Единият е бил съквартирант на Марк Зукърбърг, за другия интернет е Бог. Джо Грийн и Джим Гилиъм са технологични гении, които искат да политизират интернет и да осъществят дигиталната демократизация на света, като обсебят глобалния изборен процес.
На 26 януари Доналд Тръмп провежда последния си предизборен митинг на летището в Дъбюк преди началото на първичните избори в Айова. Около 400 души посрещат самолета Boeing 757 на Доналд Тръмп на пистата, озвучена с музика от филм с Харисън Форд. Поддръжниците са напълно непознати един на друг и за първи път се виждат с кандидата за президентска номинация на Републиканската партия. Събрани са тук с помощта на дигиталната фирма за онлайн кампании NationBuilder. Тази фирма е главният „виновник” за успеха на кампанията на ексцентричния милиардер в първичните избори на републиканците. Тя го превръща от абсолютен аутсайдер в главен фаворит за номинацията на конгреса на Националния комитет на Републиканската партия, който ще се състои между 18 и 21 юли в Кливлънд, щат Охайо. Технологията на NationBuilder е от типа turnkey, готов за експлоатация „до ключ”. Тя не е перфектна като специално създадените платформи за провеждане на политически кампании, но всеки политик може, след като избере своя тарифен план, веднага да започне да организира своя потенциален електорат – „без пари”, така да се каже, защото това може да се прави онлайн само от един или двама души. „Срещу 100 хиляди долара за цялата кампания софтуерът осигурява на Тръмп същия достъп до избирателите, какъвто Обама и Мит Ромни постигаха на предишните избори срещу сумата от над 1 милиард долара за технологично обслужване и системна администрация” , казва Емили Шуорц, директор на „Организиране на кампании” в NationBuilder. Повече подробности за детайлите около организацията, тактиката, технологията, хронологията на развитие на кампанията на Тръмп не са известни – това е фирмена тайна. Но истината е, че успехът на Тръмп не е толкова личен, колкото се дължи на ефекта от новите технологии върху процеса на демократизация на политиката. Макар че реално кампанията на Тръмп не предлага нищо ново и оригинално, а просто представя адекватно едно добре забравено старо – преуспял бизнесмен, който влиза в ролята на говорител на мълчаливото мнозинство. Терминът „мълчаливо мнозинство” е измислен, разработен, усъвършенстван и използван от Патрик Бюканън, съветник на Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън, а след това използван и от самия него при опита му да получи кандидатурата на републиканците за президент пред 2000 г. Риториката на Тръмп е почти напълно идентична с посланията на палеоконсерватора Пат Бюканън. Иначе Ричард Никсън първи употребява термина на 3 ноември 1969 г., когато казва на американците: „И така, тази вечер се обръщам към вас, мълчаливото мнозинство от моите сънародници, и ви моля за подкрепа…”.
Той има предвид средните американци, които не участват в публичния диалог против войната, не демонстрират против Виетнам, не са част от контракултурата и не са постоянно в центъра на вниманието на медиите. Най-лесният и ефективен начин за мобилизиране на това мълчаливо мнозинство днес са социалните мрежи.
Началото на дигиталната битка за Белия дом започна още преди четири години на предишните избори, когато един срещу друг застанаха демократът Барак Обама и републиканецът Мит Ромни. Сайтовете на Барак Обама и Мит Ромни изглеждаха на практика напълно еднакви. Но при по-внимателно вглеждане се оказва, че има фундаментална разлика в технологиите, използвани от републиканците и демократите.
