Унижението на летището в Ханджоу и резултатите от прощалната за американския президент среща на Г-20 дописаха печалния епилог на външнополитическата доктрина на Барак Обама.

Yes, we can – това е не просто предизборен слоган от президентската кампания на Барак Обама през 2008 г. и име на една от 10-те любими негови песни. „Да, ние можем” се превърна в послание за бъдещето на една различна Америка след години на изтощителни войни срещу тероризма. Вдъхновяващите идеи, мотивирали милиони американци да излязат до урните, включваха слагане край на окупацията на Ирак и Афганистан и преосмисляне на използването на военни средства. Президентът Обама предложи стратегията за използване на военна сила само в изключителни случаи, когато са застрашени основните интереси на САЩ. Идеята стъпва на основите на сътрудничество с местни партньори вместо разполагане на американски военни в чужбина, което на практика се свежда до изграждането на съюзни отношения с ключови регионални държави при водеща роля на САЩ.

От идеите към практическата им реализация външнополитическият екип на Обама заложи на инициативите около ядреното споразумение с Иран и т.нар. „рестарт” на отношенията с Русия. Изтегляйки се от войните в Близкия изток, голямата цел на Обама остана прокламираният „завой към Азия”, регионът, който според него е несравнимо по-важен за икономическото бъдеще на Съединените щати. Последният голям форум във втория президентски мандат на Барак Обама, срещата на страните от Г-20 в китайския град Ханджоу, заби последния пирон в ковчега на външната политика на Обама. Провалиха се не само редица стратегически американски инициативи като усилията за регулиране на кризата в Близкия Изток по удачен за САЩ начин и политиката за изолация на Москва. Нещо повече. Системно се делегитимираха големите идеи, с които бе избран Обама, сред които е невоенното решаване на кризите.

Сагата на летището в Ханджоу – реакция към американския натиск в Южнокитайско море

Пристигането на Обама в Китай за срещата на Г-20 бе съпроводено от символичен акт на пренебрежение към американския президент. Оказа се, че няма подходяща стълба за самолета на Барак Обама и лидерът на САЩ трябваше вместо през обичайната врата в предната част да излезе през малко използван изход в долната част на самолета без осигурения за другите високопоставени гости червен килим. Стигна се до сериозен конфликт още на пистата на летището. В допълнение към създадените обструкции китайските служебни лица не позволиха на американските журналисти да снимат, а съветникът на Обама Сюзън Райс е била възпрепятствана да се качи в конвоя на президента.

Част от обясненията на събитието включваха допускане, че организацията на летището не е била на ниво, а служебните лица не са разпознали Сюзън Райс. В действителност китайците, които имат хилядолетни традиции в протокола, не оставят и най-малкия детайл на случайността. Посрещането на Обама показа на дипломатически език не просто ниски нива на доверие между двете страни, а изключително враждебното отношение на Пекин към Съединените щати. Поводът за напрежението е политиката на сдържане на администрацията на Обама към Поднебесната в Южнокитайско море. В страната на Конфуций много добре познават Сюзън Райс, която е водещата фигура в изработването на политиката за Китай. В края на юли Райс бе изпратена в страната на среща с лидера Си Дзинпин в опит да окаже натиск след решението на международния трибунал в Хага, в което бяха отхвърлени претенциите на Пекин в Южнокитайско море. В интервю за Ройтерс непосредствено преди визитата си Райс обеща, че американските военни ще продължат да плават и летят в Южнокитайско море. И докато преди събитията в Крим Китай предпочиташе да не влиза в директна конфронтация със САЩ, то днес китайските лидери не проявяват готовност да отстъпват от интересите на страната си. „Завоят към Азия” на Обама среща яростната съпротива на Китай и ще се запомни с повишеното военно сътрудничество с Филипините и Австралия и спорното Транстихоокеанско партньорско споразумение (ТТП), срещу което вече се обявиха и двамата претенденти за приемници на Обама – Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, с аргументите, че то не защитава интересите на американските работници и индустрия. Опитът на президента на САЩ да обърне американската стратегия към Източна Азия претърпя провал, ангажирал вниманието в безкрайните близкоизточни конфликти .

Американската стратегия се загуби в Сирийската пустиня

Без съмнение финалните усилия на президента Обама са насочени към затваряне на сирийската страница. Президентът на Щатите се стреми към споразумение, което да остави на своя приемник на поста. Разговорът му с Владимир Путин на срещата на Г-20 не даде забележими признаци, че Барак Обама ще излезе от сирийското блато – външнополитическият ребус, за който събира най-сериозните критики в родината си. Още от избухването на кризата, свързана с опитите за саботиране на проекта за газопровод от богатите ирански находища до сирийските средиземноморски пристанища, Обама е обвиняван за липса на стратегия . „Ние се заблуждаваме, като считаме себе си за ключов играч в Близкия Изток. Там има само две страни – едната от тях е Русия заедно с Иран и Асад. Ние казваме: „Не, Асад трябва да си ходи”. Но другата страна е „Ислямска държава” , коментира анализаторът Кейти Макфарланд.

