Какво е общото между китайската технологична компания ZTE, търговията със стомана и алуминий, газопровода „Северен поток 2” и иранската ядрена сделка? Труден въпрос. А какво ще стане, ако към това добавим многогодишната война в Ирак и имотите на полските евреи? На пръв поглед нищо, ако стопанин на Белия дом не беше ексцентричният строителен предприемач Доналд Тръмп, който още с встъпването си в длъжност удари като ураган цялата американска политическа действителност и отнесе всички порядки в международната система. Дневният ред на САЩ в ерата „Тръмп” няма нищо общо с опитите на финансовите корпорации от Уолстрийт да насърчават мащабната глобализация. Напротив, доктрината „Америка на първо място” дирижира един процес на деглобализация, в който Белият дом поставя в центъра на своята политика интересите на националната държава САЩ – най-вече на промишления капитал, подкрепил избора на милиардера за президент. Американските компании трябва да са най-силните компании, а Щатите да си възвърнат облика на развита индустриална страна с благоденстваща средна класа. Облик, който те загубиха в резултат на глобализацията. Всеки външнополитически ход на САЩ днес е насочен към едно – гарантиране на конкурентни предимства за местните американски компании на световния пазар. Тръмп просто се опитва да впрегне цялата военнополитическа, икономическа и финансова мощ на страната за решаването на тази задача. Независимо дали ще започне търговска война с Китай и ще отстрани от играта водещ конкурент като ZTE, дали ще въведе мита за европейските производители на метали, или ще наложи санкции на Иран, Тръмп преследва една-единствена цел – да направи Америка „отново велика”. Какво представлява излизането на Вашингтон от иранската ядрена сделка – комплексна геополитическа игра срещу Русия и Китай? Триумф на израелското лоби в Белия дом? Както казва Конфуций: „Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато котката не е там”. Каквито и допълнителни фактори да влияят върху психологическата нагласа на Тръмп, водещо е, че голямата глобална игра е просто бизнес, а излизането от сделката е продължение на бизнеса с други средства. Ексцентричният милиардер е прав в своите констатации: САЩ впрегнаха целия си стратегически ресурс и изиграха превъзходна дипломатическа игра, за да договорят ядреното споразумение с Техеран, а накрая останаха с пръст в уста. Големите европейски компании влязоха през широко отворената от Барак Обама иранска врата, откъдето отдавна бяха преминали руснаците и китайците. За големите американски концерни пък остана само „историческата възможност”, обещана от Обама, каквото и да означава това. Доналд Тръмп е прагматик. Той е решен да отхапе такова парче от иранската баница, каквото подобава за неговата уста, или поне да не допусне другите да получат конкурентни предимства на гърба на американската стратегическа мощ. За бизнесмен като него няма никакъв проблем в това един ден да заплашва Северна Корея с „пълно унищожение”, а на следващия да е готов да се срещне за приятелски разговор с Ким Чен Ун, да наложи санкции срещу китайския технологичен концерн ZTE и след две седмици да ги отмени или пък да въвежда и отлага неколкократно мита за европейските производители на стомана и алуминий. В представите на стопанина на Белия дом всеки финансов, икономически или военен инструмент от стратегическия арсенал на САЩ е просто лост за оказване на натиск върху неговите търговски конкуренти на глобалната арена. Целта – да сключи по-добра сделка. Нищо лично, просто бизнес.Доналд Тръмп още не е излязъл от Дипломатическата приемна зала в Белия дом, откъдето току-що е обявил, че САЩ напускат ядрената сделка, а в общественото пространство циркулират версиите за това какво стои зад резкия ход. Очевидно не става въпрос да се попречи на Иран да създаде атомна бомба, категорични са повечето експерти. Както Международната агенция за атомна енергия, инспектираща иранските обекти, така и американското разузнаване през последните месеци са на едно и също мнение по въпроса: Техеран стриктно се придържа към условията на договора още от самото му подписване и не полага усилия да се присъедини към „ядрения клуб”. С излизането от сделката само се дава повод на аятоласите да възобновят ядрената си програма и рано или късно да се сдобият с атомна бомба, а никой не иска това, разсъждават експертите. И наистина на 5 юни върховният лидер на Иран Али Хаменей обяви, че е дал разпореждане на иранската Организация за атомна енергия да увеличи мощностите за обогатяване на уран. Няма как причината за излизането на САЩ от сделката да бъде търсена и в опитите да се ограничи регионалното влияние на Иран, който подкрепя Башар Асад в Сирия и „Хизбула” в Ливан, оборват и другата основна версия наблюдателите. Ако това е казусът, то тогава за САЩ би било най-лесно просто да убедят съюзниците си за общ фронт по оказване на натиск на Иран по тези чувствителни въпроси, а не да подкопават международното право и да размахват юмруци като квартален хулиган.