Сайтът на Обама е създаден през 2008 г. на модулен принцип с помощта на консултантската фирма Blue State Digital. Това е една напълно интегрирана платформа за всичко – от изграждане и поддържане на социални мрежи до улесняване на даренията за кампанията на Обама. Това е ролсройсът на технологията на новия модел за политически кампании – с подробен ценоразпис за всеки и за всички. Интерфейсът на Ромни обаче е функционално напълно различен – той дори не е създаден специално за кампанията, а се базира върху платформа-конфекция, която се продава свободно от доставчика на корпоративни услуги Salesforce.com, след което е модифициран от малък екип програмисти, за да служи за целите на политическата кампания за президентските избори през 2008 г. Накратко: екипът на Обама разполага със свои дигитални инструменти за онлайн организация на кампанията, докато екипът на Ромни просто е закупил комерсиални модулни продукти и ги е комбинирал за нуждите на своята кампания. И двата модела са доста трудоемки и изключително скъпи, макар че нито един от двата подхода не може да претендира, че всъщност е оптималното решение. Единият изисква постоянно внимание от страна на технологичен екип, който да функционира като малка програмистка фирма. Другият е по-лесен за обслужване, но пък се налага непрекъснато да бъдат адаптирани модули, които реално нямат нищо общо с политическото ДНК. Четири години по-късно обаче технологиите на политическите кампании са отишли доста напред благодарение на двама „визионери” с невзрачна външност, интровертен характер и глобални амбиции – Джим Гилиъм и Джо Грийн, които са създатели на фирмата NationBuilder. Това е технологията за политическото инженерство на бъдещето. Чрез нея хората ще избират своите лидери – от ученическите съвети до масовите протестни движения, независимо от идеологията. Това е софтуерът, който променя модела на американската политика, адаптирайки я към епохата на интернет.
NationBuilder е софтуер, създаден конкретно от Джим Гилиъм, който е програмист на търсачката Lycos и е активист на антивоенното движение против инвазията в Ирак от 2003 г. Колегите му казват, че когато знае точно какво иска, той може да седне и за 10 часа да създаде едно ново приложение, за което обикновено на другите програмисти им са необходими поне 100 часа. Гилиъм лично изпробва възможностите на своя софтуер, тъй като попада в критична ситуация и едва не губи живота си, след като му поставят страшната диагноза, че страда от вид левкемия. Тогава Гилиъм има нужда от животоспасяваща операция по присаждане на бял дроб и се обръща към социалните мрежи за помощ. „Внезапно софтуерът придоби много личен характер за мен. Трябваше да помагам на другите да правят кариера и едновременно с това да се боря за живота си. Трябваше да работя упорито, за да ме включат в списъка на чакащите за операция. Сякаш кандидатствах отново в университета. Накрая лекарите от Медицинския факултет на Университета на Калифорния ми казаха: „Така и не видяхме вашето здравно досие, но получихме вашите имейли. Операцията ще бъде трудна, затова искаме ние да я извършим”, разкрива Гилиъм в интервю за Fortune. Като документалист Джим Гилиъм създава няколко успешни филма – за войната в Ирак, за „Уолмарт” и др. За „Уолмарт” той използва социалните мрежи, за да събере информация и мнения за организирането на разпродажбите „Черен петък”. Изведнъж му хрумва, че би могъл да използва същия този метод и в политиката и от това се ражда NationBuilder.
Гилиъм прекарва част от детството си в Сан Хосе, където баща му е програмист за IBM. Родителите му са изключително набожни и са част от местната църковна общност на евангелисткия проповедник Джери Фолуел „Моралното мнозинство”. По-късно заживяват в Северна Каролина, след като баща му е преместен в нова лаборатория на IBM. 12-годишният Гилиъм започва да се увлича по политиката, като слуша по радиото консервативния политически коментатор Ръш Лимбо и посещава евангелистка църква три пъти седмично. Но най-голямата му страст е програмирането. Затова, когато говори за себе си, казва: „Растях с две страсти – Исус и интернет”. Гилиъм учи в университета „Либърти” на Джери Фолуел в Линчбърг, Вирджиния, и като студент създава сам първия си сайт. Веднъж дори успява да поправи персоналния компютър на Фолуел. След това започва работа в малка компания в Бостън като програмист. И в този момент, когато всичко се нарежда като с магическа пръчка, лекарите му съобщават страшната диагноза: левкемия. Правят му успешна операция по трансплантация на костен мозък. След това започва да работи за търсачката Lycos. Това става през 1998 г. Решава обаче да започне собствен бизнес и взема под наем сайта Business.com, който също е специализирана търсачка. За 17 дни пренаписва основния код и е назначен за главен технологичен директор. Но терористичните нападения от 11 септември 2001 г. променят живота му. Гилиъм не одобрява политиката на президента Буш и се включва в протестното движение против войната в Ирак. Така се запознава с автора на документални филми Робърт Грийнуолд, който също споделя антиглобалистки идеи, и двамата заедно създават компанията Brave New Films, която успява да произведе няколко заглавия, които бързо печелят популярност, като „Ирак за продан”, „Войната на Мърдок срещу журналистиката” и „Уолмарт”: високата стойност на ниските цени”. Малко след това Гилиъм усеща, че започва да не му стига въздух и се задъхва. Предишното лечение е увредило сериозно белите му дробове и този път лекарите му препоръчват двойна трансплантация. Но хирурзите от Университета на Калифорния отказват да я направят, защото е прекалено рискована. Той се опитва да ги убеди, че е готов да рискува, но това отново не помага. Затова търси помощта на своите приятели и новата съпруга на баща си, които започват кампания в интернет, чиято цел е да накарат лекарите да си променят позицията. И наистина успяват. Намират в интернет и донор, а операцията се оказва успешна. Гилиъм за втори път се връща от оня свят.
