Интервю на Петър Волгин с негово превъзходителство Шин Менг-Хо, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в България. Фотография Михаил Новаков
Ваше Превъзходителство, президентът на Южна Корея госпожа Пак Гън Хе стоеше до китайския си колега Си Дзинпин на площад „Тянанмън” за отбелязването на 70-годишнината от победата на Китай над Япония във Втората световна война. Това не е ли най-точното изображение на засилването на съюза между двете държави?
Споменахте думата „съюз”. Искам специално да подчертая, че единственият съюз, който република Корея има, е със Съединените щати. Ние не наричаме нашите отношения с Китай „съюз”. Основният принцип на нашата външна политика е да поддържаме добри отношения с всичките си съседи – Китай, Япония, Русия, имайки предвид стабилния ни съюз със САЩ. Ние сме сравнително малка държава в сравнение с тези съседи и имаме исторически притеснения, свързани с тях. Именно този корейско-американски съюз е в центъра на нашата външна политика и напълно отговаря на националните ни интереси. Единствено Съединените щати са тези, които могат да играят балансираща роля в Североизточна Азия, където такива големи държави като Китай, Япония и Русия не успяха да изградят какъвто и да било механизъм за регионално сътрудничество.
Как наричате в такъв случай отношенията си с Китай?
Наричаме ги „стратегическо партньорство”. Целта ни е да имаме възможност да обсъждаме някои стратегически въпроси. Тъй като имаме общи интереси. Като например ядрената програма на Северна Корея. Китай е единствената държава, която има някакво влияние върху Пхенян. Така че, ако искаме да решим този въпрос, трябва много внимателно да го дискутираме с Китай. Това беше и причината, поради която нашият президент посети церемонията по повод победата на Китай във Втората световна война.
А как точно Китай може да помогне за подобряване на вашите отношения със Северна Корея?
Китай много добре разбира проблемите със севернокорейската ядрена програма. Ние очакваме Пекин да окаже по-голям натиск върху Пхенян да се откаже от ядрените си амбиции.
Само че вашият стратегически съюзник САЩ изпитва притеснения от засилващото се сътрудничество между вас и Китай. Американците може би се притесняват, че Китай вбива клин между двата им най-важни азиатски съюзника – Южна Корея и Япония?
От историческа гледна точка е вярно, че Китай и Япония постоянно са били в конфликт по повод това кой да контролира Корейския полуостров. И ние, поучени от историческия си опит, винаги имаме „едно наум” по повод политиката на големите ни съседи. Силният съюз със САЩ ни е необходим именно за да се предпазим от евентуална враждебна политика на нашите съседи. За нас не е толкова важно кой къде вбива клин. Всичките ни съседи са твърде големи в сравнение с нас. Като сравнително малка страна ние имаме разбираеми притеснения за сигурността си. Мисля, че така се чувстват всички държави, които са заобиколени от големи съседи. Включително и България. В същото време не бива да мислим, че междудържавните отношения се подчиняват на принципа, според който печалбата на една страна непременно води до загуба за другата. Подобно мислене е харак-терно за времето на Студената война. Днес държавите имат много по-сложни отношения една с друга, отколкото преди. Например Съединените щати и Китай поддържат ежегоден „стратегическо-икономически диалог” на най-високо правителствено равнище, където обсъждат много важни въпроси от регионално и глобално значение. САЩ едновременно си сътрудничат с Китай и в същото време се придържат към тактиката на внимателна проверка и контрол в отношенията си с Пекин. Вашингтон държи на сътрудничеството между двете държави, стремейки се да намали вероятността за конфликти между тях. Едновременно с това Съединените щати много внимават за действията на Китай. Така че, виждате, светът е прекалено усложнен, за да го разглеждаме единствено от гледна точка на противопоставянето между отделни държави. В този смисъл Съединените щати приветстват развитието на отношенията между Корея и Китай. Отношенията Корея – Китай и Корея – САЩ не са взаимно изключващи се. Напротив, те се допълват едни други. Мисля, че и България се държи по същия начин като Корея. Като член на ЕС България съобразява външната си политика с тази на съюза. И в същото време си сътрудничи тясно с държави като Турция или Русия.
А може ли Южна Корея да изпълнява ролята на свързващо звено, на мост между Китай и САЩ?