Според някои иранската авантюра на Тръмп е пряк резултат от влиянието на израелското лоби в американската политика, според други – многоходова комбинация срещу Русия и Китай. Тел Авив наистина се чувства застрашен от Техеран и използва връзките си с богатата еврейска диаспора в САЩ за влияние над американската политика. Някои от сериозните поддръжници на Израел, като казино магната Бърнард Маркъс, собственика на верига хотели Шелдън Аделсън и милиардера Пол Сингър, са сред най-големите финансови благодетели за кампанията на Доналд Тръмп и до днес са в редиците на поддръжниците му, смята американският журналист Макс Блументал. Именно израелското лоби е в основата на рискованото решение за излизане от сделката, убеждава ни Блументал. Това обаче не дава отговор на въпроса, защо могъщата американска държава с нейния огромен бюрократичен апарат, тайни служби и мощен военнопромишлен комплекс ще рискува да попадне в международна изолация, за да угоди на прищевките на своя съюзник Бенямин Нетаняху. В действителност Тръмп е яростен критик на сделката още при самото й подписване, много преди напрежението между Тел Авив и Техеран да ескалира до преки въоръжени сблъсъци. Още в хода на предизборната си кампания той поема ангажимент да скъса споразумението. Американският президент има конкретна причина за тази своя позиция. Благодарение на неподражаемия си стихиен темперамент Тръмп си позволява да бъде откровен повече от нормалното за един държавен глава на САЩ и често загатва за реалните мотиви в основата на своите ключови решения. „Смятам за позорно, че сме сключили такава сделка, и причини да правим това не е имало. Ако ви трябва сделка, то получете добри условия. Ние им дадохме 1,7 млрд. долара в брой, нечувана работа, и не видяхме нищо в замяна”, откровеничи Тръмп пред водещия в телевизия Fox News Бил О’Рейли. По време на своята президентска кампания Тръмп неуморно повтаряше, че ядреното споразумение е неизгодно за САЩ, тъй като Вашингтон не печели нищо от него. Трябва да се признае, Тръмп се оказва прав. Резултатите от сделката са красноречиви – Иран утвърди енергийните си позиции на международната арена. От това пострадаха американските енергийни компании, а на иранските пазари се наместиха закриляните от САЩ европейци, които според Тръмп правят страхотен бизнес под американския военен чадър. Равносметката на петролния пазар сочи, че след вдигането на санкциите през 2016 г. иранският износ расте стабилно и през последните месеци е ударил рекорд. По данни на иранското Министерство на петрола Техеран е експортирал през април средно 2,6 млн. барела нефт дневно. Китай и Индия са купили 1,4 млн. от него, а като прибавим към тях Южна Корея и Япония, се получават 60% от продажбите на ирански петрол зад граница. По странно съвпадение точно 2,6 млн. барела е и рекордният петролен износ на САЩ, постигнат седмица след скъсването на ядрената сделка. През последните години американците бавно започват да се превръщат от крупен вносител на нефт във важен глобален играч на експортния пазар. Най-големите клиенти на САЩ са Китай, Индия и Южна Корея, същите три страни, които са и най-големите купувачи на ирански петрол. След изтеглянето на САЩ от иранската сделка Америка отчита ръст на търсенето на свой нефт в Азия. Иран отстъпва, а Америка навлиза на негово място. Останалите 40% от износа на ирански петрол са предназначени за богатия европейски пазар, на който оперират най-големите конкуренти на американските енергийни компании Royal Dutch Shell, Total, а също така италианските Eni и Saras, гръцката Hellenic Petroleum, както и някои полски и турски компании. Те са големите губещи от скъсването на ядрената сделка от Тръмп. Фактите са красноречиви, след подписването на Съвместния всеобхватен план за действие, което е официалното име на иранския договор, европейските енергийни компании навлязоха ударно на иранския пазар. През декември 2016 г. английско-холандската Shell подписа предварително споразумение за разработване на петролните и газовите находища „Южен Азадеган”, „Ядаваран” и „Киш” в Иран, а френската Total се включи в експлоатацията на най-голямото газово находище в света „Южен Парс”. Двете компании получиха лиценз за изграждане на бензиностанции в Иран. Към тях скоро се присъединиха и другите водещи европейски играчи на енергийния пазар – германската