Джо Грийн, партньорът на Джим, e състудент и съквартирант на Марк Зукърбърг от Харвард, той е шестият човек, който се регистрира във Фейсбук. Но той не проявява интерес към социалните мрежи, а иска да се занимава с политика. Интересите му към политиката се развиват още от дейността му в колежа. Тогава той създава своя собствена формула за политическа кампания и успешно се кандидатира за член на местното училищно настоятелство, когато е само на 17 години. След това като студент в Харвард става част от предизборния щаб на Джон Кери и осъществява изключително успешна кампания – що се отнася до интерактивната част, за която отговаря като системен администратор. После използва своя опит в кампанията за създаване на най-голямата глобална платформа за политически, религиозни, социални и общностни каузи, която така и се казва – Каузи (Causes), и тя става част от Facebook.
Годината е 2008-а и президентът Обама изненадващо за мнозина печели изборите за Белия дом, като залага на интернет и демонстрира силата на технологиите и техния потенциал да мобилизират хората и да променят политиката. Тогава Джим Гилиъм започва да пише кода на нов сайт: NationBuilder. През 2010 г. неговата приятелка от студентските години Решма Санджани се кандидатира за Конгреса от Ню Йорк и Гилиъм й събира база данни за избирателите безплатно. Създава софтуер за събиране на дарения по интернет, подобен на този, който използва Барак Обама в своята кампания за организиране на доброволци и привърженици в социалните мрежи. Въпреки това Санджани губи изборите, но Гилиъм разбира, че софтуерът му работи и може да се превърне в доходен бизнес. Грийн и Гилиъм са напълно противоположни личности – като физика и характер. Грийн е нисък и набит, с дълга кестенява коса, който винаги ходи с джинси и сако, докато Гилиъм е плешив, 210-сантиметров мършав любител на комбинацията тениска с яке или пуловер. Запознават се през 2009 г. по време на форум на организацията Personal Democracy Forum, създадена от Ендрю Рейси и Мика Сифри с идеята да анализират и да насърчават модела, по който технологиите променят политиката. Всяка година Personal Democracy Forum провежда по една конференция, на която се канят най-известните капацитети в политическия маркетинг, пиара, имиджовата реклама и прочее, за да сверяват часовниците си и да прогнозират развитието на политиката в епохата на интернет и социалните мрежи. Гилиъм говори на конференцията, а темата му е „Интернет е моята религия”. Той разказва своята история на семейно обременен и болен от рак млад човек, страдащ от лимфом и нуждаещ се спешно от трансплантация на бял дроб, който е спасен благодарение на кампания в интернет. „Бог е всичко, което се случва, когато хората са свързани. Свързаните хора са Бог”, казва Гилиъм. „Свързаните хора също са политика”, казва Грийн и така двамата обединяват усилията си и създават NationBuilder, като първоначалната им идея е да организират хората край себе си около общи идеи и цели, след това да ги накарат да общуват със своите приятели и да събират и други приятели около себе си и така да се разширяват, докато се образува спонтанно движение, обединено около обща кауза.
КАК СЕ СТРОИ НАЦИЯ?
