Той е пръв джентълмен, но ще трябва да се превъзпита

Голямо животно е българският мъж. И диво при това. Напоследък едни умни мъжки момичета бият тъпана по телевизиите за едни международни доклади, които ме хвърлят в униние. У нас 1 милион жени са жертви на домашно насилие! Жените вземат по-малки заплати, не ги допускат във властта, в службата ги отминават всички повишения и така нататък и така нататък… Ясно е, че ни обработват да се примирим с Конвенцията и да приемем третия пол. Но все пак всеки български мъж е длъжен да се вгледа в себе си и да си направи самокритика. Вгледах се и аз, разкаях се и реших да се поправя. Освен това реших да поразгледам тези световни доклади в оригинал, но не за да ги опровергавам, а да видя какви животни сме ние в сравнение със западните мъже. Обаче останах приятно изненадан – оказва се, че българинът далеч не е чак такъв турчин! Даже може да се каже, че е в групата на джентълмените! И това не го твърдя аз, така излиза от докладите. Да вземем първия от тях – Доклада за насилието срещу жените, поръчан от FRA – Агенцията за фундаменталните права при ЕС. Изследването е от 2014 г. и в него са анкетирани 40 000 жени в 28 европейски държави. Именно този доклад е източник на неприятната информация, че в България 1 милион жени са жертви на домашно насилие. Докладът е доста богат, интересен и всеки може да го разгледа на следния адрес: http://fra.europa.eu/en/publication/2017/ violence-against-women. Горещо го препоръчвам, не е чак толкова трагичен. Например оказва се, че в един от разделите ние, българите, сме направо отличници по добро възпитание. Става дума за така наречения „харасмънт” – сексуален тормоз. В целия ЕС именно българинът най-малко тормози дамите! За сексуален тормоз се посочват най-различни действия, от щипането по меките части до мръсния език и влажния поглед. Има две класации – едната е с 11 вида неприятни за дамата постъпки, другата с 6. От първия букет нахалства са се оплакали 24 на сто от анкетираните българки, а от втория – 19 на сто. За сравнение средното за ЕС е съответно 55 и 45 на сто, т.е. ние сме два пъти по-галантни от средния европеец. В Швеция е 81 и 74 на сто, в Дания 80 и 73, във Франция 75 и 60 и така нататък и така нататък. Значи харасмънтът у нас е направо нищожен в сравнение с тези, които така държат да ни лекуват от харасмънт! Но аз приемам тези числа с характерната си българска скромност.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СМЕ 4 ПЪТИ ПО-ГАЛАНТНИ ОТ ШВЕДИТЕ И 3 ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ФРАНЦУЗИТЕ?

Не може да бъде. По-вероятно е дамите в най-развитите държави да са възпитани в джендърна бдителност, а нашите – още не. В това отношение западните жени са като Шерлок Холмс, а нашите – като доктор Уотсън. Сещат се, но едва накрая. Когато една дама е джендърен Шерлок Холмс, то от всеки случаен поглед в метрото тя дедуктивно стига до смразяващата картина на гадна групова гавра с горкото й тяло. Докато българката нищо не забелязва, тя не гледа очите на мъжете, а обувките, за да види кой от коя селска кал е изпълзял. Липсва й бдителност, няма друго обяснение. Не може българинът да е Арамис. Слава богу, сега и у нас се полагат усилия за напомпване на дамската бдителност, както културистите помпат мускули. Един от признаците за тези усилия е, че в съкратения български превод на доклада не е взета таблицата, която отразява секстормоза през целия живот на жената, а само за последните 12 месеца. Разбира се, че цялостната таблица е много по-валидна. Последните 12 месеца за втората младост е направо мъртъв сезон, а при нас имаме небивало застаряване на населението. Защо е предпочетена частичната таблица? Вероятно защото в нея българският мъж не е европейски шампион по галантност, а едва пети. Това също е прилично представяне сред 28 държави, от които 27 са по-богати и по-развити от нас, но все пак не е златен медал. Какъв човек би избрал да покаже по-скромната таблица, а за шампионската титла да премълчи? Мога само да ви кажа, че не е спортен журналист. Тези журналисти все още са предимно мъже и затова винаги се бият в гърдите. Те по принцип първо казват за златния медал, стигат до бронза, а „и др.” пропускат. Дори дамите, които навлизат в този жанр, веднага възприемат мъжките стереотипи. И обратното – в професионалната джендъристика преобладават жените и затова те налагат национална скромност. Те започват с „и др.” и не стигат до златото. И щеше да има идеален баланс, ако мъжете гледаха повече джендърни предавания и по-малко спортни. СЕМ трябва да вземе мерки. Но да се върнем към изследването и най-отвратителната му част – физическото и сексуалното насилие.