BASF, австрийската OMV, руската „Лукойл”, италианската Saipem и норвежката DNO, които се споразумяха да инвестират в множество ирански газови и петролни находища. Норвежката Aker Solutions пък се надяваше да инвестира сериозно в модернизацията на иранската петролна индустрия, а южнокорейската корпорация Daewoo се разбра с иранците да построи петролна рафинерия в Бандар Джаск в южната част на страната на брега на Персийско море. Други две южнокорейски фирми, Hyundai Engineering и Daelim Industrial, също не останаха по-назад и подписаха договори на обща стойност 5,3 млрд. долара за строителството на рафинерии в Иран и модернизация на съществуващи мощности. Европейци, китайци, руснаци, корейци и всички останали водещи нации побързаха да заемат място на тържествено откритата от Барак Обама иранска трапеза. Русия от своя страна договори специално споразумение за доставка на ирански петрол в замяна на руски стоки и получи нелоши петролни концесии, а Китай се утвърди като стратегически купувач на черното злато на Техеран и в момента инвестира милиарди в строителството на високоскоростни железопътни отсечки в рамките на китайския проект „Един пояс, един път”. Стартиращите европейски проекти в комбинация със стратегическото сътрудничество на Техеран с Москва и Китай са способни да затвърдят изцяло ново статукво на евразийската енергийна карта – ситуация, която би оставила американските енергийни компании вън от играта.

Иранската ядрена сделка се оказа безценен подарък не само за енергетиката, но и за индустрията на Европа. Днес компании като Airbus, френските автомобилостроителни компании Renault и PSA, притежаваща марките Citroën, Peugeot и Opel, германските Daimler, Volkswagen, Siemens и Bosch, а също и британските Vodafone и Rolls-Royce спокойно могат да си скубят косите от яд заради едностранното излизане на Вашингтон от ядрения договор. Европейската промишленост извади ножа и вилицата и се приготви да вземе лъвския пай от новооткрития ирански пазар. Най­голямата сделка след отварянето на Иран стана договорът между германско­френската самолетостроителна корпорация Airbus и иранския авиопревозвач IranAir за покупка на 100 самолета, оценяван на 39 млрд. долара. От сделката печелят не само германци и французи, но и британци, доколкото концернът Airbus е отговорен за 10 000 работни места на Острова. Заводите на компанията във Филтън и Бротън произвеждат разнообразни авиационни компоненти, а местният футболен отбор в Бротън дори носи звучното име FC Airbus. Британската компания RollsRoyce пък произвежда голяма част от двигателите за пътническите лайнери на Airbus. За англичаните иранската ядрена сделка означава не просто успех за техните енергийни фирми и самолетостроене. Британската телекомуникационна компания Vodafone сключи всеобхватно споразумение с иранската фирма HiWEB, с която Vodafone се надява съвместно да модернизирaт цялата интернет инфраструктура на Иран, включително чрез изграждане на широколентов интернет и мобилни интернет услуги.

Най-голям пробив обаче направи европейската автомобилна индустрия. Френските производители на коли Renault и PSA традиционно присъстват много добре на иранския пазар, а след подписването на ядрената сделка се приготвиха за историческа експанзия. Веднага след като санкциите бяха вдигнати, Renault подписа договор на стойност 778 млн. евро за откриване на нов завод за производство на 150 000 коли годишно недалеч от Техеран. Другият голям френски концерн, PSA, не остана по-назад и през юни 2016 г. сключи сделка на стойност 400 млн. евро със своя местен партньор Iran Khodro за развитие на съществуващата си производствена линия в Иран. По-малко от месец по-късно PSA направи нов впечатляващ пробив с другата голяма иранска фирма SAIPA (Société anonyme iranienne de production des automobiles Citroën, букв. Иранска държавна компания за производство на автомобили „Ситроен”, бел.авт.). Между двете компании беше постигнато джойнт венчърно споразумение на стойност 300 млн. евро за производство на френски коли в град Кашан. Иранският автомобилен пазар се оценява на 1,6 млн. коли годишно, 40% от които са поделени между двете френски фирми. Съвместните джойт венчър компании на французи и иранци са важен елемент от френското автомобилостроене, а Иран е вторият най-голям пазар за френски коли след самата Франция.

