Прогноза
-
През следващата година позицията на Русия в Евразия ще се подобри с оглед на прехода към нова администрация в САЩ и нарастващите институционални предизвикателства пред Европейския съюз.
-
Съобразно с това страните от периферията на бившия Съветски съюз ще преоценят отношенията си с Москва и Запада.
-
Все пак, Москва няма да властва свободно в Евразия, а патовата ситуация в противопоставянето със Запада ще се запази и развие през 2017 г.
Анализ
Русия може да има добри очаквания за 2017 г. През последните три години страната претърпя множество стратегически неуспехи и беше подложена на значителен натиск от Запада. Евромайданът в Киев през 2014 г. донесе период на засилено сътрудничество между Украйна, Европейския съюз и НАТО. Други страни със стратегическо значение по периферията на Русия, като Молдова и Грузия, също станаха част от този процес, а силите на САЩ и НАТО увеличиха присъствието и активността си в пограничните територии от Прибалтика през Полша до Румъния.
В същото време Съединените щати и Европейският съюз наложиха и непрекъснато удължаваха санкциите срещу Русия заради действията й в Крим и Източна Украйна. Това постави под допълнително напрежение руската икономика, която изпадна в рецесия, след като цените на нефта се сринаха в средата на 2014 г. За да си спечели място на масата за преговори със Запада, и по-конкретно със Съединените щати, Русия се замеси в конфликта в Сирия. Тази стратегия засега не носи голямата сделка, на която Русия се надява по спорни въпроси като конфликта в Украйна. 2017 г. обаче може да доведе до нова фаза в противопоставянето на Русия със Запада.
Възможност за промяна
Нарастващото напрежение през последните години разкри пукнатините в обединения западен фронт срещу Русия. Вотът за Брекзит показа дълбокия разрив в Европейския съюз, а победата на Доналд Тръмп в изборите за президент на САЩ може да вещае прелом в политиката на Вашингтон към Москва. Изборите в цяла Европа през 2017 г. – във Франция, Холандия, Германия и, може би, в Италия, биха могли да задълбочат разделението в континенталния блок и да поставят на изпитание бъдещето на европейската интеграция.
Задаващите се мъки на Запада през следващата година представляват възможност за Русия. Москва положи усилия да използва, а в някои случаи и да повлияе, на динамиката в Европейския съюз и Съединените щати, с цел да подкопае единството на Запада. Русия вероятно ще усили дейността си в тази посока през 2017 г., като се възползва по най-добрия начин от раздорите на запад, за да постигне своите цели, като например промяна или спиране на санцкиите от страна на САЩ и ЕС. Междувременно, скорошното настъпление на лоялистките сили в Сирия може да подобри позицията на Кремъл при евентуални преговори с администрацията на Тръмп по редица въпроси.
Възвръщане на позиции
Тези промени ще позволят на Русия да възстанови част от влиянието си в бившата съветска периферия. Като се имат предвид катаклизмите в Европейския съюз, блокът ще прояви колебание по отношение на придвижването на процедурите за присъединяване на нови членки през 2017 г. Застоят и вероятното пропадане през следващата година на перспективите за интеграция с Европейския съюз и НАТО пред страни като Украйна, Молдова и Грузия ще ги накара да преоценят отношенията си с Русия. Всъщност, на неотдавнашните президентски избори Молдова избра Игор Додон, кандидат, който обеща да засили връзките с Москва и да преразгледа усилията на страната за интеграция с ЕС. Въпреки че е малко вероятно Украйна и Грузия да последват този пример, те може да възприемат по-прагматичен подход към Русия, като засилят търговските отношения със страната и направят компромис по отношение на статута на отцепилите се от тях територии.
Москва вероятно ще спечели влияние и в страни като Азербайджан и Узбекистан, които поддържат неутралитет спрямо Русия след разпадането на Съветския съюз. Руската страна наскоро подписа споразумения за разширяване на военното сътрудничество с тези държави. Въпреки че договореностите не означават стратегическо преориентиране на Баку и Ташкент, те ще увеличат влиянието на Русия в рамките на тези страни. Освен това Москва ще се опита да поеме по-активна роля в гарантирането на сигурността в Централна Азия през следващата година, когато исторически стабилният регион ще бъде изправен пред разнообразни предизвикателства.
Бившите съветски страни, които вече подкрепят Москва, включително Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, вероятно ще засилят много сътрудничеството си с Русия през идната година. Много от тези страни вече подписаха споразумения с Руската федерация за задълбочаване на интеграцията в областта на сигурността. Освен това, нарастващите спорове в Европейския съюз ще откажат страни като Беларус и Армения от опитите за по-нататъшно разширяване на двустранните отношения със съюза. Като следствие от това Евразийският икономически съюз и Организацията на Договора за колективна сигурност – основните блокове, в които участва Русия, може да станат по-активни през 2017 г., след като през последните две години бяха със затихващи функции.
Ограничено активизиране
Въпреки обещаващата година, която се очертава за Москва обаче, завръщането на Русия далеч не е гарантирано. Тъй като Съединените щати и НАТО вероятно няма да се изтеглят напълно от пограничните европейски територии, Русия няма да разполага с пълна власт над Евразия. Освен това, различни играчи в Съединените щати и Европейския съюз ще се противопоставят на премахването или облекчаването на санкциите срещу Москва. Изправени пред перспективата за намаляваща подкрепа от Запада, Украйна и Грузия може да се опитат да изградят свои собствени блокове с близки страни като Полша и Турция с цел подсилване срещу Москва. Междувременно, Русия ще внимава да не действа твърде агресивно по границите си, докато се бори с продължаващите икономически и политически проблеми у дома.
Тези фактори ще попречат на Русия да се възползва в пълна степен от бъркотията и несигурността на Запад, а противопоставянето между тях ще продължи и през следващата година. Въпреки това, през 2017 г. страната може да постигне значителен напредък в преговорите си със Запада и в бившата си сфера на влияние.
Автор: Евгени Чаусовски/Stratfor