Сега САЩ се сблъскват с криза на доверието в Сирия.

Американското поведение при конфликта в Африн доведе до криза в Сирия. Сега Съединените щати рискуват да извлекат само негативите от това, че се опитват да балансират своята политика в региона – хем да предоставят подкрепа за партньорите си, които се борят с „Ислямска държава” в Източна Сирия, хем да помагат на Турция, която е дългогодишен техен съюзник. В опит да си оставят вратички, политиците дадоха смесени сигнали и на двете стани. Резултатът от това бе, че Сирийските демократични сили (SDF), съставени предимно от кюрди, загубиха доверие в САЩ. Това насърчи и отправянето на враждебни коментари от страна на Анкара срещу американската политика и интереси. Политиката на Вашингтон отслабва и изглежда несигурна, а Русия и режимът в Дамаск получиха точно това, което искаха. Турция, Сирия и Русия виждат символика в конфликта в Африн. Всяка страна следеше внимателно следващата стъпка на Вашингтон, докато турската офанзива се разгръщаше от 20 януари насам. Сега, когато конфликтът изглежда постепенно утихва, САЩ трябва да запазят и да подкрепят своите съюзници и партньори.

Турция започна планирането на своята операция срещу кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG) в Африн преди няколко месеца (2017 г.). Африн е планински регион, който се намира в Северозападна Сирия и е населен предимно с кюрди. Той бе мирен регион в годините на сирийския конфликт, но Турция твърди, че кюрдските сили си партнират със САЩ. Африн е само на 80 мили на запад от Манбидж, контролиран от SDF. Отрядите за народна самоотбрана са част от Сирийските демократични сили, но Турция е категорична, че те са свързани с представители на Кюрдската работническа партия, които тя приема за терористи. „Ние няма да оставим сепаратиската организация на мѝра нито в Ирак, нито в Сирия”, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган през август 2017 г. Той заяви, че Турция ще „дренира блатото”, което на политически език означава, че ще „премахне нежелани елементи”. Докато през януари близо до Африн бяха разположени турски бронирани автомобили и артилерия, Анкара много внимателно наблюдаваше ходовете на Вашингтон. На 17 януари, три дни преди операцията, турските медии отбелязаха, че ръководената от САЩ коалиция е заявила, че Африн не е част от оперативната зона на коалицията. Началникът на Генералния щаб на турската армия Хулуси Акар и ръководителят на Националната разузнавателна служба Хакан Фидан още същия ден отпътуваха за Москва, за да се срещнат с руския министър на отбраната Сергей Шойгу.

Турция координира своята операция в Африн с Москва, защото иска да е сигурна, че Военновъздушните сили на Сирия няма да се задействат. Според източниците, с които говорих, САЩ през цялото време си мълчат, дори и когато кюрдските Отряди за народна самоотбрана влизат в контакт с американците. Четири дни по-късно, след като започва офанзивата, американският президент Доналд Тръмп говори с Ердоган. Тръмп призова Турция да „смекчи” и „ограничи” своите операции. Освен това той предупреди за възможни акции, които „могат да доведат до конфликт между турските и американските сили”. Това бяха груби думи за страна, за която САЩ твърдят, че е съюзник на НАТО. Но Вашингтон винаги се опитва да играе на „доброто и лошото ченге” с Анкара. Съветникът по националната сигурност Х. Р. Макмастър проведе разговор с прессекретаря на Ердоган – Ибрахим Калън, два дни след призива на Тръмп, на 26 януари. Турция заяви, че „трябва да се обърне внимание на тревогите на Турция по отношение на сигурността. Бе договорено, че ще има тясна координация, за да се избегнат недоразумения”.

От януари насам САЩ са абдикирали от отговорност в Африн. След като изрази първоначалните си опасения, публично Вашингтон не направи нищо, за да обуздае Анкара. На 11 март турските сили се намират на една миля от град Африн. Кюрдите предупреждават за хуманитарна катастрофа. Дамаск е използвал последните месеци, за да увеличи атаките си срещу Източната Гута в близост до Дамаск и да консолидира възвърнатите територии близо до Идлиб. Тъй като Турция използва сирийски бунтовнически сили срещу кюрдите в Африн, Дамаск правилно е разчел това, че сирийските бунтовници сега са объркани. Сирийското правителство е използвало объркването в САЩ за кризата в Африн в своя полза.

