Сепаратистките лидери на Каталуния вървят уверено към референдум за независимост, а изходът от него е обвит в мъгла от неизвестни

Каталунското регионално правителство започна своята официална кампания по провеждането на референдум за независимост в четвъртък, 14 септември, предават световните средства за масова информация. Няколко хиляди привърженици на отцепването на Каталуния от Испания, начело с президента на автономната област Карлес Пуигдемон, се събраха в североизточния град Тарагона, скандирайки "Ще гласуваме!" и недвусмислено дадоха заявка, че предвиденият за 1 октомври референдум за независимост ще се състои. Въпреки противоречивите информации от последните седмици и очевидните опити на Мадрид да спре провеждането му, по всичко изглежда, че допитването до каталунците ще има. Добрите новини за привържениците на независимост от централното испанско правителство обаче приключват, а въпросителните пред богатата испанска област се увеличават.

Съпротивата на Мадрид

Каталуния е сред най-заможните региони в Испания, а близо 8-те милиона жители на областта имат своите характерни регионални особености, отличаващи ги от южните испанци. Собственият език и обичаи, както и високият дял на Каталуния в брутния вътрешен продукт на Испания, са само някои от факторите, които от години подтикват поданиците на испанския крал в североизточната провинция да търсят по-широка автономия. Както може да се очаква, Мадрид се противопоставя твърдо на каталунските аспирации. Конституционният съд на страната обяви допитването за противоконституционно, а централната власт всячески се стреми да попречи на провеждането на референдума.

Регионалният съд нареди да бъдат затворени уеб сайтове с информация за предстоящия плебисцит, а полицията нахлу в офисите на местни вестници в търсене на незаконни агитационни материали, съобщава Агенция "Франс прес". "Ако някой ви призовава да отидете до избирателни секции, не ходете, защото референдумът не може да се състои и ще бъде абсолютно незаконен акт", обяви дясноцентристкият премиер на Испания Мариано Рахой. Натискът на изпълнителната власт към желаещите да се включат в допитването се усилва с всеки изминал ден. Испанската прокуратура дори образува наказателни производства срещу повече от 700 кметове на населени места в Каталуния, както и срещу петима членове на създадената от каталунците избирателна комисия, които организират подготовката на допитването. Наред с предупрежденията към гражданите да не помагат по никакъв начин в подготовката на гласуването, испанските власти заплашиха местните компании и бизнеси да не подкрепят по никакъв начин инициативата.

Мерките на Мадрид включват и финансови инструменти. Централното правителство затегна контролa над Фонда за ликвидност, създаден през 2012 г. в подкрепа на автономните правителства на Испания, като по този начин отряза възможност за финансиране на разходите за провеждане на допитването. Конституционният съд, от своя страна, разпореди, че текстът в каталунския бюджет за 2017 г., позволяващ пренасочване на пари от административните разходи към бюджетното перо за провеждане на референдума, е противоконституционен.

Нагласите в Каталуния

Движението за независимост на Каталуния е сравнително ново явление. Подкрепата за отцепване от Мадрид рязко нарасна от 25% през 2004 г. до 47,8% на каталунските избори през 2015 г. Каталунците дори проведоха неофициално допитване в региона. През ноември 2014 г. над 2 милиона и 300 хиляди жители на областта се включиха в неформалното гласуване, като 80% от тях се обявиха в полза на отделяне от Испания. Днес ситуацията не се различава особено от тази през 2014 г. Лидерите на сепаратисткото движение обаче отново не държат в ръцете си по-добрите карти. Въпреки че повечето жители на областта декларират желание да участват в допитването, не всички ще гласуват за отделянето от Испания. Според различни социологически проучвания каталунското общество е разделено по въпроса, като последната анкета на испанската агенция CEO (Centre d'Estudis d' Opinió) дори дава преднина за привържениците на оставането в състава на Испания. Каталунските лидери не разполагат нито с добре изградена данъчна и финансова структура, а още по-малко с боеспособни сили за сигурност, които да са в състояние да защитят суверенитета на провъзгласената независима държава.

"Каталунската независимост все още е далечна мечта", пише редакторът на Financial Times за Европа Тони Барбър. Според Барбър правителството в Мадрид разполага със сериозни правни и финансови инструменти, които ще помогнат за победа над каталунците, а в бизнес средите няма никакъв ентусиазъм към идеята. Испанското правителство просто ще блокира резултатите от референдума в случай, че те са в подкрепа на независимостта. В този случай допитването може да произведе само размирици и граждански протести, но не и стабилна и суверенна държавна власт в Каталуния.

Лидерите на сепаратисткото движение нямат сериозни изгледи да получат самостоятелна държава в най-вероятните сценарии за развръзка. Дори в случай, че спечелят допитването, при липса на средства за обезпечаване на реален суверенитет, протестите просто с времето ще затихнат, което ще доведе само до едно – загуба на обществено доверие към каузата за независимост. Каталунските лидери играят "ва банк" в битка, която трудно могат да спечелят. Безспорно голяма част от каталунските общини ще гласуват за отделяне от Испания. Други обаче, между които управляваните от кметове социалисти населени места като Тарагона, Лерида и Л'Хоспиталет, вероятно няма да го сторят. Наред с това много широко в Каталуния е разпространено едно умерено виждане, споделяно от партия "Подемос" и Новата каталунска левица, чиито ярък лидер е кметът на Барселона Ада Колау. Управницата на най-големия каталунски град подкрепя провеждането на референдум като демократично право на гражданите, но не застава зад идеята за независимост. Според тезата споделяна от левицата проблемите в Каталуния имат социален и класов характер, а не са въпрос на национална идентичност. Тези нагласи говорят за това, че по всяка вероятност в референдума няма да прогърми мощен каталунски глас за независимост.

За предстоящия референдум ще бъде трудно, но не и невъзможно да постигне електорален успех. За победа в допитването би се считало излизането на повече от 2,3 млн. избиратели (повече от гласуването в неформалното допитване през ноември 2014 г.), които недвусмислено да се обявят за независимост. Подобен развой на събитията би означавало сериозно разклащане на испанското правителство, което ще изпита тежка криза на доверието. Такъв резултат би дал основание за добиване на още отстъпки за каталунската автономна област от страна на централната власт.

Все още изходът от предстоящия каталунски референдум е трудно да бъде предвиден. Възходящото каталунско движение за независимост ще се сблъска челно с непреодолима сила – испанската държава с нейния мощен силов, финансов и административен ресурс. Независимо от изхода едно е сигурно – драмата в отношенията на Каталуния с испанската държава ще продължи да бъде тема номер едно в дневния ред на Испания в близките години и ще бъде най-сериозният фактор за политическа нестабилност в региона.