NationBuilder представлява модерна дигитална организаторска технология за всяка политическа кампания, „вероятно най-голямата сделка, сключвана някога в сферата на политическите технологии”, що се отнася до броя на изборите, върху които оказва пряко влияние. С тази технология всеки кандидат за изборна длъжност, дори председател на Съюза на плешивите „Високо чело”, може да ползва същата схема, с която Барак Обама спечели битката за Белия дом. В момента NationBuilder е „ексклузивната технология за организиране на политически кампании на Републиканската партия, като за изборите тази година републиканските кандидати я използват за участие в кампанията за заемане на 7500 изборни длъжности. Тя осигурява за всеки един кандидат уебсайт, инструменти за дигитална организация на кампанията, достъп до пълни данни за потенциалните избиратели, както и механизми за споделяне на данни и опит между всички кампании на републиканците. След успеха в политическите кампании фирмата използва своя софтуер и при организирането на други общности – артисти, художници, писатели, малкия бизнес. 90% от клиентите на NationBuilder са от некомерсиалния сектор, които „изграждат своята нация” с помощта на социалните медии – Facebook, Twitter, Tumblr, YouTube и Instagram. Това, което прави NationBuilder, е да консолидира потребителите на тези мрежи в една обща база данни и да ги мобилизира да застанат зад обща кауза с помощта на имейли, покани, есемеси, програми, списъци. При малкия бизнес много прохождащи фирми не могат да се развият, тъй като не успяват да привлекат повече клиенти, ако бизнесът им не е толкова привлекателен. Срещу абонамент от 29 долара на месец всеки местен кариерист може да разиграе своя кампания. Локалната местна кампания струва до 250 долара на месец, а за Конгреса до 2500 долара на месец. В национален мащаб базата данни тръгва от 10 000 долара на месец. Най-големият клиент на платформата плаща по 500 000 долара на година. Всички клиенти притежават изцяло базата данни, която събират. Наричат NationBuilder първата Система за организиране на общностите чрез модулни уебстраници, данни за групи в социалните мрежи, чрез страници за доброволци, готови да участват в каузи, платформи за петиции, сигурни страници за дарения. Софтуерът разполага и със Система за управление на връзките с клиентите (CRM) с база данни за доброволците, привържениците, клиентите и други. NationBuilder също така предлага диаграми и таблици, които правят сравнение с „конкурентите” – според наетите доброволци, броя на туитовете, коментарите, обратната връзка. Даренията са част от услугата, така че не е необходимо те да се правят отделно с „комерсиален акаунт”. И вероятно най-важното – локална и национална база данни за избирателите, техните политически пристрастия, интереси. Но не на последно място и възможността за обратна връзка между кандидатите и техните потенциални избиратели, привърженици, поддръжници. С тези инструменти наистина всеки кандидат може да си „построи нация”, на която най-добре пасва платформата му и на която той може да разчита, за да извоюва победата. Фирмата се разраства постоянно от основаването си през 2011 г. и сега на всеки шест месеца удвоява оборотите, като вече се използва в 58 държави по света за организиране на политически кампании, подкрепа на благотворителни каузи, промоции, маркетингови кампании. Разбира се, има немалко скептици, които са убедени, че не е толкова лесно да революционизираш традиционния модел за организиране на кампании, политически акции и каузи на всички нива. За четирите години компанията (с 96 служители) може да се похвали със следните постижения (без да уточнява за какви точно кампании и ангажименти става въпрос)
СЪБРАНИ СРЕДСТВА - $ 263 768 317
АНГАЖИРАНИ ДОБРОВОЛЦИ - 1 017 425
НОВИ ПОДДРЪЖНИЦИ - 104 111 087
СРЕЩИ НА ЖИВО - 8 412 147
КООРДИНИРАНИ СЪБИТИЯ - 128 838
Експертите по политически кампании са единодушни, че NationBuilder е потенциален новатор и изцяло променя правилата на играта. „Не би било несправедливо, ако кажем, че NationBuilder руши граници. Докато ние можем да се похвалим като най-професионалния инструмент за организиране на политически кампании, то NationBuilder са нещо като „гаражна група”, която налага нов стил, обединява и организира около себе си общности и открива пътя към един свят, в който почти всеки може да прави кампания като президентски кандидат”, признава основателят и програмист на Blue State Digital Клей Джонсън. Blue State Digital е компания, специализирана също в онлайн набиране на средства и политически кампании, изобщо пълно обслужване в интернет пространството, ползвана от Обама в кампаниите му през 2008 и 2012 г. Изпълнителният директор на друга компания за политически кампании – MeetUp, Скот Хайферман споделя това мнение и добавя, че потенциалът на NationBuilder е многофункционален, като превръща политическата кампания в детска игра – много лесен за използване софтуер и в същото време изключително ефикасен. „NationBuilder не просто прилага механизмите на Salesforce (управление на отношението с клиентите), а още от самото начало те пита как ангажираш хората, след това започва да ги тика нагоре по стълбата и да ги обвързва с още повече ангажименти. Честно казано, няма да срещнете кой знае колко опити наистина да се решават проблемите на хора, които са обединени около една страстна кауза”, анализира Хайферман.
