, които са в състояние да отсрочат прогнозирания крах на западната финансова система. През октомври миналата година по време на традиционната среща между представители на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка директорът на МВФ Кристин Лагард констатира, че дългът на развитите западни страни превишава нивата от 110% спрямо Брутния вътрешен продукт. Определяйки ситуацията като военновременна, Лагард сподели, че са необходими извънредни мерки, подобни на тези в тежки военни години. Директорът на МВФ елегантно спомена възможността за конфискация на активи, които са с доказан престъпен характер. По тази линия водещите финансови центрове на „старите пари” нямат сериозни разминавания и работят в синхрон. Наред с това обаче между тях тече постоянна тиха война. Може би няма по-добър пример за конфликтите между сенчестите финансови столици от зачестилите в последните години офшорни скандали. Разкритията на Досиетата от Панама (Panama Papers) и предхождащото ги изобличение на Offshore Leaks през 2013 г. открехнаха вратата за свирепата битка между Лондон, Вашингтон и Ватикана. На пръв поглед всички тези скандални разкрития имат за мишена видни държавни ръководители – противници на налагания от Запада нов световен ред. Под повърхността обаче има цяло едно отделно измерение. Става въпрос за борбата за привличане на огромни капиталови потоци. Панамският скандал беше предхождан от други любопитни разкрития, изнесени от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Тогава неизвестни лица предоставиха на неправителствената организация 260 гигабайта информация за различни офшорни сметки, а ICIJ ги публикува в рамките на проекта Offshore leaks. Вероятно не би имало нищо необичайно в благородното дело на журналистите, ако не беше известно кои са техните финансови благодетели. Този факт хвърля различна светлина зад офшорните скандали. ICIJ е клон на Center for Public Integrity и получава финансиране от вашингтонската банкова група. Сред паричните благодетели на разследващите журналисти са Ford Foundation на фамилията Форд, фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос, както и The Rockefeller Family Fund и Rockefeller Brothers Fund на влиятелното американско семейство Рокфелер. Разкритията на Offshore leaks през 2013 г. разобличиха изградената от покойния Ели де Ротшилд от френския клон на династията могъща офшорна империя, построена в периода 1996-2003 г. Разследването откри на обществеността над 30 холдинги и компании на семейство Ротшилд, които са замесени в нелегално привличане на капитали на острови в Южния Пасифик. Две години по-късно ICIJ гръмна с нов скандал – документите от Swiss Leaks, насочени срещу британската мултинационална банка HSBC чрез нейния швейцарски клон HSBC Private Bank (Suisse). Разследването изобличи HSBC за това, че между ноември 2006 г. и март 2007 г. през женевските сметки на банката са преминали незаконно 180,6 млрд. долара на повече от 100 000 клиенти и 20 000 офшорни компании. Общото между двата скандала? Разкритията представляват силен удар срещу лондонската банкова група. След всеки нов скандал се набива на очи един факт – винаги са замесени фамилиите Ротшилд, Сафра и други, свързани с Лондон банкерски династии. Авторите на разследванията твърдят, че зад парите, преведени към британски банки, стоят сериозни хора от световната политика. Замесени в аферите Offshore leaks и Swiss Leaks се оказаха бившият филипински президент Фердинанд Маркос, ръководителят на Азербайджан Илхам Алиев, бившият премиер на Грузия Бидзина Иванишвили, бившият руски вицепремиер Игор Шувалов, Валерий Голубев от „Газпорм”, както и украинските олигарси Ринат Ахметов и Дмитрий Фирташ. Посланието към тях е еднозначно – избрали са грешни партньори за своите офшорни операции. Следващата цел на разследващите журналисти от ICIJ беше Люксембург. В края на 2014 г. базираният във Вашингтон международен консорциум разкри тайна информация за офшорните схеми на PricewaterhouseCoopers (PwC) в периода 2002-2010 г. Според изтеклата информация от нелегалните услуги на могъщата британска