Бившият съветник по национална сигурност на Джими Картър, Збигнев Бжежински, почина на 89 години. Публикуваме едно от последните интервюта, което Бжежински даде в края на март за gazeta.ru.

В неотдавнашната си реч на форума на лауреатите на Нобелова награда за мир в Осло вие говорихте за възможността от създаване на триъгълник между САЩ, Китай и Русия. Изглежда обаче, че администрацията на американския президент Тръмп прави крачки, които могат да доведат до антагонизъм с Китай. Налага се мнението, че САЩ се опитват да настроят Китай срещу Русия. Това няма ли да доведе до конфликт между Китай и САЩ?

Някои руснаци може би предполагат, че Америка се опитва да настрои Китай срещу Русия. Но това по-скоро е комплимент, който успокоява техния егоизъм, отколкото реална представа за действителността. Работата е там, че Китай е много по-важен за САЩ, отколкото Русия. Ако Америка и Китай започнат да си сътрудничат, Русия няма никакъв избор освен да се присъедини към двете страни. На първо място, това би било в интерес на Америка, но също така в дългосрочен план ще бъде изгодно и за Русия.

Тази година се навършват 30 години от издаването на вашата книга „Великата шахматна дъска“, в която се описва и сценария за разкол между Украйна и Русия. Днес много от вашите прогнози се потвърждават. Каква е вашата гледна точка за развитието в близко бъдеще на ситуацията в Украйна?

Преди всичко Украйна е легитимна държава която се намира в процес на трансформация в национална държава. Това означава, че Украйна трябва да поддържа разумни отношения с Русия, която разбира се в течение на още известно време ще храни напразни надежди за реинтеграция и подчинение на Киев на Москва. Обаче бъдещето на Украйна ще зависи и от това, какви стъпки към своята европейска идентичност ще направи Русия. Според мен, Русия която е ориентирана към сътрудничество с Европа, а сега се насочва и към сътрудничество с Китай (макар и с известно териториално напрежение на североизток), имайки намерение също така да подобри и отношенията си със САЩ, може с помощта на компромис да реши украинския въпрос. Агресията на Русия в Крим е исторически неоправдана и ще бъде постоянен източник на напрежение. Но аз се надявам, че руснаците ще разберат, че не е в техен интерес да действат като империалисти. Особено ако вземем предвид факта, че самата Русия не е „империалистически“ доминираща държава.

Проблемът за Крим се превърна в една от най-сложните задачи в отношенията между Русия и Запада. Разбираемо е, че Москва няма намерение да върне полуострова, но и никоя от западните държави не е съгласна с действията на Русия. Какъв изход от този проблем, полезен и за двете страни виждате вие?    

Решението на проблема с Крим, отчитайки и моето мнение, което току що изразих, би трябвало да стане чрез съвместно решение. Сега нещата изглеждат като очевидно натрапване на волята на Москва с използването на сила. Дългосрочни отношения между Украйна и Русия са невъзможни докато този проблем не бъде решен по взаимно съгласие. Няма никакви причини, които да налагат руските лидери да не търсят формула за решаване на кримския проблем. Част от такава формула може да стане признаването на многонационалната и историческа роля на Крим. Това ще обезпечи предлагането на един осмислен и удовлетворяващ всички страни компромис, както за Русия, така и за Украйна. Важно е също така, че такъв компромис ще отчита и ролята на кримските татари.

Как гледате на идеята за разширяване на Евразийския икономически съюз? Ние знаем, че вие сте настроен критично към тази идея. Ще съществува ли такъв  съюз, когато днешните лидери напуснат политическата сцена?

Съмнявам се, че Евразийският икономически съюз ще просъществува повече от 10-20 години, особено ако през това време лидерският състав промени своето виждане за света. Освен това, Евразийският съюз ще стане ненужен с нормализиране на отношенията между Русия и Западна Европа и с признанаването от страна на руските власти на факта, че в крайна сметка страната е европейска, а не евразийска държава.

Русия и Япония започнаха преговори, правейки опит да намерят решение на проблема със спорните Курилски острови. Може ли да се намери решение на този проблем и как това ще промени ситуацията в региона?

Ако се върнем към първоначалния план относно островите на североизток от Япония, считам, че може да се намери компромис. Той беше формулиран още през 1956 г. (става дума за декларацията от 1956 г., която предвижда два от четирите Курилски острова да бъдат предадени на Япония). Според мен, гладът за територии на Русия е силно изострен. Особено, ако съпоставим териториалните размери на Русия с тези на Япония. Такъв глад е разрушителен за Русия. Той увеличава броя на страните, които гледат с тревога, а в някои случаи и с ненавист на Русия.

Санкциите срещу Русия действат вече три години. Как оценявате вие тяхното влияние върху Руската федерация? Струва ли си САЩ и ЕС да свалят санкциите срещу бизнеса?

Аз не мисля, че е възможно да се отдели частният от националният бизнес. Работата е там, че обкръжението на президента Владимир Путин е толкова богато, че разумно решение може да се намери, само ако това обкръжение е склонно на компромис. Отговорността за сваляне на санкциите в крайна сметка, до голяма степен зависи по-скоро от самата Русия, отколкото от външния свят.

Предстоящата поредица от избори в Европа може да доведе до победа на популистите, които могат да дестабилизират политическата ситуация в региона и да създадат проблеми на целия свят. Подемът на националистичните настроения заплаха ли е за ЕС?

Европа може да преживее значителни вълнения и безредици, отчитайки текущите тенденции и политическата динамика в няколко от ключовите европейски страни. Обаче аз считам, че този процес ще има по-скоро локален характер. Той няма да доведе до проблем, който може да представлява сериозна заплаха за глобалната стабилност.

Скоро в статия за New York Times вие писахте, че президентът на САЩ Доналд Тръмп и до сега няма ясна външнополитическа доктрина. Пречка за формирането й са проблемите във вътрешната политика. Политическите съперници на Тръмп го заплашват с импийчмънт. В състояние ли е Тръмп да запази лидерството си?

Това е нещото, което тук в Америка ние наричаме „въпрос за 64 долара“ (американски идиом свързан с популярна радиовикторина). В същото време това е въпрос, който има много прост отговор. Тръмп трябва да действа като президент, а не като политически шоумен. Засега обаче той не действа като президент. Америка е много важна страна, за да си позволи да я ръководи „отсъстващ президент“. Съвкупните щети на американската външна политика и положението, в което тя се намира сега в резултат на този фактор вече започват да се усещат. Това на свой ред, подхранва някои нереалистични надежди от страна на американските конкуренти. Веднага на ум идва Русия, но скоро след нея ще последва и Китай. Аз мисля, че всички заинтересовани страни трябва да вземат под внимание тези рискове.

Много вероятно е Владимир Путин да се яви на изборите през 2018 г. Съгласно конституцията, в случай на победа след още шест години във властта той ще трябва да се раздели с президентския пост, макар и временно. От ваша гледна точка, готов ли е днес Путин да търси варианти за политически транзит?

Путин демонстрира готовност да се адаптира към новите обстоятелства, особено ако това е в негов интерес. Може да добавим, че това повишава и неговата финансова удовлетвореност. Путин трябва да мисли за своето бъдеще. Разбира се, че прекомерната концентрация  на богатство във властовите елити на Русия, след време може да предизвика социални реакции и враждебност. Това все още не се е случило, но все пак аз мисля, че съществува потенциален риск от такива тенденции.