Турция, Катар и Саудитска Арабия целят радикализация на мюсюлманите на Балканите

Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания.
Фотография Антоанета Киселинчева

Атентатът на летище „Ататюрк” е най-големият по мащаби от всички предишни атаки срещу Турция. През последната година в южната ни съседка са извършени 17 атентата с над 290 жертви и повече от 1000 ранени. Според Вас какви цели се преследват с тази серия от терористични атаки?

Целите на тези атентати са да нанесат големи удари върху икономиката на Турция. Забелязва се, че почти всички удари се извършват срещу туристически цели, тоест ударът е срещу туризма. Конкретно за последния атентат – той беше очакван. Преди месец от „Ислямска държава” бяха предупредили, че през свещения месец Рамазан, който започна на 6 юни и продължава до 5 юли, ще нанасят удари срещу цивилни цели. Техният аргумент е, че като удариш цивилни цели, болката за похитените държави е по-голяма. И се очакват още атентати през юли и август.

Някои твърдят, че този атентат има пряка връзка с извинението на Ердоган и подобряването на руско-турските отношения. Според мен това не е точно така, поради простата причина, че един такъв атентат не се планира за два дни. Според мен този атентат идва като отмъщение. В Северна Сирия „Ислямска държава” губи силни позиции. От една страна, американците помагат на кюрдите да атакуват „Ислямска държава” от североизток към запад. А от друга страна, турците с „Ал-Нусра” и другите терористични организации, които са подкрепяни от Турция, атакуват „Ислямска държава” от запад към изток. И наистина успяха да нанесат сериозни удари срещу „Ислямска държава”.

Разбира се, атентатите срещу Турция не са започнали сега, а още преди офанзивата, за която говорим. И те започнаха след като турците свалиха руския самолет. Тогава започнаха да излизат документи, доказателства за ролята на Турция в подпомагането на „Ислямска държава” и общественото мнение в международен план се насочи срещу Турция. Турците бяха принудени да ограничат връзките си с „Ислямската държава”,  а в отговор на това тя започна атентати срещу тях.

Не е ли парадоксално „Ислямска държава” да напада точно Турция, която до този момент е била най-големият й приятел – снабдявала е с оръжие джихадистите, въртяла е търговия с петрол с „Ислямска държава”?

Тези, които играят с терористите, рано или късно изгарят от техния огън. Имаме недалечни примери – „Ал Кайда” в Афганистан, на която американците помогнаха, дадоха й ракети. Саудитска Арабия по същия начин помогна на тези, които наричаха „муджахидини”. Хилъри Клинтън призна, че САЩ са помогнали на „Ал Кайда”, а „Ал Кайда” се обърна срещу тях. „Ислямска държава” в Ирак беше подпомогната от Саудитска Арабия и катарците. Това е нещо, което вече няма нужда от доказателства, защото е очевидно и има достатъчно информация в медиите.

Американците премълчаха засилването на ролята на „Ислямска държава” в Ирак тогава, защото си правеха други политически сметки, за които може да се говори надълго и широко. И в Сирия стана по същия начин. Ние си спомняме какво казаха американците, когато тръгнаха уж да воюват срещу „Ислямска държава” в Сирия и Ирак. Казаха, че ще са им нужни 5-6 години да се справят с нея. Това не е вярно. За американците са нужни 5-6 години, за да осъществят своите амбиции и цели в Ирак и в Сирия. Защото ако „Ислямска държава” бъде ликвидирана много бързо, те ще загубят позиции в Ирак, тъй като иракското правителство не е марионетка в ръцете на американците. Башар Асад също не е марионетка в ръцете на американците. Затова те не бързат да свалят „Ислямска държава” от политическата сцена, преди да гарантират своите интереси в тези държави.

Да си спомним, че САЩ говореха за Ирак като за голяма военна сила. Колко време им беше нужно да се свали Саддам Хюсеин от власт и да се контролира целия Ирак?! Няколко дни. А Саддам Хюсеин имаше самолети, имаше танкове, имаше най-модерно оръжие – и западно, и източно. Но беше свален, макар че иракската армия се състоеше от половин милион души. Сега ядрото на „Ислямска държава” в Ирак и Сирия е от около 30 000-35 000 души. Има и някои други, които воюват с тях – насила или доброволно, но техният брой е приблизително същият. Говорим за 70 000 – 80 000 души, които нямат нито самолети, нито кой знае какво разузнаване, танковете и оръжието им са стари.