КРАЙ НА ПАРТИЗАНИТЕ В ПОЛИТИКАТА
„Президентските кампании разполагат с огромен персонал и точно поради това нашият софтуер е най-малко ефективен там. В Америка има 500 000 изборни длъжности и повечето от тях са надпартийни и хората вземат решения, базирани върху много малко информация, макар че медиите отделят най-много внимание на партийните избори. Затова най-интересно е в малките кампании, когато трябва да организираш обикновените избиратели. Първо, хората нямат предварителни предубеждения спрямо кандидатите. И затова има много работа, за да ги убедиш в полза на една или друга кандидатура. И, второ, не е необходимо да мобилизираш толкова много хора, за да промениш изхода от гласуването”, казва Грийн. Първият голям успех на дигиталната компания е 22-годишният Алекс Торпи от Ню Йорк, който се кандидатира за кмет на Саут Ориндж, Ню Джърси, община с население 16 хиляди души плюс 7000 студенти от университета „Сетън Хол”. Тъй като той е първият им клиент, те го поемат експериментално като „алфа-клиент” на своята „бета-версия” на NationBuilder. Младият Торпи трябва да се конкурира с дългогодишен служител на общината, когото всички познават и ценят. Торпи залага изцяло на интернет кампания, където качва своята платформа „Преосмислено лидерство”. Основният му призив е около идеята за „ново начало и свежа кръв”. Компанията NationBuilder помага на Торпи да общува с потенциалните си избиратели с помощта на имейли, контакти в социалните медии, таргетирани групи и кампании за дарения. Интернет инструментите на NationBuilder притежават потенциала да улесняват организационния процес, като координират използването на PayPal за дарения, WordPress блога за уебстраница и Facebook за мобилизиране на фенове. В крайна сметка събират 8000 долара и това е едва една хилядна от парите, които събра през същата година Обама. Но всичко това се оказва напълно достатъчно за крайната победа в общината. Торпи печели с 14 гласа и така на 23 години става най-младият кмет в Ню Джърси и изобщо един от най-младите в историята на САЩ. Чрез софтуера на NationBuilder той получава инструмент за изграждане на виртуална политическа организация извън утвърдените инфраструктури. През 2014 г. лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл се абонира за своята кампания за преизбиране. В рамките на тази кампания стотици доброволци от всички части на щата Кентъки, използвайки своите iPad устройства, чукат виртуално от врата на врата със своите съобщения и следят за обратна връзка в социалните медии Facebook или Twitter.
Вечерта информацията се събира в базата данни в NationBuilder и след това анализаторите на кампанията изчисляват шансовете за победа и планират ходовете за следващия ден. Дигиталната стратегия на Макконъл сработва безпроблемно и още преди изборите той вече е сигурен, че преизбирането му е гарантирано. Един от големите клиенти на компанията е и Джеб Буш, всъщност той „закупува” най-големия пакет услуги на платформата, макар че след това кампанията му не се оказва успешна. Но клиенти на NationBuilder са още Рик Санторъм и на определен етап Карли Фиорина. Компанията е замесена и в референдума за независимост на Шотландия като дългогодишен партньор на Шотландската национална партия. Кърк Торанс, един от лидерите на партията, е клиент на NationBuilder още от 2011 г., когато софтуерът е още в алфа-версия. Дори тогава получава отстъпка в цената и благодарение на съвместната работа партията му печели мнозинството в парламента. Което впоследствие се оказа решаващо за организиране на референдума за отделяне от Англия. NationBuilder също така дава рамо на младата компания Votizen, която поддържа база данни за „гласуващите граждани”, откъдето идва и името й Voting Citizen. Тя участва в създаване на временни социални мрежи в подкрепа на различни кампании чрез организиране на приятели, познати, близки.
