Всички видимо си отдъхнаха, когато видяха Пламен Николов като кандидатура на „Има такъв народ“ за премиер. Някак недвусмислено стана ясно, че кабинетът на Слави няма да има нищо общо с напрегнатия служебен кабинет. А ще бъде просто един приятен декор на внимателните схеми.
В България непрекъснато се случва това, че изминатият път се оказва неизвървян. И започваме от едно и също място. Тоест желанието ни за политическа промяна е някаква аберация на мисленето ни за по-добри управници. В крайна сметка всичко става все по-зле. Може би защото пътят на един народ се изгражда от елитите му, а нашите елити са произведени от бившата комунистическа номенклатура по начини, които са далеч от интелигентното и постепенно натрупване на опит и богатства. В този смисъл днес наблюдаваме безкрайната хитрост на един елит, който произвежда халтури, политически куклени шоута, камуфлажен парламент и други необходими за оцеляването си конструкции. „Има такъв народ“ е настоящото краткосрочно златно съкровище, което ще бъде експлоатирано от тези, които са обезпечили нарастването му и са му дали възможности, през които ще поставят условията си.
Нито една от парламентарно представените партии няма желание за нови избори. Партиите нямат пари за поредни избори. Единствените, които могат всяка седмица да правят избори, това са ГЕРБ. Но в момента ГЕРБ са последната партия, която има интерес от нови избори. От нови поредни избори има интерес само Румен Радев, за да продължи да управлява държавата през служебният си кабинет. Въпреки че на пръв поглед призовава партиите за споразумение, служебното правителство непрекъснато се опитва да съблазни „Демократична България“ като предлага в критичните минути идеи за гонитба на Гешев, закриване на специализираните съд и прокуратура или невинно оповестява факта, че има предвидени пари в бюджета за избори две в едно. Това създава усещането, че служебният кабинет е много удобен за интересите на „Демократична България“, и същевременно натяга напрежение между договарящите се в парламента като въвежда идеята – защо пък някои от министрите да не бъдат и в кабинета на „Има такъв народ“.
Именно министрите от служебния кабинет на Радев минираха отношенията между „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Ние идваме“. Да не забравяме, че покрай тримата министри влезе и цялата гарнитура на Радев в оборот. Мая Манолова каза, че Рашков и Янаки Стоилов са се справили блестящо и би било добре да присъстват във всеки кадърен кабинет. Нека помислим, каква първа политическа сила ще е Слави Трифонов, ако министърът на финансите, министърът на икономиката, министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието няма да са негови. А ще бъдат продължение на нечия друга кръстословица. Предлагат му схемата: ти имаш мандата, но ние ще ти кажем какви да са министрите, и не само ще ти кажем какви да са министрите, но и министрите са точно тези. В този смисъл, ако сега се стигне до нови избори, големият въпрос ще бъде: кой отново взриви обстановката?
За ябълка на раздора се счита ДПС и съмнението доколко влияние ще има ДПС върху бъдещия кабинет на Слави. Въпреки че партията на Корнелия Нинова се опитва да се поизтупа и да се появи като чисто нова, всъщност между БСП и ДПС винаги се е разигравала една игра на оптически измамни конфликти, а истината е, че „много се мразим, но всъщност се обичаме“. В крайна сметка в Тройната коалиция и в кабинета „Орешарски“ нямаше нито ГЕРБ, нито „Демократична България“. В момента разговорът между „партиите на промяната“ е за това накъде ще тръгне Слави. Към кръговете около ДПС, или в посока на „Демократична България“. От този неизбежен конфликт „Демократична България“ в някакъв бъдещ момент може би ще осъзнаят, че е било по-лесно и по-поносимо да приемат коалиционен кабинет с ГЕРБ, където щяха да имат министри, отколкото неясни разговори с неуправляемата политическа комета Слави Трифонов. В политиката има едно много важно качество, на което се крепи същността на политическата дейност, защото тя е колективно занимание. Това качество се нарича „договороспособност“. Корнелия Нинова например не притежава това качество. Поради тази причина Корнелия предизвика истински погром във вътрешен и външен за партията план. Липсата на това фундаментално умение за правене на политика се усеща и в ръководството на „Има такъв народ“. Кабинет е много вероятно да има за известно време, докато се избистрят нещата от коя страна на реката е Слави.
Обстановката обаче е такава, че Слави няма да може да управлява без подкрепата на Христо Иванов и Мая Манолова. Не заради електоралната им тежест. А заради напрежението, което ще ескалира до крайност, както и обвиненията в задкулисие. В една коалиция партиите носят отговорност за министрите, които излъчват. В един експертен кабинет на малцинството, министрите могат да предприемат и непопулярни мерки, и да служат за параван за бързи решения в нечия полза. Особено, ако премиерът няма политически опит, и може след това лесно да бъде хвърлен на вълците. С идеите за приватизация на ББР, за намаляване на данъците и концесионирането на магистралите Слави дава симптоми, че някакви хора от специален порядък инвестират в решенията му. Кабинет на „Има такъв народ“ с подкрепа на БСП и ДПС би се оказал под пълна обсада. Ще се повтори сценарият „Орешарски“. Нека си спомним, че Орешарски също беше избран със заявката на експерт. И задкулисието поиска от него повече отколкото беше възможно.
Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"