Борба за глобална хегемония от неоконсервативен тип или намигване към Москва и щурм срещу Китай са основните акценти в основополагащия стратегически документ на САЩ?

Дългоочакваната цялостна концепция на американската външна политика при президента Доналд Тръмп е вече факт. В понеделник, 18 декември, Белият дом публикува новата стратегия за национална сигурност на Съединените щати. Съдържанието, части от което изтече по-рано в близкото до републиканците издание Wall Street Journal, е вече достъпно и предизвиква противоречиви коментари. Резюмето е следното: САЩ разглеждат себе си като обект на атака от страна на ревизионистични сили, които заплашват съществуващия днес световен ред. Доколкото за основен идеолог на стратегията се счита близкият до неоконите съветник на Тръмп – генерал Хърбърт Макмастър, очакванията на наблюдателите още преди публикуването ѝ бяха, че Вашингтон ще потвърди курса към налагане на глобална американска хегемония. За никакъв неоизолационизъм – в духа на предизборната кампания – не може да става и дума, коментират американски анализатори. Американската империя е не само средство по пътя към решаването на вътрешните проблеми, но и ценност за народа на САЩ.

В действителност наред с традиционния за неоконсерваторите стремеж към експанзия на глобалната американска империя, в стратегията фигурират редица постулати на външнополитическия реализъм. От текста са зачеркнати ключови формулировки на либералните интервенционалисти от ерата на Обама, според които САЩ трябва да се намесват във вътрешните дела на всяка държава, била и на края на света, в случай, че тя нарушава либералните американски ценности. Няма и дума за заплаха към националната сигурност на САЩ от страна на климатичните промени, нито за ликвидиране на ядрените оръжия. „Геополитиката се завърна и днес ни отмъщава”, заяви в Лондон генерал Макмастър, според чийто тези не става въпрос за идеологически конфликт, опакован зад либералните клишета за „добро” и „лошо”, а за сурова геополитика. Единствените съюзници на САЩ днес са не „световната общност” и „борците за права на човека”, а американската икономика и армията. Външнополитически реализъм струи от новата стратегия. „Силата на САЩ трябва да бъде неизменна и самодостатъчна, САЩ са длъжни да инициират конкурентна дипломация, фокусирана върху защитата на американските интереси. Ние нямаме намерение да налагаме нашите ценности на другите”, се казва в документа на администрацията на Доналд Тръмп. В тази нова оценка на обективната действителност геополитическият конфликт за надмощие с Русия и Китай, вече е оценен трезво. Москва и Пекин са не сатанизирани зли „врагове на прогресивното човечество”, а геополитически противници. В този смисъл новата стратегия на САЩ просто продължава политиката на конфронтация с Русия и преориентирането към Азия (Pivot to Asia) без гротескната идеологическа маска.

Империализмът на САЩ все още диктува хода на външната политика, а „човекът, който обеща да пресуши блатото, си построи резиденция в средата му”, смята американският анализатор Джейсън Хъртлър, цитиран от RT. На същото мнение са и някои от водещите наблюдатели на процесите оттатък Атлантическия океан. „Не е стратегия за национална сигурност това да си представяме, че живеем в мир и в същото време да се кълнем, че ще до запазим като отделяме още повече ресурси за военно-промишления комплекс”, присъединява се към хора от недоволни лидерът на американската организация „Ветерани за мир” Матю Хоу. Подобна е оценката и на президента на Русия. Във вторник, 19 декември, Дмитрий Песков, говорителят на Владимир Путин, заяви, че новата стратегия за национална сигурност на САЩ има имперски характер и демонстрира упоритото нежелание на американците да се откажат от еднополюсния свят.

Противниците са ясно обозначени. Русия и Китай се опитват да създадат нов световен ред и нарушават днешните правила – Москва прави това в съседните страни (Грузия и Украйна), а Китай – в Южнокитайско море. Конфронтацията с „ревизионистките страни” обаче не изключва сътрудничеството – особено по отношение на Русия, което е особено важен извод за новата стратегия. Наред с Пекин и Москва, съществуват и други предизвикателства пред Вашингтон. Такива са „държави парии”, като Северна Корея и Иран, с които по мнение на авторите на документа трябва да се действа твърдо. Групата на заплахите се допълва от транснационални организации, от които се споменават изрично джихадистките терористични фракции, както и криминалните структури.

Съперничеството с Русия и Китай „налага САЩ да преразгледа политиката си от последните две десетилетия – политика основана на презумпцията, че контактите с противниците и тяхното включване в международните структури и в международната търговия ще ги превърне в безопасни играчи и в партньори, на които може да се доверим”.

Голямата промяна в американската стратегия се нарича Китай, който формално е обявен за ревизионистична страна. „Американските политолози дълго спореха дали Китай може при определени условия да се интегрира в създадения от САЩ световен ред. Вече има официална гледна точка – не, не може. Сега ми се струва, че американско-китайското съперничество само ще нараства”, смята анализаторът от руския Институт за Далечния изток Василий Кашин, цитиран от „Взгляд”. Според него това би означавало намаляване на напрежението между Москва и Вашингтон в средносрочна перспектива. По думите на Кашин изострящите се противоречия между американци и китайци са неизбежни и – за разлика от тези с Москва – имат системен характер. Според него новата стратегия за национална сигурност на САЩ говори за едно осъзнаване на факта, че търканията с Русия имат локален характер, което на практика означава, че рано или късно двете сили ще постигнат някакво споразумение. Подобна договореност с Москва ще цели да помогне на Вашингтон да концентрира усилията си към неговия реален конкурент за доминация в световните търговия и финанси – Китай.

Това обаче остава само прогноза на експерта. Както коментират висши политици от руския парламент, а също и доскорошният посланик във Вашингтон Сергей Кисляк новата стратегия „съвсем не означава, че САЩ са настроени към изграждане на партньорски отношения с Русия”. В настоящата ситуация тя означава само едно – Вашингтон не се отказва от опитите за налагане на глобална хегемония.