Ако изключим непредсказуемостта на бъдещето и понякога странните му шизофренични сценарии, то Хилъри Клинтън, според мнението на повечето американци, би трябвало да е следващият президент на САЩ. Обаче днес почти никой не се интересува от този рядък пример в политиката за леко предвидим изход от президентската надпревара. Всички заглавия са посветени на шоуто на Доналд Тръмп и очертаващата се апокалиптична перспектива, ако той победи .

От друга страна, неизбежната победа на Хилъри на мнозина изглежда като горчив хап, който трябва да преглътнат. Някои казват, че успеха на Тръмп ще се окаже възможен именно, благодарение на участието на Хилъри. Други са на мнение, че кампанията на Доналд не е нищо друго, освен последната глътка политическа интрига и освежаваща неопределеност, преди предстоящото спускане на завесата от Хилъри. Провежданите регулярно анкети сочат, че никой не обича Хилъри Клинтън. Достатъчно е да бъде произнесено името й и шегите веднага секват. Американският електорат веднъж вече я отхвърли, въпреки че и тогава всички й предричаха успех. Хилъри заслужава да бъде избрана, но заедно с това и не заслужава да бъде избрана. Това е една от причините, поради която не я обичат. Тя явно не разбира от намеци, даже и от дебелашки такива.

Много жалко е да гледаш човек, който постоянно го плюят. А Клинтън не е от тези хора, които понасят оскърбленията с парадоксалното достойнство на Доналд Тръмп. В такава ситуация на лицето й отчетливо се изписва болка. Целият й живот, просмукан от обиди, унижения и ненавист, стана нейна запазена търговска марка и протичаше под лайтмотива, „готова съм всичко да понеса”. Впрочем, за това именно я уважават тези, които я уважават. Затова тя успява постоянно да възкръсва от мъртвите. Това качество на Хилъри всеки път да се отърси от неприятностите, които иначе биха унищожили някой по-слаб политик, е причина демократите да я изберат за президент или поне да не пречат на избора й. Ако на 8 ноември името й все още е в избирателните бюлетини, тя след като изтощи и смачка всички конкуренти, ще спечели изборите.

В Белия дом тя ще вземе със себе си и своята група верни помощници, които като нея са преминали през огън и вода. Херметичността на клинтъновия клуб, на който може да станеш член само след поредица от тежки проверки или на семеен принцип, вбесява опонентите на Клинтън и всички останали, които не са равнодушни към политиката . Фамилията Клинтън е една от най-затворените политически организации, функциониращи в днешна Америка. Нещо като тайно общество и семеен бизнес, строго управляван и нелишен от вътрешни противоречия. Жизненият опит на лоялните на семейство Клинтън е изпълнен с толкова травми и преживявания, че е по-добре да не правиш опит да проникнеш в семейството или пък да се опитваш да водиш война с него.

Историческият смисъл на това е, че със семейство Клинтън и с техния фаталистичен девиз – „целият свят е против нас и ние сме против света” – се постави началото на ерата на безмилостните политици. Политиците бойци , водещи война до последна капка кръв, вместо политиците професионалисти по призвание . Президентството на Хилъри ще бъде трета серия на „Семейство Клинтън в Белия дом”, където вече преживяха заплаха от импийчмънт, позор и слухове за шикозния им живот. Сюжетът на този сериал ще бъде личното отмъщение на мадам Президентшата за публичните подигравки със семейния им живот . Това ще внесе допълнителна психополитическа острота в тази сапунена опера.