корпорация са се възползвали повече от 300 мултинационални компании. Финансовият министър на великото херцогство Пиер Грамена определи разкритията като „най-лошата атака”, която страната му някога е понасяла. Кулминацията на битката за контрол върху офшорните активи стана последното и най-голямо разследване на финансираната от фондациите на Рокфелер, Форд и Сорос международна организация Документите от Панама (Panama papers). И този път мишени на разобличенията станаха структури, свързани с лондонските финансови кланове. От ICIJ обявиха, че при тях са попаднали 11,5 милиона документи относно 214 488 офшорни компании. Принадлежащите на компанията Mossack Fonseca файлове, изтекли през 2015 г., датират от 70-те години на миналия век до наши дни. От разкритията пострадаха 12 банки, които според информацията са помагали за извеждане на пари в офшорни зони. Кои са те? Общото между всички тях е, че са свързани с Лондон и Ватикана. Така Banque J. Safra Sarasin Luxembourg S.A и Rothschild Trust Guernsey Limited разбираемо принадлежат на фамилиите Сафра и Ротшилд, а повторното атакуване на HSBC Private Bank (Monaco) S.A. и HSBC Private Bank (Suisse) S.A напълно се вписва в този сценарий. В черния списък на американските журналисти попадат още Société Générale Bank & Trust Luxembourg и Experta Corporate & Trust Services, свързани с френския клон на фамилията Ротшилд. Сред 12-те банки има и други интересни имена. Такава е банката Coutts & Co. Trustees (Jersey) Ltd, разположена на британския офшорен остров Джърси. До 2015 г. компанията принадлежи на Кралската банка на Шотландия, която се смята за една от най-доверените финансови институции на рода Уиндзор и британския кралски двор. В останалите 4 банки личат имената на швейцарските дружества Credit Suisse Channel Islands Limited, регистрирана на британския остров Джърси, и UBS AG. Последни в списъка са банките Banco Santander и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria. В своята книга „Да дойде тяхното царство: В скрития свят на Опус Деи” (Their Kingdom Come: Inside the Secret World of Opus Dei, 1997) американският писател Робърт Хътчисън свързва редица финансови институции, между които и предшествениците на Banco Santander и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, с Института за религиозни дейности, известен още като Ватиканската банка. Само една група финансови институции не пострадаха от скандала. Разкритията на Документите от Панама по никакъв начин не хвърлиха светлина върху предполагаемо участие на водещи американски банкови институции в офшорни операции – нещо, за което има богата информация. Това говори само за едно – ударът идва от Вашингтон.

Начело в списъка със световни лидери, замесени в панамската афера, се оказа, както може да се очаква, самият руски президент Владимир Путин. Макар името на руския държан глава да не фигурира никъде, американските журналисти предполагат негово участие поради присъствието в документите на руснаци, за които се смята, че са близки до Путин. Според разкритията на американските журналисти във финансовите мрежи на Лондон на практика са замесени политици, олигарси, кралски особи и обикновени престъпници от цялото земно кълбо. В списъка фигурират имената на бившия британски премиер Дейвид Камерън, на катарското кралско семейство Ал-Тани, на бившия судански президент Ахмед Ал-Миргани, на лица от мексиканския наркокартел, на бившите премиери на Грузия Бидзина Иванишвили, на Украйна – Павло Лазаренко (заедно с президента Петро Порошенко), на Ирак – Аяд Алауи, на Молдова – Йон Стурца, както и на Йордания – Али Абу Ал-Раджеб. Разкритията свързват още 61 членове на кралски семейства или роднини и близки на държавни глави, между които са зетят на китайския президент Си Дзинпин, синът на премиера на Малайзия Наджиб Разак, децата на лидерите на Пакистан и Азербайджан, племенникът на южноафриканския президент Джейкъб Зума, внукът на казахстанския президент Назарбаев, синът на покойната Маргарет Тачър Марк, испанското кралско семейство и други. Показателно е, че повече от половината офшорни пари се намират