Украйна е занемарена държава. Това е резултат от алчния стремеж за пари и влияние. Сега ръководството настоява страната да влезе в Европейския Съюз .
В пристанищния град Одеса красива въжена линия спуска туристите от възвишението, където е разположен градът, надолу до плажа. На пътешестващите студенти от Германия, Белгия и Румъния най-много им харесват наивно изрисуваните гондоли за двама човека.
Днешното правителство на Украйна силно желае да стане член на Европейския Съюз. За да стане това до 2025 г. трябва да бъдат приети, ако трябва да сме точни, 426 нормативни акта на Евросъюза . Засега окончателно са приети само два и още девет частично. Тоест, остават за приемане още 415 акта . Когато за Украйна наближи времето да влезе в ЕС, това старомодно украшение във вид на въжена линия ще стане жертва на съществуващите правила за безопасност в Европа. Движението на Украйна към ЕС прилича на плаването на гондолите. Бавно движещите се гондоли не спират, за да се качат пасажерите в тях, а хората се качват в движение. Подобно е положението и с ръководството на Украйна. Сега то иска да се качи в движение на влака наречен „Европейски съюз“. Но това не е екскурзия. Това е съвсем различно пътуване.
В Брюксел се говори, че технократите плеснали с ръце от изненада, когато разбрали, че неудовлетворителната във всяко едно отношение Украйна иска да сключи договор за икономическо асоцииране и разчита да стане член на общността, а вероятно и член на НАТО. В Украйна живее едно мълчаливо „голямо малцинство” от хора, които се чувстват свързани с Русия. Но на противоположния полюс е мнозинството, което има господстващо положение. В резултат на военния конфликт в Донбас, национализмът укрепи своите позиции, а заедно с него се появи и склонността към преувеличения и политическа истерия. Полковникът от украинските въоръжени сили Иван Иванович Сафка, говорейки пред малобройна група туристи, чертае апокалиптични переспективи за бъдещето. „Владимир Путин започна трета световна война. Такова нещо в историята още не се е случвало. Искам да подчертая, че това е война против Европа“ – казва той. Алексей Ботников, пианист и влиятелен културен деец в Одеса, е настроен
по-миролюбиво. Разбира се, когато стане въпрос за пари, той непременно взема участие в дискусиите. Ботников откровено излага своето мнение за правилната финансова политика, която би трябвало да следва Европа: „Европейският Съюз е длъжен да даде на Украйна пари. Украйна направи своя избор в полза на демокрацията и затова ЕС е длъжен да побърза да помогне. Украйна много повече заслужава да получи помощ, отколкото мрънкащата Гърция“. Днес, подобни аргументи можеш да чуеш много често в Украйна. Многократното им повтаряне, разбира се, няма да подобри положението.
Изследване, направено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показва, че гръцкото правителство от 2009 г. досега, за сметка на съкратените разходи и увеличените данъци, е успяло да направи икономии в размер на 17% от брутния си вътрешен продукт, тоест значително повече, от която и да било друга европейска страна. В тази връзка Economist пише: „Не трябва да обвинявате Гърция за това, че прави много малко за намаляване на държавните разходи“. Свободната търговия е способна да създаде работни места само тогава, когато бъде ограничена корупцията.
През следващата година, още преди ратификацията, ще влязат в сила отделни параграфи от Споразумението за асоцииране на Украйна в ЕС. Това ще бъдат преди всичко текстове относно търговския обмен. Засега все още не е съвсем ясно, какъв ще бъде положителният резултат за Украйна след прилагането им. От една страна, държавата е поразена от корупция и нормална пазарна икономика не съществува . От друга страна, тя изцяло зависи от експорта към Русия и към другите страни от постсъветското пространство. От 1991 г., когато Украйна получи независимост, единственият стремеж на всички, които имаха макар и малко влияние, беше да забогатеят. Като се започне от пътните полицаи и митничарите, и се завърши с олигарсите. Последните обикновено поставяха на важни политически постове свои хора, а когато не искаха да усложняват работите, самите те ставаха президенти или премиери. Това ставаше по демократичен път, по същия начин както правеше и Силвио Берлускони. Важното в случая бе да имаш собствени телевизионни канали. Сегашният президент Порошенко владее успешно микрофона на „5-ти канал“ в телевизията. Вероятно, осъзнавайки, че това може да бъде възприето негативно от страна на Евросъюза, той вече се задоволява само да поддържа своя любим коментатор Зураб Аласани. Между другото, Аласани има и ангажимента да постави на крака западналия държавен телеканал. При съществуващия рейтинг на канала от 1%, по данни на самия Аласани, и непонятно финансиране, трудно може да се обясни доколко Порошенко гледа сериозно на тази работа.
За въвеждане на ред в митниците, в Одеса е изпратен англичанинът Андрю Тезориер от организацията „Мисия на ЕС за гранична помощ на Молдова и Украйна“ (тя се финансира от ЕС, а задачата и е да следи за създаването на митнически процедури в Одеса). Тезориер сега заема относително спокойно място за разлика от 90-те години, когато водеше преговорите с талибаните в Афганистан. Той дава следната оценка на ситуацията: „Не става дума само за олигарсите. Много голяма част от хората изкарват пари по нечестен начин. Ако с тези пари си купуват втора къща в Монако, то това не е толкова страшно. Обаче тези пари могат да бъдат използвани също за търговията с хора или да повлияят на изборните резултати“. Тезориер прави това предупреждение, вероятно имайки достатъчно основания. И днес голямата част от политиците в парламента и в кметствата са корумпирани. А Одеса е обменен пункт на търговията с женска плът. Като резултат от алчността, стремежа към натрупване на повече пари и влияние, днес положението в страната изглежда така: Украйна вече е една западнала държава, на границата на банкрута.
