На 15 март 2019 г. в тихата, спокойна и „незабележима“ Нова Зеландия отекнаха изстрели от автоматично оръжие. Загинаха много невинни мюсюлмани на възраст от 4 до 77 години. Трагедията се разигра в град Крайстчърч. Нападнати бяха две джамии. Първата „Ал Нуур“ е разположена в центалната част на Крайстчърч, недалеч от градския парк. Втората джамия е Ислямския център в предградието Линууд. В района около двата молитвени храма бяха открити две коли тип SUV (Sport-utility vehicle) с прикрепени към тях взривни устройства. Местната медия Maori News съобщи същия ден, че около болницата на Крайстчърч е имало престрелка. А главният лекар на лечебното заведение сподели пред медиите, че на 15 март в лечебното заведение е било „истинска касапница“. След кървавия хаос полицията задържа четири човека. Трима мъже и една жена. Сред тях е 28-годишният гражданин на Австралия Брентън Тарант. Той е обвинен в извършване на убийства. Друг един от арестуваните е обвинен в подстрекателство и расова дискриминация. Шефът на новозеландската полиция Майк Буш заяви: „Ние не считаме, че тези хора (с изключение на Тарант) са свързани с атаките“. По данни на новозеландските власти освен Брентън Тарант лиценз „А“ за боравене с оръжие има и още един от арестуваните.
Съгласно всички официални рейтинги Нова Зеландия е една от най-стабилните и добре управлявани страни в света. През 2014 г. тя е четвърта по сила на своите демократични институции, втора след Дания по отсъствие на корупция. В Нова Зеландия има висока активност по време на избори – около 77%. Не липсват и местни парадокси типични за рекламирания мултикултурализъм от дълги години. Телевизионни канали периодически показват празници със заклани овни, на които новозеландски мюсюлмани честват поредната победа на ДАЕШ. Но това е почти нормално в рамките на насилствено налаганата толерантност от колективния Запад. Съгласно едно от съобщенията в медиите, в джамията в Линууд един от правоверните е започнал да стреля и е принудил двама от нападателите да се оттеглят. Остава да си отговорим на въпроса, какво е правил този мюсюлманин с оръжие на молитвата в джамията. Но това са подробности, които буйният поток на световните новини отмива кротко и почти никой не забелязва.
Нова Зеландия е държава, която е една от най-изолираните и най-отдалечените от традиционните цивилизационни центрове. С климат по-добър от този в Австралия и почти с европейско население. Мюсюлманите са под 1%.
Още от самото начало след терористичния атентат в медиите цареше абсолютно объркване. Коментарите за арестуваните заедно с Брентън Тарант лица затихнаха бързо. Един от задържаните според по-късни изявления на местната полиция се оказа въоръжен, но „нямал нищо общо със случая“. Бил нещо като отрядник, който се спуснал да помага. В интернет се появиха снимки на двама въоръжени мъже, които влизат едновременно един до друг в джамията „Ал Нуур“. Въобще при анализа на събитията се вижда, че след като първоначално бяха спонтанно предоставени много детайли около кървавия хаос в Крайстчърч, постепенно постъпващата информация от мястото на събитието започна да се ограничава и „фризира“. Новозеландските власти овладяха информационния поток движещ се от страната за чужбина. В последвалите коментари на редица „експерти“ по тероризъм остана само австралиецът Брентън Тарант, който се превърна в „терорист-единак“ и „саморадикализирал се бял екстремист“.