на Британските Вирджински острови, а не в Панама, чието име носи аферата. Сред останалите офшорни зони, използвани от замесените в скандала, са Бахамските острови, Сейшелските острови, Антигуа и Барбуда, остров Ниуе, Самоа, Хонконг и лондонското Сити, всички – част от бившата Британска империя. С изключение на фирмите в самата Панама и в американския щат Невада останалите 164 864 компании са регистрирани в офшорните зони на Британската общност. Посланието, което отправят инициаторите на атаката, е пределно ясно – ако не преместите капиталите си в Делауер или на Американските Вирджински острови, имената ви могат да попаднат в подобен списък и да станете мишена на американската данъчна администрация. Премиерът на Исландия „се размина” единствено с подаване на оставка. Според анализ на Джеси Дръкър за Bloomberg Съединените щати стремително се превръщат в новия световен данъчен рай. Подобно мнение изказва и Робърт Ууд от „Форбс”, според когото в последните години САЩ са разбили швейцарските банки и са притиснали американските граждани с чужди офшорни сметки. Мнението на анализатора е, че Вашингтон е принудил много от водещите офшорни юрисдикции по света да се откажат от банковата тайна за своите депозитари. Неправителствената организация Tax Justice Network от своя страна твърди, че Съединените щати са отказали да участват в глобалната система за обмяна на банкова информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, предназначена за проследяване на факта на укриване на данъци. Неправителствената организация стига до извода, че в последните години офшорният сектор, контролиран от Вашингтон, се е разширил, а в същото време САЩ системно са избягвали да сътрудничат с останалия свят за решаване на този проблем. Щатите просто отстраняват конкуренцията по пътя към превръщането си в офшорна юрисдикция номер едно. „Каква ирония, каква перверзия – САЩ, които бяха толкова лицемерни в своето осъждане на швейцарските банки, станаха новата юрисдикция на банковата тайна”, написа наскоро юристът в цюрихска адвокатска кантора Петер Корточану. „Чувате ли този оглушителен засмукващ звук? Това е звукът на парите, които се отправят към САЩ”, смята швейцарският адвокат.

България също не остава подмината от глобалните тенденции. През 2015 г. между София и Вашингтон беше сключено споразумение, по силата на което България в едностранен порядък се задължава да разкрива банковите си тайни на данъчните органи във Вашингтон, когато става въпрос за американски граждани. Няколко месеца по-късно българският финансов министър утвърди със заповед списък от 50 офшорни зони, които са обект на ограничения съгласно новоприетия антиофшорен български закон. Както може да се очаква, в тях не фигурират американските данъчни убежища като щатите Невада и Делауер.

Последният голям вектор в битката за контрол над глобалните капитали е насочен пряко срещу Ватикана. Официално декларираната цел пред продължаващия дипломатически натиск срещу Римската курия е привеждане на ватиканските финанси към международните финансови норми. С други думи разкриване на всички банкови тайни и деофшоризация на Ватиканската банка. Резултатът, който може да се очаква, е пренасочване на капитали към други офшорни центрове – например Невада. Съобразявайки се с натиска, през 2009 г. бившият папа Бенедикт XVI пое ангажимент да реформира Istituto per le Opere di Religione и назначи начело банкера Еторе Готи Тедески. На следващата година пък Ватиканът дори създаде специален финансов регулатор, наречен Управление за финансова информация, в опит да установи нови правила в институцията. С встъпването си в длъжност като ръководител на Ватиканската банка Тедески публично обеща да приведе банката към международните финансови стандарти. Въпреки клетвите реформа в папската финансова система така и не се състоя. Затова през март 2012 г. американската банка JP Morgan излезе с подробен доклад, критикуващ Ватикана за липса на прозрачност, който предизвести хода на събитията. През месец май същата година излязоха разобличителните документи от т.