ВСЪЩНОСТ КАКВО ПРАВИ NATIONBUILDER?
На практика Гилиъм и Грийн не са измислили нищо ново. Изобщо не става дума за някакъв уникален модел за използване на интернет в политически кампании. А само за възможност да се използват всички съществуващи инструменти за онлайн комуникация лесно и удобно. NationBuilder обединява уебсайта на една политическа кампания с нейната електорална база данни и ги свързва в една комуникационна система. Информацията, която щабът на кампанията качва в сайта, автоматично достига да нейните съмишленици и привърженици – чрез имейли, списък с донори, последователите във Facebook и Twitter. Силата на NationBuilder е в т.нар. „базов избирателен файл”, който традиционно се контролира от големите партии и струва много пари. Поради това представлява бариера пред външните и независими кандидати или тези с ниски бюджети. Другият важен елемент е, че хората, които си създават свой сайт за разлика от Facebook например, имат пълен достъп и могат да видят всички данни, които страницата събира. Ето как работи системата на практика. Сайтът предлага демо кампания на „Ейбрахам Линкълн”, която нагледно проследява стъпка по стъпка как сработва софтуерът. В показаното видео хипотетичният избирател и поддръжник се включва в кампанията, като подписва петиция за присъединяване на Канзас към щатския съюз, след това праща туит за това, после изпраща покани на приятели да подкрепят каузата. Всичко това се съдържа в софтуера и в базата данни. След това привържениците получават покана да направят дарения за кампанията, да следят нейното развитие в Twitter, да присъстват на събития и мероприятия в техния регион, да коментират в блога на сайта. NationBuilder се грижи за всичко: обработва даренията, обработва обратните разписки за получените съобщения, прави план на местонахождението на всеки привърженик, така че, когато има събития наблизо, той да присъства. Всички тези контакти се събират в интерфейс, подобен на Facebook, и са достъпни за отговарящите за кампанията. Грийн коментира: „Когато се сблъскат с нови продукти, хората казват: „О, това е много хитро, толкова е иновативно, никой не го е правил досега”. При нашия продукт нещата са различни. Хората казват: „Най-после. Всичко това е известно, но досега никой не се е сетил да го комбинира и да го събере на едно място”. Не и за 29 долара на месец”. Да, идеята наистина не е оригинална, нито нова, същевременно е много проста и логична. Човек би си казал: „Защо никой досега не го е направил?” Гилиъм отговаря и се оказва, че причината е много прозаична: никак не е просто и лесно да обединиш в едно толкова много и различни системи. Освен това, след като NationBuilder иска месечна абонаментна такса, голяма част от работата би трябвало да се свърши предварително и софтуерът да се разработи и развие. Ето защо проектът не тръгва от нищото. В случая скромната инвестиция на двамата е в размер на 6 милиона долара. Така че, който има парите, може да заповяда да реализира проекта. Естествено, те нямат тези пари, но успяват да си осигурят финансиране благодарение на множеството фондове за венчър капитал в Силициевата долина. Имаш проект, обаждаш се на някой от около 120-те фонда за венчър капитал и ако харесат идеята, я финансират. „Това не е висша математика. Но пък изисква огромна работа”, казва Грийн. Така NationBuilder получава сериозен тласък с първата сериозна инвестиция от 6,25 милиона долара от фонда за венчърен капитал Andreessen Horowitz. Едни от създателите на Facebook – Шон Паркър и Бен Хоровиц, стават част от управлението на NationBuilder. След това през 2013 г. ангелски инвеститори прибавят още 8 милиона долара. Общо NationBuilder успява да събере инвестиции за около 35 милиона долара. Инвеститорите на сайта не са случайни хора – Крис Хюз, един от великолепната петорка основатели на Facebook и най-щедрият дарител на Демократическата партия, и Дан Синор, главен външнополитически съветник на Републиканската партия и бивш говорител на администрацията на Джордж Буш в Ирак. Тази комбинация показва какво означава надпартийно строителство, което е много по-важно за обществото от партийното, което толкова години ни натрапват според формулите „Аз или никой” и „След мен и потоп”. Гилиъм споделя, че когато потенциални инвеститори са го съветвали да ориентира софтуера си към една партия, той отказвал сътрудничество. Защото това вече не е бизнес, а парцелиране на бизнеса, опит за „партизиране на бизнеса” и съответно най-прекият път към корупцията и политическия слугинаж. Отказът има и философски подтекст: Гилиъм вярва във важната и благородна мисия на ОРГАНИЗИРАНЕТО на избирателите – заради самите избиратели, в името на осъзнатия и информиран избор, а не на купения и натрапен вот. Гилиъм вярва и в силата на избирателя, и че политиката и демокрацията наистина би трябвало да са израз на волята на народа. А не на елита. Защото проблемите на хората нямат партийна окраска и тяхното решение не е нито в синьо, нито в червено. Затова идеята е чрез своята надпартийна софтуерна кампания да намират най-добрите кандидати за решението на най-важните проблеми на избирателите.
