След края на двудневната среща за ядрената сигурност във Вашингтон в началото на месеца, Барак Обама направи това, което обикновено прави след приключването на важна сбирка с десетки световни лидери – качи се на подиума и отговори на въпроси на репортери.

Както можеше да се очаква, много от въпросите бяха свързани с ядрената сигурност. Смята ли, че китайската и руската ядрена модернизация подкопава световните усилия за неразпространение на този тип оръжия? Колко сериозна е връзката между ядрените материали и международните терористични мрежи? И доколко приоритетно е за останалите нации по света опазването на тези материали?

Но най-интересният въпрос нямаше нищо общо с ядрените оръжия. Темата му бяха дроновете и последователното използване на целеви убийства в антитерористичната политика на Обама през последните седем години. Запитан от представителя на „ Уошингтън поуст ” Дейвид Накамура как може да е сигурен, че всички хора, убити при атаки с дронове са били наистина непосредствена заплаха за Съединените щати, Обама призна, че не може да даде подобно уверение. В момент на откровеност президентът призна публично това, което международни правозащитни организации, анализатори в сферата на антитероризма, бивши разузнавачи и вашингтонски мозъчни тръстове отдавна съобщават – че цивилни наистина са били убивани при американските атаки с дронове .

Обама продължи: „ Правната рамка, регулираща използването на атаки с дронове не беше достатъчно прецизна и няма съмнение, че са убивани цивилни, които не е трябвало да загиват. Трябва да поемем отговорност, когато не действаме адекватно или просто правим грешки. ”

В зависимост от това коя организация следи броя на цивилните жертви на атаки с дронове, той варира между 370-445 души (според оценките на фондация „ Нова Америка ” за ударите в Пакистан, Йемен и Сомалия) и 514-1127 души (по данни на Бюрото за разследваща журналистика). Тъй като обаче това са само приблизителни числа, международната общност не знае точно колко цивилни са били убити, какво е съотношението между смъртните случаи при бойци и цивилни, и къде са се случили всички атаки. Преди съдебната заповед (от 25 февруари, б.пр.), задължаваща висши служители на администрацията да предоставят ключова информация, американските разузнавателни служби и Белият дом работеха на база абсурдната позиция, че програма за атаки с дронове изобщо не съществува. Тази позиция ставаше все по-абсурдна след всеки новинарски репортаж за поредната атака с безпилотен летателен апарат. Прави чест на Обама, че лично се зае да я промени.

Но въпреки че целевите убийства бяха основно средство в антитерористичната политика на две последователни администрации, американският народ има достъп само до най-базовата информация за тези операции . Твърде дълго американското правителство модифицираше програмата за атаки с дронове без особено да се съобразява с това, което обществеността има право да научи в рамките на една демократична система на управление.

В един момент директорът на ЦРУ Джон Бренън излезе с изумителното твърдение, че през предишната година не е имало нито една цивилна жертва в резултат на целевите убийства . Изчерпателните репортажи относно процедурите, използвани от администрацията на Обама, за да разграничи одобрените за включване в „ списъка за убийства ” терористи от останалите, само предоставиха още повече аргументи на активистите, настояващи за по-голяма прозрачност.

Белият дом отговори на тези призиви, но го направи по най-скромния възможен начин. Прословутата реч в Националния университет по отбраната от 2013 г., в която Обама очерта правните критерии на програмата, беше началото на опита да се говори честно с американския народ. Същия ден беше оповестена несекретна президентска директива, предоставяща на обществеността повече информация за юридическата рамка, в която действа американското правителство, за неговия стандарт за „ почти пълна сигурност ” , че в района на атаките няма цивилни, и за обхвата на надзора, който членовете на Конгреса могат да упражняват след всеки удар.

Белият дом в периода на управление на Обама често се самоопределя като най-прозрачния в американската история. По въпроса за дроновете обаче това описание е доста спорно. Ако Обама иска наистина да бъде определян в историческите книги като прозрачен президент, той трябва да отиде отвъд публикуването на броя на убитите при атаки с дронове цивилни от 2009 г. насам, като прокара по-смели реформи, които ще надживеят една администрация.

Президентът може сам да наложи или да защити в залите на Конгреса много такива реформи. Той може и трябва да разсекрети пълната Директива за президентска политика, която установява правилата и процедурите на програмата за целеви убийства, така че американският народ да може сам да прецени стандартите й. Белият дом трябва да прокара закон, задължаващ всяка следваща администрация ежегодно да разкрива, колко бойци извън обявените военни зони са били убити при атаки с дронове през предходната година, колко цивилни са убити, къде са осъществени операциите (в по-широк смисъл), колко струва програмата за атаки с дронове на американския данъкоплатец, кои терористични организации са включени в списъка на легитимните цели, както и публична оценка от разузнавателните служби за влиянието на дроновете върху способността на тези терористични групи да завладяват територии, да планират атаки, да набират членове и средства.

Всички тези реформи може да бъдат прокарани без да се издават източниците и методите на програмата на терористичните противници на Америка. Не по-малко важно е, че отварянето на програмата за повече контрол от страна на Конгреса и американския народ ще постави международни стандарти и за други страни, които в бъдеще ще започнат да използват дронове на бойното поле. Ако сегашният президент не може или не иска да го направи, следващият е длъжен.

Източник: nationalinterest.org
Автор: Даниъл Депетрис, анализатор в геостратегическата консултантска фирма „ Уикистрат ” и изследовател на свободна практика.
Превод: Свилен Георгиев