За нас е много важно Китай и САЩ да имат добри отношения. Би било катастрофа за Корея, ако трябва да избира между своя основен съюзник – Съединените щати, и Китай – своя основен търговски партньор и единствената държава, имаща някакво влияние върху Северна Корея. Нашата цел е да помагаме за изглаждането на китайско-американските отношения, за да не се стигне да някакъв остър конфликт между тях или до необходимостта ние да избираме. Всъщност Корея е една от малкото държави, които поддържат много добри отношения едновременно и със САЩ, и с Китай. Всъщност ние може би сме единствената държава в Североизточна Азия, която може да играе посредническа роля в отношенията между Китай и Япония, Русия и САЩ, САЩ и Северна Корея. Ето ви конкретен пример. Нашият президент по време на визитата си в Пекин през септември направи така, че да бъде постигнато съгласие за провеждането на тристранна среща на високо равнище между Корея, Китай и Япония. Такава среща не се беше провеждала от години заради напрежението между Китай и Япония. Но нашият президент успя да убеди китайския си колега, че е необходимо да се организира подобен форум тази година. Освен това Корея ръководи Инициативата за мир и сътрудничество в Североизточна Азия, което е нещо като Хелзинкския процес в региона. В същото време трябва да признаем, че големите сили като Китай и САЩ имат своя собствена логика на преговорите и вероятно не се нуждаят толкова силно от нашата посредническа роля. Независимо че разбираме този факт, ние не се отказваме да служим като посредник в отношенията между големите държави.
Южна Корея е член на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, в основата на чието създаване беше именно Китай. Какви са ползите ви от това членство?
Очакваме да вземем участие в инфраструктурните проекти, финансирани от тази банка. Според статистически данни сумата за инвестиции в инфраструктура в азиатските държави за периода 2010-2020 г. е 8 трилиона долара. Освен това, когато участваме в инфраструктурни проекти в дадена държава, това означава и че развиваме много близки отношения с тази държава. Очакваме също фондове на банката да бъдат използвани заинвестиции в инфраструктурата на Северна Корея, ако се наложи. Ние вече предложихме да бъде създадена банка, която да помогне за икономическото развитие на Северна Корея, при положение че Пхенян се откаже от ядреното оръжие.
Да поговорим за Япония. Японският премиер Шиндзо Абе е притеснен от факта, че най-близкият му съсед попада в китайската орбита. Какви са всъщност настоящите ви отношения с Япония?
Ако наистина господин Абе смята, че Корея е попаднала в китайската орбита, това е тотално неразбиране на ситуацията в региона. Първо, Корея се стреми да поддържа добри отношения с всички свои съседи. Това е единственото нещо, което можем да направим, бидейки сравнително малка страна. Второ, международните отношения не са толкова прости. Не става дума за някакъв избор между едно или друго. Сигурен съм, че Япония прекрасно разбира това и не е склонна към елементаризиране на ситуацията. Корея и Япония еднакво вярват в ценностите на демокрацията и пазарната икономика. Ние си сътрудничим дълго време в името на това да направим Североизточна Азия по-стабилна и мирна, поддържайки стратегически съюз със Съединените щати. Имаме и много общи интереси.
Имате обаче и доста нерешени въпроси от миналото.
Така е. Особено чувствителен е въпросът с т.нар. „жени за разтуха” от времето на Втората световна война. (Когато Япония окупира Корейския полуостров, тя принуждава множество корейски жени да оказват секс услуги на японските войници.) Очакваме японската страна ясно да изрази своята отговорност по повод тези действия. Трудно би било да очакваме решаване на сериозните проблеми между две страни, когато страната, която е била агресор, заявява, че „няма ясно определена дефиниция за агресия”. Точно така се изрази японският премиер преди време. Ясното виждане на миналото е най-добрата основа за бъдещо сътрудничество.
Все пак миналото не би трябвало да пречи толкова много на днешните отношения.
Разбира се, че си сътрудничим в области, които нямат нищо общо с историята. Научили сме се да разделяме историческите теми от темите, които си заслужават да бъдат подробно дискутирани – икономическите и културните въпроси, както и въпроси на сигурността, свързани със севернокорейската ядрена програма. През тази година направихме много усилия за подобряване на диалога между нас във връзка с отбелязването на 50-годишнината от установяване на дипломатически отношения с Япония.
Отношенията ви със Северна Корея продължават да са причина за безпокойство. През август напрежението между двете държави отново се покачи. Можем ли да очакваме някакво трайно подобряване на вашите отношения?
След августовското напрежение ние успяхме да постигнем известно успокояване на ситуацията. Постигнахме съгласие по въпроса за среща на семействата, разделени по време на Корейската война (1950-1953). Смятаме, че подобни малки, но значителни стъпки са в състояние да доведат до траен мир на Корейския полуостров. Ние полагаме доста усилия в тази посока. Обаче се оказа, че и двата ни подхода по отношение на Севера – т.нар. „слънчева политика”, която има за цел да подпомогне икономическото им развитие, както и една по-твърда политика, която да принуди Северна Корея да се промени – не се оказаха ефективни. Вместо тези два подхода ние сме абсолютно отворени за диалог, който да подобри отношенията ни. Обаче имаме условия. Северна Корея трябва да си изпълнява обещанията. Защото само така може да бъде изградено доверие между двете държави. Наричаме това „политика на доверието”.
Мислите ли, че е възможно тази политика да проработи в дългосрочен план?
Връщайки се към историята на нашите отношения, не се изпълвам с голям оптимизъм. Северът е известен с това, че винаги нарушава направените обещания. Днес говорят за мир, а утре пускат ракети или изпробват ядрено оръжие. В същото време Северна Корея е тотално изолирана. Дори по отношение на единствения си съюзник – Китай. Ето, нашият президент беше на честванията сега в Пекин, а севернокорейският ръководител го нямаше. А тази изолация се отразява много зле на населението там. Казват, че искат да се променят, но явно управляващите в Пхенян възприемат всяка промяна като заплаха за своята власт и затова на практика нищо не се получава.
А Вие лично вярвате ли на всички тези информации, свързани с жестоките екзекуции на изпаднали в немилост представители на севернокорейската власт? Постоянно се появяват такива новини – че някой бивш министър е разстрелян с оръдие или е хвърлен на кръвожадни кучета, или е разчетворен. Мислите ли, че всичко това е вярно?
Честно казано, много е трудно да се каже какво точно се случва там. Информацията е изключително оскъдна. Възможно е някаква част от информацията, която изтича в медиите, да е плод на преувеличение. Но пък вероятно друга част отговаря на истината. Севернокорейското общество е силно военизирано. Управляващите там, включително и президентът Ким Чен Ун, винаги са твърдели, че основната сила е армията. Там никога не е имало демокрация. Управлявани сме били хиляди години от монархически династии, после Корейският полуостров е окупиран от японците. А след 1945 г. Северна Корея е управлявана от тоталитарен военен режим. Там изобщо няма концепция за демокрацията. По някакъв начин те още живеят в Средновековието. Така че е напълно възможно да са се случили тези ужаси, за които се говори.
Реалистично ли е да си представяме обединение на двете Кореи?
Разбира се, че е възможно. Това е и основната ни цел. Цялата ни външна политика се основава върху концепцията за обединение. Трябва да имаме предвид обаче огромната разлика в икономическото развитие на двете държави. Здравият разум говори, че севернокорейската система не може да продължи да съществува. Северна Корея не търгува с външния свят, нейните граждани не пътуват в чужбина, чужденци не отиват там. Икономиката им се влошава. Така че един ден тази система ще се пропука. Не отвън, а отвътре. Но ние не мечтаем за такъв сценарий, защото той ще доведе до голяма нестабилност на Корейския полуостров. Но за да не се стигне до имплозия, Северна Корея трябва да се ангажира със сериозни реформи и промени в политиката си. Именно така можем да стигнем и до мирно обединение на двете държави.
Още през 2003 г. стартираха т.нар. шестстранни преговори, които имаха за цел да уредят въпроса със севернокорейската ядрена програма. В тях участ-ват двете Кореи, САЩ, Китай, Япония и Русия. Напоследък обаче нищо не се чува за този формат. Защо?
Както знаете, тези преговори не се провеждат от години заради продължаващите ракетни и ядрени изпитания на Северна Корея. В момента международната общност оказва силен натиск върху Севера да се откаже от ядрените оръжия. Такава е позицията и на Китай, и на Русия. Москва вече ясно заяви, че ядреният проблем пречи на развитието на двустранните отношения. Само че, както вече ви казах, севернокорейските действия са непредсказуеми. А е ясно, че ядрената им програма представлява реална опасност за всички нас. Режимът в Пхенян дори промени конституцията и сега вече Северна Корея се определя като „държава, притежаваща ядрено оръжие”.
Интересна ми е гледната Ви точка, господин посланик, към проблема с имигрантските вълни, които заливат Европа. Кои са според Вас работещите решения в тази извънредно тежка ситуация?
Много ми е трудно да говоря за решения. Вижте ситуацията в Сирия. Там е почти невъзможно да кажеш кой е врагът и кой е приятелят. За да бъде спрян притокът от бежанци в Европа, трябва да бъде стабилизирано положението в Сирия. А това едва ли би могло да се случи в близко бъдеще. Ще ви кажа и друго. Когато наблюдавам ставащото в Близкия изток, се сещам за ситуацията на Корейския полуостров. Както ви казах, положението в Северна Корея е много несигурно. Вече доста хора от Северна Корея търсят убежище при нас, минавайки през Китай или Русия. Около 40 хиляди корейци от Севера са потърсили убежище при нас през последните пет години. И ако нещо много сериозно се случи в Северна Корея, неизбежно страшно много хора оттам ще се насочат към нашата страна. И това ще бъде голям проблем, с който Южна Корея трябва да се справи.