Въпреки че Гилиъм и Грийн са по-скоро с леви убеждения, в компанията партийните пристрастия са забранени. С помощта на NationBuilder печелят кампаниите си както кметът на Нюарк Кори Брукър от Демократическата партия, така и конгресменът от щата Юта Джейсън Чафец от Републиканската партия. Бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич също използва NationBuilder за своята президентска кампания през 2012 г., а след това и за своите политически каузи чрез сайта си Newt Hampshire. Макар създателите на компанията да твърдят, че нямат политически пристрастия, така или иначе техният бизнес основно е свързан с Републиканската партия, консервативната идеология на републиканците и вече не е просто платформа, а дигитален канал за разпространение на консервативна идеология.
ОТ КОЯ ПАРТИЯ Е СОФТУЕРЪТ?
Разбира се, не всички споделят тяхната философия за надпартийност и малко изненадващо е, че критиките срещу NationBuilder идват тъкмо от страна на „прогресивните кръгове”, които смятат, че „онлайн организирането” е едно от най-важните предимства на хората с ляво мислене. Рейвън Брук, изпълнителен директор на групата за онлайн организиране Netroots, коментира, че NationBuilder е пример как една прогресивна идея в един момент престава да бъде такава и става консервативна, след като е принудена да вземе страна: „Да, това е перспективен софтуер за политическо инженерство, но въпросът е дали бихме могли да се отнасяме към него като към стока за широко потребление, така както се отнасяме към Facebook или Google Docs. Това е, все едно някой да препоръча Blue State Digital на републиканците: „Хей, Тед Круз, ето ти една технология, с която Обама спечели двата си президентски мандата. Искаш ли да опиташ? Тя помага на демократите да печелят избори, защо да не се възползват и републиканците”. Така изборите могат да станат още по-интересни. Когато една технология позволява на един кандидат да спечели срещу друг, то тогава тази технология волю-неволю взема страна и не може да претендира за надпартийност”. Blue State Digital е фирма за дигитални стратегии и технологии, създадена от пиарите на бившия председател на Националния комитет на Демократическата партия Хауърд Дийн. Той я използва в своята предизборна кампания за Белия дом през 2004 г. След това тази технология е използвана от Барак Обама в неговите кампании през 2008 и 2012 г. Нейни създатели са Джо Распарс и Яша Франклин-Ходж, но вторият напуска през 2014 г., за да стане прессекретар на кметството в Бостън. Blue State Digital предлага дигитален маркетинг и организиране на кампании онлайн за различни каузи, най-вече за политически цели на Демократическата партия. През декември 2010 г. става част от глобалната рекламна империя на британския гигант WPP. Един от най-яростните им критици е и най-големият конкурент на NationalBuilder – Стюарт Травелиян от фирмата за изборни кампании на демократите NGP VAN. Тя представя софтуер само на Демократическата партия и нейните кандидати, „на прогресивни групи и профсъюзни организации”. Травелиян се гордее с това.
