Снимка: Антоанета Киселинчева

Много добре разбирам, че заглавието на този текст носи по-скоро пожелателен характер. Защото от много години не само в частните, но и в обществените медии преобладават гледните точки на пазарния фундаментализъм . Българската национална телевизия /в огромна степен/ и Българското национално радио /в по-малка, но също в значима, степен/ отдавна са се превърнали в места, където неолиберализмът се чувства също толкова добре, колкото Хилъри Клинтън в компанията на големите босове от Уолстрийт. Работещите там, с малки изключения – като се започне от генералните директори, мине се през утвърдените журналисти и се свърши с току-що дошлите от университетите репортери, са били подложени на съвсем целенасочено промиване на мозъците. Участвали са и продължават да участват в безброй семинари, у нас и в чужбина, изчели са и продължават да поглъщат огромно количество „пейпъри”, които им внушават един единствен постулат – държавата е нещо много ужасно и съсипва всичко, до което се докосне. Според неолибералните догматици тя слага спирачки на всяка свежа идея и унищожава в зародиш гениалните и жертвоготовни честни частници и безкористни предприемачи. Ако едно общество иска да просперира, както ни учат неолибералните фундаменталисти, неговите граждани трябва да разчитат преди всичко на пазарните сили и да се ужасяват от всичко държавно по същия начин, по който всеки средностатистически десебист се ужасява от всичко свързано с Русия. Може това да ви звучи абсурдно, но повечето български медийни хора му вярват безрезервно. Затова и в предаванията на БНТ и на БНР постоянно гледате и слушате „специалисти” от Центъра за пазарна икономика, от Центъра за либерални стратегии и от всевъзможни други знайни и незнайни НПО-та, които повече от две десетилетия разпространяват гореизложените глупости. Транснационалните елити отдавна са разбрали, че ако искат да властват над съзнанието на масите, най-напред трябва да убедят в правотата си т.нар. опиниън-мейкъри – интелектуалци, писатели, журналисти, университетски преподаватели. Те ще свършат останалото. Ще ви накарат да повярвате, че единственото, което има значение, са силно егоистичните желания на индивида, а дори и най-беглото споменаване на неща, като общи действия, солидарност, колективна борба, води директно до тоталитарен режим и ГУЛАГ. Комодифицирането, тоест превръщането на медийното съдържание в стока, е опасност и вече е превзело не само частните, но и обществените медии. Наскоро имаше избор на нови членове на СЕМ. По време на изслушванията една от кандидатките, която впоследствие бе избрана за член, съвсем простодушно каза, че бюджетът на радиото и телевизията трябва да се определя от рейтингите. Тоест, имаш висок рейтинг – държавата ти отпуска повече пари. Имаш нисък рейтинг – държавата ти реже бюджета. Ако този принцип действително бъде въведен, това би означавало да се сложи край на обществената мисия на БНТ и БНР. Рейтингите на предаванията им, разбира се, са важни, но не по-малко важно е и съдържанието. Едно предаване, посветено на музиката на Игор Стравински, вероятно няма да има особено висок рейтинг, но в една обществена медия е задължително да има такива предавания. Тук трябва да бъде добавено нещо много съществено. Този тип програми, посветени на музиканти, писатели, учени, могат да бъдат представени по атрактивен начин. Никъде не е постулирано, че трябва да са скучни и да прогонват аудиторията. Всъщност именно това е и една от основните задачи на обществените медии – да създават такова съдържание, което да бъде едновременно важно, да информира и образова аудиторията, и в същото време да не я приспива.

