Или политическата коректност vs биологичния пол
Политическата коректност е парализиращ агент на тоталитарната и тиранична концепция за едно антиутопично общество, основано на удобни лъжи и контролирано от комисари по езика и „неправилните” мисли. Един „прекрасен нов свят”, в който биологията и анатомията са врагове на прогреса, а половите органи са само социална конструкция. Днес ставаме свидетели на агресивните организирани опити реалността да бъде деформирана и изкривена, за да пасне по контурите на този тревожен и травматичен политкоректен проект.
Проектът диктува нови норми за социална организация и човешки идентичности – жени с пениси и мъже с менструация, момчета, които са момичета и момчета едновременно, момичета, които в понеделник са момчета, а в петък отново са момичета, и такива, които са нито едното, нито другото. А нещо трето, четвърто, пето. Списъци с по 71 полови идентичности се разпространяват в медиите като съвсем легитимни документи на новата действителност. В същото време реалността на биологичната основа на пола е задраскана като форма на репресивна и архаична патриархална пропаганда. Черното е бяло, две плюс две става пет. На хоризонта се разпознава зората на объркан и хаотичен свят, потопен в транснационален трансджендър транс. Парадоксална социална и сексуална структура, която сякаш е излязла от лудешко творческо въображение, мариновано в LSD и други халюциногени. Но по силата на някакви странни обстоятелства тази версия на света е приета за нещо полезно и правилно из все повече важни авенюта на властта и влиянието.
Антинаучната трансджендър мания марширува през институциите на западния свят и оформя медийни и академични наративи, законодателни инициативи, културни и развлекателни продукти.
За няколко години половата дисфория – състоянието, при което един индивид се чувства некомфортно в биологичния си пол – се превърна от психично разстройство в отправна точка за „последната голяма битка за човешки права”. Психиатрични асоциации из целия западен свят преформулират представата за половата дисфория и пласират фактологично предизвиканата идея, че проблемът не е самото състояние, в което си роден мъж, но желаеш да бъдеш жена или обратното, а съпътстващите го заболявания като клинична депресия, стрес и предразположеност към опити за самоубийство. Така страдащите от полова дисфория – искат, или не искат – бяха вербувани на фронтовата линия на Културната война. От жертви на психично разстройство с реален проблем, които се нуждаят от разбиране и адекватно лечение те бяха стилизирани и решени като плакатни жертви на обществото и предразсъдъците на тесногръди хейтъри. Този процес само ги отдалечава от истинска грижа и ги прави волни и неволни пионки в борбата за власт и контрол на обсебени идеолози и активисти.В един странен за цивилизацията ни момент цитирането на анатомични факти се превърна в трансфобия. Това е модерният термин, проектиран да противодейства на всяка критика на политкоректната версия за измеренията на човешкия пол. Трансфобията се състезава с ислямофобията за престижния приз за най-абсурден пропаганден инструмент в услуга на тоталитарна, оруелска цензура. И двете думи са ползвани като етикети, които рушат репутации и зашиват уста. Някой умен човек много точно беше дефинирал ислямофобията като „термин, изобретен от фашисти и използван от страхливци за манипулацията на глупци”. Но да се върнем на трансфобията. Днес трансфоб е всеки човек, който признава значението на половия диморфизъм при хората и е скептичен към идеята, че една жена автоматично става мъж, ако просто се чувства като такъв.
Тук дори не говорим за подкатегорията на транссексуалните хора, които поне се опитват физиологично да преминат от единия в другия пол с хормонална терапия и хирургически операции. При тях също няма как да има автентично преображение от мъж в жена или обратното, но все пак има логика да бъдат наричани трансмъже и трансжени. В голямата и еластична категория на трансполовите (или трансджендър) влизат всички онези, които не приемат и не признават бинарната система мъж–жена и участват в играта на безбройни полови идентичности, основани на чувства и емоции. Продукт на трансполовата обсесия са всички тези скорошни заглавия за бременни и менструиращи мъже и необичайно силни и бързи жени. Продукт на политкоректната лудост беше и глобалното медийно преклонение пред „смелостта и куража” на бившия олимпийски атлет Брус Дженър, който взе малко хормони, реши да се нарича Кейтлин Дженър, но си запази пениса. Това не попречи Кейтлин да бъде провъзгласена за „жена на годината” в множество журналистически класации, а телевизионни водещи и коментатори в престижни и популярни медии се състезаваха да ни обясняват колко красива е Тя и дори я сравняваха с Рита Хейуърт. Целият спектакъл около Кейтлин Дженър премина като болезнено абсурдна халюцинация. Един политкоректен фарс, чиято кулминация бе обвинението в трансфобия към всеки, който бе имал дързостта и наглостта да каже, че не смята Кейтлин за секси жена и не би спал с нея.
