Близки до „Ликуд” на Бенямин Нетаняху, братята Кох и религиозната десница заемат ключови позиции в новата американска администрация. Религиозен консерватизъм, антиислямизъм и американски патриотизъм доминират в ключовите назначения на Доналд Тръмп.

Изборите в САЩ приключиха и победител е републиканският кандидат Доналд Тръмп. От вота на американците до поемането на контрола върху администрацията обаче предстои дълъг и сложен процес по реалното овластяване на ексцентричния милиардер. Назначенията на управленски длъжности в ЦРУ, Пентагона, Държавния департамент, Правосъдното министерство и други възлови структури показват дали Тръмп ще има наистина реална власт. Обратната хипотеза далеч не е прецедент в американската история.

Най-пресен пример за слаба роля на американски държавен глава в делата на САЩ е споразумението за Сирия, постигнато между Обама и Путин през септември. Влиятелни среди в американските служби, недоволни от президента, инициираха въздушните удари над сирийските позиции при Дейр ез-Зор, вследствие на което по неофициални данни загинаха руски военнослужещи. Москва отговори, мирните преговори бяха провалени, а руският външен министър Сергей Лавров с лека ирония заяви, че очевидно американските военни „не слушат” своя главнокомандващ.

Добре известно е, че политическата система в Щатите е конструирана от две основни политически формации – Републиканската и Демократическата партия. Зад тях обаче се крият множество фракции, идейни течения и по думите на Доналд Тръмп – „особени интереси”. Диалог с Демократическата партия трябва да бъде проведен, а заедно с това новоизбраният държавен глава ще се наложи да намери общ език с опонентите си в Републиканската партия – влиятелните крила на „ястребите” неоконсерватори и умерените рокфелерови републиканци. Само това може да гарантира подкрепа за новия кабинет и политическите му предложения от законодателния орган в САЩ – Сената. Ще помогне ли вроденият политически нюх на новия американски президент да изгради стабилни отношения с вътрешните си противници, като същевременно запази ядрото на ангажиментите си? Назначенията до момента говорят за едно – постовете се разпределят между победилата коалиция на традиционалисти, религиозни десни и либертарианци. Индустриалният капитал и ортодоксалните религиозни среди печелят тактическата битка срещу транснационалния финансов капитал и секуларистите.

Още с първите си действия след избирането си Доналд Тръмп даде знак за това. От преходния екип на президента, чиято задача е да бъде в основата на подбора на кадри за новата администрация, бяха отстранени две знакови фигури. Губернаторът на Ню Джърси Крис Кристи, част от крилото на рокфелеровите (умерени) републиканци, бе сменен от водещата позиция в преходния екип с вицепрезидента Майк Пенс. Малко по-късно от екипа си тръгна и неоконсерваторът Майк Роджърс, бивш председател на комисията по разузнаването в Конгреса, заедно с още четирима свои близки помощници. Според телевизия NBC Роджърс е бил отстранен именно защото е приближен на Крис Кристи.

Въпреки включването в екипа на директора на неокосервативния Center for Security Policy (CSP) Франк Гафни, неоконите остават сериозно разочаровани. Неоконсервативният гуру Елиът Коен дори предупреди всички да стоят настрана от новото управление. Американският истаблишмънт, съставен от неокони и умерени републиканци, управлявал ключови структури в администрацията в последните две десетилетия търпи поражение и отстъпва.

Американският индустриален капитал взима реванш

Изборът на Майк Пенс за кандидат-вицепрезидент и ръководител на преходния екип показва влиянието на религиозната десница и индустриалния капитал върху бъдещото управление на страната. В ключов играч на политическата сцена се превръщат братята Дейвид и Чарлз Кох. Династията Кох са собственици на втората по големина корпорация в САЩ - Koch Industries, контролираща производството и търговията с нефтопродукти и химикали. Учредената от братята лобистка група Americans for Prosperity активно подкрепя издигането на Пенс за губернатор на Индиана, а според сайта Follow the money Дейвид Кох е подкрепил с 300 хиляди долара кампанията на Майк Пенс. Неправителствената организация на братята Кох Citizens for a Sound Economy е в основата на създаването на Чаената партия, поддръжник на която е вицепрезидентът.