И тук не сме най-лошите. Ако вземем пак най-обобщаващата таблица, т.е. насилие както от партньора, така и от чужди мъже през целия следпуберитетен живот, то българите са номер 10 отзад напред. Тоест все пак сме сред по-добрите. 28 на сто от българките докладват за случаи на насилие, докато при датчанките са 52 на сто, при холандките са 45 на сто, при французойките са 44 на сто и така нататък. Очевидно в сравнение с по-развитите нации по-рядко посягаме. Не че търся оправдания, но как биха изглеждали данните, ако не се брояха дамите от определено малцинство, в което боят укрепва любовта? Нищо чудно и тук да се окажем галантни шампиони. Любопитното е, че едва 11 на сто от българките се оплакват от актуалния си партньор, докато цели 38 на сто се оплакват от предишния. Значи сгрешили са, но са взели мерки. Зарязали са „тази свиня”. В България това е лесно, защото коя тук разчита на заплатата на мъжа? Друга една форма на насилие е психическото. От него се оплакват 39 на сто от българките, но пък средното за ЕС е 43 на сто. Най-зле са Дания и Латвия с 60 на сто, а след тях са скандинавците. Ето защо Ибсен е такъв тънък психолог.

БЪЛГАРСКИЯТ МЪЖ ПОЧТИ НЯМА ГРЕХОВЕ и в категорията „преследване” (Stalking), която включва 18 различни лоши деяния – от досадното следене до щети върху собствеността или агресивни комуникации, които обиждат, нараняват и злепоставят. Само 10 на сто от анкетираните българки се оплакват от подобни мизерии и това ни поставя на второ място отзад напред. По-културна е само Литва с 8 на сто. Затова пък във Франция се оплакват 29 на сто от жените, в Белгия, Германия и Дания – 24 на сто, и така нататък. С други думи ние, българите, не сме чак такъв срам за Европа. В общо 4 категории ние имаме едно първо място, едно второ и две десети от общо 28 участници. Ако това бе спортен четирибой, щяхме да сме в челната тройка по куртоазия. Но пак ще подчертая, това е само едното възможно тълкуване на класациите по насилие. Може да е точно обратното – българките да са сред трите най-малко насъскани срещу мъжете си жени. Следователно трябва да се работи по насъскването. Тук имаме много мегдан за просветителската дейност на фондации, комисии, мозъчни тръстове и мисловни „танкове” тип Abrams, Panzer или Leclerc. Ако и ние, мъжете, имахме „тинк-танкове”, щяхме да видим джендърна баталия с мащабите на Курската дъга. Но уви, ние изковахме от мечовете плугове. Какво впрочем е съотношението на силите между двата пола в България?

МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ ИМАТ ПО-ВИСОК СОЦИАЛЕН СТАТУТ?

И по тази тема имаме авторитетен доклад, който също се цитира често по телевизията напоследък. Това е докладът за джендърните различия на Световния икономически форум през 2017 година, в който подробно е съпоставено дереджето на жените и мъжете в 144 държави: https://www.weforum.org/reports/theglobal-gender-gap-report-2017. И какво се оказва? България е на престижното 18-о място по женско равенство. След нас са развити и културни страни като Швейцария (21), Испания (24), Белгия (31), Холандия (32) и така нататък и така нататък. Да ме извини Унгария, която много уважавам, но тя е номер 103. Всички наши съседки са далеч по-назад. Турция е 131-ва, Гърция е 78-а, Македония е 67-а, Румъния е 58-а, Сърбия е 40-а. България е абсолютният и недостижим шампион по джендърно равенство на Балканите. Лидерът на свободния свят, САЩ, е на посредственото 49-о място, където вероятно би се класирал Перник, ако бе самостоятелна държава. Най-равноправната в джендърно отношение държава е Исландия, там дамите отдавна взеха властта и вкараха сума ти мъже в затвора. След нея са Норвегия, Финландия и Руанда. Сред отличниците са още 4 държави от Третия свят – Никарагуа (6), Филипините (10), Намибия (14), Боливия (17). И ако съберем резултатите в тези два доклада – за насилието и за джендърното равенство, може да се окаже, че българският мъж е някъде в тройката на света по примерно поведение! При всяко положение влиза в десетката. Тези, които ни превъзхождат в едно, са далеч зад нас в друго. Например в скандинавските държави половете са по-равнопоставени, но там пък много по-голям процент от жените се оплакват от насилие. И, слава Богу, че не са ги анкетирали през последните три години, защото, откак нахлуха пълчищата, те са се превърнали в световен център на изнасилванията. И пак повтарям – не трябва да си вадим прибързани изводи и да се бием в гърдите. Едва ли българският мъж е идеален. Според мен по-вероятно е жените да не са чак толкова претенциозни. Но все пак има научно обяснение защо доста бедни и изостанали народи, които не са и чували за Сорос и никакви конвенции не са подписвали, въпреки това са по-напред в джендърното равенство от световните лидери. Просто самите им култури не са така екстремно патриархални. И причините тръгват още от праисторически времена. Едни са джендърните роли при ловците и събирачите, други са при земеделците, трети при номадите, при морските народи и така нататък и така нататък. Това са устойчиви културни характеристики, които държат инерция с хилядолетия. Ако искаме да ги променим в кратък срок, трябва да докараме друг народ.