Не може на американците, които разчитат на коалиция от 40 държави, да им трябват три месеца, за да освободят едно село, което е с площ от 7 квадратни километра. Две години по-късно виждаме, че ако не беше намесата на руснаците в Сирия, американците щяха още да бомбардират други села и да казват, че воюват срещу „Ислямска държава”. Това показва, че на американците и тяхната коалиция им липсва политическа воля да ликвидират „Ислямска държава”. Те добре осъзнават, че тя трябва да бъде ликвидирана, но техният приоритет е да гарантират своите интереси, а не интересите на държавите в Близкия Изток и световния мир.

Как си обяснявате това, че сега Ердоган се опитва да стопли отношенията си с Русия, с Израел, та дори и с Египет? Може ли да се каже, че той е станал заложник на собствената си външна политика, а това, че е осъзнал провала си, в момента го кара да подаде ръка отново на Руси я? Няма ли по този начин да влоши още повече отношенията си със САЩ?

За да разберем това по-конкретно, трябва да видим докъде стигна Ердоган. Вижте съседните държави на Ердоган. Всички приятели на Турция в Близкия Изток, преди да започне сирийската криза, бяха изгубени. От лозунга „нула врагове“, който вдигна Давутоглу, не остана и следа. Ердоган се докара до положение, в което стигна до нула приятели. Дори отношенията на Ердоган с Европейския съюз не са много добри. А с американците е още по-зле, защото той много пъти ги вини за това, че помагат на кюрдите за създаване на автономия в Северна Сирия и на други места. И той самият каза, че не прави разлика между „Ислямска държава“ и кюрдите.

Така че има големи разминавания и с американците. По отношение на руснаците – изгуби туристите, изгуби големи икономически проекти и в един момент изпадна в изолация. В резултат на това, стана тази промяна – Давутоглу си отиде, въпреки че той не е отговорен за този провал. Самият Ердоган е отговорен. Политиката и стратегията на Давутоглу беше друга, но така се получи.

Когато Ердоган се намеси в Сирия, не искаше да повтори грешката от Либия. Когато се случи „Арабската пролет” в Либия, той зае позицията на Кадафи срещу либийския народ. Но ние знаем какво се случи там – Кадафи беше свален. Тогава Ердоган обърна палачинката веднага и зае друга позиция. Когато започнаха събитията в Сирия, американците, катарците, саудитците, дори французите и англичаните, се насочиха към Турция, за да убедят Ердоган, че Башар Асад след два-три месеца ще си отиде. Наистина, нещата изглеждаха по този начин за много хора и за много анализатори. И той тръгна срещу Башар Асад, тръгна по този курс. Но за негово съжаление Башар Асад си остана на власт и няма да е изненадващо, ако след една-две години Ердоган се извини и на Башар Асад, и на сирийския народ за тази роля, която играеше в разрушаването на Сирия, както сега се извини на Путин.

Така че Ердоган стигна дотам, че икономическата ситуация в Турция започна да се влошава. Изгубиха много милиарди миналата година. Туристическият сезон сега започва и той вижда, че няма туристи в Турция. Затова иска да излезе от тази изолация, а оттам нататък той бърза да се сдобри с Израел, с Русия, с Иран и ще последват и други държави. Има амбиции търговският обмен между Иран и Турция да донесе 35 милиарда долара. На сегашния етап е 10 милиарда, които пак не са малко. Разбира се, и с Иран, и с Русия безплатен обяд няма.

Това, което Ердоган трябва да направи, за да може да нормализира отношенията с тези държави, е да промени курса спрямо Сирия. Първо, трябва да затвори границите тотално, да спре да помага на терористите от „Ал Кайда”, „Ахрар ал-Шам” и други ислямистки, терористични организации. Едва след това вече може да се говори. Отношенията няма да се нормализират без Ердоган да промени курса в Сирия и да се ангажира с политическо решение, което може да доведе до консенсус между всички държави в Близкия Изток.