Преди няколко години правителството на Барак Обама беше на мнение, че Тихоокеанският регион е много по-интересен от Централна Европа, но това не му попречи отново да се намеси в европейската политика. Приносът на Съединените щати се изразява единствено в проявата на любезност от страна на Международния валутен фонд към Украйна. Добрите отношения между американските и украински политици не са от днес. Украинският президент и олигарх, Петро Порошенко, има великолепни делови отношения с американските компании. Но отношенията му с министър-председателя Яценюк са враждебни и даже преди няколко месеца той искаше оставката му. Обаче САЩ, както добре е известно в Украйна, не позволиха това да се случи, защото Яценюк също е в много добри отношения с тях. Всъщност премиерът не е мразен само от Порошенко. Украинските активисти от Майдана включват Яценюк в групата на тези политици, от които искат да се отърват.
Най-ласкавите, преждевременни похвали на международната арена днес получава министърът на финансите, Наталия Яреско. Тя е израснала в Съединените щати и е работила като икономически съветник в Държавния департамент на САЩ. Но от 1992 г. продължава кариерата си в страната на своите деди. На нея сега се възлагат големи надежди.
Очакванията на украинците за ползите от свободната търговия с Евросъюза са големи. Обаче, ето какво казва по този повод Александър Либман от берлинския фонд „Наука и политика“: „Украйна е мостът между Европа и Русия и страните от ОНД. За Украйна ще бъде катастрофа, ако по политически причини прекрати търговските си връзки с Русия. Украйна е силно зависима от търговията с Русия. Русия, от своя страна напълно справедливо възрази, когато Евросъюзът започна преговори с Украйна за подписване на споразумението за свободна търговия. Русия няма намерение да се примирява с възможните злоупотреби от страна на украинските бюрократи“. Или, ако трябва да се изразим по-ясно – Русия няма желание на нейна територия да потекат като пълноводна река контрабандни стоки.
Според мнението на Либман, свободната търговия първоначално ще бъде от полза за Украйна, защото ще донесе на страната инвестиции и нови работни места. Но това ще се случи едва след няколко години и то при условие, че корупцията бъде ограничена. За да избегне фалита на държавата украинското правителство прие редица закони, с помощта на които се надява да се хареса на Запада . На хартия бяха създадени в Киев две, даже три, агенции за борба с корупцията и криво-ляво бяха окомплектовани със служители. Ако обаче запитате украинците как оценяват това, а също и цялата съдебна система, реакцията им ще бъде като на героите от комиксите. Свити юмруци и мълнии.
Въз основа на резултатите от анкетирането на населението в Украйна, проведено от неголемия, но достоен за уважение Киевски международен институт по социология (според научните работници, финансиран от Световната банка), беше направен изводът, че: „Банките и Радата в Киев, генералната прокуратура, а така също и украинските съдии не будят никакво доверие сред населението“. Официалните власти, разбира се, не бяха съгласни с резултатите от анкетата.
Президентът Порошенко, който явно не е лишен от фантазия, преди няколко месеца назначи за губернатор на Одеска област бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили. През 2008 г. в заключителния доклад на Евросъюза Саакашвили беше описан като „държавен глава, започнал малка война с Русия, след което загубил поста си“. Характерно за него е, че той мрази Русия и се стреми да убеди хората, че притежава качества като непринуденост, доброжелателност и мечешка сила. Какво ли не обеща той на двата милиона жители в областта: ремонт на пътищата, осеяни с еднометрови дупки, строителство на мост на река Дунав, борба с корупцията и какво ли не още. Експертите казват, че всичко това е прекрасно, но почти е сигурно, че Саакашвили ще се премести в Киев много преди да успее да превърне думите си в дела.
Няколко служители и доброволци от организацията Odessa Impact Hub, представяща се като фабрика за култура, работят в може би най-шикарния офис в Одеса. Александър Славски, програмен мениджър на тази организация, упорито отклонява въпросите относно източниците на финансиране. На такива въпроси той неясно обяснява: „В Одеса политическите, икономическите и културните процеси са свързани помежду си. Някои хора не искат да ги виждат заедно“. Въпреки това точно такъв един човек посещава някоя от поредните литературни презентации на Славски. Но Александър не желае да дава, каквито и да било оценки за този човек като казва: „При нас работят хора, които работят и за Саакашвили“ .
Юлия Тернова също е един от хората, попадащи в тази категория. Тя е добре образована млада жена. Юлия обича да казва това, което мисли. Тя обяснява, че към администрацията на Саакашвили са създадени няколко отдела с финансовата подкрепа на фондацията на Джрдж Сорос, Renaissance Foundation. Една от задачите на тези отдели е борба с корупцията и реализация на управленските задачи в полза на гражданите. Към днешният ден има създадени вече седем такива отдела. Във всеки един от тях работи по един човек, под прякото ръководство на един началник. Юлия Тернова отговаря за персонала в отделите. Нейната задача е да контролира всички служители. Тъй като гражданското чувство в Украйна е силно развито, Тернова е взела интервюта от 120 човека, кандидати за работа в отделите на доброволни начала. Не без ирония тя отбелязва: „Едната половина от претендентите иска да получи място, за да може да се снима със Саакашвили, а другата половина кандидати изпитват силно желание да го убият“. От цялата група на интервюираните са избрани само двама, които горе-долу стават за работа. Тернова е силно обезпокоена за съдбата, която очаква страната й.
Източник: Франциска Аугщайн, Süddeutsche Zeitung
Октомври 2015 г.