70% от медиите се контролират от турския президент

Интервю на Десислава Пътева с Тайфур Хюсеин, заместник-главен редактор на „Заман – България”

Фотография: Антоанета Киселинчева

Как ще коментирате намесата на държавата в управлението на опозиционния вестник Zaman в Турция и трансформирането му в проправителствен, което се случи буквално за една нощ?

Вестникът вече изцяло е под контрола на държавата. В момента редакционният екип на Zaman, който познавахме, не е на работа. Колегите журналисти все още продължават да работят в условия, в които няма интернет. Буквално цялата сграда на Zaman е заобиколена от полиция – цяла армия от около 500 полицаи пази района. Страшен контрол, жив „Биг брадър”. Журналистите се допускат само след проверка на личните карти. Дори има заповед полицаите да не допускат на едно място в редакцията на Zaman да се събират повече от петима журналисти. Но продължава да излиза вестник Zaman, който всъщност не се подготвя в редакцията, а някъде извън нея – идва готов вестник, печата се в печатницата на Zaman и се тиражира. В момента този Zaman, който е по будките в Турция и се разпространява до абонатите, не е онзи Zaman, който познаваме.

Турският президент не за пръв път атакува определени медии в страната. Неотдавна той заяви, че те не бива да имат неограничена свобода…

Не за пръв път опозиционна медия е в ръцете на управляващите. Миналата година имаше едно изследване, което гласеше, че 70% от турските медии, са директно или индиректно контролирани от Ердоган и хората около него. Процентът вече е много, много висок. Случващото се в Турция, не е изненада с оглед на това, което се случи миналата седмица с медийната група Koza Ipek. Тя беше поставена под контрола на държавата в продължение на 4-5 месеца и миналата седмица обявиха, че е фалирала. Това буквално беше знак какво ще се случи оттук нататък със Zaman. В момента вестникът е под контрола на трима държавни синдици и колегите вече открито говорят за това, че се очаква в близките няколко месеца Zaman да бъде закрит. Журналистите все още продължават да работят, както посочих, но буквално са стопирани да вършат своята работа. Въпреки това, един от колегите вчера беше споделил, че са направили всичко възможно да подготвят броевете на Zaman за неделя и понеделник, благодарение на своите мобилни устройства. Но този вестник не се печата. Всичко това не е изненада, защото репресиите срещу медиите, и не само срещу медиите, а срещу всякакъв вид опозиция от страна на Ердоган и управляващите в Турция, вече е обичайна практика в страната. Интересното е как се случва налагането на държавен синдик. Първо информацията се появява в проправителствените медии – определени колумнисти, които казват, че еди-коя си медия „прегрешава” и трябва да се предприемат необходимите мерки от страна на държавата. Следва реакция на така нареченения Специализиран съд и за много кратко време вестникът или пък медиите минават под контрол на държавата. В момента се говори, че идва ред на остaналите опозиционни медии – на вестниците Cumhuriyet и Sözcü , на телевизия Fоx и на медийната група Doğan . Има и други сайтове, които нямат печатни издания.

Знаем, че главният редактор Абдулхамит Биличи е бил уволнен, както и колумнистът Бюлент Кенеш. Има ли още ваши колеги, които са освободени или са напуснали работа по собствено желание?

Колегите очакват всеки момент да започнат масовите уволнения. Това показва практиката с медийната група Koza Ipek. Въпреки всичко те продължават да ходят на работа без реално да вършат това, за което са назначени. Но не са обявили, че напускат работа, защото точно това целят държавните синдици – да напуснат по собствено желание, за да не могат да си търсят правата.

Инвазията във вестника отпуши вълна от протести, проблемът получи много широк международен отзвук. Създадена бе и онлайн петиция, подписана от над 2400 души, която настоява Специализираният съд да отмени решението си. Според вас общественият натиск би ли могъл да повлияе върху възстановяването на статуквото?