Турският президент отправи призив за съвместен фронт в борбата с тероризма, но не може ли да се каже, че той е бил част от проблема? Все пак до този момент хиляди джихадисти са преминали през територията Турция, за да се бият за „Ислямска държава” в Сирия и Ирак.

Много е нахално Ердоган да се обръща към световната общност за солидарност във войната срещу тероризма и призиви да се включат в нея. Де факто, една от причините за разрастването на тероризма, е самият той. Когато говорим за 30 000 – 40 000 чужденци, джихадисти, които воюват в Сирия и от Ирак, те откъде са влезли? През Турция. Преди две седмици от „Ал-Нусра”, която е клон на „Ал Кайда” в Сирия, поръчаха нови танкове, поръчаха 100 ракети земя-въздух и 6000 души минаха през Турция и влязоха в Северна Сирия. Тоест Ердоган продължава да помага на „Ал Кайда” .

„Ал-Нусра” до този момент не е в списъка на терористичните организации в Турция. Но те са в списъка на терористичните организации на ООН. Така че точно той да иска да се включат всички във войната срещу тероризма е наистина нахален призив. Ако този призив трябва да бъде насочен към някого, то той трябва да бъде насочен към самия Ердоган.

А може ли да се каже, че тази серия от атаки срещу Турция, цели да разклати неговото управление по един особено драстичен начин? И дори да го свали от власт?

Силно казано е, че тези атентати – сами по себе си – целят свалянето му. Но това, че ще повлияят върху неговата сила вътре в Турция, е безспорно. Защото целият авторитет на Ердоган, неговата власт опира до икономическите постижения, които той направи за Турция. И те наистина са големи. Турция по времето на Ердоган направи голям скок в икономиката. А като удариш тази икономическа политика, разбира се, неговата популярност ще спадне. Неговата сила и авторитет ще намалеят. Неговата мечта да стане турски султан, няма как да се осъществи без добра икономика. Затова той се опитва да подобри отношенията и да излезе от изолацията, защото икономиката на Турция започва да търпи провали и да се свива.

Какви ще бъдат икономическите последици от атентатите за страната в краткосрочен и дългосрочен план? Кои са възможните полезни ходове?

След последните месеци Ердоган разбра, че не може да залага на Европейския съюз. Той осъзнава от години, че е абсурдно Турция да стане член на ЕС. Ердоган още в началото го знаеше. Но когато той дойде на власт, използваше срещу армията исканията и условията на ЕС спрямо Турция. Тоест едно от изискванията на ЕС в Турция е да се намали влиянието на армията. И той използваше ЕС като Троянски кон, за да свали армията в Турция от власт. През изминалите 10 години, като изключим последната, да сте чули Ердоган да говори за подновяване на преговорите с ЕС? Той пое икономически курс към Близкия Изток – към Саудитска Арабия, към Катар, дори към Иран. Европейският съюз не е приоритет във външната му политика.

Когато започна кризата с бежанците миналата година, той започна да изнудва Европейския съюз. И продължава да го прави. Но след като вече се оказа, че наистина има голямо напрежение между Европейския съюз и Турция, а Турция има много лоши отношения с Русия, и с Иран, и с Ирак, и със Сирия, той трябваше да намери изход. С подобряването на отношенията със Сирия, той може да удари две птици с един камък, както казват. Първо, да докаже на Европейския съюз, че може и без него. Има големи проекти, които бяха започнати между Русия и Турция, особено свързани с петрол и газопроводи, които могат да бъдат обновени. Второ, подобрявайки отношенията си с Русия и с държави от Близкия Изток, може да натисне ЕС и да играе свободно с картата с бежанците.

Какви са намеренията на Ердоган за Балканите, включително за България?