НАЙ-АВТОРИТЕТНИЯТ ЖИВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА КУЛТУРНИТЕ РАЗЛИЧИЯ е холандецът Хеерт Хофстеде. На български са преведени две негови книги. Когато го интервюирах преди 15 години, той класираше културите според 4 характеристики – „властово разстояние”, „индивидуализъм”, „мъжественост” и „избягване на несигурността”. По всяка от тях се правеха и продължават да се правят точни количествени измервания в десетки държави с участието на стотици изследователи. Междувременно Хофстеде включи още 2 характеристики – „дългосрочна ориентация” и „доволство от битието”. Така станаха общо 6. Националният характер на всеки народ е представен като уникално съчетание на тези 6 променливи величини, които се измерват със стойности от 1 до 100. Можете да ги разгледате на интернет адрес https://www.hofstede-insights.com/ product/compare-countries/. Взаимодействието между тези характеристики поражда различните социални типове, политически и бизнес организации, обществени практики. Темата е изключително богата, но тук ни интересува само една характерна черта на културите – къде стоим по отношение на „мъжествеността”. И какво се оказва? Според критериите на Хофстеде у нас мъжествеността е на ниво 40, т.е. като цяло българската култура е по-скоро женствена. Пак повтарям, това не значи, че мъжете ни са женствени, а че социалните роли и статуси на двата пола не са кой знае колко разделени и дори в отделни сфери жената е по-горе. В бита те определено са господарки. В медиите също. У нас я няма тази патриархална ригидност, която наблюдаваме в мъжествените народи. Ако ние с нашите 40 точки сме сред джендърно егалитарните нации, то лидерът по мъжественост в Европа е Австрия със 79, после са Германия и Великобритания с 66, от другата страна на океана са САЩ с 62. За сравнение Саудитска Арабия е с 60. Значи под бурките все пак нещо шава. Световният лидер по мъжествена култура е Япония с 95. От филмите можем да видим традиционното поведение на японката – наведена глава и мълчаливо подчинение. Възможно ли е в Япония да има Райна Княгиня? Това би било смъртна обида за нейния самурай и той веднага би си направил сепуко. Ако джендърните фондации и мисловните танкове трябва да нахлуят с мироопазваща мисия в някоя държава, то това е Япония. Уви, японците предпочитат да си се превъзпитават сами. Но Западът, Западът е като парен котел на джендърното напрежение. Векове наред той вдига налягането и чак сега го освободи. Все едно да натискаш, натискаш една пружина векове наред, а после изведнъж да я пуснеш, след което тя отскача и ти разбива носа. Ние тук никога не сме натискали пружината и затова не разбираме великата мощ и страст на отвързания феминизъм. Сега той навлиза в своята „трета вълна”. Първите две вълни постигнаха еднакви граждански права, отвориха вратите към бизнеса и властта, строшиха оковите на хомосексуалистите и сега те гордо размахват своята идентичност. Но това не стига. Набрал мощна инерция, феминизмът не може да спре. На него му трябват нови и нови държави и нови и нови полове за освобождаване. Чувам, че половете вече били около 70. Представяте ли си настъпващия сексуализъм? Аз не мога. Забелязвате ли, че мъжките екшън герои вече не са на мода в Холивуд? Шварценегер, Ван Дам, Брус Уилис са смешни старчета. Сталоун е отдавна Староун. Арнолд изигра ролята на бременен мъж, за да стане губернатор в Калифорния – трансджендърната столица на планетата. Джеки Чан пък имитира Брус Лий комедийно, шегува се с каратето. Щом в един жанр нахлуе самоиронията, значи вече е изчерпан. И обратното – новият супермен е жена. Например Лора Крофт (Анжелина Джоли) спуква от бой по 20-30 дебеловрати апапи наведнъж и накрая набива коварното си бивше гадже. Безброй са филмите за жени екшън героини и лоши мъже, но на първо място бих сложил „Убий Бил” на Тарантино. Този филм заслужава началото на поемата „Септември” от Гео Милев: „Нощта ражда из мъртва утроба/вековната злоба на роба:/своя пурпурен гняв –/величав…”. Сменяме „роба” с „жената” и получаваме „Убий Бил”. Само че това не е селско въстание, а геноцидна джендърна революция, кървава мъст за всички мъжки обиди, предателства, изневери и изнасилвания през хилядолетията. Бил е всеки мъж. „Невестата” (Ума Търман) е аватарът на всяка жена. Тя избива с японския си меч стотици мъже – той още не е казал здрасти, а тя му е отделила главата от раменете. Сценарият е безкраен низ от касапници, касапници и пак касапници, текат реки от лоша мъжка кръв, които постоянно се плискат върху екрана. И само в кратки промеждутъци проблясват откъсчета от миналото на Невестата – ту се мярва в сватбена рокля, ту е бременна, застреляна, погребана, продавана за секс, както е в кома. Но това са само мигове, които скицират съвсем бегло причините за отмъщението. Разказът е сведен до минимум, за да не пречи на ненаситното пиршество на женското отмъщение. Накрая Невестата убива и самия Бил, мъжа, когото е обичала и който я е предал, след което се скрива да си поплаче в тоалетната по женски. Този филм стана велик оргазъм на западния феминизъм. Нищо, че Тарантино май нещо го иронизира. Какво от това? Колкото и да иронизира себе си един порнофилм, пак води до същия щастлив край. Мъжкото човечество е слисано. Това ли ни носи надвисналият матриархат? Така ли ще ни освобождават? Според мен западната култура преживява нещо, което бих нарекъл „синдром на бившия пушач”. Нали знаете, че щом човек откаже цигарите, веднага става свърхревностен антипушач. И по принцип е прав, никотинът убива. Аз също съм ги отказал и затова съм готов да ви изнеса дълга лекция за вредата от пушенето по всяко време на денонощието. Събудете ме посред нощ с думите: „Я кажи за цигарите”, и веднага включвам турбото. Същата ексесивна ремисия преживяват и обществата, които отхвърлят тежестта на мъжкото иго. Те неизбежно хукват да лекуват всички други, които не са имали това заболяване. И така се стига и до България. Но за България предписаното лечение е двойно по-интензивно, тъй като в българския превод на Истанбулската конвенция полът като биологическа даденост е изцяло премахнат. В другите текстове ясно се разграничават секс и джендър, докато в българския изобщо няма секс, всичко е джендъри. Така на мъжа се предлага същият спасителен избор, който са предлагали арабските завоеватели – приеми исляма и ставаш един от нас. И се получава забавна историческа ирония. Германските фондации да ни учат на толерантност към малцинствата? Историята се шегува! Същото важи и за холандски, френски, английски и други фондации. За разлика от тези народи ние нито сме гонили евреите, нито циганите, за крематориуми пък да не говорим. Отучват ни от ксенофобията, но у нас чужденецът винаги е бил с по-висок статут. Винаги сме се слагали на чужденците и нямаме никакви признаци на инбрийдинг за разлика от западната аристокрация.