Говоря от името на колегите в Турция – не сме обнадеждени, че нещо ще се случи, но сме изключително благодарни за голямата подкрепа и медийното отразяване в световен мащаб. Няма да има никакъв ефект с оглед на това, че т.нар. Специализиран съд, който бе създаден по поръчка и по проект на Ердоган в средата на 2014 г., това са лично негови думи, целеше именно да заглуши гласа на опозиционните медии и на всякакъв вид опозиция. Въпросният Специализиран съд изпълнява политически поръчки. С негово решение беше вкаран в затвора главният редактор на вестник Cumhuriyet , както и генералният директор на телевизия Samanyolu . В момента над 30 журналисти са в затвора в Турция. Също така държавният синдик е наложен с решение на Специализирания съд. Така че не може да се очаква какъвто и да било ефект.

В края на миналата година Ердоган не се посвени да разкритикува „историческото решение” на Конституционния съд в Турция, който пусна на свобода двама журналисти от опозиционния вестник Cumhuriyet – Джан Дюндар и Ердем Гюл, които прекараха 92 дни в затвора по обвинение в „шпионаж” и „разкриване на държавни тайни”. За какво е симптом това, че турският президент не признава разпорежданията на съдебния орган?

Това е чиста диктатура. Или, както беше посочил един професор по право, това е отявлен фашизъм. Ердоган не за пръв път нарушава Конституцията на Турция, за останалите закони да не говорим. Това можем да го определим като едноличен режим на Ердоган. Всеки, който не е съгласен с него, бива обявен за враг. Когато липсва такъв, врагът бива създаден. Шефът на Конституционния съд беше обявен за член на така наречената „паралелна държава”, както и останалите 12 члена на съда. Трябва да се отбележи, че шефът на Конституционния съд беше назначен от Абдуллах Гюл, бившият президент, който е съратник на Ердоган. Това показва по какъв начин се действа, каква е машината срещу опозицията. Може би е добре да се отбележи, че поляризацията в турското общество е в такива мащаби, каквито никога не е имало в Турция. От една страна са тези, които застават зад Ердоган – не споделят неговите идеи, но са по някакъв начин облагодетелствани от управлението или пък са на държавна или общинска служба. От другата страна са всички демократи. Казвам демократи, защото това е положителният момент – светски настроените хора и тези, които са от религиозни общества се обединяват около демократичните ценности и се противопоставят на Ердоган и на неговия режим.

Zaman се свързва с движението „Хизмет” и с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който е някогашен съратник на Ердоган. Само личната вражда на Ердоган с Гюлен ли е причина за подкопаването на свободата на словото в случая или има и по-дълбоки причини?

През миналата година Турция бе на 149-то място по свобода на словото, но тогава все още нямаше наложени държавни синдици на отделни медии. Трябва да се отбележи, че атаката на Ердоган целеше да покаже Фетхуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет” като враг. След 17 декември 2013 г. големият корупционен скандал придоби такива големи мащаби, които не се познават в републиканската история на Турция. Тогава Ердоган откри така наречената „паралелна държава”, което показва истинския проблем – проблемът между Ердоган и неговото управление и проблемът с хората, които държат на демократичните принципи, държат на свободата и на общочовешките принципи. Както преди малко посочих – председателят на Конституционния съд бе обявен за част от „паралелната държава”. Тоест хора, които са били част от управлението, изведнъж биват обявявани за врагове. Врагоманията в Турция има широки мащаби. Включени са абсолютно всички. Главният редактор на вестник Cumhuriyet Джан Дюндар също е обвинен, че е част от „паралелната държава”, което няма нищо общо с движение „Хизмет”, както и много други интелектуалци в Турция. Положителното е точно това – разбраха, че проблемът не е между различно мислещите хора и вярващите прослойки на обществото, а че демократично мислещите трябва да се обединят срещу авторитарния режим на Ердоган.

Репресивна ли е политиката на турските власти по отношение и на други сфери от обществено-икономическия живот? Вашите колеги от Zaman в Турция излязоха с изявление, че на натиск са подложени не само медиите, но и редица интелектуалци, бизнесмени и обществени организации.