Първият логичен въпрос е: Как е възможно терорист-единак да стреля едновременно на три отдалечени едно от друго места? В двете джамии и около болницата в града. Второ, съгласно доказани експерти по антитероризъм по принцип няма „терористи-единаци“. Логистиката на терористичния акт в Крайстчърч недвусмислено подсказва за организация, която е възможна само при наличието на съучастници. Трето, сценарият на организирания кървав хаос е пълен с разузнавателни признаци, които издават наличието на сериозен концептуален многотактов замисъл. Той е типичен за експерти от чувствителни мощни структури работещи на високо професионално ниво и преследващи глобални геостратегически цели. Необходимо е да се има предвид, че от известно време, нерядко се използва технологията на „безконтактна вербовка“, която не е много позната на общественото мнение. Но дава възможност да се лансира сравнително лесно в публичното пространство поредната версия за „терорист-единак“. Да не говорим, че световно известни експерти отдавна говорят за усъвършенствани и ползвани технологии за контрол и манипулиране на съзнанието. Тази тема е хлъзгава. Обикновено обвиненията са, че този който я развива, е конспиролог, жертва на „теорията на конспирацията“. Все пак в уважавания френски вестник „Монд“ наскоро имаше интервю с израелски експерт, който откровено коментира, че светът си няма представа колко са усъвършенствани техниките за манипулиране на човешкото съзнание. Естествено, няма сериозна специална служба с глобален обхват, която да обяви публично своите успехи в тази област. Или да ги публикува в някое реномирано академично издание. Това е така още от времето на създаването на Тавистокския институт в английското графство Съсекс през 1921 г. През 1974 г. се провежда свръхсекретно изследване „Изменение на човешкия образ“. В него е доказано, че методите и степента на промиване на мозъка зависят от нивото на невежество на индивида. По-ясно казано, колкото даден човек е по-примитивен и неук, толкова по-лесно е неговото съзнание след обработка да бъде заместено със синтетично такова. Прави впечатление, че почти всички „терористи-единаци“ по света са на изключително ниско интелектуално ниво, което ги приближава до понятието „биомаса“. Австралиецът Брентън Тарант, както и всички предшестващи го „терористи-единаци“, се вписват отлично в тази категория индивиди. Даже неговият външен вид съгласно физиогномиката засилва извода, че става въпрос да неинтелигентен индивид.
Резонансният терористичен акт в Нова Зеландия предостави на световното обществено мнение обширен „манифест“ с атрактивното заглавие „Голямата подмяна (замяна)“. Анализът на въпросния документ дава възможност „научно“ да се осмисли кървавия хаос в Крайстчърч. „Голямата подмяна“ на Брентън Тарант има изключително шрапнелен характер. „Манифестът“ притежава множество проекции, които имат пряко отношение към геополитическата мозайка в света, вътрешнополитическите битки в САЩ, ситуацията на Балканите, конфликтите в Европа и други. Прави впечатление и още един момент. „Манифестът“ е съставен като предварително изготвени отговори към най-вероятно възможните въпроси, които могат да бъдат отправени на пресконференция към Брентън Тарант след терористичния акт. Както се казва All Inclusive.
Самото название „Голямата подмяна“ е взето от направената преди време идейна разработка на френския писател Рено Камю, който идейно гравитира около крайната десница. За какво става дума? Рено Камю се обявява срещу „подмяната на населението“ в Европа с човешки маси от Африка и Азия. Французинът след терористичния акт в Крайстчърч се задоволи да заяви, че осъжда всякакво насилие и счита, че не носи никаква отговорност за кървавите събития в Нова Зеландия. Но това не пречи „манифестът“ на Брентън Тарант след време да стане обект на множество „научни“ изследвания и докторати. Нима с Ислямска държава не беше същото?
Кой е Брентън Тарант?
Млад мъж роден в бедно семейство. Никога не е имал хубава и доходна работа. Сам си признава, че е бил посредствен ученик. Брентън Тарант не вижда смисъл от това да се образова и остава без сериозно образование. Той не отива да учи в университет, защото там няма какво да научи. Споделя, че е с шотландски, ирландски и английски корени. Нещо като WASP (White Anglo-Saxon Protestants). Работил е в дюнерджийница. Преди това е спечелил пари, които е инвестирал в биткойни. Брентън Тарант желае да покаже на „нашествениците по нашите земи“, че земите са „наши“. И докато бял човек живее по тях, те (нашествениците) никога няма да ги покорят. Никога няма да подменят „нашия“ народ. Апелите на Брентън Тарант са лишени от историческо съдържание по отношение на новозеландската територия. Все пак Нова Зеландия е земя на маорите, които са коренното население на Нова Зеландия и са известни по света със своя традиционен танц хака. В този смисъл понятието „наши земи“ е доста двусмислено и неточно откъм историческа аргументация за белия човек дошъл от Европа. Та, само маорите могат да наричан новозеландската територия „наша земя“.
