Работодатели и Янка Такева всячески замазваха опасностите в Становище на Икономическия и социален съвет, но не успяха да изпразнят цялото му съдържание

Една българска институция най-после призна очевидното, макар и между редовете. Споразумението СЕТА крие множество рискове, включително от отнемане на социални достижения на гражданите на Европейския съюз. Възможно е да се очаква ръст на неравенствата в общества, ерозия в качеството и в предлагането на публичните услуги, увеличаване на миграцията на работна сила, отслабване на националните и европейски закони за защита на околната среда и безопасността на храните.

Икономическият и социален съвет (ИСС) – консултативен орган към Народното събрание, излезе със Становище относно потенциалните социални, икономически, екологични и потребителски ефекти от Всеобхватното споразумение между ЕС и Канада. Инициативата за разработването на документа беше на Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Приемането му стана факт след безпрецедентни за работата на съвета деветмесечни обсъждания, множество заседания в пленарна зала и в работни групи, връщания на текста за доработване, гласувания и прегласувания и дори самоцелни обструкции от работодателските организации. Това вероятно ще си останат единствените подобни публични дебати преди влизането на СЕТА за ратификация в българския парламент.

В годините, в които ЕС и Канада преговаряха за споразумението, пренаписваха правилата на световната търговия и в цяла Европа течаха бурни дискусии, в България цареше пълна тишина на институционално ниво. Единственият опит за нарушаването ѝ беше направен през юли миналата година, когато по инициатива на председателя на Икономическата комисия в 43-то Народното събрание Петър Кънев въпросът беше поставен под формата на изслушване на граждански организации, но то беше негласно бойкотирано от мнозинството – депутатите на ГЕРБ и Реформаторския блок. Впоследствие правителството „Борисов-2” подкрепи СЕТА, като темата въобще не беше разисквана в заседателната зала на Министерския съвет и членовете му взеха решението без дебати, „на подпис”.

Становището на ИСС беше гласувано вчера след близо тричасови дискусии, продължили до късно вечерта. Във финализирания документ се казва, че „гражданските общества на Европа и Канада споделят някои общи ценности и принципи, в това число и икономически, а обединяването им може да донесе добавена стойност”, но в същото време „много внимателно трябва да се разгледат възможните рискове за конкурентоспособността на българския и на европейския бизнес, както и от привнасяне на практики, които не биха били в съответствие със социално-икономическите и правни достижения на Европейския съюз”. Всъщност, становището съдържа множество формулировки в стил „и та́ко, и ва́ко” като например, че „споразумението не може да се оцени еднозначно като изцяло позитивно, нито като изцяло негативно” , както и че „отражението му трябва да се оценява едновременно и като възможности за развитие, и като потенциални рискове”. До последния момент групата на работодателските организации в ИСС допълнително скопяваше и омекотяваше документа, от който бяха извадени дори прогнозни данни на Европейската комисия, че при най-оптимистичните сценарии СЕТА ще доведе до ръст от едва 0,08% на европейската икономика. „Какви са тези абсолютно безсмислени и витиевати текстове”, възмути се лидерът на КНСБ Пламен Димитров, след като работодателите наложиха думата „изброими” вместо „малки” относно предвидените в СЕТА облекчения за малките и средни предприятия. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пък призова да не се обръща голямо внимание на изпратено становище от „Захарни заводи” АД -Горна Оряховица с думите: „Едно предприятие казва, че СЕТА е лоша за България. Българският бизнес има свои организации, които не казват това!”.

Сблъсъкът между бизнес и синдикати в ИСС доведе до куриозни моменти. Докато участваше в заседанието (само в първия му час) синдикалистката Янка Такева неотклонно гласуваше с бизнеса в посока подкрепа за СЕТА. За краткото си, но компетентно присъствие в залата, председателката на Съюза на българските учители ще получи една минимална работна заплата в размер на 460 лева, каквото е възнаграждението за участие в пленарните сесии на съвета. В интерес на истината обаче в ИСС тя не представлява синдикалните членове и учителството, а нещо много по-голямо - българските жени! Такева е член на съвета като представител на „третия сектор” и в качеството си на председател на организацията „Обществен женски парламент – 21 век”. Каквото и да означава това…

Най-забавната част обаче настъпи в момента, в който представителите на българския бизнес приветстваха привилегиите, давани на чуждите компании по силата на СЕТА. От текста окончателно бяха премахнати текстове, които предупреждаваха, че механизмите за решаване на спорове инвеститор-държава (ISDS и ICS) съдържат редица недостатъци в сравнение с традиционното правораздаване, създават предпоставки за по-привилегировано третиране на чуждестранните инвеститори, в сравнение с местните и не са съобразени със законовата уредба, която осигурява баланс между интересите и на други участници в обществото като профсъюзи, потребителски и граждански организации, отделни граждани и институции. „Българските работодатели са в състояние на опиянение срещу себе си, само и само за да отчетат победа срещу синдикатите”, констатира лидерът на „Подкрепа” Димитър Манолов.

