Четвъртата среща на високо равнище за ядрена сигурност ще се проведе във Вашингтон на 31 март – 1 април 2016 г. Надеждите за постигане на значителен напредък са съвсем слаби. Последната среща на върха, проведена в Хага не постигна никакви резултати. Въпреки това, форумът е място, което дава възможност за провеждане на важни разговори на високо равнище.
Само няколко дни преди събитието стана ясно, че американският президент Барак Обама е взел решение да отхвърли поканата за среща на четири очи с турския президент Реджеп Таийп Ердоган. На 27 март, позовавайки се на американски официални източници, The Wall Street Journal съобщава следното:
„Обама отхвърли предложението на г-н Ердоган да се присъедини към него в церемонията по откриването на джамия в Мериленд, чието построяване е финансирано с турски средства. Президентът на САЩ не планира среща на четири очи с турския си колега, който е важен съюзник в борбата с „Ислямска държава“.“ Вестникът добавя, че Ердоган ще се срещне с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън.
Един добре информиран източник, а именно Middle East Eye, онлайн портал за новини, който отразява събитията в Близкия Изток, още на 28 март написа: „На фона на дълбоките различия между двете държави-членки на НАТО президентът Барак Обама не планира разговори с турския си колега Реждеп Ердоган, който ще бъде на посещение във Вашингтон по-късно тази седмица във връзка с провеждането на срещата на високо равнище за ядрена сигурност.“
Ройтерс съобщи, че турският президент Ердоган на 29 март е обявил, че на срещата на върха ще се срещне с американския президент.
При посещението си през 2013 г. турският лидер бе посрещнат топло, президентът Обама и неговото семейство дадоха официална вечеря на г-н Ердоган, който по това време бе министър-председател. Този път обаче, нещата стоят по коренно различен начин. След като отказа да се срещне с Ердоган, Обама лично ще разговаря с китайския президент Си Дз инпин. Тук е мястото да отбележим, че в продължение на месеци турските власти полагаха усилия да създадат основа за евентуална среща с г-н Обама, но очевидно не са успели.
Преди три години (точно след посещението на Ердоган в САЩ) турската полиция започна тежки репресии срещу протестиращите на площад Таксим, които се противопоставиха на идеята за изграждане на мол на мястото на парк Гези в Истанбул. Това предизвика и известни критики от страна на Белия дом. Тогава Турция предприе курс към заглушаване на инакомислието и като цяло влоши отношенията си със САЩ и Запада. И действително, през последните години, турските власти положиха изключителни усилия да запушат устата на своите критици. Десетки писатели, журналисти и учени бяха арестувани. За последните две години, половината от всички случаи, свързани с нарушаване свободата на словото, които са отнесени до Европейския съд по правата на човека, касаят Турция. Сегашното законодателство и практиките за наблюдение заплашват основните права и свободи на десетки милиони хора. В последните седмици критичните гласове в медиите бяха потиснати още по-агресивно – полицията нахлу в редакциите на популярни медии, използвайки водни оръдия и сълзотворен газ. На 4 март 2016 г., назначени от съда синдици поеха управлението над Feza Media Group, която е издател вестник „Заман”, а няколко дни по-късно правителството взе управлението и на информационна агенция „Джихан”. Страната е поляризирана повече от всякога, а гражданското общество е обект на атака. В същото време Русия и Запада обвиниха Ердоган, че не брои „Ислямска държава“ за заплаха и че благоприятства навлизането на чужди бойци в Сирия през турска територия. По време на среща с американски конгресмени през януари, йорданският крал Абдула обвини Турция, че подкрепя „радикалния ислям“ в региона и изнася терористи към Европа . Той каза, че бежанската криза в Европа, както и присъствието на терористи сред бежанците нямат инцидентен характер. „Фактът, че терористите отиват към Европа е част от турската политика, но Анкара продължава да се опитва да излезе суха от водата.“
Попитан от американски конгресмен дали ДАЕШ изнася петрол към Турция, Абдула отговаря: „Абсолютно“. И добавя, че според него Ердоган залага на радикалните ислямисти за решаване на проблемите в Близкия Изток . При пътуването си до Истанбул през януари Джо Байдън демонстративно се срещна с критични към управлението на Ердоган журналисти, с което смути турския президент и неговите съюзници. Американските власти изразиха пред турските лидери личната си загриженост от репресиите над кюрдските сепаратисти, които бяха възобновени миналото лято. Докато администрацията на Обама подкрепя борбата срещу Кюрдската работническа партия ПКК, американски представители са загрижени от използването на танкове и войски срещу кюрдските бунтовници. Турският президент предупреди САЩ да спрат да работят със сирийските кюрдски бунтовници, които Анкара разглежда като терористична организация. Отказът на Съединените щати да прекъсне връзките си с тях обаче внесе допълнително напрежение между двете държави. Кюрдските бойци в Сирия са едни от най-важните съюзници на САЩ там. Но заради възраженията на Турция, сирийските кюрди не бяха поканени на неотдавнашните Женевски преговори за Сирия, въпреки факта, че САЩ настояваха, че тяхното присъствие е важно. Напрежението между Турция и САЩ нарасна, след като американците засилиха сътрудничеството си със сирийските кюрди, изпращайки елитни военни съветници при бойците от Частите за защита на народа (YPG) . Специалният пратеник на Обама за международната антиджихадистка коалиция Брет Макгърк замина за Сирия, за да се срещне с кюрдите, което само по себе си е знак за тесните отношения между САЩ и Партията на демократичния съюз (PYD) . САЩ хвърляше оръжия и боеприпаси от свои самолети по време на обсадата на град Кобане през лятото на 2015 г. Говорителят на Държавния департамент Джон Кърби очерта позицията на САЩ по следния начин: „Както знаете, за разлика от турците, ние не смятаме Партията на демократичния съюз (PYD) за терористична организация.“ И добавя, че: „Дори и най-добрите приятели не може да са едно мнение по всички въпроси. Кюрдските бойци успешно атакуват „Ислямска държава“ в Сирия. Осигуряваме им подкрепа, най-вече по въздух и това ще продължи.“
Турция продължава да настоява за „зона, забранена за полети“ в Северна Сирия, която да приюти част от сирийските бежанци и да служи като защитена база за сирийските бунтовници . Обама обаче многократно отхвърли идеята, определяйки я като непрактична и рискована. САЩ притисна Турция за укрепване на участъка от 60 мили по турско-сирийската граница, който „Ислямска държава“ използва като път за въвеждане на бойци в зоната на военните действия. Щатите поискаха от Турция да позволи и използването на сирийски кюрдски бойци, за да бъде затворена границата, но турските власти отхвърлиха това като „неприемливо“. Според статия, публикувана в The Wall Street Journal , Турция се е превърнала в една от най-големите пречки за постигането на политическо решение на продължилия вече 5 години конфликт в Сирия, както и за организирането на ефикасна военна кампания срещу „Ислямска държава“.
Въпреки дългата история на тясно сътрудничество, през последните няколко години американско-турските отношения се влошиха. Сирия не е единствената причина. Има твърде много различия по отношение на Кипър, Иран, Израел и Хамас, както и надигащата се вълна на антиамериканизъм в Турция. Решението на Обама да не се среща с Ердоган е сериозен знак за влошаване на отношенията. Причината за това са непремерените глобални амбиции на Турция и нарушаването на човешките права.
Източник: Strategic Culture
Превод: Антоанета Киселинчева