Трагичната кончина на чернокожия Джордж Флойд взриви Америка. В същия ден в Чикаго 16 американски граждани са убити в престрелки, които криминални банди водят помежду си. Джордж Флойд е бил в лошо здравословно състояние, но това не извинява никого и нищо. Расовото неравенство е проблем в САЩ. То винаги е било предизвикателство за цялата политическа класа в Америка. Този проблем е налице много преди идването на власт на Доналд Тръмп. Сблъсъци между бели и черни има през 1943 г., през 60-те, през 80-те и днес през 2020 г. В началото на февруари тази година черен мъж е убит по време на джогинг в Джорджия от бивш полицай и неговия син. През март черна санитарка обслужваща линейка е убита от изстрел на полицай в Кентъки. Последната година в САЩ са убити от полицията 1098 души, от които 259 са чернокожи.
Не липсват парадоксални случаи. Наскоро в Ню Йорк бяла жена вика полиция, заявявайки, че е „заплашена от афроамериканец“. В резултат на нейната декларация следва взрив в социалните мрежи. В действителност чернокожият мъж се любувал на птичките в парка... От страна на белите – страх. От страна на черните – гняв. Липсва хармония. Научно казано, наблюдаваме социална хетерогенност. Няма исторически случай досега хетерогенно общество да живее в абсолютна хармония и спокойствие. Конфликтният потенциал може да бъде заглушен, но не е и унищожен напълно. Подобни бунтове, които наблюдаваме в момента в САЩ, избухват периодично от повече от половин век. Американските чернокожи твърдят в социологическите изследвания, че расизмът се задълбочава. Дали това е така или е само въпрос на усещане, е друг въпрос. Най-често бели и черни не живеят заедно, не ходят в едни и същи училища, рядко се срещат. Тяхната култура, акцент и жаргон се различават. За медиите интерес представляват само тези случаи, когато бял убие черен. Каква е статистиката? В 80% от убийствата на афроамериканци над 90% са извършени от други афроамериканци. И това при условие, че не се включват войните между моноетническите младежки престъпни банди.
Ето и статистиката на тежките престъпления за 2016 г. според ФБР: 409 000 осъдени. От тях 44,7% са бели и латиноси, които са 79% от населението на САЩ. От афроамериканците (13,4% от населението) са 52,6% осъдените. Американски индианци, азиатци и други (7,2% от населението) - 2,7% осъдени.
Чернокожите американски граждани пострадаха най-много от COVID-19. Те са 13,4% от населението на страната, но представляват 26,1% от засегнатите от коронавируса. Хоспитализираните чернокожи са 4,5 пъти повече от белите и 3,5 пъти повече от латиносите. Болести като диабет, хипертония, затлъстяване и астма засягат непропорционално малцинствата. Според Антъни Фаучи, ръководител на Федералната агенция за инфекциозни заболявания, най-тежко засегнати са афроамериканците. Средната продължителност при черните е с 3,5 години по-малка в сравнение с белите.
В САЩ демократите са доминиращи сред афроамериканския електорат. От 10 чернокожи около 9 гласуваха за Хилъри Клинтън през 2016 г. Джо Байдън изплува на последните праймъриз благодарение на черния вот в Южна Каролина. Но има една съществена подробност. Въпреки, че афроамериканците гласуват повече за демократите в сравнение с латиносите, наблюдаваме спад от 7% в тяхната електорална активност, която намаля до 59,6%. Демократите считат, че афроамериканският електорат е тяхно запазено ловно поле. Джо Байдън преди броени дни каза на един чернокож радиокоментатор това, което си мисли, но като политик не би трябвало да изказва гласно: „Един черен, който гласува за Тръмп, е предател на каузата на черните“. Тази декларация на Джо Байдън показва неговото състояние на духа. Точните му думи са наистина потресителни: „Ако вие имате проблем да решите дали сте за мен или за Тръмп, то вие не сте черен“. Манталитет на описаните в литературата робовладелци от Мисисипи.
От друга страна, Доналд Тръмп е президентът, който до идването на коронавируса създаде най-много работни места за афроамериканците. Той предостави възможност на една значителна част от чернокожите да си изкарват хляба достойно. COVID-19 унищожи това негово постижение. Отделно пандемията задълбочи икономическото и социалното неравенство. Особено засегнати отново са чернокожите американци. Френското издания Atlantico се пита дали бунтовете са повече социални отколкото расови?
Милиардерът афроамериканец Робърт Джонсън, който е основател на Black Entertainment Television (BET) влиза в онзи прословут 1% на хипербогатите американци, който не зависи от цвета на кожата. Той без да се бави представи „фактура“ на белите, която те трябва да заплатят, за да обещетят четирите века робство на черните. Робърт Джонсън е изчислил, че сумата е от порядъка на 14 000 милиарда долара за 40-те милиона черни, които живеят в САЩ. Което прави по 350 000 долара на човек. Как е направил изчисленията е абсолютна мистерия. Но сумата е прилична.
