Събитията в Украйна и Сирия ускориха процеса на преформатиране на руския политически елит
5 март 2015 г. Това е денят, в който по мнение на варшавското издание „Супер Експрес” за последно е бил забелязан президентът на Руската федерация Владимир Путин. Седмица по-късно сред администрацията, бизнес кръговете, дори в средите на военните като пожар се разпространява слухът, че руският лидер е изчезнал, жертва на вътрешен дворцов преврат. Тази тревожна версия за развоя на събитията пасва на прекия замисъл на стратезите в Белия дом, архитекти на политиката на санкции срещу руски компании, политици, бизнесмени, държавни лица. Идеята е много проста. Когато се засегнат пряко личните бизнес интереси на определени хора, когато се замразят авоари им и им се нанесат икономически вреди, те определено ще реагират. Тоест руският държавен елит ще е готов на всичко, за да спаси личните си интереси, включително да остави Сирия и отстъпи Украйна. Политиката на твърда съпротива от страна на руснаците срещу включването на Украйна в Европейския съюз, би могла и да се смекчи . А освен политиката, желателно е да се промени и държавното ръководство.
Напрежение витае в мразовития мартенски въздух над Москва. През 90-те години, във времената на национален нихилизъм, либерално-компрадорски елит и разградена държавност, подобна идея – да се отстрани държавния лидер, осмелил се да постави под риск интересите на олигарсите – е по-скоро правило отколкото изключение. Днес обаче се оказва, че подобен развой може да бъде единствено сюжет на скъп холивудски филм. Защо? Какво се промени толкова фундаментално в Русия само за няколко години?
Историята започва в тъмните години от края на XX век. Като резултат от прехода от държавен социализъм към неолибрален пазарен капитализъм от средите на висшата комунистическа номенклатура в Русия израстна един нов либерален елит, стремящ се да заеме достойно място в световния финансов и икономически естаблишмънт. Върху руския либерал, като обект още през XIX век разсъждава Фьодор Достоевски, чийто герой от романа „Идиот” възкликва с откровение: „Позволете […]; аз не казвам нищо против либерализма […] но аз се обявявам против руския либерализъм и пак ви повтарям, че ако съм против него, то е всъщност, защото руският либерал е неруски либерал. Покажете ми един руски либерал и аз веднага ще го целуна пред вас.” Определението проницателно описва точно новите ръководители на Русия, чиито две главни задачи са: първо, да натрупат огромни богатства по пътя на приватизацията и мошеничествата; и второ, да избягат от всякаква отговорност чрез ликвидация на действащите държавни институции.
Целите са успешно постигнати – „Великата криминална революция”, както се изразява режисьорът Станислав Говорухин, е осъщствена. Сформирана е тясна прослойка, контролираща голяма част от производствените средства и ресурси в Русия. Икономиката рухва, 40% от населението живее под линията на бедността, но новите собственици на Русия са сърдечно приети в Лондонското сити, на Лазурния бряг или в Швейцария, където изнасят страната си на парчета. По думите на председателя на Комисията по бюджет и финансови пазари към Съвета на федерацията Сергей Рябухин, за по-малко от две десетилетия към офшорните зони са изтекли между 800 милиарда и 1 трилион долара!
В края на 90-те, когато окончателно стана ясно, че моделът „Елцин” е безвъзвратно изчерпан, започнаха бавни промени. Започна и първото сериозно диференциране на руския елит по оста суверенизация – глобализация . Докато гледаше бомбардировките над Белград и започналото разширяване на НАТО на изток, голяма част от руския елит започна да осъзнава, че Русия е измамена. Този елит осъзна, че никога няма да бъде приет наравно в англо-саксонския свят. И направи първа, но решаваща крачка към връщане на Русия в глобалната игра. Даден беше тласък на ресувернизацията – утвърждаване на националния суверенитет като право на руските хора на самоорганизация в собствената си държава. И тогава на сцената се появи Владимир Путин.