В началото на 2016 г. хиляди интелектуалци се включиха в подписка срещу водените военни операции срещу югоизточните части, където е разположено най-вече кюрдското население. Подписката придоби големи мащаби. Ако не се лъжа имаше над 2000-3000 интелектуалци, които се подписаха под нея. Хиляди университетски преподаватели бяха уволнени. Уволненията започнаха след 2014 г., имаше страшно голям натиск срещу интелектуалците. Срещу тях бяха заведени следствия, включително и за обида на президента, като наказанието може да стигне до няколко години затвор. Миналата седмица официално бе обявено, че се правят разследвания на 1800 души – срещу обикновени хора, срещу интелектуалци, срещу всички, които са „обидили” президента. Освен това всеки бизнесмен, който по един или друг начин, не се подчини на репресивния апарат, бива обявен за шпионин и за част от „паралелната държава”. Трите основни обвинения срещу опозицията са за тероризъм, държавно изменничество и шпионаж. Всеки, който не се подчини, бива обвинен, че е извършил трите големи гряха. Миналата седмица започна и операция, тоест в затвора бяха вкарани шефовете на Boydak Holding, това е един от водещите холдинги в Турция, които са в управата и на Търговската палата в Турция – TÜSİAD . Бяха вкарани без обвинения и в момента са в следствения арест. Това показва по какъв начин действа репресивният апарат на Ердоган, тоест не се ограничават само с медиите.

Споменахте за военните операции в Югоизточна Турция, която е населена с кюрди. Обичайно там има много сериозно напрежение, атаките стигат до  жертви. Каква е ситуацията в момента?

Напрежението там е много сериозно. Имаше наложен вечерен час в много областни градове и общини, където голяма част от обикновеното население в момента е изнесено извън своите родни места. Една част от бежанците, които бяха дошли от Сирия, също се изнесоха. Повторно се образува вътрешна бежанска вълна в Турция, но в това отношение има сериозно медийно затъмнение. Имаше военни операции, на места те вече приключиха, другаде все още продължават. Миналата седмица имаше един топъл момент около прокюрската партия, начело със Селяхатин Демирташ и премиера Давутоглу, който участва в петъчна молитва заедно с кюрдското население. Това е може би положителният момент. Поне официалните изказвания са в тази насока, че ще има сериозни инвестиции в тази част, но разбира се, какъв ще бъде ефектът тепърва предстои да видим. Голямата грешка относно обявената от ЕС и САЩ за терористична организация ПКК беше, че тя беше допусната да влезе в градовете. Докато до преди няколко години тя воюваше във високите части на планините или в по-малките населени места. В момента те са се барикадирали буквално в градовете. Така че оттук нататък какво точно престои е трудно да се каже.

Турция бе критикувана за това, че последните й действия са в разрез с Европейската конвенция за правата на човека, а все пак тя е една от страните с основна роля в Съвета на Европа. Възможно ли е тези й действия да повлияят негативно върху присъединяването й към ЕС?

И двете страни – и Европейският съюз, и Турция, вече не си правят илюзии, че чрез това управление страната някога може да стане част от ЕС. Въпросът е, че в момента буквално се водят пазарлъци между двете страни. Европа жертва своите ценности за интереса, което надали ще донесе някакъв ефект. А Турция се нуждае от Европейския съюз и от тази обща снимка на турските управници с всички европейски лидери. Води се среща на високо равнище между Турция и Европейския съюз – видите ли нашето управление постигна това да седнем като равни – от една страна цяла Европа и целият Европейски съюз, от другата страна сме ние – Турция и управлението на Ердоган. Всичко това се отразява във вътрешнополитически план.

Имаше една импровизирана анкета, която на мен ми се стори доста интересна. Питат обикновени граждани на улицата кой е премиер на Турция и с изключение на един, който явно е по-запознат, всички отговарят, че е Ердоган. Кой управлява държавата? Говорим за парламентарна република, в която президентът има представителни функции. Той е иззел всички функции, нееднократно нарушава Конституцията и не признава решенията на Конституционния съд. Освен това се обяви за нова Конституция и за президентска република от турски тип. Тоест да няма огран, който да контролира президента.