Разбира се, за да бъдат на висотата на мисията си, работещите в двете обществени медии най-напред трябва да се освободят от неолибералните клишета, в чиято люлка се клатушкат от дълги години. Как може да стане това? Първо, задължително е да могат да мислят. Да, това не е най-силната страна на българските журналисти, както в частните, така и в обществените медии, но поне може да се опита. За развитието на независимото мислене много помага четенето. За предпочитане е да се четат сериозни книги, а не сдъвкани и смлени преразкази като за слабоумни от сорта на „Пътят към робството”. Второ, няма да е зле журналистите да излязат от тесния кръг на втръснали на всички експерти от разните там либерални центрове и институти. Да, тези така наречени специалисти никога не отказват покана за телевизионно или радио участие, винаги са готови да напишат статия. Просто така са обучавани – не само да се отзовават на поканите, но и сами да търсят колкото може по-голямо медийно участие. Защото това е единственият начин за идеалното полиране съзнанието на огромен брой хора. Хубаво би било, ако журналистите, особено тези в обществените медии, излязат извън кръга на лесните събеседници и почнат да търсят и друг тип хора. Имам предвид хора, чието съзнание не е тотално увредено от мантрите, възхваляващи пазара и охулващи държавата. Да, по-трудно се намират такива събеседници. Те не живеят в телевизорите, по-трудно откриваеми са, отколкото либералните говорещи глави. Тоест, изисква се усилие, за да откриеш такива хора. Третото нещо, което задължително трябва да правят колегите в обществените медии, е да преосмислят цялостното си виждане за това как изглежда едно добре функциониращо общество. Като начало нека се опитат да забравят всичко, на което са ги учили на семинарите на „Отворено общество”, „Америка за България”, „Конрад Аденауер” или „Ханс Зайдел”. Нека поне за момент се усъмнят в догмата, че егоизмът на индивидите прави всички останали щастливи и че ако няколко души направят нещо заедно, това моментално ще доведе до диктатура. Добре е също така колегите да не приемат като свещена истина елементарното манихейство, според което „светлината и мирът идват от Вашингтон и Брюксел, а мракът и ужасът от Москва”. Може би това изглежда непостижима свръхзадача. Все едно да се надяваш да чуеш реч на Росен Плевнелиев, посветена на външната политика, в която да няма агресия срещу Русия. Или пък Сашо Дончев, този виден български меценат, да спонсорира освен издаването на Айн Ранд, така и творбите на Карл Маркс или поне на Тони Негри.

Знаете ли, доста често, когато гледам предаванията на БНТ или слушам БНР, оставам с впечатлението, че целта на колегите е да се харесат преди всичко на онази част от обществото, която чете вестник „Капитал” и „Медиапул”. Разбира се, възгледите на тези хора трябва да намират отражение в програмите на обществените медии. Проблемът обаче е, че отражение в националните радио и телевизия намират най-вече тези възгледи. Те могат да бъдат характеризирани като десни, либерални, дори либертариански, и задължително русофобски. Други идеи много рядко намират място в програмите на БНТ и БНР. А нека не забравяме, че не само десните хора плащат данъци, с които се издържат двете медии. Левите също го правят. И затова имат пълното право да слушат и гледат предавания, в които да бъдат застъпени и техните идеи. Още повече всички проучвания на общественото мнение, каквито и критики да имаме към тях, сочат, че в България преобладават хората с леви възгледи, както и тези, които имат положително мнение за Русия. Е, не е ли редно в такъв случай именно позициите на тези сънародници да присъстват в обществените медии? Редно е, разбира се, но това зависи не от хората, които гледат и слушат, а от тези, които правят и ръководят въпросните медии. Основният проблем с повечето колеги от обществените медии е, че те мислят за себе си не толкова като за част от обществото, колкото като за част от елита. Те искат да стоят редом с политиците, бизнесмените, босовете на важните НПО-та. А за да бъдат приети в този „елитен” клуб, трябва да озвучават неговите интереси, а не интересите на повечето българи. Така стигаме до основното разделение в днешното българско общество – това между елита и останалата част от обществото. Създава се впечатлението, че макар и едните и другите да са български граждани, между тях няма почти нищо общо. Мислите, стремежите, тревогите, радостите на елита тотално се разминават с тези на останалите граждани. Дори езикът е различен. „Елитните” хора използват  брюкселски новоговор, който е тотално неразбираем и неинтересен за останалата част от населението. Също толкова неинтересни и неразбираеми за повечето българи са евроатлантическите теми, които вълнуват елита. Нормално би било в това противопоставяне елит-общество, работещите в обществените медии да са на страната на обикновените хора. Но тъй като в България повечето неща не са нормални, се оказва, че повечето от заетите в обществените радио и телевизия предпочитат да се солидаризират с елита. Този стремеж е глупав. Най-малкото по две причини. Първо, след като работиш в обществена медия, която се издържа с парите на данъкоплатците, а не със средствата на някой олигарх, елементарната почтеност изисква да си на страната тъкмо на нормалните хора, а не на елита. И второ, политиците и бизнесмените, на чиято близост някои колеги толкова силно държат, никога няма да приемат журналистите като равни. Да, ще ги използват, за да прокарват идеите си, но дотам. Винаги ще ги смятат за обслужващ персонал. Колкото по-бързо осъзнаят това колегите, толкова по-добре за самите тях. Подобно осъзнаване ще бъде първата стъпка към нормализирането на обществените медии, към превръщането им от рупори на елита, в място, където основната дума принадлежи на гражданите.
/Доклад, изнесен на международната конференция „Алтернативи за лява политика”/

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto