Харви Кайтел за участието си в новия филм на Паоло Сорентино „Младост“ и за собствената си актьорска младост
В „Младост“ на Сорентино, чийто филм „Великата красота“ спечели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм за 2013 г., Харви Кайтел играе режисьор на прага на заболяване от Алцхаймер и на жизнен крах. Самият актьор обаче не показва никакви признаци на остаряване: непрекъснато се шегува, силно се възмущава от световните проблеми и продължава да обича професията си.
Ето разговорът му с Денис Рузаев.
Хареса ли ви работата със Сорентино?
Да, защо не? В живота ми присъстват двама „Тино“ – Тарантино и Сорентино. Вероятно ще попитате и за това какво е да се работи в Щатите и в Европа, затова веднага ще кажа. За мен има един общ знаменател – талантът. Куентин и Паоло са двама невероятно талантливи режисьори. А различията… Според мен няма такива. С изключение на различния културен багаж. В останалото обаче си приличат – по начина, по който се държат, и по ентусиазма, с който работят.
А какво Ви зарежда като актьор?
Ролс Ройс кабриолет с ярки фарове и кожени седалки /смее се/. Жалко, че нямам такъв. А ако говорим сериозно – харесва ми да споделям истории със зрителите и ми харесва да вниквам в чужди истории. И, Бог е свидетел, колко много ни е нужно това, имайки предвид адът, в който се превърна нашият свят. Огледайте се – наоколо царят разрушения, болки, печал. Затова изкуството е толкова важно, толкова са важни сюжетите и преживяванията – с тяхната способност да влияят на хората, да ги вдъхновяват за съпротива срещу угнетяването, за това да постъпват по съвест и да променят живота към по-добро. Ето, докато ние с Вас си говорим, някъде убиват деца, унижават жени, тормозят хора. Кое, ако не изкуството, може да научи хората да въстанат и да накара потисниците да се замислят върху нещата, които вършат, а не само да се самовъзхваляват?
С какво Ви привлече „Младост“?
Напомни ми някои велики романи, които съм чел, дори някои митове – това е произведение, което се опитва да покаже безкрайното множество елементи, от които е изтъкан животът. Както и при митовете, това е кино по-скоро за метафоричното, а не за буквалното пътешествие, за това, че е необходимо да напуснеш дома си, за да откриеш радостите и трудностите на живота. В края на този път може да дойде и връщането у дома – за да разкажеш за преживяното и да вдъхновиш още някого за собствените му приключения и истории.
Играете редом с Майкъл Кейн. Как се работи с него?
Знаете ли, когато бях млад и започвах актьорската си кариера в Ню Йорк, бях беден като църковна мишка. Нямах агент, не можех да накарам никой от тях да работи за мен. Просто исках да си намеря каквато и да било работа в киното. Дори четях специализираната преса, за да разбера кога започват снимките и къде мога да кандидатствам. Нямах пари и агент, но имах приятелка. Веднъж отидохме да гледаме филма „Алфи“ и останах потресен от изпълнението на актьора в главната роля. Неговото име беше Майкъл Кейн. За нас, младите ню-йоркски актьори от началото на 60-те години, тази роля се превърна в златния стандарт, към който се стремяхме. Майкъл пък не спря и продължи да създава нови стандарти през цялата си кариера. Мечтаех да бъда толкова добър, колкото е Майкъл Кейн! Минаха много години и ето, срещнахме се в този филм. Той сега на всички разказва, че сме работили чудесно. Наистина, получи се така, все едно се познаваме цял живот, защото той е участвал в корейската война, а аз три години бях морски пехотинец. Кой друг в киноиндустрията може да се похвали с такъв опит? Никой, освен нас, не е бил войник. Разбираме се от половин дума.
В „Младост“ присъства и героят на Пол Дано – актьор, който страда от факта, че всички го познават само от една-единствена роля. Има ли за вас роля, която така се е срастнала с вас, че искате да избягате от нейната слава?
Не, не мисля. Ето каква е работата – всеки актьор, особено в началото на кариерата си попада в определено амплоа и започват да му предлагат еднотипни роли. Жертвал ли съм нещо, за да избегна това? Безусловно. Вероятно искате пример. Когато Абел Ферара ми предложи да участвам в „Лошият лейтенант“, имах вече доста добри доходи, играейки повече или по-малко еднакви роли в Холивуд. А „Лошият лейтенант“ ми даваше възможност да пробвам нещо различно, да покажа някаква своя различна страна. Само че Ферара нямаше с какво да ми плати. Аз се съгласих да се откажа от хонорара си. По този начин рискувах много. Защото има случаи, когато актьори, които са се съгласили да си намалят хонорара или изобщо да се откажат от него, вече никога не се връщат към предишното заплащане, заради което толкова дълго и тежко са се трудили. Така че рискувах благополучието си. И в този случай рискът се оказа напълно оправдан. Гордея се с този филм! Невероятно благодарен съм на Ферара и на сценаристката Зои Лънд – прекрасна жена. За жалост, умря от свръхдоза хероин. Не беше навършила и 40.
Героят ви в „Младост“, когато вижда Мис Вселена да върви гола към басейна, възкликва: „Яви се Господ!“ Какво мислите за такъв прочит на божественото?
Е, когато снимахме въпросната сцена, нито моят герой, нито аз не бяхме в състояние да мислим за нищо, повярвайте /смее се/. Не знам вие на кого се молите, но аз много харесвам такъв олтар!
Неотдавна Тарантино заяви, че „Омразната осмица“ вероятно ще бъде последният му филм. А той още няма 60. Наистина ли киното изгаря толкова силно занимаващите се с него?
Не само киното. Така е с всяко изкуство – доколкото мога да съдя по себе си и по други хора на изкуството, които познавам. Да се занимаваш с кино, музика, театър, фотография, танц – това означава да се обречеш на тежка съдба. Но ако в теб гори огънят на страстта, т.е. талантът, трябва постоянно да хвърляш в него дърва, не трябва да му позволяваш да угасне.
Вие играете по системата на Станиславски. Лесно ли излизате от образа след последния снимачен ден?
Е, все пак някаква част от образа остава с теб още дълго. Понякога и завинаги. При това аз не съм шизофреник! Но в актьорската игра има определена мистика, това е нещо като викане на духове.
Вашият герой в „Младост“ страда от проблеми с паметта. Как се играе това?
Лесно. При мен с паметта всичко е наред. А какъв беше въпросът?
Източник:
Lenta.ru
Превод от руски: Петър Волгин