Водовъртежът, в който неотдавна попадна Център „Фонд за лечение на деца”, засмуква все по-надълбоко съдбите на стотици болни деца. Пет месеца след показния арест на предишния директор Павел Александров, институцията не просто се задъхва, а е на ръба на грандиозен колапс. За отрицателно време ентусиазмът, с който работеха членовете му, увехна. Причината бе, че разглеждането на заявленията за лечение у нас и в чужбина започна да се влачи месеци наред. Набързо скалъпен нов правилник за работа вместо да улесни процедурите за одобрение, имаше обратен ефект. Недоволството от случващото се предизвика лавина от оставки – четирима членове на Обществения съвет (ОС) излязоха от него. И ако досега се считаше, че несъгласни с работата на новото ръководство са по-скоро представителите на пациентските или дарителските организации, хората, които нямат медицинско образование и „не бива да изказват становища”, оттеглянето на националния консултант по детска нефрология доц. Анелия Буева е явен симптом, че язвата е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед.

„Убедена съм, че е недопустимо ръководството на фонда да подменя решения на ОС и да работи в противоречие с правилата, дори с новия набързо приет правилник”, пише доц. Буева в отворено писмо до здравния министър д-р Петър Москов. Според специалиста, член на Обществения съвет от 2010 г., предоставената информация за разглеждането на случаите е непълна и недостатъчна. В немалка част от случаите диагнозите на хлапетата са сгрешени, а често заявленията за лечение се отлагат с мотива, че е необходимо да бъдат предоставени допълнителни медицински становища и документи. „И ако в началото имаше обективно обяснение на трудностите в работата – поради липсата на сформиран нов екип на фонда след арестите на предишната администрация, тази тенденция продължава и се задълбочава във времето”, подчертава доц. Буева. В писмото си до ресорния министър тя пише още, че в много случаи решенията вече не са на членовете на Обществения съвет, а административни и еднолични. Нещо повече –„след ареста на предишното ръководство е налице тенденция за подмяна на ролята, мисията и дейността на фонда, както и функциите на ОС”.

Тази категорична позиция отново навява на мисълта, че гаврата с предишния директор на фонда Павел Александров е плод на политическа поръчка. Още повече, ако се вземат под внимание скоростното назначение на проф. Владимир Пилософ на този пост, и то без конкурс, както и гръмките изказвания на премиера Бойко Борисов само няколко дни преди злополучните събития от края на април. Добре си спомняме, че след унищожителен доклад на Европейската комисия, той се закани, че ще се справи с корупцията, каквото и да му коства. И първата изкупителна жертва падна. Калният мехур, който се спука в лицето на Александров, го дамгоса за цял живот. Нека обаче не забравяме, че прокуратурата опроверга първоначалните си твърдения за акцията срещу него. Тезата за вземане на подкуп, която здравният министър така убедено пръскаше в публичното пространство, не беше доказана.

Често привикваните за разпит от ГДБОП членове на Обществения съвет, които потвърждават тезата на доц. Буева, бяха наречени от д-р Петър Москов „удобно информирани каналджии”. Любопитно е обаче, че след широкият обществен отзвук по темата, здравният министър се скри в миша дупка и загърби гръмките изказвания. Може би защото го е страх, че ще се наложи да отговаря на въпроси, които увиснаха във въздуха. Какви са реалните обвинения срещу бившия шеф на органа? Защо има несъответствия с решенията, които е взел Общественият съвет и протоколите, които се представят впоследствие за подписване от неговите членове? Каква е причината да има несъответствия в медицинските експертизи?

Вместо сам да дава обяснения, даде картбланш на наскоро назначения шеф на институцията. Във фонда, видите ли, нямало проблеми, нямало забавяне на лечението на децата. Според проф. Пилософ бунтовете срещу него са резултат от зле скалъпена кампания на хора, чиито мандати така или иначе изтичат. В тезата му обаче сериозно издиша – не само хвърлилите оставки, но немалка част от останалите членовете на фонда подкрепят аргументите в полза на това, че работата на фонда се спъва. Нещо повече – членовете на Обществения съвет не получават заплащане за своята работа в него. Тоест тяхната мотивация за подкрепа на нуждаещите се деца няма как да е друга, освен морална.

Десислава Хурмузова, която наскоро също се оттегли от организацията, заяви, че ако до преди няколко месеца се е считало, че допускането на грешки се дължи на това, че администрацията на фонда все още навлиза в работата, „сега вече става ясно, че грешките са абсолютно съзнателни”, както и че проф. Пилософ прави каквото сам реши. Интересно е, че специалистът не иска да чуе аргументите, с които го обстрелват и сегашните, и бившите членове на съвета. За него това е просто шум в системата. Сякаш опериран от емоции, проф. Пилософ продължава да твърди, че до този момент са разгледани над 800 заявления за лечение на деца. Той обаче спестява един доста деликатен елемент от информацията, която поднася. Не става ясно колко от тях са били одобрени. В електронния регистър на фонда ясно се вижда, че от ареста на Павел Александров досега случаите, в които болните хлапета чакат становище по отношение на своите заявления, са се увеличили няколко пъти.

Оглушителното мълчание, което идва от здравното министерство по темата, е сигнал за това, че ресорната институция или не може, или не иска да се справи с този бъг в системата. Твърдеше се, че с подмяната на ръководството се е целяло парите от органа да бъдат насочвани основно към български болници, независимо дали има възможност в тях да бъдат лекувани конкретните заболявания на хлапетата. Каквато и да е била целта за смяната на ръководството, доверието към институцията е попарено, процедурите са затлачени, а най-големите потърпевши от целия този тромав и мъчителен процес са стотици болни деца в България.