Истерията около Брус/ Кейтлин Дженър е като епизод от „Улица „Сезам” в сравнение с един особено тревожен скорошен случай на пълна подмяна на реалността. Тази година в Канада бе издадена първата здравна карта, в която не се посочва пол на човешко същество. Деветмесечното бебе Сирил Атли Доти съвсем официално притежава „неопределена” полова принадлежност благодарение на усилията на своя трансполов родител Кори Доти, който успя да се пребори за това „право”. Кори Доти също все още е с неопределен пол и не се идентифицира нито като мъж, нито като жена. В момента Доти води второ дело полът на бебето да бъде неопределен и на акта за раждане. Евентуално решение в полза на трансджендър родителя ще бъде значима победа за Световното движение за освобождаване от полова принадлежност. Прочетохте го правилно. Световното движение за освобождаване от полова принадлежност – това не е част от скеч на „Монти Пайтън” или фарс на Уди Алън, а реална и влиятелна организация, ангажирана именно с този „марш през институциите”, за който се спомена по-рано в текста. Трансполовият, нито мъж/нито жена Кори Доти работи като учител, което също не е изненадващо. Много от най-агресивните активисти в борбата срещу биологичния пол са заселили различни нива в академичните и административните структури на отворени, толерантни и либерални страни като Канада и работят оттам за своята културна революция. Кори Доти е сред основателите на Коалицията за свобода на личните документи от пол (Gender-Free ID Coalition). Предпочита местоименията „те” и „тях” вместо „той” или „тя”. Отново в Канада и отново тази година бе приет закон, който принуждава работодатели и преподаватели да използват „те”, „тях” и още цял куп изфабрикувани обръщения към служители и студенти, които не са си избрали пол или го сменят според настроението и не желаят да бъдат определяни със стандартните бинарни местоимения. Сред новите и вече задължителни заместители на „той” и „тя” са такива лингвистични трансгресии като zie, zim, zir. Zis. Sie, hir, hirs, hirself, zieself, ey, ve, tey, e, em, vis, tem, eir, eirs, vers, ters, emself, terself, hirself, versef и още много, много други. Тези „полово неутрални местоимения” са инструменти за разрушаването на структурата и тъканта на английския език. Канадският професор Джордан Питърсън си навлече гнева на ляволибералните политически коректни активисти с публичния отказ да използва новите задължителни заместители на „той” и „тя”. Той рискува своята репутация и позиция, като излезе и обясни трансполовата обсесия с опита на малки, но влиятелни колективи от безобразно идеологизирани неомарксисти да разрушат основите на западната цивилизация и да поставят на нейно място една тоталитарна система на равните резултати и фетиша към малцинствата и цензурата.
Атаката срещу езика е от ключово значение в политкоректния проект за премахване на биологичния пол. Казусът с Кори Доти и „тяхното” бебе е ярка илюстрация на процеса на словесен регрес. В здравната карта, която е издадена няколко месеца след раждането на бебето, в полето за пол вместо стандартното М за мъжки или F за женски е въведено U – от undetermined или unassigned – неопределен или неуточнен. Трансполовият нито мъж/нито жена Кори Доти желае да наложи обръщение и към себе си, и към бебето в множествено число – те/тях. Обяснението е, че така детето ще има пълната свобода да си избере какъвто пол иска, без да се сугестира от околните. А пък половите органи при раждане били без значение. Това е атентат едновременно срещу биологията и комуникацията. Корупцията на езика е демонстративно уродлива. Ето как звучи едно типично обяснение на трансполовия нито мъж/нито жена Кори Доти: „Ще отгледам Сирил по такъв начин, че докато те не добие възможността да се самоопредели и да ми каже какво е, ще се държа с тях просто като с бебе. Ще им дам цялата си любов и подкрепа, за да се почувства най-цялостният човек извън ограниченията на мъжката или женската кутия”. Отново – това не е извадка от епизод на „Монти Пайтън” или комедия на абсурда на Уди Алън. Но определено прилича на такава. В един от разкошните и пророчески скечове на британската трупа млада дама в родилното отделение пита доктора какъв е полът на бебето, което преди секунди е излязло от нея. Мъжът с медицинска престилка и високомерно, елитарно произношение отговаря на майката: „Не мислите ли, че още е рано да му налагаме роли?”.
Критиците на трансполовата обсесия продължават да посочват, че нагонът на активистите да официализират и институционализират развода с биологичните и анатомичните факти е рецепта за цивилизационна катастрофа. Драматично зачестяват случаите на деца, които от ранна възраст се подлагат на хормонална терапия и операции за смяна на пола. Много от тях са разглеждани като героични фигури от медиите и културните елити на западния свят. Джаз Дженингс, роден като момче, но идентифициращ се като момиче, става трансджендър звезда със собствено шоу и множество участия, преди да навлезе в пубертета. Нормализирането на хормонални терапии и хирургически интервенции за малолетни е сред най-опасните последици от схващането на пола като социална конструкция и неглижирането на човешката анатомия и биохимия. Процентът на опитите за самоубийство при трансполовите е ужасяващо висок – над 40%. Още по-тревожно е, че процентът се качва при хора, които вече са преминали през смяна на пола. Редица изследвания показват, че насърчаването на хормонални и хирургически експерименти върху деца е катастрофална глупост, защото много от тях в крайна сметка се установяват в своя биологично предопределен от природата пол. Увеличават се обаче случаите на трансхора, които съжаляват за операциите си и искат да се върнат към първоначалния си анатомичен пол.
Но тези факти са игнорирани от активистите, а хората, които ги оповестяват, автоматично са етикетирани като трансфоби и прогонвани от „възпитаното общество”. Трансфоб, разбира се, е и Тръмп, който възстанови забраната трансджендър хора да стават войници в американската армия и отприщи лавина от възмутени реакции на знаменитости и журналисти. Разбира се, няма нищо трансфобско в изразяването на истината и съобщаването на фактите. Бозайниците, сред които са и хората, се делят на мъжки и женски индивиди. Това разделение е формирано от еволюцията и осигурява продължаването на видовете вече стотици милиони години. Всяка клетка от тялото на всеки човек е програмирана с един от двата пола. Хромозомите и гениталиите не са и никога няма да бъдат просто някаква социална конструкция. Изключително рядко срещаните случаи на новородени с органи и белези от двата пола са категоризирани като аномалии. Трансполовите хора, разбира се, имат човешки права и заслужават да се отнасяме към тях с достойнство, но това не включва отрицание на основните биологични факти. Действителността не е безкрайно еластична материя, с която да си правим 71 полови идентичности, които цялото общество трябва да приема сериозно, а ако не – да бъде засрамено и изпратено в ъгъла да мълчи за наказание. Политкоректната рамка диктува да празнуваме разграждането на реалността. Ето някои от официалните и агресивно промотирани и защитавани полови идентичности – Аgender/genderless, drogyne, Bigender, Genderqueer/ Non-binary, Gender bender, Hijra, Pangender, Queer heterosexuality, Third gender, Trans man, Trans woman, Transmasculine, Transfeminine, TrigenderAgender/, genderless, Two-Spirit... Това просто не е сериозно! Критиците на трансполовата мания посочват милениал поколението като основен виновник за безпроблемното проникване на антинаучната пропаганда в мейнстрийм културата. Милениалите, наричани още поколението Y, са демографската кохорта на родените между началото на 1980-те и 2000-те години. Критична част от тях създават среда на стерилна култура и политическа коректност, антиинтелектуална гордост, непоносима свръхчувствителност и като цяло ерозират постиженията на западната цивилизация. Писателят и културен критик Брет Истън Елис смята, че милениалите, наричани още „специални снежинки”, не са в състояние да понесат реалността на един враждебен и безразличен свят: „Те не знаят как работят нещата. Хората може да не те харесат, обектът на твоите желания може да не отвърне на любовта ти, децата са жестоки, работата е гадна, трудно е да станеш добър в нещо, животът е съставен от провали и разочарования, нямаш талант, хората страдат, остаряват, умират. А това поколение реагира на тази действителност, като колабира в сантименталност, играе ролята на жертва и отказва да признае тежките факти на съществуването, да ги преглътне, да ги обработи и да продължи напред”. Аргументът на Елис пасва на профила на всички тези активисти, които просто отказват да приемат студената истина на сексуалния диморфизъм. Те преосмислят пола като социална конструкция и организират офанзива срещу хромозомите. Разрастващото се движение е решено да преориентира света към „джендър-флуидно” бъдеще, в което няма мъжки и женски индивиди. Не могат да преглътнат материалната реалност на гениталиите. Политкоректният проект препраща към една иконична сцена от шедьовъра на Дани Бойл „Трейнспотинг” по едноименния роман на шотландския литературен хулиган Ървин Уелш. Кадрите представят единбургския наркоман Марк Рентън, който посещава рейв парти със своя приятел и сертифициран психопат Франсис Бегби. Вторият, без да подозира, започва агресивен флирт с травестит. В този момент вътрешният монолог на Рентън медитира върху безполовото бъдеще на цивилизацията: „След 1000 години няма да има жени и мъже и това е прекрасно”. Проблемите са два. Първо, май няма да са хиляда години и, второ, безполовата утопия може да звучи вдъхновяващо, но ако си надрусан шотландски дегенерат като Рентън, поел коктейл от субстанции на рейв парти.
Статията Millennials and Gender: A Major Attitude Shift, публикувана в The Atlantic, демонстрира, че поколението Y е решено да ускори процеса и драматично да скъси Рентъновата прогноза от 1000 години. В материала се цитира изследване на Intelligence Group, което показва, че повече от две трети от хората на възраст 14-34 години в САЩ смятат, че полът вече не определя поведението, а половината от запитаните в социологическо проучване на Fusion милениали в англоезичния свят смятат, че половете не се изчерпват с мъжки и женски.
Екстремизмът на трансполовите активисти се оказа внушителен камък дори в градината на феминистките от старата школа. Провокативната авторка Камила Палия няма никакво намерение да търпи политически коректната инвазия. „Преди две години имаше организирана кампания за забрана на известната феминистка Джермейн Гриър да изнесе реч в университета в Кардиф заради нейните „обидни” възгледи за трансджендъризма. Гриър, която е литературен експерт и водеща фигура от така наречената „втора вълна на феминизма”, винаги е твърдяла, че мъжете, които сменят своя пол по хирургически път, не стават истински жени. Нейната лекция в Кардиф в крайна сметка се състоя, но под засилена охрана. А преди три години радикалната австралийска феминистка Шийла Джефрис написа книгата Gender Hurts, която предизвика скандал в Обединеното кралство. Джефрис идентифицира транссексуализма с женомразството и го описва като форма на „осакатяване”. Тя и нейният екип изпитаха огромни затруднения да си осигурят зала в Лондон заради заплахите и агитацията на трансджендър активистите. В крайна сметка успяха да намерят място, а силната, детайлна лекция на Джефрис може да бъде гледана и в YouTube. Един от нейните аргументи е, че фармацевтичната индустрия губи приходи, когато става ясно, че терапията с естроген на жени в менопауза води до здравни рискове. Тази терапия е изоставена и започва промотиране на относително новата идея за трансджендъризма, като целта е да създаде постоянна прослойка от клиенти, които ще се нуждаят от предписани хормонални лечения до живот”, разказа Палия в интервю в началото на лятото. Тя самата се е описвала като трансджендър и в младостта си е носила пищни мъжки костюми, но въпреки това е крайно скептична към съвременната трансвълна, която според нея е „продукт на много сложни психологически и социологически фактори, които днешният джендър дискурс просто не позволява да се обсъждат”. Палия разпалено добавя: „Също така осъждам ескалиращата практика да се предписват хормонални блокери на деца в пубертета – дълготрайните ефекти на тези медикаменти са неизвестни. За мен това е криминално нарушаване на човешките права”. Несъмнено има голяма ирония в това, че либералите, които традиционно позират като защитници на науката, бягат от всякакви връзки с биологията, щом стане въпрос за пол. Палия припомня, че биологията е програмно изключвана от всички университетски специалности, посветени на жени и джендър, вече половин век. Затова според нея много малко от днешните професори и теоретици в тази област са интелектуално и научно подготвени да преподават собствените си предмети. „Студената биологична истина е, че промяната на пола е невъзможна. Всяка клетка от човешкото тяло остава кодирана с пола по рождение в продължение на целия човешки живот. Интерсексуалните неясноти са напълно възможни, но това са аномалии в процеса на ембрионалното развитие и представляват съвсем малка пропорция от ражданията. В едно демократично общество всеки човек – независимо от своята ексцентричност или антиконформизъм – заслужава да живее свободно и без тормоз. Но в същото време никой не заслужава специални права, протекции и привилегии, основани на неговата ексцентричност”, казва прославената феминистка. Тя се противопоставя на „спонсорираната от държавата принуда да наричам някого „мъж” или „жена” само заради неговите субективни чувства и емоции. Аз бих могла да тръгна по пътя на добрата воля и от куртоазия да го направя, но това трябва да бъде само и единствено мой избор”. Изборът да кажеш истината е поставен под заплаха от „джендър комисарите”. Уди Алън се пошегува в един филм, че бисексуалността увеличава шансовете за успешна свалка в петък вечер два пъти. Но в свят на 71 полови идентичности и нула толерантност към биологичните факти шансовете на цивилизацията ни да остане рационална и свободна осезаемо намаляват.