Редица коментатори твърдят, че вината на белите от епохата на робовладелството е причина за бунтовете в градовете на САЩ. Като се погледне присъствието на тъмнокожи сред на служителите в армията, полицията, специалните служби и на висши длъжности в политиката и бизнеса, няма реални основания да се счита, че има някаква де юре или де факто расова дискриминация. Расовата принадлежност на Барак Обама както и на милиардерите Майкъл Джордън (1,3 млрд. долара), Уил Смит (2,5 млрд.), Опра Уинфри (3,2 млрд.) и Робърт Смит (4,5 млрд.) е повече от очевидна. Джеремая Хамилтън е първият чернокож милионер, чието състояние е оценено на над 2 млн. долара при смъртта му през 1875 г. Той е търгувал на Уолстрийт. Бил е женен за бяла жена. Имал влакова композиция.
Хипотезата Джо Байдън да се възприема като спасител на чернокожата общност в САЩ е пълна с ирония. Не е тайна, че много афроамериканци претъпяха тежки финансови неуспехи по време на президентството на Барак Обама. Джо Байдън няма как да бъде техен политически спасител. Той бе вицепрезидент на Барак Обама. Процентът на чернокожите собственици, които фалираха поради забавено изплащане на ипотечни заеми, се умножи по 20 между 2007 г. и 2013 г. Джо Байдън като сенатор подкрепи през 1994 г. законопроекта Violent Crime Control and Law Enforcement, който удари рецидивистите с тежки присъди за относително леки престъпления. В резултат съдебната сиситема реагира взривно и рязко увеличи затворниците в САЩ, които са предимно афроамериканци.
Очевидно е, че днес чрез организирани погроми се търси да се разпали расова война в САЩ. Афроамериканците не са толкова единни. Например в мегаполиса Ню Йорк. Полезно е да се погледне отблизо Харлем, който е квартал на Манхатън, един от административните райони на град Ню Йорк. Той е разделен на две части. В Западен Харлем, на запад от булеварда „Малкълм Х“ (Малкълм Екс е афроамериканец мюсюлманин, борец за права на черните в САЩ през 50-те и 60-те) живее черна трудова Америка. Нейна отличителна черта е яростния протестантизъм на англиканското изселване, породено от религиозните реформи на Хенри VIII, един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. В Източен Харлем живеят последователи на Малкълм Екс и Луис Фарахан (лидер на радикалната организация „Нация на исляма“, който често е обвиняван в расизъм и антисемитизъм), както и всевъзможни сатанисти на почвата на прекомерната употреба на евтини наркотици.
Една част от вандалите, които безчинстват в Ню Йорк, са хора с реален боен опит в редовете на ДАЕШ в Ирак, Сирия и Либия. Според Доналд Тръмп, тези хора са манипулирани и използвани от демократите. Жителите на Западен Харлем също масово са ходили в изброените страни, но са се сражавали в редовете на US Army срещу ДАЕШ. Така че освен религиозна враждебност има и друга причина Западен и Източен Харлем да не се харесват взаимно. До днешните погроми двете части на Харлем поддържаха расовата солидарност, когато става въпрос за убийството на афроамериканец от полицията. Но ще се запази ли тази солидарност в бъдеще? Тъй като тези групи имат различно вероизповедание и много различно отношение към американската държава.
Най-главното е, че в безредиците, сбиванията, грабежите и масовите вандалски атаки не участват само чернокожи. В никакъв случай белите не са по-малко. Реално абсолютното мнозинство граждани на САЩ нямат никакво отношение към расизма. Робството е отменено юридически на 1 февруари 1865 г., а във втората половина на 70-те на 20-ти век и фактически. От 223,5 млн. бели американци, почти 120 милиона са се родили десетилетия по-късно или са емигрирали от други страни. И нямат никакво отношение към американската история на робството. Същото се отнася за 80% от чернокожото население на Америка. Логичният въпрос е: при това положение пред кого искат прошка белите американци застанали на едно коляно? Или основната цел е с този ритуал да се вмени вина на силите на реда и по този начин те да се неутрализират. Да бъдат пречупени психологически. Белите се самоунижават като искат прошка за нещо, което не са извършили. Черните изискват унижение, което деградира тях самите. Зад всичко това стоят манипулатори, които имат всички цветове на кожата. И дърпат конците. Това наложено самоунижение на белите е унижение за Америка и всички американски граждани. Най-точен, интелигентен и почтен е афроамериканецът Дейвид Харис, добър баща, обичащ Бог и своята страна, автор на „Защо не мога да бъда безмълвен“ (Why I can’t Stay Silent). Той написа в Twitter: „Бели американци на колене пред черните??? Да ме прощавате, това е отвратително!“ Човек може само да се поклони пред доблестния Дейвид Харис, който дава надежда, че всички не са тотално пленени от дяволския виртуален свят, в който живеем, и който е непочтен, непоносим, вонящ, изключително корумпиран и просташки.
Отделно никой не говори за ужасяващото преди години робство на ирландците в САЩ. Те са били експортирани като работни животни от британците и са третирани по-жестоко и от афроамериканците. Кой трябва да се извини на ирландците според сценария на кукловодите на събитията в САЩ? Или престъпленията срещу тях не са валидни, защото те са бели хора?