Новият елитарен консенсус се свежда до подчиняване на важните решения, засягащи руската икономика и политика. Споровете (основно между двете водещи групи – на либералите и на елита от средите на военните и службите за сигурност) се решават вътре в рамките на самия елит, без да се предизвикват сътресения, а започналият процес на навлизане на хора от силовите структури не само стабилизира системата, но позволява и ефективно изпълнение на взетите решения. Така се ражда и политическият Путин, като изразител на тази нова линия, чиято роля е да намира баланса между двете влиятелни групи и да положи основите на нова Русия като самостоятелен фактор на международната сцена.
Важно е да се има предвид, че последващите действия, каквито са отстраняването на фигури от най-прозападната част от елита – Михаил Ходорковски, медийните магнати Борис Березовски и Владимир Гусински са не волунтаристични решения, а резултат от елитарния консенсус относно новите правила. През 2003 г. Ходорковски присъединява към петролната си империя „ЮКОС” (водеща компания в добива на нефт) концерна „СИБНЕФТ”. Двете компании правят официални изявления за началото на сделката, която ще доведе до възникването на шестата по големина петролна компания в света, контролираща руските въглеводородни ресурси. Съвсем скоро след това Ходорковски нарушава консенсуса, относно новия курс и започва преговори с американските корпорации „Ексон мобайл” и „Шеврон”. Целта е продажба на „ЮКОС” на „западните партньори” и поставяне на руските енергийни реурси под американски контрол. Отговорът не закъснява и Михаил Ходорковски е арестуван.
Поредицата от събития, разклатили доверието в световното лидерство на САЩ, нарастналата заплаха пред Русия от преврата в съседна Украйна, както и значително намалялото богатство за разпределяне вследствие на световната криза, постави консенсуса в руския елит от началото на века пред нови предизвикателства. Влоши се положението на най-прозападната част от руското властово тяло. За хора като Волошин, Чубайс или Юмашев, бизнесът започна да става нерентабилен и „търсенето на рента” (както Джоузеф Стиглиц в последната си книга нарича бюджетните преференции, несъздаващи нова стойност) става по-сложо. Противопоставянето на политиката на Путин за Украйна би ги поставило пред сигурното бъдеще да изнесат капиталите си и да бъдат просто едни богати хора някъде, но това е доста нестабилно. За либералния елит, контролиращ икономическата и финансова политика на Русия, най-после стана очевиден изводът, че в чужбина на тях се гледа като на ходещи банкноти, нищо повече. Те не са значими фигури. Всички тези фактори ускориха процеса на преформатиране на руския управляващ елит и с това беше даден втори тласък на ресуверенизацията, който наблюдаваме в момента – утвърждаване на държавния суверенитет като независимост на руската държавна власт, както в границите на Руската федерация, така и извън тях.
До украинската криза в средите на „либералите” въпросът за отношението на Русия към външния свят се решаваше почти еднозначно – това е област, от която те не се вълнуват особено, доколкото не е свързана с легализация на капитали през офшорни зони или покупка на имение в Северен Лондон. Очевидната атака срещу Русия и осъзнатият извод, че интересът на либералите е неразривно свързан със съдбата на Русия, промениха това. Пред очите ни се оформят нови влиятелни групи в руското общество, които, обединени от своите интереси, представят различни виждания за бъдещето на Русия. Общото между „новите либерали”, „новите консерватори” и „червените” патриоти е разглеждането на страната като влиятелен играч в оформящия се многополюсен международен ред.
Една от ключовите роли в бъдещото устройство на структурата на руската власт вероятно ще имат т.нар. „нови либерали” – група в елита, за наличието на която започна усилено да се говори след събитията около спекулативните атаки срещу руската рубла. Това, което ги отличава от политическото семейство на либералите от миналия век, е еволюцията в разбиранията за ролята на суверенитета, националната икономиката, основана на рублеви емисии и контрола над финансите. Докато срещу руската валута системно се водеха спекулативни атаки, ситуацията кардинално се измени с решението да се изберат валутни комисари към Централната банка в руските банки. В резултат, рязко бяха пресечени спекулативните операции на валутния пазар. Малко по-късно Московската борса – един от главните виновници при валутните атаки, се сдоби с нов ръководител. Уволнен беше Роман Сулжик, гражданин на САЩ, Украйна и другар от Майдана на Джон Маккейн. След неговото отстраняване, буквално за месец борсата пусна фючърс рубла-юан, който до този момент буксуваше повече от година като проект . Следващият етап на въвеждане на ред стана въвеждането на „стоп-бутон”, който предоставя правото на Централната банка да преустанови търговията при ситуация на рязко колебание на валутата.