И ВЕЩИЦИТЕ НИКОГА НЕ СМЕ ГОРИЛИ НА КЛАДА

Църквата ни не е обявявала женската плът за дело на дявола. Поповете ни се женят. На Балканите е имало много неправди, но не и тази фанатична мизогиния, през която е минал Западът. Традиционно Балканите са под чехъл. Великият мъдрец на южната ни съседка препоръчва да си вземем лоша жена, ако искаме да станем философи. Веднъж Ксантипа изпада в такава джендърна ярост, че излива нощното гърне върху главата на своя Сократ, но той не й посяга, а отбелязва философски: „Нормално е след гръмотевиците да поръси малко дъждец”… Представяте ли си как Ан Болейн излива гърнето върху главата на Хенри Осми? Веднага й режат главата. Или как новата жена на Синята брада го подгонва с метлата? На запад това би било пародия, на Балканите това е всекидневие. Лекуват ни от техните заболявания, но това не значи, че можем да откажем лечението. Затова и аз ще завърша, че българският мъж трябва да се поправи. Няма много да боли. Имах един приятел, чиято жена обичаше да си го тупа възпитателно. Веднъж беше излязъл да пазарува и го срещнах с пълните торби. Пийнахме по една бира, после тръгнахме у тях да си допием. На вратата жената му грабна вестника от ръцете и започна да го налага по главата: „Къде ходиш ти бе, нали ти казах веднага да се прибираш!”. По-късно го попитах: „Защо се оставяш да те налагат така пред други хора?”. Той отговори: „Голямо чудо, нали не ме боли. Ще поудря, ще поудря, пък ще й мине…”.