В безредиците не липсва и фолклор типичен за хепънингите, които организират сценаристите на „цветни революции“. Появи се бойният вик Boogaloo, който бе подет от крайната американска десница. Знак за танц от 50-те на миналия век. Днес боен вик призоваващ за гражданска война.
Преекспонирането на расовите търкания в САЩ има за цел да скрие срутването на американската демократична система. Средната класа в Америка се топи бързо. Като пролетен сняг. Средната класа е фундамент на демокрацията. Към средата на 90-те към средната класа се отнасят 74% от населението на САЩ. От 2000 г. до 2014 г. тя се стопи от 60% до 41%. Днес в много американски градове средната класа е до 37%, а в редица случаи и до 6%. Преди много години в Англия „овцете изядоха хората“. Големите транснационални корпорации разориха малкия и среден бизнес. Само приблизително 2% от неговите представители се качиха в по-горната лига. Около 44% обедняха в прилични граници. Останалите 60% силно обедняха и се превърнаха в наемни работници. От тях 20% стигнаха до драматично ниво на бедност. През последните 30 години нивото на бедност в САЩ се повиши от 11% до 41%. А това е прекалено много и американската демократична система започна методично да потъва. От 2014 г. социално-икономическата деградация в САЩ значително се увеличи. Америка загуби промишленото доминиране в света. Китай я измести. До идването на власт на Доналд Тръмп държавата покровителстваше големите пари и корпорации. По отношение на огромната част от населението властта се опитваше да се откупи със социални програми. Пари за тях теоретично се получаваха от данъците. Но предвид, че даже „Амазон“ не си плащаше данъците въпреки милиардните печелби, се създаде впечатление, че парите се набавяха с печатане на долари от Федералния резерв. От началото на 2008 г. Федералният резерв е напечатал около 8 трлн. долара, а до края на тази година ще бъдат добавени поне още 5 трлн. Умопомрачителни числа.
След като първоначалният опит за преврат, маскиран като расови бунтове, се провали, акцентът на усилията се прехвърли върху подчертаването на независимостта на определени щати от центъра, предимно управлявани от демократите. Активизира се откровения саботаж на решения на администрацията на Доналд Тръмп. Големите пари в САЩ в момента разрушават американската държава. Те искат да са съпоставими в политико-икономическото пространство на Запада с държавата. И не само в САЩ. Това е причина вълненията да се прехвърлят на Стария континент. Засега без особен успех. В САЩ големите пари използват като политически инструмент в битката срещу Доналд Тръмп демократите. Това е повече от очевидно.
В момента гледаме на един екран два различни филма в Америка. Първият е чернобял. Тези, които го гледат с очила с дебел диоптър, правят коментари като ползват свои знания и спомени от 60-те и 70-те на миналия век. Вторият филм е 3D и се гледа със специални очила. В него е описан инцидентът „Джордж Флойд“ като Psyop Operation (PSYOP- Psychological operations, психологически операции). PSYOP са планирани операции, за предаване на подбрана информация и индикатори на зрителите, за да се влияе на техните емоции, подбуди, целта на разсъждения и в крайна сметка на поведението на правителства, организации, групи и хора.
Всички ние сме част от една приспана генерация в резултат на информационно-психологическата обработка. Форматират ни постоянно. Без прекъсване. Обработват ни с постоянен поток на информация, която има за цел да унищожи нашите когнитивни способности. Пропагандата създава реалност, която нашите мозъци трябва да възприемат през дадена призма. Конфигурацията на днешния свят, която ни създават глобалните медии и обработката на нашите мозъци ни лишава от усилия в посока на дедукция. Много от събитията не се анализират рационално. Лъжат ни чрез стратагеми. Но въпреки добре смазаната машина при някои хора разумът остава здрав. Както в случая с афроамериканеца Дейвид Харис. Затова системите за манипулиране на обществото са мобилизирани преди всичко в тотална война срещу здравия разум. Защото унищожаването на здравия разум включва краха на системите за предаване на знания. Това е и причината образователните системи по света да стават все по-несъстоятелни. Тази тенденция продължава. Много хора имат титли и претендират за качества, които нямат. Други си измислят „цветен“ живот в социалните мрежи, който е пълен с глупост, нарцисизъм и невежество. Няма повече бели, черни, жълти или червени хора. Има една нова порода на заседнали пред екраните на социалните мрежи, които страдат от остра форма на пристрастяване към селфитата. Дипломите вече не струват нищо. Те са парчета хартия издадени и подпечатани от сляпа и склерозирала администрация, която е напълно неспособна да се реформира. А лъжата придобива все по-сложна конструкция. И става все по-трудна за разгадаване, поради това, че се благоприятства от нарастващите кретенизъм и общообразователно невежество. Големите пари и мултинационалните корпорации ползват киберпространството за решаване на свои интереси, а 8 милиарда души участваме в тази гигантска схватка чрез своите телефони и компютри. Затова, мислете и бъдете събудени граждани!