В света на семейство Клинтън времето за разплата неизбежно настъпва. Близкото обкръжение на Хилъри е известно с верността си към господарката, но и самата Хилъри е известна с верността си към своите приятели. Членовете на обкръжението на Хилъри също могат да се похвалят с богата история от скандали, лицемерие и неприятни преживявания, не по-различни от обичайните клинтънови сюжети. Да вземем например Хума Абедин, чиито професионални и човешки взаимоотношения с Хилъри са доста объркани. Тя е сътрудник на Клинтън в Държавния департамент, участник е в президентската й кампания, а също така и във фондацията на Клинтън. Но, което е по-важно, никой не е в състояние да обясни, с какво всъщност тя по-конкретно се занимава. Не е без значение и фактът, че Хилъри и Хума ги обединява и общият им позор. Абедин е съпруга на бившия конгресмен Антъни Уинър, който напусна поста си след като разпространи „селфи” на еректиралия си пенис в социалните мрежи . През 2013 г. същият Уинър беше кандидат за кмет на Ню Йорк, но любовницата му Сидни Лемърс се снима във филм за голяма порно кинокомпания и разправяше наляво и на дясно подробности от своята връзка с Уинър . Или пък другата приятелка на Клинтън, Чери Майлс. Многообещаващата й адвокатска кариера започна заедно и по времето на семейство Клинтън и тя имаше възможност спокойно да се изстреля във върховете на юриспруденцията или бизнеса. Вместо това, тя стана функционер на фамилията и постепенно семейство Клинтън останаха единствените ѝ клиенти. Към тази група не трябва да забравяме да прибавим и политическия журналист Сидни Блументал, когото наричаха „Распутин на Белия дом”. Блументал се подвизаваше в първата администрация на Клинтън и стана забележим благодарение на близостта си с Хилъри. В продължение на четвърт век Сидни работеше като придворен съветник и персонален PR в решаване на проблемите на клинтънови с медиите. Известният американски журналист и публицист Кристофър Хитчънс обвини Блументал в лъжесвидетелстване по време на съдебния процес по делото „Люински”. Блументал беше призован да дава обяснения в Конгреса. Миналата година той отново трябваше да дава обяснения в Конгреса, но този път за електронната кореспонденция на Хилъри . Неговите имейли и показания се оказаха важни доказателства в скандалния процес за нападението над американските дипломати и служители през 2012 г. в консулството на САЩ в Бенгази. Показателен също така е фактът, че когато Хилъри стана държавен секретар в администрацията на Обама не ѝ разрешиха да вземе на работа Блументал. Но това за него нямаше никакво значение, защото беше назначен във фондацията на Клинтън, където зае длъжността съветник на неофициално ниво. Висшият ешелон от функционери в президентската кампания на Клинтън е затворено общество от професионалисти. В него са Менди Грюнвалд, Джон Подеста, Дженифър Палмиери, Нийра Танден и още няколко десетки други персони, направили кариера не толкова в политиката, колкото в качеството си на „клинтъновци” . От друга страна, имайки опит от работата си в Белия дом и в администрацията в сянка, тези хора са истински професионалисти, уникално качество за служителите в Белия дом. Джордж Буш също наемаше професионалисти като Дик Чейни или Доналд Ръмсфелд. Но те бяха толкова много по-професионални от него, че понякога човек имаше усещането, че Америка се управлява от няколко президент а. Въпреки, че Хилъри не е способна да вдъхновява или да буди ентусиазъм, тя е олицетворение на опита. Макар нейният опит да е грозен и долнопробен, той все пак е отражение на студената реалност в американската политика. В действителност големите политически партии все повече се разпадат на малки обединения, а Клинтън отдавна е създала вътре в демократическата партия своя малка, самостоятелна партия . Според мнението на голям брой анализатори, очевидното преимущество на групата на Клинтън и това, което я различава от другите кандидати, е липсата на идеология. Това до голяма степен е една от причините за фрустрация на основната част от политическата класа. Идеологията според тях е централният мотивиращ елемент в днешната политика. А в момента на гребена на вълната е семейство Клинтън, което не вярва нито на Бога, нито на Дявола, а само на самите себе си. Не може да се каже, че Клинтънови тържествуват, но поне продължават да плуват по повърхността. Тази гледна точка за политиката като за мръсен и циничен бизнес, стана причина за подема на идеологическия пуризъм и напълно съвпада с оценката, която може да се даде за дейността на Клинтънови. Любопитен е фактът, че една част от хората се примиряват с клинтънизма. И това е така, не защото харесват тяхната студена практичност и професионализъм, а защото семейството е уж враг на десните . Парадоксът е, че макар семейство Клинтън въобще да не са леви, те станаха знаме на опозицията според принципа „враговете на моите врагове са мои приятели”. До днес този принцип работеше, но оттук нататък вече навлизаме в зоната на непредсказуемостта на бъдещето. Една от главните характеристики на политическата двойка Клинтън, които определят себе си като прагматични центристи стремящи се към консенсус, е силната персонална ненавист, която те инспирират . По-рано тази ненавист беше приоритет на десните радикали и това сплотяваше редиците на демократите. Сега обаче, това е емоция на ляво ориентираните избиратели. Около 30% от избирателите демократи не понасят съпрузите Хилъри и Бил Клинтън . И това е единственият недостатък в предизборната кампания на Хилъри, в която фактически тя няма конкуренти . За съжаление, не съществува такъв алгоритъм, който би накарал този процент избиратели да променят убеждението си и да приемат Клинтън за свой кандидат, тоест да решат, че нейните добродетели са по-съществени от нейните недостатъци. Но тогава какво остава да направят демократите? Или да се огънат и да я приемат, или да протестират. Засега те флиртуват с идеите, лансирани от кандидата социалист Бърни Сандерс. С това демократите започнаха бързо да се отдалечават все по-наляво. Създава се впечатлението, че колкото повече олевява самата Клинтън, толкова повече се радикализират самите леви, само и само да избягат по-далеч от нея . По такъв начин те все повече се сплотяват в своя антиклинтънизъм, отслабвайки позициите на Хилъри, която е принудена да търси тяхната подкрепа, като се заиграва с левите идеи . Има ли шанс в оставащите дни до финала на тези непредсказуеми избори озлобените и вдъхновени леви антихилъристи да съберат сили и да организират кампанията си чрез някаква независима партия? Защото да преклонят глава пред Клинтън, изглежда все по-безвкусна и аморална перспектива. Протестът, напротив, става все по-оправдан и логичен избор. И сега трябва да помислим за невъзможното, което съдейки по всичко, е напълно възможно да се случи. Влакът на републиканците се движи без аварийни спирачки. Опасността и ужасяващият риск да катастрофира нарастват. Републиканският кандидат Тръмп, с неговия удивителен талант да претопява гнева на мълчаливото мнозинство, ще се превърне в идеалния хилъриненавистник и в олицетворение на антиклинтънизма . Ако левите продължават да намират смисъла на своята политическа игра в презрението към Клинтън, то отвратителната, според техните представи, неизбежност на нейната кандидатура може много лесно да направи Тръмп президент. Тази ситуация също така може да доведе и до обратното. Възможно е Хилъри заедно с Бил Клинтън да съберат около себе си фантастична коалиция от разумни, здравомислещи и емоционално стабилни демократи и републиканци, на които не им остава друг изход, освен да сложат пред себе си Клинтън като преграда пред абсурда и националния позор. По този начин те ще потвърдят, че колкото и да е дразнещ клинтънизма, той си остава единствената реалистична идея в днешната американска политика.

Автор: Michael Wolff