Буди недоумение как един беден млад човек може да притежава оръжейна колекция предизвикваща завист даже сред заможни колекционери. Сериозен набор от гладкоцевно оръжие и щурмови винтовки. Но не обикновени бройки купени от магазин, а произведения на изкуството, персонализирани цеви, дула, приклади и оптични колиматори. Оръжията на терориста са класифицирани като „ограничено за ползване оръжие“ или като „военно-полуавтоматично“ съгласно закона на Нова Зеландия. Освен това според сайта newsrom.co.nz Брентън Тарант е бил известен като „ентусиазиран стрелец“ в стрелковия Брус клуб в град Дънидин, разположен на новозеландския Южен остров. Известно е, че подобни стрелкови клубове се контролират плътно от службите. Всички любители на стрелба с огнестрелни оръжия навсякъде по света са надлежно регистрирани, там където трябва. А за Брентън Тарант няма нищо официално публикувано или поне коментирано в тази насока. Защо ли?
Брентън Тарант по време на терористичната акция е екипиран с високотехнологично оборудване. Използва камера Go-Pro (екшън камера), боеприпаси, компютърна техника съвсем професионално. Това ниво на специализирано оборудване е трудно да се наблюдава даже и при хора с доход над средния. Според медията Zero Hedge при австралийския терорист се регистрират признаци за наличие на военни контакти.
Особено подозрение предизвикват множеството пътувания на „бедния“ австралийски младеж по света. Брентън Тарант посещава Пакистан, Северна Корея, Турция, части от Африка, Португалия, Испания, Франция, Афганистан и Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай. Предполагам, че „туристическите“ посещения на австралийския дюнерджия сред северокорейците и уйгурите са прилично легендирани. Естествено, скита и по нашите балкански земи. От финансова гледна точка всички тези пътувания по целия свят за един беден младеж са абсолютно невъзможни. Тези обиколки по света и неговите професионални умения да борави с оръжие му придават повече профил на маршрутиран агент на някоя богата специална служба с глобална стратегия.
Силно смущаващи са разкритията на 17 март 2019 г. във Veterans Today на старши редактора Гордън Даф. Авторът на статията е морски пехотинец и ветеран от войната във Виетнам. Гордън Даф е считан за един от топ специалистите по въпросите на глобалното разузнаване. В своята статия американският експерт разкрива, че австралийският дюнерджия през 2017 г. влиза в Сирия. Гордън Даф твърди, че по данни на руското разузнаване австралиецът посещава Дераа, град в южна Сирия край границата с Йордания. После се прехвърля в бежански лагер недалеч от Ал-Танф, където има американска база. Посещава и лагера „Рукбан“, където се среща с джихадисти на Ал-Кайда. Бойното си кръщение Брентън Тарант посреща сред бойците на групировката „Джабхат ан-Нусра“, която е сирийският клон на създадената преди години от Осама бин Ладен организация в Афганистан. Според Гордън Даф младият австралиец още през 2012 г. е бил оглеждан и оценяван като потенциален кандидат за извършител на атентат срещу Башар Асад.
Исторически и идеологически контент на „Голямата подмяна“
Профилът на идеологията на терористичния акт в Крайстчърч е описан и мотивиран през конкретно фокусирана историческа призма. Полуграмотният млад австралиец показва енциклопедични исторически знания, почти професорски. Оказва се, че е дълбоко запознат със сраженията между мюсюлмани и християни. Знае дати, имена на пълководци, места на битки. Неочаквано за своя интелектуален бекграунд той е и полиглот. Възпроизвежда названията на битки на оригиналните азбуки. За да напише подобен „манифест“, за да събере тази огромна по обем информация, за да я систематизира, човек трябва да притежава развит интелект. Очевидно е, че този който е написал „Голямата подмяна“, не е Брентън Тарант. По-скоро става дума за колектив от специалисти, които са сериозни познавачи на историята на Балканите. Много е трудно да си представим, че средният австралиец или новозеландец има някакви знания за Сърбия или България. Да не говорим за Милош Обилич или княз Фружин, Сеньор на Загора. Едва ли арестуваните заедно с Брентън Тарант формират въпросния колектив от „любители балканисти“.