Това, което е много важно да се знае е, че от три години насам Ердоган заедно с Катар и Саудитска Арабия имат проект за Балканите. Този проект не е, както някои много наивно твърдят, за ислямизация на Балканите или на Европа. Такова нещо не съществува. С две думи можем да кажем, че се цели радикализация на мюсюлманите на Балканите. Ислямизация на Балканите – това означава християните да станат мюсюлмани. Правиха такива опити чрез фондации. Но от известно време се насочват към радикализация на мюсюлманите в България. Какво означава това? Това означава да работиш с мюсюлманските малцинства на Балканите, като България е част от тях, засилвайки ролята на политическия ислям в тези държави. Ние знаем, че идеологията на Ердоган е ислямистка, той е ислямист и не го отрича. Неговата партия е другото име на „Мюсюлмански братя”, тоест те са едно и също.

Какъв интерес имат да откриват голяма медия като „Ал Джазира–Балкан”, чиито програми да се излъчват в Босна, Словения, Македония, Косово и Албания?  На всички тези езици „Ал Джазира–Балкан” пропагандира ислямизма. Ще попитате защо България не е включена в този проект. Напротив, включена е чрез „Ал Джазира–Тюрк”, тоест има канал, който е насочен към турците.

И какво се получава – разцеплението в ДПС е резултат от този проект. Смешно беше, когато някои започнаха да обясняват, че това разцепление в ДПС е отражение на конфликта между Русия и Турция заради сваления самолет. Това е много наивно, много смешно. Първо, Доган не работи за руснаците. Може да е бил агент на Държавна сигурност, може да е мафиот, може да го наричате какъвто искате, но той не работи за руснаците. Защото ако работеше за руснаците, той нямаше да докара силите на НАТО в България, нямаше да се съгласи за 4 американски бази в България. През годините трябваше поне да подкрепи Русия по някакъв начин, а той не го е правил.

Доган винаги е бил срещу радикалния ислям в България. Първата причина е, че той смята, че ако ислямистите вземат позиции в България, това ще отслаби неговите позиции тук. Ще бъдат съперници. Онези са конкуренция за неговата власт. А той обича еднолична власт. Второ, отношенията на Доган с американците започнаха още след 11 септември, когато те искаха да намерят мюсюлмански малцинства или сили, които да играят проамерикански, за да могат да воюват срещу радикалния ислям. И те наистина го използваха. Всичко това беше ясно.

Затова започна конфликт между Ердоган и Доган, не можаха да се разберат. Турците задействаха тези, които работят за Турция в ДПС като Касим Дал и компанията, която се отцепи. Изведнъж се оказа, че нямат нищо общо, не могат да повлияят върху Доган. И дойде проектът ДОСТ. Цялата работа е, че има един протурски курс и един проамерикански курс. Курсът на Доган е проамерикански и не е за ислямизацията или радикализацията. Радикализацията би означавала, че той ще загуби позиции и това, което се случва в момента, го доказва.

На кого разчита ДОСТ?

Мюфтийството е с него, районните мюфтии, които са учили в Саудитска Арабия, са с него. За представителите на мюфтийството едно време говореха, че изповядват умерения ислям в България, но сега те се превърнаха в изразители на радикалния ислям в България. Там работят „Мюсюлмански братя”, работят турски радикалисти. Имамите, салафитите, които са завършили в Саудитска Арабия, са учили уахабизъм. Тук ги назначават сега за мюфтии.

Обяснявам това, за да е ясно за какъв проект става дума в България. Ердоган цели да усили своето влияние на Балканите, надявайки се това да е карта срещу ЕС в преговорите, ако има такива преговори. Това влияние ще минава през местното въздействие върху турците в тези държави. И наистина Ердоган играе тази карта. Не вярвам някой да не знае, че ДОСТ е проект на Турция, едва ли някой може да се съмнява в това. ДОСТ ще бъде регистриран. Играта там е по-голяма от регистрация или нерегистрация. Цената на регистрацията ще бъде отразена в българските парламентарни избори. Тогава ще видим колко гласове ще отцепи управляващата партия на Турция от бившия електорат на ДПС. Обещани са поне 100 000 – 150 000 гласа.

А как си обяснявате това, че съпричастността към жертвите на атентатите в Турция е толкова вяла? Много ясно личи, че Европа има различно отношение към убитите в Турция и Сирия например, и съответно към жертвите в Париж и Брюксел. На какво се дължи това?