Пълният провал на сирийската политика на Обама стана ясен, след като Пентагонът обяви, че едва четири или пет от обучените в специалната програма в подкрепа на сирийската опозиция продължават да се бият. В тази програма САЩ вложиха над половин милиард долара. Според директора на влиятелната частна аналитична агенция „Стратфор” Джордж Фридман обяснението за кризата е просто: САЩ въоръжават опозиционни групи, които според тях трябва да свалят Башар Асад. Сценарият обаче, твърди Фридман, се оказа зле написан и обединилите се джихадисти прегазиха границата с Ирак. В ръцете на ислямистите се оказа огромен арсенал от модерни оръжия на САЩ, с които щедро бе въоръжена новата иракска армия.

Близкоизточната политика на Обама бе белязана от безброй противоречия в Конгреса и даже в самата Демократическа партия. Белият дом дори настоя, че Обама не е виновен за провала на програмата в подкрепа на сирийската опозиция, тъй като винаги е бил против програмата, докато критиците му от Републиканската партия са го притиснали да я одобри. Стигна се до ситуацията самият Обама да се оплаква от Пентагона, който нееднократно го притиска с искания за увеличаване на военната сила и военни операции зад граница. Като безсилие изглеждаха оправданията, според които съюзници на САЩ в Близкия Изток – Саудитска Арабия и Турция, са склонни да използват американските сили за собствените си цели, а най-влиятелните външнополитически мозъчни тръстове във Вашингтон „изпълняват исканията на финансиращите ги араби или произраелски среди”.

Кулминацията на провала на близкоизточната политика станаха две особено ярки събития – декларацията на 51 дипломати от Държавния департамент с искане до Обама за промяна на политиката в Сирия и сваляне на Асад и писмото от американските сенатори републиканци до ръководителите на Иран, в което се обявиха срещу споразумението с Техеран и бламираха външната политика на Обама с аргумента, че единствено Конгресът разполага с властта да отмени санкциите. Цялата бъркотия доведе до изостряне на отношенията със сунитските монархии начело със Саудитска Арабия, без да бъде привлечен за съюзник Иран, и обръщане на Израел към Русия, а Турция започна да се дистанцира все повече от НАТО. В крайна сметка резултатът е, че водещият фактор в региона вече не са Съединените щати, а Русия и нито Обама, нито Кери, нито дори бъдещият президент на САЩ могат да променят това лесно.

Изолация на Русия!? Путин е звездата на Г-20

След твърдия отпор на американските инициативи в Сирия и Украйна администрацията на Обама премина към политика на икономическа и политическа изолация на Москва. Призивът на американския президент обаче се оказа поредната провалена външнополитическа инициатива, а Владимир Путин се превърна в центъра на световната политика. Руският президент бе посрещнат особено топло от китайският лидер Си Дзинпин ден след като се срещна във Владивосток с японския премиер Шиндзо Абе, с когото анонсираха посещение на Путин в Япония на 15 декември. Москва и Токио планират да обявят нови големи проекти в хода на планираната визита, заяви още външният министър Сергей Лавров, цитиран от ТАСС. Последователно изчакваха своя ред да се срещнат с руския президент европейските лидери – Тереза Мей, Франсоа Оланд и Ангела Меркел, а Реджеп Ердоган засипа Путин с най-различни предложения за насърчаване на икономическата активност между двете страни. В опит да намерят изход от сирийската криза Обама и руският лидер проведоха продължили повече от час и половина преговори. Като за финал Русия и Саудитска Арабия подписаха съвместно заявление за стабилизиране на цените на нефта, което още в първия ден доведе до покачване на цените на суровината с 5% .

Независимо от слабите резултати във външната политика за Барак Обама остава утехата да бъде запомнен като президента, отстоял опитите за мирно уреждане на конфликтите, противопоставил се на „партията на войната” в американския естаблишмънт. Обявявайки за своя най-голяма грешка войната в Либия (наричана от анализатори иронично „Войната на Хилъри”), първият цветнокож президент на САЩ потвърди визията си на Нобелов лауреат за мир, опитващ се да работи за един по-сигурен свят в една администрация, доминирана от „ястреби” и от ляво, и от дясно – неоконсерватори и либерални интервенционалисти. Делегитимирането в американските управляващи кръгове на идеите на Обама за невоенно решаване на кризите вещаят трудно бъдеще за света.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto