Коалиционните партньори на Ангела Меркел от Германската социалдемократическа партия разкритикуваха водената политика и издигнаха кандидатурата на Мартин Шулц за поста федерален канцлер
Германският канцлер Ангела Меркел е обект на все по-силни атаки на вътрешнополитическата сцена. След като противоречивата ѝ бежанска политика способства за възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” за сметка на гласоподавателите на Християндемократическия съюз, Меркел получи нов удар – този път отляво. Лидерът на Германската социалдемократическа партия (SPD) и министър на икономиката в кабинета на Меркел Зигмар Габриел изненадващо обвини канцлера за водената политика, довела по думите му до дълбока криза в Европейския съюз и външнополитическа изолация на Германия. Габриел, който се очакваше да бъде издигнат от социалдемократите за федерален канцлер, се оттегли от надпреварата в полза на бившия шеф на Европейския парламент Мартин Шулц, като предложи той да оглави партията. Министърът в правителството на Меркел подкрепи Шулц като изтъкна в негов плюс „десетилетната опозиция на крайнодесния популизъм и неговата ангажираност към социалната справедливост, демокрацията и единството в Европа”, контрастираща с действията на Ангела Меркел, които според него са довели до възхода на евроскептичните партии в Европа. „Тя, заедно с финансовия министър Волфганг Шойбле, носи главната отговорност за разделението в Европейския съюз”, заяви Зигмар Габриел, добавяйки, че „никой германски канцлер преди Меркел не е рискувал с такова голямо икономическо, социално и политическо разделения в ЕС”.
Решението на Габриел да отстъпи в полза на Шулц, чиято кандидатура за канцлер се очаква да бъде одобрена от социалдемократите в неделя, може да бъде обяснено отчасти с неблагоприятните позиции, които има икономическият министър в социологическите проучвания. По данни от наскоро проведено допитване на Института „Еминд” Габриел отстъпва на Меркел в предпочитанията на германците с около 20 процентни пункта. На въпрос, как биха гласували, ако кандидат за канцлер е Мартин Шулц, респондентите дават минимална преднина от 1% за канцлера Меркел – 39% срещу 38% за Шулц – резултат, който може лесно да бъде наваксан в предизборната кампания.
Издигането на Мартин Шулц за канцлер на Германия от коалиционния партньор на ХДС/ХСС в правителството – Германската социалдемократическа партия, е лоша новина за Ангела Меркел. Бившият председател на Европейския парламент е познат с либералните и прогресивните си възгледи за правата на религиозните, етнически, сексуални и други малцинствени групи, подкрепата за миграцията, свободната търговия със Северна Америка, както и федерализацията на Европа. Много от тези идеи се споделят и от самата Меркел. За разлика от лидера на германската десница обаче, Мартин Шулц се впуска в надпреварата без върху репутацията му да е хвърлена сянката на съмнения за провалена политика, каквито критики се чуват все по-силно към германския канцлер.
Едновременно с това, Ангела Меркел е подложена на все по-силен натиск и от други политически формации в Бундестага. Водената от Сара Вагенкнехт партия „Левите”, която продължава да разширява влиянието си, заедно с набиращата сили крайнодясна „Алтернатива за Германия” поддържат исканията си за оставка на канцлера поради несправяне с икономическата политика и мигрантската криза. Наскоро самото съществуване на политическия съюз, стоящ зад Ангела Меркел - ХДС/ХСС, беше поставено под съмнение. Лидерът на Християнсоциалния съюз (ХСС) Хорст Зеехофер постави ултиматум на германския канцлер за въвеждане на лимит за прием на бежанци. В интервю за ДПА от края на 2016 г. Зеехофер заплаши, че ако не бъде въведено ограничение от 200 хиляди имигранти на година, ХСС ще излезе в опозиция.
Сложната международна и вътрешнополитическа ситуация не оставя широко поле за маневриране пред Ангела Меркел в случай, че тя реши да изпълни заявката си да се бори за четвърти мандат като федерален канцлер. Очертаващият се триумф на френската десница – независимо дали победител ще бъде Марин Льо Пен или Франсоа Фийон – и възходът на „Алтернатива за Германия” най-вероятно ще застави Меркел към радикална промяна на мигрантската политика. Именно невъзможността да победи Мартин Шулц на полето на либералните социални политики може да принуди Ангела Меркел да смени реториката, опирайки се на подема на консервативната вълна. В случай, че този сценарий се реализира, това означава в близките месеци до изборите да наблюдаваме променена германска позиция по отношение на ключови въпроси като бежанската вълна, властта на наднационалните структури каквито са европейските институции, и политиката спрямо Русия. При такъв сценарий предимство ще имат политиките, насочени към национална суверенизация – укрепване на финансовата, военна и политическа независимост. Първите сигнали, които може да наблюдаваме в този план, са подкрепа от ръководения от Меркел кабинет за кандидата на френската десница Франсоа Фийон.
В понеделник, 23 януари, Франсоа Фийон проведе втора поред среща в рамките на месец с канцлера Ангела Меркел. По време на посещението си в Берлин Фийон имаше възможност да се срещне още с финансовия министър Волфганг Шойбле и с министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен. Според кандидата за френски президент бъдещето на Европейския съюз трябва да бъде изградено на основата на сътрудничеството между Франция и Германия. От неговото изявление след срещата с Меркел става ясно, че укрепването на военния капацитет, така че Европа да разчита по-малко на НАТО и ограничаване влиянието на Европейската комисия във валутната политика за сметка на националните правителства са били сред обсъжданите с германския канцлер теми. По свои думи Франсоа Фийон се е опитал да убеди Ангела Меркел, че санкциите срещу Русия са безсмислени и сътрудничеството с Москва трябва да продължи.
За Меркел настъпват тежки времена, които заплашват да я изхвърлят завинаги от голямата политика. Според мнозина експерти тя е изправена пред съдбоносен избор – да се откаже от водената в последните години политика и да признае много от политическите си решения за грешни, или да бъде пометена от напиращите на прага на Европа промени, които както показаха събитията в Крим, изборът на Доналд Тръмп и Брекзит, идват без да чакат мнението на европейските управляващи елити. Дали канцлерът Меркел ще рискува да се хвърли в непознати води или ще бъде пометена от прилива, ще стане ясно на изборите тази есен.