Друго ключово назначение – това на конгресмена Майкъл Помпео за шеф на ЦРУ – също може да бъде свързано с братята Кох. Освен като член на чаеното движение в Републиканската партия и получател на общо 357 000 долара дарения от компании на братята, Майк Помпео има дълга професионална биография в структури, свързани с Koch Industries. В края на 90-те години номинираният за ръководител на ЦРУ политик учредява частната компания в областта на космическите технологии Thayer Aerospace, финансирана от Koch Venture Capital. Помпео продължава професионалните си начинания като президент на фирмата, занимаваща се с продажба на оборудване за добив на фосилни горива Sentry International, която пък е свързана с бразилския дистрибутор на братята. Избран е за представител в Долната камара на Конгреса от 4-ти изборен окръг в Канзас, където е седалището на Koch Industries, и получава повече средства на братята Кох, отколкото всички кандидати за поста взети заедно. След избирането му негов началник на кабинета става юристът от Koch Industries Марк Ченоует.

Традиционалистите настъпват

Антиимигрантските и патриотичните американски среди се очертават като следващия ключов играч в новата администрация. Традиционалисткото крило в Републиканската партия намира представителство до момента с две важни назначения – на сенатора от Алабама Джеф Сешънс за министър на правосъдието и това на Стивън Банън за главен стратег в кабинета на Тръмп. Сешънс е известен с непримиримата си позиция към нелегалната имиграция и се отличава с чести антиглобалистки изказвания. Ще поеме мегаминистерство с бюджет от 27 милиарда долара и повече от 110 000 служители. На Джеф Сешънс принадлежи шеговитото изказване, че първоначално мислел, че съществуването на организацията Ку-клукс-клан е в реда на нещата, докато не открил, че членовете ѝ пушат трева. Оттогава Сешънс неизменно е обвиняван в расизъм.

Главният стратег на Тръмп Стив Банън срещна най-сериозна съпротива по пътя си към назначението в Белия дом. Водещите либерални медийни корпорации и неправителствени организации в последните седмици дори забравят да се заяждат с новия американски президент и са фокусирани изцяло към бъдещия главен стратег на Съединените щати. С какво ръководителят на влиятелния консервативен сайт Breitbart News си навлича този мощен отпор под формата на обвинения в расизъм, екстремизъм и ксенофобия?

Идеите на Стив Банън наистина са това, което е трън в очите на загубилата изборите американска върхушка. Определящ себе си като част от „глобално чаено движение” представено в антиглобалистката крайна десница, Банън вижда главния проблем пред Щатите като криза на капитализма след загубата на неговата юдео-християнска основа. Противник на секуларизма Банън призовава към стратегическо партньорство с Русия и Владимир Путин пред опасността от радикалния ислям.

Успешен поход за религиозните среди и победа за Биби Нетаняху

Това, което обединява на пръв поглед различните Майк Пенс, Стив Банън, генерал Майкъл Флин, Джеф Сешънс и Майкъл Помпео е тяхната категорична подкрепа на традиционните за САЩ религиозните ценности и вярата в Бога. Главен враг за тях е радикалният ислям. Противници са на всички форми на политически ислям и главни опоненти на ядрената сделка с Иран.

Според високопоставен източник от Йерусалим, цитиран от израелското Army Radio, назначенията на Майкъл Флин за съветник по националната сигурност и Майкъл Помпео за шеф на ЦРУ са топло приветствани в близкоизточната страна. Двамата нееднократно са обявявали категорична подкрепа за израелската позиция в региона, а генерал Флин дори нарече исляма „политическа идеология, която се крие зад религията”.

През юли тази година Майкъл Флин и неокосерваторът Майкъл Ледийн издадоха книгата „Бойното поле: Как да спечелим глобалната война срещу радикалния ислям и неговите съюзници”. В случай, че и Майкъл Ледийн бъде привлечен на висока длъжност в системата на националната сигурност, това е още една лоша новина за партньорството между САЩ и ислямския свят.

На пръв поглед изтеклата информация за назначаване на видния неоконсерватор Мит Ромни за ръководител на Държавния департамент изглежда противоречиво на фона на очертания съюз между традиционалисти и религиозни десни. Малко известен факт обаче е, че Мит Ромни е близък приятел с израелския премиер и лидер на десноцентристката партия „Ликуд” Бенямин Нетаняху. През далечната 1976 г. двамата работят като корпоративни съветници на 16-тия етаж в офиса на компанията Boston Consulting Group. През годините, освен приятелските връзки, двамата винаги са споделяли и общи политически позиции, включително по отношение на кризата в Близкия Изток и ядрената сделка с Иран. В случай, че Ромни бъде номиниран за държавен секретар не трябва да има съмнение – политическият ислям ще бъде на прицел.