За съжаление, тези двойни критерии, в които ние всички участваме (по един или друг начин), са неморални, безпринципни и много грозни. Това го казах още навремето, когато беше похищението в „Шарли Ебдо”. В деня, в който беше атакуван „Шарли Ебдо”, „Боко Харам”, които са клон на „Ислямска държава”, убиха 2000 души за един ден в Нигерия. Клане! Някой да е чул за това? Това е един заложен расизъм в нас. Може би не го осъзнаваме, свикнали сме с това, че кръвта на европееца е малко по-скъпа от кръвта на останалите. Ако трябва да тъгуваме, знаем за кого трябва да ни е жал, за кого трябва да страдаме. За 1 милион иракчани, които загинаха тогава, на никой не му пука, но ако загине един американец в Ирак…? Когато цял народ загива – няма проблем. На никой не му мигна окото, когато в Сирия загинаха 350 000 души.

А колко са жертвите на тероризма в Европа в последните 20 години, жертвите на „Ал Кайда”, на „Ислямска държава? Нямат и 1000 души общо. А когато в една държава от Близкия Изток тези 1000 души паднат за ден, за два или за три дни, никой не изразява дори съжаление. Понякога това дори вече е скучна новина. На медиите не им е интересно да кажат, че в Ирак вчера са загинали 50 души или ако „Ислямска държава” направи атентат в църква или в джамия в Сирия.

Според мен това отразява морална криза, защото цената на един човешки живот не може да се разделя. Животът на един човек струва колкото животите на всички останали хора в света. Политиката може и да избягва това, но трябва да изразяваме съжаление за всеки, който загива. Понякога изпитвам съжаление дори към тези младежи от „Ислямска държава”, които загиват – атентаторите, които убиват 100 души или 1000 души. Тези хора не са го направили, за да могат да печелят, както някои казват, или защото са под влияние на наркотици. Някой ги е заблудил, промивал е мозъците им. Това са хора, някои от тях са инженери, лекари, не са глупави хора. Това не означава, че ги подкрепям, но ми е жал, че този живот е пропилян в убиване. Погубва и себе си, заедно с другите, вярвайки, че ще отиде в Рая.

Вие казахте, че се готвят още атентати. Има ли опасност да бъде засегната и друга държава в Европа? Трябва ли в България да се притесняваме от подобна атака, при положение, че сме толкова близо до Турция.

Мерките за сигурност, в която и да било държава, не могат 100% да попречат на един човек, който иска да се самовзриви. Дори и сега, каквито мерки да вземете в Истанбул, пак може да се случи същото. Не можете да сложите по един полицай на всяка метростанция, на всяка спирка. Тези хора удрят цивилни, а не военни цели, които са охранявани и не могат да бъдат взривени. Най-лесното и най-подлото е да удариш цивилни. Навсякъде може да направиш това. Оръжията и експлозивите са достъпни за всички. Може с разузнавателни средства да осуетиш някой атентат, но не можеш 100% да гарантираш, че това няма да се случи. Тероризмът е явление, което има икономически, политически и социални корени.

А за България актуална заплаха не виждам. По-опасно е това, което ви казах – радикализацията на мюсюлманите в България. Този процес обединява салафити и „Мюсюлмански братя”, трите държави – Саудитска Арабия, Катар и Турция.

Какво послание изпращат терористите с похищението на цивилни, и то хора от различни нации?

Целта на тероризма е да въдвори хаос, да упражнява политически натиск. Целта на „Ислямска държава” е, че когато извършват един атентат в Европа, ислямофобията започва да расте. Надига се омраза към мюсюлманите в Европа, а мюсюлманските малцинства започват да реагират на това и да се чувстват изолирани. Спасението при тях ще бъде радикален ислям. Това го казват открито. По този начин ислямофобията съхранява радикализма.

Това не е ли омагьосан кръг? Има ли изход от него?

Изходът е малко справедливост на този свят. Да имаме еднакви критерии за нещата. Да спрем да казваме на сирийците кой ще ги управлява, а Катар и Саудитска Арабия да защитят демокрацията. В Саудитска арабия жената няма право да отиде на футболен мач или да кара кола. Как е възможно това? И да твърдим, че тези хора защитават демокрацията в Сирия? Необходима е справедливост и да бъдем честни със себе си, преди да търсим това у другите.