Макар и със закъснение, мощната германска автомобилна индустрия също се включи в играта. След подписването на ядрената сделка през 2016 г. Daimler сключи договор с Iran Khodro за внасяне на камиони Mercedes-Benz и се разбра да започне производство в Иран на камиони модел Actros. Към търговията с Техеран се присъедини и компанията Volkswagen, от която обявиха, че започват износа на модели Tiguan и Passat съвместно с иранската фирма Mammut Khodro.

Големите европейски компании в сферата на строителството и транспорта също навлязоха ударно на иранския пазар. Siemens, Vinci и италианската Ferrovie dello Stato бяха сред първите, които подписаха договори за инвестиции в бурно развиващия се железопътен сектор на Иран. Германският машиностроителен концерн Siemens сключи договор за доставката на 50 локомотива за иранските железници и финансира с 3 млрд. евро строителството на линии и електроцентрала. Споразумението на Siemens с иранските железници включва модернизацията и електрификацията на скоростна отсечка между Техеран и Исфахан, доставка на 500 вагона и предоставяне на технологии и консултантска помощ. Италианската Ferrovie dello Stato прие да изгради подобна железопътна отсечка между градовете Кум и Арак на стойност 1,2 млрд. евро, а правителството на Италия отпусна кредитна линия от 5 млрд. евро за финансиране на съвместни иранско­италиански проекти. Френската компания Alstom от своя страна показа амбиции да развива иранското метро. Alstom стартира производство на 1000 метровагона с две ирански компании, в които според вътрешни източници планира да инвестира не по-малко от 1,3 млрд. евро. Общата статистика за бума в иранско-европейското сътрудничество след подписването на ядрената сделка е красноречива. Търговията на Иран със страните от ЕС е над сто пъти по-голяма от тази със САЩ и расте с двуцифрени стойности. Най­облагодетелствана в съюза е Германия, на която се падат 60% от всички инвестиции на страните от Евросъюза и 40% от доставката на цялото промишлено оборудване за Техеран. Бързо развиващото се сътрудничество между Иран и Европа обхваща и банковото дело. Европейските банки и по време на санкционния режим срещу Техеран не се свеняха да работят с ислямската република. В резултат на това обаче най-голямата френска банка BNP Paribas беше глобена от американските власти с 8,9 млрд. долара, а германските Deutsche Bank и Commerzbank отнесоха съответно 258 милиона и 1,45 млрд. долара. Веднага след влизането в сила на ядрената сделка паднаха задръжките на евробанкерите. Австрийската Oberbank подписа договор за 1 млрд. евро с 14 ирански банки, с което се превърна в първата европейска банка, оперираща на иранска земя. Много скоро към нея се присъедини белгийската група KBC, последвана от германската DZ Bank, австрийската Erste Bank, датската Danske Bank, френската Bpifrance и др. Две европейски банки пък успяха да се доберат до банков лиценз за територията на Иран – германската Иранско-европейска банка (EuropäischIranische Handelsbank) и английската Standard Chartered, нещо, което не успя да постигне нито една американска, руска или китайска банка.

