Имало един младеж, който израснал в гората. В стерилна среда, както е прието да се казва сега. Освен най-близките си, други хора почти не бил виждал. Веднъж му се наложило да слезе до града, по пътя се задала върволица и младежът заподскачал от радост – толкова хора накуп никога не бил срещал. Вместо да споделят възторга му обаче, онези го ступали. Оказалo се погребална процесия. След време младежът пак се натъкнал на шествие, но взел си поука от предишния път, почнал да опява. Хората обаче се били запътили на сватба. Досещате се вече какво се случило пак на нашия герой…

Старата притча сякаш е измислена за политическите лутания на Георги Кадиев. Дори когато реакциите му са резонни, този партиен самотник често предизвиква ефект, обратен на очаквания . През 2013 г., след като не подкрепи решението на парламентарната група на БСП за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, левият депутат призова недоволните социалисти да се съберат пред „Позитано“. Централата хлопна врати пред малцината отзовали се, а след малко оттам мина яростно шествие под лозунга „Червени боклуци!“. Протестъри посегнаха на Кадиев, вместо да го понесат на ръце, както може би самият той се е надявал. Друг път депутатът опита да оглави хард червения електорат, инициирайки собствено честване на 9 май под прозореца на президентството. Но успя да ядоса откликналите на призива му и за малко не се озова в… шадравана. Не че инициативите на Кадиев бяха лишени от смисъл, но кой знае защо все така се получаваше.

„Червеното юпи“, както го наричаха в началото на кариерата му, безспорно е политик с ярка физиономия и собствен почерк. Неведнъж е опровергавал тези, които бързат да го отпишат от сметките. Но е твърде съмнително, че личният рейтинг и уважението към Кадиев ще се прехвърлят и върху партията „Нормална държава“, която смята да оглави. Показва го и опитът на други рейтингови играчи в ляво като Георги Първанов и Татяна Дончева. Да оставим настрана, че лявото пространство заприлича на битака в най-добрите му години – накъдето и да се обърнеш, всеки ти тика в ръцете някаква „чистак-бърсак нова“ вехтория. Кадиев винаги е привличал внимание, предлагайки нестандартни неща, дори и когато те нямат нищо общо с лявото. Като например децата на неизрядните длъжници на „Топлофикация“ да нямат право на общинска детска градина. Или имената на щастливците, които се доредят до места в яслите, да се определят с томбола. Вехтите клишета не са терена, на който сме свикнали да виждаме преференциално избрания от листата на БСП депутат.

Да обявиш, че правиш „модерна проевропейска партия“ в момент на най-голямата криза и разочарование от ЕС е като да се запътиш към „Българска армия“ със син автобус. Не че Кадиев не е пробвал и това. В последната си кметска кампания в София подкрепеният вече от АБВ политик призова за подкрепа на феновете на ЦСКА в протестите срещу съсипването на любимия им клуб. По същото време столичните булеварди кръстосваше рекламен рейс с лика на кандидата и с регистрационен номер… С 1914 ХХ. Наглед дребен детайл, по същество груб фаул. Феновете знаят защо.

Кое е „модерното проевропейско“ днес, според представите на Кадиев – брюкселската бюрокрация, Юнкер и Шулц, Шойбле или Варуфакис? Партията щяла да бъде „прогресивна“, но „не и лява или дясна, защото вече сме на друг етап“. Какво съвпадение с първоначалните анонси на Първанов и Дончева! Щяло да дойде време за класическото разделение ляво-дясно, но не и сега. Кога? Тази мантра се носи поне от 15 години, докато ножицата в неравенствата все повече заприличва на гилотина. Разделението в българското общество било „отвратените срещу отвратителните“. Този каламбур май сме го чували от Дилов-син и „Гергьовден“ през 2001-а, преди самите те да се заиграят с „отвратителните“? България трябвало да стане „нормална държава“ и нищо повече. Това не беше ли любимата мантра на Филип Димитров и фраза, под която може да ти пробутат всякаква политика (често отвъд всякаква нормалност)? „Най-важното е да задържим младите хора в България и да ги накараме да се интересуват от политика“. Особено ако са „умни“ и „красиви“ – такова впечатление остави дебютът на Кадиевата формация.

Драматизмът също беше леко излишен – „ Най-лесно е да се откажа и да емигрирам“. Засега не е известен случай на емиграция на семейство, което продава ток. Тръгват си тези, които не могат да си платят сметките .

Снимка: БГНЕС