Подхвърлената в „манифеста“ лавина от исторически имена и събития в случая има за цел да предизвика широкомащабна дискусия и мащабен пиар в глобалната мрежа. На практика с „манифеста“ се постига откровен „неймдропинг“ (name dropping). Буквално „хвърляне на имена“. Това е комуникационна техника, при която се използват постоянно имена на важни и известни хора, цитати на авторитети, названия на организации, стокови марки, специални термини и др. Основната цел е слушателят или читателят да остане с впечатление, че комуникира със значителна и важна личност. Налице е текст наситен и с мем-капани (мем- „нещо, което се имитира“). Мемовете се разпространяват, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широкия смисъл може да бъде наречен имитация. Мемовете следва да се разглеждат като живи структури не само в метафоричен, но и в технически смисъл. Когато се „посади“ мем в даден мозък, той буквално го опаразитява (нещо като бъг-софтуерен дефект, програмна грешка), превръщайки го в носител на разпространението на мем точно по начина, по който вирусът опаразитява генетичния апарат на клетката гостоприемник. Мемовете имплантирани в човешкия мозък се превръщат в нещо подобно на подпрограми, които включват автоматично определен алгоритъм в дадена ситуация и изключват мисловните процеси. По този начин се вкарват и вклиняват в съзнанието понятия като „терорист-единак“, „фашист“, „комунист“, „соросоид“, „путинист“, „популист“, „джихадист“ и др. Понятията се изпълват със смисъл, който манипулаторът желае да се вкара в тях.
Според Елизабет Лопато от The Verge (американски уеб-сайт за компютърна техника) всички аспекти на терористичния акт в Нова Зеландия са били „продуцирани“ така, че да се обсъждат максимално в интернет. Журналистката нарича кървавия хаос в Крайстчърч „убийство във века на SEO“. SEO идва от Search Engine Optimization или казано на по-прост език – оптимизация за търсачки. Но както всичко друго и самите търсачки еволюират, техните алгоритми се развиват и се „научават“ да разпознават по-добре смисъла зад всяко едно търсене, не само ключовите думи, които то съдържа. Затова и оптимизацията за търсачки с времето претърпява метаморфоза и се превръща в оптимизация за хора (и техните намерения). Елизабет Лопато намеква, че терористичният акт е планиран сякаш по ключови думи от резултатите на търсенето.
С „Голямата подмяна“ на Брентън Тарант се реализира образцов пример за рефлексивно управление на анализаторите, които не познават методите и формите на работа на специалните служби. Повечето от академичните анализатори се потопиха в коментари на тези имена и събития, които са обект на дългогодишната им научна дейност. По този начин анализите на терористичния акт в Крайстчърч се разфокусират максимално и перфектно. Липсва най-същественото – синтезът, отдалечават се от същината, смисъла и целта на събитието. Ползата е, че общественото мнение си опреснява своите исторически или други познания в една или друга област. В резултат на надписите на грузински по патронните пълнители на Брентън Тарант се „активира“ рефлексивно и грузинският посланик в Австралия. Н. Пр. Георгий Долидзе реагира на имената на Давид Сослан и Давид Агмашенебели, грузински царе. Посланикът заяви публично: „Ние нямаме никаква официална информация за това, че тези надписи са автентични и действително фигурират върху тези пълнители“. Това е нагледен пример как грузинският дипломат попадна в мем-капан.
Балканската тематика е най-силно застъпена от австралийския терорист. Надписите по неговите оръжейни пълнители са на английски, руски, сръбски, български и грузински езици. „Историческите“ надписи по оръжието на Брентън Тарант са свързани с победите на християните над мюсюлманите. Малко има за победите на католическия свят над мюсюлманите, въпреки споменаването на битката при Поатие през 739 г. и морското сражение при Лепанто в залива на град Патра в Йонийско море, при нос Скрофа. При Лепанто главнокомандващ на съюзническия флот е 24-годишният Хуан Австрийски, извънбрачен син на испанския крал Карл V и доведен брат на управляващия Филип II. Тогава е сложен край на господството на турския флот в Средиземно море. Но акцентът на „меморандума“ на Брентън Тарант е поставен върху Балканския полуостров и нашествието на османлиите по нашите земи.
Терористът Брентън Тарант „осъди на смърт“ в своя „меморандум“ Ангела Меркел, Реджеп Ердоган и Садик Хан, кмет на Лондон. Според австралиеца всички те са виновни за кризата с мигрантите. Има и други европейски политици, които са не по-малко отговорни за нахлуването на мигранти в Европа, но те са пропуснати. Може би, защото те не подкрепят „Северен поток-2“ и няма да купуват руските ПВО системи „С-400“?