С един свой подпис Тръмп опитва да зачеркне всичко това. Американският президент вече отмени лиценза на Airbus и Boing да изнасят продукция към Техеран. Вероятно затварянето на вратите на американската Boing за търговия с Иран е било за Тръмп поносима съпътстваща вреда, още повече че компанията е част от портфолиото на неговите смъртни вътрешнополитически противници в САЩ. За европейския концерн обаче загубите се равняват на 39 млрд. долара и трудно могат да бъдат преглътнати. Руските компании търпеливо изчакаха как ще се развие сюжетът и след европейското фиаско се завръщат с гръм и трясък. „Сухой” подписа меморандум за доставката на 40 пътнически самолета „Сухой Суперджет­100” (SSJ­100) и планира да достави още 60 подобни машини. Френската Total се уплаши от американските вторични санкции и се отказа от многомилиардните си газови проекти в Иран, а техните съотечественици от PSA обявиха, че започват да прекратяват съвместните си „джойт венчър дейности” в близкоизточната страна, за да спазят американския режим на санкции, въведен от Тръмп. Сходна съдба сполетява и други европейски компании, които очевидно намират заявките на евролидерите, че ще защитят техния бизнес в Иран, като декларация в сферата на добрите пожелания. Европа бързо се усети, че от санкциите ще пострадат не толкова Китай и Иран, колкото тя самата. „През последните дни германците постепенно разбраха, че санкциите на Доналд Тръмп срещу Иран на практика са санкции срещу Европа и по­конкретно – срещу Германия. Съчетаването между санкции и промени в данъчното законодателство на САЩ доведе до ситуация, при която голямо количество германски компании вече имат огромен интерес да прехвърлят бизнеса си в САЩ”, коментира германското списание Spiegel, според което 5000 германски корпорации са пострадали от иранската политика на Доналд Тръмп. „В сърцето на европейската икономика, която вече понесе значителни загуби от санкциите срещу Русия, ще бъде забит още един кол. Вторичните санкции, наложени върху нефтодобивната промишленост на Иран, водят до покачване на цените на петрола, от което печелят САЩ, Саудитска Арабия (и Русия), но губи Европа”, твърди в анализ за Международния дискусионен клуб „Валдай” професорът по международни отношения и европейска политика Алън Кафруни. Скъсването на ядрената сделка в този план е просто кулминацията на широкомащабна американска политика, подчинена на задачата да се отстранят конкурентите на глобалния пазар, а компаниите, произвеждащи своите стоки в САЩ, да получат летящ старт в надпреварата. Европа, и най-вече Германия, която по думите на Тръмп „не се отнася много добре с нас и това е много, много несправедливо”, генерира огромен търговски профицит от търговията с Вашингтон, а в същото време продължава да укрепва икономическите си връзки на изток в разрез със стратегическите интереси на САЩ. Тръмп е решен да поправи това, а Америка отново да се превърне в център на промишленото производство, откъдето американските стоки да колонизират останалия свят. „Много съм добър към хората, които са добри към мен. Когато обаче хората се отнасят с мен лошо или нечестно, или се опитват да се възползват от мен, моето цялостно отношение през целия ми живот е било да отвръщам на удара много силно”, пише Доналд Тръмп на страниците на своята книга „Изкуството на сделката”, превърнала се в бестселър. В представите на американския президент Вашингтон плаща милиарди долари за отбрана, за да гарантира сигурността на ЕС, и да поддържа такава глобална икономическа система, която да е благоприятна за Стария континент. Вместо благодарност и признаване на ролята на младши партньор европейците конкурират успешно Америка, от което потърпевши са американските компании, работниците и средната класа в САЩ и в крайна сметка – самите Съединени щати като развита индустриална държава. Според Тръмп приоритет номер едно за Америка е да се поправи това – независимо дали като се извият ръцете на Брюксел да купува американски втечнен природен газ, да плаща 2% от БВП за НАТО и да приеме квоти за търговията със стомана и алуминий, или, просто като конкуренцията се отстранява със сила. Именно в тази светлина трябва да се разглежда задълбочаващият се разрив от двете страни на Атлантическия океан. Разрив, изразяващ се в заплахи за вторични санкции спрямо европейските компании за търговия с Русия и Иран, както и в набиращата обороти търговска война. Скъсването на иранската ядрена сделка е просто част от усилията на американската администрация за подобряване на конкурентното положение на американските фирми. Санкциите се използват като инструмент за смачкване на глобалната конкуренция, заяви в прав текст руският президент Владимир Путин по време на встъпителната си реч на Петербургския икономически форум в компанията на Еманюел Макрон, Шиндзо Абе, Кристин Лагард и китайския вицепрезидент Уан Цишан. По думите му изсмуканите от пръстите извинения „в интерес на националната сигурност” като претекст за налагане на вносни мита за стоманата и алуминия