Атаката срещу критичните текстове относно действията на корпоративните трибунали за съдене на държави беше поведена от представителката на Българската търговско-промишлена палата Валентина Зартова. Под предлог, че статистиката е остаряла, от документа бяха заличени симптоматични данни на Конференцията за търговия и развитие на ООН, според която до 2000 г. публично известните дела по ISDS са едва 13, но след това започват да нарастват главоломно средно с по 45 дела на година, за да стигнат общо 767 към 2016 г. Не беше допуснато и изброяване на дефектите на системите ISDS, сред които: допустимостта на искове срещу държавите, надхвърлящи реално вложените от инвеститора средства; използването на искове като средство за въздържане на властите от упражняване на техните задължения по регулация и контрол на обществените отношения; противоречиво тълкуване по сходни казуси; явяването на едни и същи юристи от определен списък в различни дела ту в ролята на арбитри, ту на адвокати на компаниите или техни свидетели и експерти, както и други практики, които в крайна сметка създават материален интерес в членовете на трибуналите да отсъждат в полза на корпоративните ищци и да ги стимулират да завеждат нови и нови дела.  Любопитно е, че оспорилата формулировките Валентина Зартова е съдия в Арбитражен съд на БТПП и член на състава по нашумялото дело „Братя Домусчиеви срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол”. Решението на „частния съд” спестяваше 55 милиона лева неустойки за неизпълнени ангажименти по сделката за Български морски флот, но наскоро беше отменено от Върховния касационен съд с аргумент, че арбитражът на БТПП недопустимо е надхвърлил компетенциите си… Под въздействието на друга представителка на работодателските организации – Милена Ангелова от АИКБ, на по-ранен етап от подготовката на становището са отпаднали и други примери, свързани с рисковете от прилагането на инвестиционните арбитражи: въздържането на Столична община от разваляне на сделката за концесията на софийското водоснабдяване, както и делата заведени срещу държавата от eнергоразпределителните дружества.

Въпреки че Становището на ИСС изобилства от компромисни формулировки, в него все пак се четат признания, че в резултат от СЕТА може да бъде накърнено правото на публичните власти да гарантират услуги от обществен интерес и да се стигне до ерозия в съществуването и в качеството им; че държавите няма да могат да връщат под обществен контрол сектори, които веднъж са били приватизирани, независимо от настъпили промени в обстоятелствата и обществения интерес; че споразумението на ЕС с Канада позволява на държавите да регулират, но ги задължава да плащат за това, че регулират; че правото на подобни компенсации за инвеститорите е равносилно на това бюджетът да поема върху себе си негативните изходи от предприемаческия риск и пр. Икономическият и социален съвет препоръчва на българските власти да направят оценка на действащите двустранни и многостранни договори за свободна търговия и да прекратят онези от тях, които съдържат клаузи за защита на инвеститорите пред наднационални арбитражи, защото заплашват основни човешки права. Едновременно с това обаче не се призовава да се отхвърли СЕТА, а само „Народното събрание и Министерски съвет да отчетат обективно както обществените безпокойства, свързани с подписването и ратифицирането на споразумението, така и постигнатото в хода на преговорния процес”.

Документът съдържа и предупреждения към българския бизнес. „Фирмите в България ще бъдат изложени на същия тип конкурентен натиск, какъвто изпитват сега от големи западноевропейски компании, но в засилена степен, поради включването и на големи корпорации от Северна Америка”. И без да бъде прието аналогичното Трансатлантическо споразумение (ТПТИ) между ЕС и САЩ, от облекченията на СЕТА ще се възползват десетки хиляди компании от Съединените щати, регистрирали свои дъщерни фирми в Канада. В становището се обръща специално внимание на тясната интеграция между икономиките на двете североамерикански страни, което на практика превръща СЕТА в нещо много по-голямо от търговско споразумение между ЕС и Канада.

Така или иначе Становището на ИСС дава някаква основа за предстоящите парламентарни дебати, а защитниците на ратификацията ще трябва да се постараят малко повече в аргументацията си извън известните опорни точки, че основният печеливш от СЕТА е малкият и средният бизнес. И отвъд елементарните обяснения, че който е против подобни споразумения е против свободната търговия изобщо.