„Моят категоричен отговор на приказките за „надпартийна кампания” е, че е важно да се гради прогресивната инфраструктура и съм посветил много време и енергия да инвестирам в нея заедно с Националния комитет на Демократическата партия, „Америка гласува”, „Щатски гласове” и др. За мен връзките между технологията и тези организации имат значение, защото тези връзки са стари и добри. Невъзможно е да има развод между технологиите и твоята същност и какво правиш”, твърди Травелиян. Връзките на Травелиян са наистина стари и здрави. Той е централна фигура в документалния филм от 1992 г. „Боен щаб”, който разказва за изборната кампания на дуото Бил Клинтън–Ал Гор за президентския пост. Травелиян разработва цялостната концепция, анализите, изследванията, пиар триковете и пр. и фактически допринася съществено за победата на бившия губернатор на Арканзас над президента Буш-старши. Като награда Травелиян става част от Офиса за законодателни инициативи на Белия дом. По-късно тези връзки му помагат да създаде и компанията си чрез сливането на две фирми – NGP Software, създадена през 1997 г. от Натаниел Пърлман (главният системен администратор на Хилъри Клинтън по време на президентската кампания през 2008 г.), и Voter Activation Network (VAN), създадена още през 2001 г. от компютърния гений и талант Марк Съливан от Кеймбридж, Масачузетс. През 2009 г. NGP VAN се превръща в най-голямата технологична фирма за дигитално водене на политически кампании и се използва от всички демократи, които се състезават за изборни длъжности. Това е фирмата, която помага и на Обама да спечели двата си мандата през 2008 и 2012 г. В момента компанията организира кампанията както на Хилъри Клинтън, така и на Бърни Сандърс, освен това NGP VAN e основен организатор на политическите кампании на Либералната партия на Канада и помогна на Джъстин Трюдо да спечели изборите и да стане премиер. Компанията обслужва и изборите на британските либералдемократи. Ето и един любопитен детайл: софтуерът на NGP VAN стана повод за скандал между основните кандидати за номинацията на Демократическата партия Хилъри Клинтън и Бърни Сандърс. Още преди началото на сериозната предизборна схватка между Клинтън и Сандърс компанията предоставя на кандидатите специален код, с помощта на който те могат да си осигуряват достъп до конфиденциална информация на другите конкуренти. Реално информацията не е тайна, но тя би могла да издаде какви приоритети преследват щабовете на всеки от кандидатите, какви послания смятат да използват, с каква база данни разполагат и прочее. На 18 декември 2015 г. директорът на националната база данни на Бърни Сандърс Джош Урецки използва този „ключ” и се промъква в базата данни на щаба на Хилъри Клинтън, като „открадва” цялата информация, събрана от щаба й, за нейните потенциални избиратели. Естествено, това предизвиква скандал и Националният комитет на Демократическата партия отнема на щаба на Сандърс този „мастър файл”, докато бъдат разработени точни правила за използване на тази информация. Но тъй като това е информация за различните групи и категории избиратели на демократите, Бърни Сандърс и неговите последователи вдигнаха шум и обвиниха ръководството на демократите в опит да гарантират „комфортно предимство” на Хилъри Клинтън още преди старта на първичните избори. Кампанията на Сандърс даде под съд ръководството на демократите за „нарушение на договора” за предизборната кампания. Накрая всичко се размина миролюбиво само с рязването на главата на системния администратор на Бърни Сандърс.
Джим Гилиъм твърди, че той е застрахован от подобни скандали – тъкмо заради правилото за „надпартийност” и равен достъп на всички до базата данни. Той казва, че в случая става въпрос не за „партиен сървиз”, а за креативен подход към една политическа кампания. И сочи като модел работата си с филмовата компания Brave New Films, когато използвали базата данни за контакти с обикновените избиратели, за да отправят своите творчески послания. Затова те използвали данни както за избиратели с десни, така и с леви възгледи. Това е основата, върху която залага NationBuilder и която позволява на компанията да се използва за всякакви каузи – не само за политически кампании за изборни длъжности. „Нашата цел е да обединяваме хората около страстта да предприемат реални действия. Интернет демократизира толкова много неща. Сега вече е време интернет да демократизира и демокрацията”, убеден е Гилиъм.