„Националисти” и „интернационалисти” е по-точното описание за сегашната политическа система, отколкото „леви” и „десни”.
От Джордж Фридман
На 20 юни 1789 г. преди началото на Френската революция, на тенис корт във Версай е организирана среща на новосъздадената Национална асамблея. Присъстват различни фракции. Поддръжниците на монархията сядат отдясно. Тези, които подкрепят създаването на демократична република, сядат отляво. По средата са други движения с различни нюанси на монархизъм и републиканство. Оттам са произлезли и определенията за „ляво” и „дясно”, които използваме до днес, за да опишем политическата система. С течение на времето обаче тези термини са внасяли повече объркване, отколкото яснота.
Още при Френската революция лявото и дясното не са добре разграничени. Наполеон е офицер в армия от революционери, а впоследствие става и неин водач. С огромната подкрепа на обществеността накрая се самообявява за император. Гробницата му в Париж е почитана от републиканска Франция. Какво излиза – Наполеон от лявото крило ли е или от дясното? Този въпрос няма отговор, но и не се нуждае от такъв. Наполеон си е Наполеон.
Концепцията за „ляво” застъпва идеята в управлението на държавата да взимат участие бедните и работническата класа. Европейският социализъм спокойно може да се нарече наследство от френските републикански революционери. Но има и консерватори, които са се противопоставяли на свободния капиталистически пазар и са били загрижени за работническата класа, докато се опитват да запазят съществуващото общество. Някои от тях били определяни като „леви” от нежелаещите да помагат на работническата класа десни. В същото време има и леви като Ленин, който претендира, че извършва революция за работниците, а всъщност отприщва вълна на терор срещу тях.
Големият икономист Милтън Фридман е развил теорията за връзката между парите и икономическия растеж. Той твърдо вярва, че правителството трябва да има ограничено влияние над личния живот. Адолф Хитлер е убеден, че държавата трябва да контролира всички аспекти на живота. И Фридман, и Хитлер са известни като десни. Ако двамата бяха заедно на срещата във Версай отдясно, с радост бих искал да съм муха на стената, само и само да подслушам разговора им. Или да вземем например двамата леви: Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин. Може да ме опровергаете, че двамата са в различни точки от идеологическия континуум. Аз пък бих поспорил с вас, че Сталин и Хитлер обитават една и съща паралелна вселена, докато Рузвелт повече се родее с добре познатия ни десен Дуайт Айзенхауер.
Не е никак изненадващо, че политическа класификация, създадена преди повече от два века, днес ни обърква. Монархистите са на изчезване. Много хора сами се определят като демократични републиканци, докато всъщност имат предвид нещо съвсем различно. Всеки твърди, че говори от името на бедните, но малцина са тези, които действително правят нещо за тях.
Причината е, че повечето хора в демократичното общество гледат на себе си като на част от някаква определена група вместо да заявят собствените си възгледи за бюджетния дефицит. Хората се обединяват от общи ценности, които обаче понякога им е трудно да дефинират. Привлечени са от политически семейства, основани повече на социални влияния, отколкото на чиста идеология.
Много бедни бели хора са привлечени от Доналд Тръмп, защото познават други, които го подкрепят, а посланията му отговарят на колективните им емоции. Много от по-възрастните бели работещи жени симпатизират на Хилъри Клинтън, защото я виждат като една от тях. Много от младите хора биха гласували за Бърни Сандърс, тъй като познават други, които му симпатизират, а и защото той казва неща, които отекват в обществото. Очевидно не всички разсъждават по този начин, някои мислят самостоятелно. Но много хора, даже повечето, действат на този принцип.
Моя служителка, която пътува из Европа и познава много британски граждани, споделя, че не е срещала някой, който подкрепя идеята за излизане от ЕС. Но тъй като мнозинството англичани гласуваха за Брекзит, очевидно моята служителка е общувала само със съмишленици. Политическият живот винаги е бил основан на принадлежност и споделени ценности. Но на практика той не е в това това да имаш ценности и да се присъединиш към някое политическо семейство, а да встъпиш в него и да поемеш от неговите ценности.
За повечето от нас осмислянето на сложните политически въпроси е невъзможно. Те са прекалено много, силно нюансирани са и често са представяни по неразбираем начин. Във всяко демократично общество се предполага, че хората ще проучат проблема и ще решат кой кандидат предлага най-адекватното решение. Всъщност имаме карикатура на модела, който е чиста теория.
Как да решим къде са позиционирани политическите ни възгледи? Често това е въпрос, който има отношение към произхода ни, приятелите ни и нашите споделени емоции от живота. Трябва да има система, която да указва къде сме. Лявото и дясното крило вече са излишни и не са актуални почти от век.
Да сравним Тръмп и Сандърс. И двамата твърдят, че говорят от името на бедната класа, която страда от банковите злоупотреби. И двамата вярват, че икономическата политика на Джордж Буш-младши и Барак Обама не работи в полза на САЩ, а свободният пазар вреди на американския работник. И Тръмп, и Сандърс искат да намалят американските военни части отвъд океана. Само че Сандърс е ляв, а Тръмп е десен. Следователно младите, които са привлечени от лявото, подкрепят Сандърс, а дясното, по-възрастно поколение се доверява на Тръмп. Отново отбелязвам, че това не се отнася до всеки гласоподавател, нито пък дава решение на проблема. Не опира и до характера на човека. Но показва как политическото позициониране си взаимодейства със социалното групиране.
Това позициониране е необходимо, но няма нищо общо с тенис корта във Версай през 1789 г. Няма монархисти, а повечето хора поне твърдят, че подкрепят демокрацията и републиката. Бих казал, че действителното разделение в днешно време е между тези, които смятат, че националистическият дневен ред е най-подходящ, и тези, според които политическата и икономическата интеграция с други страни е по-важна. От това става ясно, че например Тръмп и Сандърс са националисти, без значение как изразяват възгледите си. Клинтън пък, както Мит Ромни, е интернационалистка.
Ако оставим настрана личността и характера, различните политически фракции в САЩ имат способността да се вписват в това политическо позициониране. Националистите и интернационалистите имат последователни разграничения, които прилагат към много от дискутираните проблеми. Има етическо и дори естетическо разграничение, в които лявото и дясното нямат никаква роля. Всеки, когото го е грижа, че работните места се изнасят в чужбина, би трябвало да бъде определен не като ляв, а като националист. Всеки, който смята, че международните връзки създават нови работни места, не е десен, а интернационалист. Социална група, организирана около лявото или дясното, не би могла да служи на целите на обществото. Националистическата и интернационалистическата обаче биха могли.
Не се опитвам да изразя симпатия към някоя от тези групи, или пък да ги порицая (e, освен Хитлер, Сталин и Ленин). Не се опитвам да защитя някоя от тях, а да предизвикам дискусия за това как избираме кого да подкрепим, какво разграничение правим между политиката и ценностите на кандидатите в Америка, Европа, а може би и другаде.
Превод: Йоана Малинова