Освен това Русия използва кризата в Африн, за да се сближи с Анкара. Руската новинарска агенция „ТАСС” ежедневно прави репортажи относно взаимодействието между Турция и Русия. На 11 март министърът на земеделието Александър Такачев се похвали с износа за Турция, заявявайки, че търговията между двете страни през миналата година е нараснала до 2,8 млрд. долара. Русия финализира и сделката си за С-400 с Турция, която ще се въведе през 2020 г. Наред с това Турция отхвърли притесненията на НАТО относно тази сделка и относно разведряването на отношенията между Москва и Турция. Берат Чонкар, представител на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, е цитиран в руски медии, казвайки, че настоящата ситуация не се „разминава” с политиката за сигурност на НАТО. НАТО спокойно подкрепя операцията на Турция в Африн, като има предвид, че Турция има право да защитава своята сигурност. Но Ердоган остро критикува НАТО. На 10 март той попита „Къде сте?”, като изтъкна, че НАТО не предоставя достатъчна подкрепа. Това е един от многото неотдавнашни коментари, които е направил, за да засегне Запада, Съединените щати и турските съюзници.

Изглежда, че Турция ще превземе по-голямата част от Африн, че сирийският режим е решил да не чертае червена линия. ООН също не казва нищо особено. САЩ официално подкрепят предотвратяването на огъня, но знаят, че то няма да бъде спазено. Кюрдите в Сирия сега са белязани от усещането, че са били предадени. В Twitter те обвиниха САЩ и Русия, че ги предават след години на борба с „Ислямска държава”. „Бихме се с „Ислямска държава”, за да защитим не само кюрдите, но и хората по целия свят... сега в град Джандарис [те] трябва да се крият и да живеят под земята заради турските самолети”, съобщи репортер на свободна практика на име Гейбриъл Шаим. Джандарис падна в ръцете на турската армия няколко дни по-късно.

Съединените щати в момента рискуват разрив в отношенията с партньорите си от SDF заради Африн. Сирийските демократични сили изпращат бойци, за да подкрепят кюрдската отбрана в Африн. Наред с това Вашингтон спря някои операции срещу „Ислямска държава” в Източна Сирия. Правителството на САЩ подчерта още през януари, че Африн ще отклони вниманието от войната срещу „Ислямска държава”, че няма да помогне за стабилността на региона. Турция обаче не обръща внимание на предупрежденията на Вашингтон.

Изглежда, че Вашингтон е загубил влияние в Анкара, защото Турция знае, че Съединените щати нямат сериозни намерения относно спирането на това, което се случва в Африн. Това би могло да доведе до по-нататъшни сблъсъци между турската страна и подкрепените от САЩ сили в Манбидж. Операцията в Африн принуди кюрдите да се сближат със сирийския режим. Те се нуждаеха от територия, контролирана от сирийския режим, за да прехвърлят подкрепата си на Африн, а някои от проправителствените бойци идват в Африн, за да ги подкрепят. Русия видя Африн като възможност за отслабване на доверието в Съединените щати. В началото на февруари проправителствени отряди са се сблъскали с американските сили и Сирийските демократични сили близо до Дейр ез-Зор. По-късно стана ясно, че руски военни наемници са били убити. 

Съединените щати сега се сблъскват с криза на доверието в Сирия. Тяхната политика, която като че ли се развиваше добре през есента на 2017 г., тъй като операциите срещу „Ислямска държава” доведоха до стабилизиране, сега е компрометирана. Плановете за увеличаване на дипломатическия персонал и помощта за премахване на импровизираните взривни устройства и обучение на силите за сигурност вече са ясни. Турция, Русия, режимът в Сирия и Иран – всички искат Вашингтон да затвори кепенците и да прекрати операциите си в Сирия.

Операцията на Африн вероятно е била тест за това, което следва. Единствената подкрепа, която САЩ има в Източна Сирия, идва от Саудитска Арабия, чийто престолонаследник Мохамед бин Салман наскоро порица Турция заради подкрепата на Анкара за Катар. Но подкрепата на Рияд не е достатъчна, за да се възстанови доверието в политиката на САЩ в Източна Сирия. Вашингтон трябва да положи усилия и да работи с партньорите си, които години наред се бориха с „Ислямска държава” редом с него.

Автор: Сет Дж. Францман

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева