Барак Обама беше надеждата на германците за по-добра Америка. Но светът не стана по-добър. Той ни разочарова.

Барак Обама посети Германия. Прощално турне на един човек, който някога бе месия. Тогава, в онзи юлски ден на 2008 г. германците го приветстваха до берлинската Колона на победата. Бяха се събрали 200 000 човека. Никога преди това, а и след това, Обама не беше говорил пред толкова голяма тълпа. Хората го обичаха, разчитаха на него. Но месията внушава най-голямо доверие докато го очакват. Когато се появи, магията губи своя чар. А бързината, с която Обама загуби чара си беше поразителна. Този президент се превърна в разочарование. Обама беше човек на гръмките думи, след които не последваха никакви действия. И оттогава досега нищо не се промени. Във вестник Bild той похвали политиката на германския канцлер по отношение на бежанците, сиреч канцлерът се ръководи еднакво както от интересите, така и от ценностите. В своята реч Обама каза: „Светът видя нейната мъжествена позиция, когато множеството емигранти нахлу в Европа… Ние не можем просто да затворим вратата пред ближния си, когато той се намира в такава нужда. Това би било предателство на нашите ценности”. В същото време, САЩ до днес са приели само около 2500 сирийски бежанци. Обама, обаче гордо заяви, че тази година ще приемат още 10 000 човека. И това го заявява в страна, която през 2015 г. е приела един милион човека, рискувайки при това политическата си стабилност. Докато САЩ през изминалата година са приели общо 70 000 емигранти от всички страни в света. Ценности, ценности, ценности…  Хамлет беше казал: „Думи, думи, думи”. Ако моралът беше капитал, с който разполагат държавите, то може да се каже, че САЩ са банкрутирали. Не Обама обаче доведе страната до банкрут. За това се погрижи неговия злополучен предшественик Джордж Буш. Но ако трябва да се изразим на съвременен език: Обама зае длъжността президент, не като управляващ банкрутирало предприятие, а като саниращ агент . Вярно е, че Обама имаше и успехи. Например, споразумението за ядрения потенциал на Иран, извеждането на американските войски от Ирак и Афганистан и нормализирането на отношенията с Куба. Затова светът трябва да му бъде благодарен. Но не по-малка е тежестта на пораженията му. Гуантанамо все още съществува. Използваните безпилотни летателни апарати във войната унищожават невинни хора. Америка налага тотален контрол над света. На безжалостно преследване са подложени критиците на режима. Уви, Обама не направи света по-добър.

Америка сама се отдалечи

Думата „Запад” някога имаше значение. С нея се означаваха целите и ценностите на по-добрия свят. Подразбираше се достойнство, демокрация и справедливост като противоположност на произвола и тиранията. Това, което Америка направи със Запада, пролича най-ясно през лятото на 2013 г. Тогава, когато няколко европейски страни забраниха на самолета на боливийския президент Ево Моралес да прелети над тяхна територия и да кацне на тяхно летище . Тези страни предполагаха, че на борда на президентския самолет се намира „цифровия дисидент” Едуард Сноудън и не искаха да си навлекат гнева на хегемона в лицето на американските власти .

Обама встъпи в длъжност с намерението да обедини разединената нация. Но и това не успя да направи. А в Евангелието от Марко (3:25) се казва: „И ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя”. Това библейско кредо е много популярно в САЩ, поне от времето, когато Абрахам Линкълн го използва в своята знаменита реч през 1858 г. Линкълн победи робството. Върху неговата Библия първият цветнокож президент на САЩ Барак Обама положи клетва. Но Обама не беше Линкълн. Даже проектът му на система за медицинско застраховане, която трябваше да стане най-значимата национална реформа, успя да се реализира едва наполовина и още повече разедини нацията. Обществото си остана разединено и в социален, и в политически план. Социалното неравенство придоби уродливи черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическата карта е размита от политическа слепота и ненавист. Общественото мнение е окупирано от извратена смес на безотговорност, алчност и религиозен фанатизъм. Сега новият месия се казва Доналд Тръмп. Според европейските представи, всичко това изглежда чуждо, някаква друга политическа култура. Ние все повече и повече гледаме на Америка с този поглед, с който гледахме на Русия, Китай и Индия. С чувството, че ние сме други. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които ще дойдат след него ще бъдат само държавни глави на САЩ . А самата Америка вече стана чужда страна. Том Ханкс в интервю за Spiеgel каза: „Черен в Белия дом! Това е много яко” . Да, но най-общо всичко завърши само с това.

Автор: Якоб Аугщайн
Източник: Der Spiеgel