нар. „Ватилийкс” – интернет сайт по аналогия с известната платформа на Джулиан Асанж. Според скандалните разкрития лица извън Църквата са изнудвали католически духовници с хомосексуална ориентация. От изтеклите документи става ясно още, че във Ватикана съществува мощна съпротива срещу привеждането на ватиканските финанси в съответствие с международните правила за борба с прането на пари и финансовата прозрачност. В резултат на скандалите ръководителят на Ватиканската банка подаде оставка, а бившият иконом на папа Бенедикт Паоло Габриеле беше арестуван. Това обаче с нищо не промени решимостта на католическото ръководство да запази своята линия. Очевидно стана необходима смяна на най-високо ниво. На 6 март тази година един от приближените до бившия папа Бенедикт XVI, архиепископ Луиджи Негри, сензационно обяви в интервю за италиански вестник, че папата е бил принуден да се оттегли през 2013 г. в резултат на „огромен натиск”. Според архиепископа срещу Бенедикт XVI е осъществен заговор, в центъра на който стоят Съединените щати. „Не е съвпадение това, че в Америка на основата на това, което беше публикувано в „Уикилийкс”, някои католически групи поискаха от президента Тръмп да създаде комисия, която да разследва дали администрацията на Барак Обама е оказала натиск на Бенедикт”, заявява Негри в своето интервю. След оттеглянето на Бенедикт XVI в Рим задуха вятърът на промяната. Новият папа Франциск дойде начело на Римокатолическата църква с ангажимента да реформира Ватиканската банка. За целта беше назначен австралийският кардинал Джордж Пел, който по мнение на „Гардиън” е лидер на крилото на т.нар. финансови реформатори. Резултатите не закъсняха и скоро след назначението новият секретар Пел обяви, че е намерил скрити пари за повече от милиард долара. Според него тайни финансови активи на Ватиканската банка на стойност около 1,2 млрд. долара изобщо не са били включени в баланса. Новината беше посрещната като сензационна, но се оказа, че това е само част от големите финансови тайни на Римската курия. „Когато започнахме своята работа, ни беше казано, че Светият престол разполага с 65 различни институции, но се оказа, че всъщност тези институции са 136”, коментира разкритията за сложните папски финанси Джордж Пел. Реформата на ватиканските пари породи сериозни съмнения, че поставя Светия престол под финансовия контрол на англо-саксонските финансови кръгове. Наскоро обаче стана ясно, че финансовата реформа сериозно буксува. По думите на Пиеро Скиаваци, популярен анализатор на процесите около римския понтифик, „вътре във Ватикана се води борба между капиталистически ориентираните дейци като кардинал Пел и тези, които се стремят към друго”. Според него първата група искат да се интегрират в международната финансова система и да изкарват колкото може повече пари, а другата разглеждат парите като характеристика на суверенитета на Ватикана и искат да ги използват за промяна на цялата система. В края на юни финансист номер едно на Римската курия кардинал Джордж Пел беше обвинен в сексуално насилие за престъпление, извършено преди повече от 40 години. Това говори само за едно – битката за привличане на значителни парични потоци към водещите глобални финансови центрове се ожесточава. Световната финансова система е в криза, от която не може да излезе. Докато старите европейски пари са разкъсани между засиления англо-саксонски натиск и опитите за еманципиране, единствената положителна инициатива, която Брюксел лансира в последните години, са всеобхватните договори за свободна търговия. От своя страна Вашингтон се стреми да разгроми геополитическата и геоикономическата конкуренция и да се утвърди като хегемонен център. Особено голям интерес обаче предизвикват ходовете на Китай. С проекта „Един пояс, един път” Пекин предлага крупни инвестиции в инфраструктурата на развиващите се пазари, които да отпушат икономическия растеж в целия свят и да изведат глобалните финанси от кризата. Поднебесната не е сама в това свое начинание. По много неща изглежда, че идеята се ползва с поддръжката на съюзник с трилиони офшорни долари зад гърба си – Лондон