В контекста на срещата между Турция и европейските лидери, според вас, беше ли адекватна до този момент политиката на Ердоган спрямо миграционните процеси? Като че ли отношенията между Брюксел и Анкара охладняха, след като Ердоган заплаши да наводни Европа с мигранти. Вече стана ясно, че Турция ще получи допълнителни 3 милиарда евро за справяне с бежанската криза, но се появиха подозрения, че тези средства няма да бъдат разпределени адекватно.

Как ще бъдат разпределени или как ще бъдат използвани тези средства е отделен въпрос, отсега не може точно да се каже. Но факт е, че бежанската криза се оказа големият коз на Ердоган. Той го използва всячески – успя да накара европейските лидери и германския канцлер Ангела Меркел буквално да клекнат пред него. От една страна, се проведоха няколко последователни срещи с турския премиер, с турския президент – това показва, че европейските политици нямат адекватна политика спрямо бежанската криза. От друга страна, бежанците, които се намират в Турция, според последните официални данни са около 2,5 милиона души. Но трябва да се посочи, че около 10% или 300 000 от тях се намират в бежански лагери, а останалите са извън тези лагери и буквално голяма част от тях са на улицата. Тоест ситуацията с тях не е много розова. Какво може да следва оттук нататък, каква ще е реакцията на Ердоган, никой не може да прецени. Тези заплахи не са напразни. Те са коз в ръцете на Ердоган, за да постигне своите цели – именно точно тази обща снимка, на която турските управници да участват с европейските лидери.

Страната развали своите партньорства и е в конфликт с всички – от Русия до САЩ, включително и що се отнася до регионалните фактори. Какво доведе до този резултат? Може ли да се каже, че външната политика на Турция, в лицето на Ергодан, е провал?

Това е резултат от безпринципната политика, която се прави от днес за утре. Това, което става днес важи за днес, а това, което ще се получи утре, ще го мислим утре. За едноличните режими като този в Турция, това не е проблем. Това е режим, който не се събразява с никого. Затова там, където няма съвещателен орган, който да взема решения и да се водят принципни държавни политики, резултатът винаги е плачевен. Същото се случва в момента и в Турция. Един човек решава какви да са медиите, дали да има опозиция или не, какви интелектуалци да има в Турция – от най-дребния детайл до най-големия проблем всичко се решава от един човек. Резултатът в никакъв случай не може да е положителен.

Русия обвини Турция, че върти търговия с петрол с „Ислямска държава”, а разследвания на журналисти уличиха турските власти в търговия с оръжия с ислямистите в Сирия. Доколко са основателни подозренията за такива задкулисни договорки?

Факт е, че Турция направи голямата грешка в сирийската криза, като официално застана зад опозицията в Сирия, което не си позволи нито Европейският съюз, нито САЩ. Съответно се появиха доста публикации, свързани с тази тема – търговия с оръжие, търговия с петрол и така нататък. Разбира се, показателен пример за това докъде достигнаха тези безпринципни политики от страна на турските управляващи. Турция, която беше приятел на Башар Асад, Ердоган и Башар Асад имаха общи снимки, семействата им бяха доста близки. Започнаха междуправителствени спогодби и срещи, а изведнъж станаха големи врагове за една нощ. Това показва отношението на управляващия в Турция и неговите приближени, което ще доведе до нежелателни резултати за Турция. Какви ще бъдат те, никой не може да прецени към този момент.

В своя доклад „Индекс на трансформацията” авторитетната германска фондация „Бертелсман” определя демокрацията в Турция като „дефектна”, а Ердоган е обвинен в това, че има все по-авторитарен стил на управление. Наши експерти по национална сигурност дори твърдят, че той върви по стъпките на Башар Асад…
Явно съседството се отразява по някакъв начин. За съжаление диктаторските методи се оказаха единственият „изход” за Ердоган. Той е съвсем наясно какво може да последва оттук нататък, ако не е на власт. Някои анализатори смятат, че ако Ердоган не е на власт и не разпределя държавната баница, тогава самата партия, от която той е издигнат като президент, ще се разпадне и след края на мандата си, Ердоган ще загуби всички лостове за въздействие. Очакват се сериозни съдебни процеси срещу него.