Прогнозите за катастрофа на руската валута, в резултат на спада на цените на петрола, не се осъществиха и поради променената позиция на тази част от руския елит по отношение на руската финансово-кредитна политика. В разгара на валутните атаки заедно с Централната банка богатите руснаци продаваха ударно доларови активи и започнаха да връщат капитали в Русия. Според официалните данни за третото тримесечие на 2015 г. в Руската федерация за пръв път от 5 години е налице нетен приток на капитали, равняващ се на 5,3 милиарда долара, което разби на пух и прах прогнозите на МВФ за изтичане на 100 милиарда долара през настоящата година . С назначаването в Централната банка на Дмитрий Тулин като пръв зам.-председател и отговорник за кредитната политика, ситуацията започна да се развива със стремителни темпове. Само за месец юли бяха отнети лицензите на 13 руски банки, работещи в разрез с политиката за ограничаване на съмнителните капиталови сделки и за подобряване на кредитните практики.
Особено интересно е, че Руската банка се отказа от наложената й отвън догма, че нейна отговорност е единствено инфлацията. Банката постави три ключови ориентира – курсова стабилност, инфлационно таргетиране и поддръжка на икономиката. На практика елитът на Русия започва пряко да работи за ръста на руското национално стопанство, основано на рублата, и ще се опитва да преодолява зависимостта от износа на енергоносители. В унисон с тази тенденция Централната банка на два пъти намали унищожително високите лихвени ставки, а председателят Елвира Набиулина гарантира продължаващо бъдещо снижаване. Което цели оживяването на икономиката.
Преди няколко седмици в Съвета за сигурност на Руската федерация беше разгледан доклад от Сергей Глазев, съветник на президента Путин и зам.-генерален секретар на Евразийската икономическа общност, посветен на икономическата сигурност на Русия. Докладът потвърждава зададения нов вектор на руската политика – основни акценти са строг валутен контрол, висок икономически ръст, дългосрочна конкурентоспособност и увеличаване на разходите за „икономика на знанието”. Това, което е особено интересно са серията от предложения, изпълнението на които ще засили прехода към суверенна кредитна и парична политика.
Затвърждаващата се роля на Русия на световната сцена в установилия се многополюсен международен ред е един от процесите, консолидиращи групата на „новите либерали” като един от основните фактори в руския елит в бъдеще. Интересите, които представляват и основните политически линии, които следват, детерминират един от значимите руски политически проекти за постсъветското пространство, залагащ на широка евразийска интеграция, самостоятелен емисионен център, самодостатъчна регионална система на разделение на труда и силно национално стопанство. Регионалната интеграция в тази концепция не се ограничава до православните и славянски народи, а включва и мюсюлмански страни, с чиято помощ да бъде сформирано общо икономическо пространство, съпоставимо с това на Европейския съюз. Освен реабилитирането на либералната идея в Русия, това което характеризира „новите либерали”, е и отхвърляне на виждането за ограничено взаимодействие със Запада и с Китай. Проектът на „новите либерали” за Русия като страна на победилия патриотичен капитализъм със самостоятелна регионална валутно-емисионна зона логично ще намира съюзници сред онази част от световния финансов елит, корените на която са свързани с бившата Британска империя. Разпадът на световните финанси на регионални емисионни зони е от особен интерес за тези банкери, както и заемане на мястото за осъществяване на разчетите между тях . В този контекст е препоръката на една от големите глобални финансови институции „Голдман сакс” от пролетта на тази година да се инвестира в руски облигации, което беше явна подкрепа за рублата в разгара на спекулативните атаки. В интересите на този проект е активното взаимодействие още с Китай и страните от БРИКС.
Описаната политическа линия ще бъде един от основните фактори, влияещи върху формирането на бъдещето на Русия и отношенията й със света. Консолидиращата роля на Владимир Путин го прави неуязвим за дворцови преврати, а исторически рекордната обществена подкрепа го бетонира на поста президент на Руската федерация.