Една от задачите на ДАЕШ е подготовка и стартиране в обозримо бъдеще на „китайска пролет”. При това с логистичната подкрепа на Анкара.
След свалянето на 24 ноември 2015 г. на руския бомбардировач Су-24 от турски F-16 изведнъж се отприщи вълна от шокиращи разкрития за топлата връзка между Турция и ДАЕШ. Затова нашата югоизточна съседка се е ангажирала и е нагазила здраво в „джихадисткото блато”. Всъщност Турция още по-рано, по време на Арабската пролет, реши да се възползва от настъпващите промени в арабския свят. Анкара се заигра с Мюсюлманските братя, които са идейни „братовчеди” на управляващата партия (тази на Ердоган) в Турция. Така на практика Турция участваше в свалянето на арабските правителства, които рухнаха като домино. Вълната, наречена Арабска пролет, която опустоши не една и две арабски държави, обаче има и друга проекция, за която не се пише много. Бяха почти направо разрушени търговско-икономическите връзки между Китай и редица арабски страни. Нанесен беше осезателен удар върху търговско-икономическата експанзия на китайците в Близкия изток и Северна Африка. Арабската пролет се оказа освен всичко друго и ефикасен инструмент в ръцете на САЩ срещу техния основен глобален икономически конкурент – Китай. Както се казва в последно време: „нищо лично… просто само proxy war”. Например след свалянето на Кадафи китайците загубиха напълно своите позиции в либийския енергиен сектор.
Китай наскоро наруши своето дългогодишно табу да не излиза публично с остри критики по отношение на външнополитически събития. Без да проявява излишна дипломация, Пекин осъди политиката на глобалния хегемон: „Вашингтон злоупотреби със своя статут на свръхдържава и даже внесе в света по-голям хаос”, а „Русия тотално се избави от страхливата психология от времената на разпада на СССР и играе със САЩ като с равен” (вестник „Женмин жибао”). С това Китай показа, че повече не може да продължи със своята дългогодишна политика „да не се показва никъде”. Тъй като категорично се превръща в глобален играч, още повече, че на 16 ноември 2016 г. юанът ще стане световна резервна валута. Нарастването на Китай изисква създаването на международни коридори за икономическо сътрудничество между Европа и Азия. Както и трасетата „Китай–Монголия–Русия”, „Китай– Центална Азия–Западна Азия” и „Китай–Индокитай”. За разлика от европейските транспортни проекти китайските международни коридори по Пътя на коприната включват реализиране на ключови логистични центрове и търговско-икономическо-производствени зони. Такива центрове в нашия регион са Истанбул, Пирея в Атина, Солун, Крим и пр. В момента проблемите в Близкия изток, свързани с разпарчетосването на Ирак и Сирия, сриват китайските планове за инфраструктурни проекти. В същото време масираните руски бомбардировки разрушиха изградената от джихадистите (с турско участие) инфраструктура за трафик на контрабанден нефт. Което притиска „Ислямска държава” да търси нови ресурсно обезпечени територии. ДАЕШ има две възможни стратегии. Първо, експанзия в посока Саудитска Арабия, която изглежда като „слабо звено”. Рияд е богата, безпомощна и много съблазнителна цел. Второ, експанзия в Средния изток и в посока Средна Азия към бившите съветски републики и Китай. Тези територии са богати на ресурси. Туркмения има природен газ. Узбекистан разполага с памук и храни. Таджикистан и Киргизия притежават добър демографски ресурс за попълване на джихадистките редици. Всички тези страни могат сериозно да усилят ДАЕШ. Да позволят на джихадистите халифатисти да открият нов рунд в завладяването на следващи територии. Да въвлекат в тази експанзия огромни човешки маси. Ако се реализира втората стратегия на ДАЕШ, ще се обезопаси територията на историческата област Левант (ядрото на „Ислямска държава”), която ще се превърне в някакъв вид „метрополия”. Тя ще има възможност да изпомпва разнообразни ресурси от своите периферни територии. Подобно развитие ще позволи на ръководството на ДАЕШ да планира в бъдеще натрупване на стратегически ресурси за нанасяне на решаващ удар върху режимите в Дамаск и Багдад.