Чрез „меморандума“ на Брентън Тарант се прави опит на фона на един кървав терористичен акт да се активират затихнали етно-конфесионални конфликти в нашия регион. Практиката през изминалите години показа, че екстраполирането на черти от миналото води до груби грешки или най-малкото, позволява да бъдем лесно манипулирани в интерес на един или друг геополитически код, включително от страна на някои от нашите партньори. В това няма нищо неестествено. В съвременните условия дружба е възможна между народите, а между страните и обществата като цяло има само конкуренция.
Актуалната обстановка на Балканите е неспокойна. Конфликтите около и в Косово се активизират. Отново се говори за прекрояване на граници. Върху Белград се оказва огромен външен натиск. По улиците на сръбската столица народът се бунтува. Милорад Додик и Република Сръбска звучат в откровен дисонанс с плановете на глобалистите за нашия регион. Албанците искат да премахнат албано-косовската граница и да реализират идеите на Втората призренската лига и тези на Хасан бей Прищина. В Черна Гора също не е много спокойно. Западните Балкани като цяло с времето стават все по-напрегнати. На базата на разработената от Дмитрий Николаенко „Теория на социо-културните системи” /СКС/ могат да се направят интересни анализи и прогнози за настоящи и бъдещи балкански събития. В нашия регион от векове се наблюдава сблъсък и борба за надмощие между западната СКС, мюсюлманската СКС и руската СКС. Периодически, както и днес в нашия регион, се появява и китайската СКС. След промените през 1989 г. западната СКС инструментализира мюсюлманската СКС и активно я използва като proxy срещу руската СКС. Балканският конфликт е черна кутия, която може да се активира по всяко време и по различен повод, и да доведе до най-неочаквани резултати. Но причината за неговото активиране е винаги извън пределите на самите Балкани. В този план на разсъждения терористичният акт в Нова Зеландия и „манифестът“ на Брентън Тарант могат да се оценят като външен „импулс“ за задълбочаване на етно-конфесионалните конфликти на Балканите и в крайна сметка за активиране на битката за изтласкване на руската СКС от Балканския полуостров. Конкретното огнище на напрежение в региона никога не е било същина на балканския конфликт. Проблемът е, че в дългосрочен план в нашия регион е заложен конфликт между западната СКС и мюсюлманската СКС. България със свое
то мюсюлманско малцинство и настоящата евроатлантическа ориентация ще се превърне в поле на конфронтация. Турция се дистанцира все повече от НАТО. В резултат на този процес на българска територия все по-ясно ще се очертава сблъсъкът между мюсюлманската СКС и западната СКС.
Съвременните балкански граници имат нестабилен характер и в бъдеще предстоят още промени. В резултат на терористичния акт в Нова Зеландия и „Голямата подмяна“ рязко се активизираха информационните ресурси на ислямистите. В множество джихадистки сайтове фигурират закани за разправа и предстоящи атаки срещу неверниците. Надписи на арабски гласят: „Нашият реванш е близко, ние скоро ще дойдем, чакай Нова Зеландия“. Очевидно е, че не става въпрос само за Нова Зеландия. Сайтовете на ислямистите са пълни със снимки на автомати с надписи за своите пълководци и обещания да се отмъсти за Крайстчърч. Ислямистите искат „реванш“. Терористичния акт на Брентън Тарант, неговият „манифест“ и видеоматериалите с разстрела на мюсюлманите са най-добрата агитация за обикновените мюсюлмани, че неверниците искат да унищожат мюсюлманския свят. Отново се рециклира междуконфесионалната вражда, на която преди години Самюел Хънтингтън придаде академична обосновка. А после? После последваха идеите на адмирал Артър Цебровски, теорията за „Големия Близък Изток“ и бъдещата карта на Близкия Изток на полковник Ралф Питърс. След тях се появи „Арабската пролет“ и кървавият хаос в Близкия Изток, промените в Бразилия и Аржентина, събитията във Венецуела както и вълната терористични атентати по света, извършени от ислямски радикали. Но всички тези събития бяха предварително научно „прогнозирани“ и обосновани. Опасявам се, че „манифестът“ на Брентън Тарант също дава повод да бъдат легендирани предстоящи турболентни събития най-вече на Балканите и на Стария Континент.
Незабавен резултат и последствия от терористичния акт в Нова Зеландия се наблюдават в Турция. Британската медия The Times от 19 март излезе със статия на Анти Карасава и Бърнард Лаган. Нейното заглавие е: „Ердоган към Запада: ние ще ви изпратим обратно в ковчези“. Турският президент заяви, че „това не е нападение на единак, то е организирано... враговете на мюсюлманите показаха, че те както и преди ни ненавиждат“. Реджеп Ердоган бе категоричен, че атаката на 15 март срещу новозеландските джамии „не е индивидуален акт“. Брентън Тарант е влизал в Турция на 17-20 март и 13 септември 2016 г. Турската държавна телевизия TRT World цитира официални анонимни източници, които заявиха, че австралиецът е влизал в страната „с цел тероризъм или извършване на убийство“.
Вицепремиерът и министър на външните работи на Нова Зеландия Уинстън Питърс заяви, че коментарите на Реджеп Ердоган „поставят под заплаха бъдещето и сигурността на нашия народ и са абсолютно несправедливи“. Гърците, от своя страна, също реагираха и призоваха турския президент: „Такива недопустими заявления подкопават доверието, което се надяваме да създадем между нашите две страни, а тези исторически позовавания не съответстват на европейските възгледи, които уж поддържа турското ръководство“. На 31 март в Турция ще се състоят седмите за последните седем години избори. Нашите съседи ще гласуват за кметове на градове и региони. Ако острата реакция на Реджеп Ердоган за атентата в Крайстчърч е част от предизборната кампания на неговата партия, то той си играе с огъня. Вероятно турският президент е бил емоционално повлиян от факта, че австралиецът е бил два пъти в Турция. Непосредствено преди и след опита за преврат в нашата югоизточна съседка. Тогава една от целите на извършителите на преврата бе да елиминират физически Реджеп Ердоган.
„Манифестът“ на Брентън Тарант засяга и вътрешнополитическата битка, която се води между демократите и Доналд Тръмп. На въпроса „Поддръжник ли сте на Доналд Тръмп?“, австралийският радикал отговаря: „Като символ на обновената бяла идентичност и обща цел? Със сигурност.“ Излиза, че терористът, убиецът на невинни мюсюлмани има позитивна оценка за Доналд Тръмп. Това е удар под кръста. Но най-мръсната атака на Брентън Тарант в неговия „манифест“ е насочена срещу Кaндис Оуенс. Тя е млада, интелигентна и красива чернокожа жена, непозната извън САЩ. През последните няколко години Кандис Оуенс е ключова фигура и глас на консерваторите. Тя успя да откъсне десетки хиляди млади афроамериканци от Демократическата партия. И естествено, стана прицел на медиите, които обслужват демократите. През декември 2018 г. Кандис Оуенс заяви, че тя лично няма проблеми с думата „национализъм“. Демократите набързо й лепнаха етикет „хитлеристка“. Брентън Тарант казва за Кандис Оуенс: „Да, човекът, който ми повлия преди всичко е Кандис Оуенс. Всеки път, когато тя говореше, аз бях зашеметен от нейните прозрения и нейните възгледи...“. Отново удар под кръста в „манифеста“ по конкретен съратник на Доналд Тръмп. На практика със своя „манифест“ Брентън Тарант посочва президента Доналд Тръмп. За общественото мнение това звучи като обвинение към Тръмп, че Брентън има определена идеологическа връзка с американския президент. Лоялността на австралиеца към фашистката идеология манипулативно се прикача на Тръмп. С новозеландската трагедия в двете джамии стопанинът на Белия дом подло е ударен „с карамбол“ в гърба.
Новозеландски неясноти и съществени подробности
В новозеландския сайт nzherald.co.nz е посочено свидетелско показание, в което се твърди, че полицията е закъсняла твърде много, за да пристигне на мястото на престъплението. Очевидецът на кървавия хаос Халед ал-Нобани е силно разочарован от мудността на местната полиция. Той твърди: „Нямаше трафик по улиците. Необходими бяха две минути за реакция“. Полицията пристига със закъснение от 36 минути. Линейките са на мястото на стрелбата след час и половина. Мястото на терористичния акт не е отцепено от силите на реда. При подобни случаи това е първото, което полицията трябва да направи. Неадекватната реакция на местната полиция възбужда сериозни въпроси. Няма логично обяснение и за отказа на новозеландската полиция да предаде видеоматериалите от терористичната атака на американските власти, които са ги поискали за тренировъчни цели. Това също е един голям въпрос.
Новозеландската премиерка Джасинда Ардърн е личност, която буди интерес. И насочва анализа в определена посока, към „дълбоката държава“ в САЩ и демократите. Джасинда Ардърн е завършила университета в Аризона. Тя е бивш лидер на Международния съюз на социалистическата младеж, който е към Социалистическия интернационал. А той се намира, както твърди Тиери Мейсан, под контрола на Хилъри Клинтън и Мадлин Олбрайт. Джасинда Ардърн е изключително близка до съпругата на Бил Клинтън. Хилъри Клинтън нарича новозеландската премиерка „superstar“. Седмица преди събитията около двете джамии, на посещение в Нова Зеландия е Джон Подеста, шеф на президентската кампания на Хилъри Клинтън през 2016 година. Той хвали щедро Джасинда Ардърн: „Тя прави впечатление по света. Тя е човек, на който трябва да се обърне внимание“. Джасинда Ардърн също не остава длъжник след похвалите на Джон Подеста. Часове преди терористичната атака в Крайстчърч тя остро атакува Доналд Тръмп: „Той е тотално непригоден и неквалифициран, за да заема поста президент на САЩ“.
Джасинда Ардърн е била назначена за политически съветник на британския премиер Тони Блеър преди време със съдействието на Хилъри Клинтън. Блеър е известен със своите топли връзки с чувствителните структури на Великобритания. А именно тях Доналд Тръмп обвинява, че са му „спретнали“ досието с „руската следа“. Новозеландският политически коментатор Уейн Мап счита, че „Джасинда Ардърн повтаря профилите на френския президент Еманюел Макрон и канадския премиер Джъстин Трюдо“. „Тя е истински наследник на блеъризма, макар и адаптиран към XXI век“, твърди анализаторът. Джасинда Ардърн получава поста премиер на Нова Зеландия в резултат на успешно приложените аналогични манипулации на общественото мнение както при избирането на Еманюел Макрон. В определен период страната на кивитата е залята от публична кампания на феномена „Jacindamania“. По-ясно казано, Джасинда Ардърн е представител на либералните глобалисти и гравитира около американската „дълбока държава“ и структурите на Демократическата партия в САЩ. Всички те заедно се борят яростно срещу Доналд Тръмп.
Заключение
Терористичният акт в Нова Зеландия е сложно и многовекторно мероприятие на структура с глобални задачи и цели. Последствията от 15 март в Крайстчърч приличат на светлините от цветен калейдоскоп. Терористичният акт обслужва интересите на либералните глобалисти и противниците на Доналд Тръмп. В обозримо бъдеще последствията от него ще се усетят на Балканите и в Европа. Увеличава се вероятността да зачестят терористичните акции на джихадистите на Стария континент. Структурите на Сорос ще отпуснат траншове, за да бъдат обяснени „научно“ новите сблъсъци между християни и мюсюлмани. Като се фокусира вниманието на общественото мнение върху „обективния ход“ на събитията и се изведе от вниманието на обикновените хора ролята на субективните фактори, които режисират това, което се случва в действителност. Западните Балкани навлизат в неприятна турбулентна зона, в която не са изключени драматични събития. Много е вероятно да станем свидетели на поредната промяна на границите на Балканския полуостров. След атентата в Нова Зеландия премиерът Бойко Борисов правилно свика незабавно Съвета за сигурност към Министерски съвет. Дано публично оповестеният извод, че атентатът в Нова Зеландия е резултат от действията на вълк-единак да е само за пред медиите. А всъщност държавните ни мъже да са наистина наясно с тревожната ситуация.
Заедно с всичко това обаче, Тръмп паралелно ускорява зачистването на европейските елити от кадрите на „дълбоката държава“, американските демократи и отявлените привърженици на Хилъри Клинтън. Проекцията на този процес се наблюдава и в България. „Апартаментната драма“ сред управляващите е част от стартиралия процес на дехилъризиране и плавно тръмпизиране на българския политически елит. Партийните сблъсъци само прикриват същината на случващото се. Прави впечатление, че най-отявлените кадри на хилъристите у нас в последно време истерично обясняват своята евроатлантическа вярност, която е гарнирана с обилни русофобски тиради. Предстоят сериозни размествания на управленските слоеве на Балканите в това число и в България. Балкански политически фигури като Мило Джуканович, Хашим Тачи, Алексис Ципрас, Александър Вучич и други си отиват. Затваря се една напълно изписана страница от европейската и балканска история и се отваря нова... неясна, непрогнозируема, тревожна, с резки обрати и силно турбулентна.