са направени единствено с идеята „да се смачка конкуренцията или да се изтръгнат отстъпки”. Същият подход Доналд Тръмп демонстрира и спрямо Китай, с който САЩ имат чудовищен търговски дисбаланс от 375 млрд. долара за 2017 г. – сума, равняваща се на Брутния вътрешен продукт на държави като Норвегия, Израел или Южна Африка. В началото на април американският държавен глава въведе колосални мита на стойност над 60 млрд. долара за вносни китайски стоки с идеята да намали търговския дефицит с Поднебесната с 200 млрд. долара в период от две години. Паралелно с това постави ултиматум на Пекин да прекрати „индустриалния шпионаж” и „кражбата на технологии” и предупреди Китай да не въвежда реципрочни мита, ако не иска да пострада от по-сериозни санкции. Стопанинът на Белия дом дори заяви, че е подготвил допълнителни мита за Пекин на стойност още 100 млрд. долара. На 30 юни пък ще бъде готов списък с лица и компании от Китай, които са „свързани с придобиването на промишлено значими технологии”. Китай се престраши да наложи ответни мита, което предизвика гнева на Тръмп. Буквално няколко дни по-късно търговското министерство на САЩ въведе санкции на един от най-големите производители на телекомуникационно оборудване на планетата – китайската корпорация ZTE. Американските компании получиха забрана да продават ключови компоненти за китайските смартфони, а на Google дори беше запретено да се занимава с поддръжката на операционните системи на продуктите на ZTE. В резултат за по-малко от месец Доналд Тръмп грубо изтика от пазара втория по големина производител на телекомуникационно оборудване в Китай, който на 9 май обяви, че прекратява „оперативните дейности”. Претекст за бруталната саморазправа стана неспазването на санкционния режим спрямо Иран. Развоят на търговските разногласия между САЩ и Китай може да послужи като пример за това как могат да се развият кризата около иранската ядрена сделка и конфликтът между САЩ и държавите от ЕС. Още по времето на своята бизнес кариера Тръмп се налага със запомнящ се специфичен стил. „Той обича максимално да сплашва партньорите си, а след това милостиво им позволява да се съгласят на неизгодни за тях условия”, смята ученият от Руската академия на науките Александър Ломанов. Самият Тръмп си позволява да открие тази своя черта в книгата си „Изкуството на сделката”. „Моят стил на правене на сделки е много прост и директен. Целя се много високо и след това просто продължавам да натискам и натискам, и натискам, докато не получа това, което искам. Понякога се задоволявам с по-малкото, но в повечето случаи все пак приключвам с това, което искам”, описва методите си на работа Тръмп. Неговата цел е не да разори и унищожи противниците си, а да ги принуди да сключат по-добра за него сделка. Тръмп наистина наложи многомилиардни мита на Китай, но остави прозорец от няколко месеца преди влизането им в сила. На 13 май той рязко смени реториката си спрямо китайския телекомуникационен гигант ZTE, като обеща да свали санкциите срещу него. „Китайският председател Си и аз си сътрудничим, така че голямата китайска телефонна компания ZTE да се върне на пазара бързо. Прекалено много работни места в Китай са загубени. Министерството на търговията получи указание да реши този въпрос!”, написа американският президент в любимия си Туитър. Всичко това показва едно: майсторът на сделките Тръмп разиграва свои изпитани бизнес тактики на международната политическа арена, които не са нищо повече от елементи на преговорния процес. За него размахването на плашилото на търговските войни, заплахите и дори скъсването на сделката с Иран не са само агресивна поза на изпечен бизнесмен. Американският президент иска от всички свои световни партньори и съюзници търговски отстъпки. Отстъпки, които може да „продаде” на избирателите си на решаващите за неговото политическо бъдеще избори за Конгрес през ноември. Тръмп разиграва умело своите карти и успява да даде видим тласък на своята национална доктрина „Америка на първо място”. Всеки външнополитически ход на ексцентричния бизнесмен е насочен към тази заветна цел. „Изхарчихме 2 трилиона долара в Ирак”, започва пледоарията си Тръмп по друга болезнена за американците тема. „Това е едно от най-лошите решения в историята на страната... Можехме с тези пари да изградим отново нашата страна. Можехме да направим толкова много с тези пари. А вместо това сме в по-лоша ситуация в Близкия изток, отколкото преди 15 години – не пести критиките си Доналд Тръмп по адрес на администрацията на президента Джордж Буш. – Не ми пука, ако той (Джордж Буш, бел.авт.) се обиди. Това беше ужасна грешка. Никога не трябваше да ходим там.” Наскоро върховният лидер на Иран аятолах Хаменей разказа за тайно писмо на американския президент Тръмп, адресирано до партньорите на САЩ в Близкия изток. Информацията за писмото беше потвърдена от американските вестници New York Times и Washington Post, позовавайки се на свои източници. „Загубих 7 трилиона долара и вие сте длъжни да направите нещо в замяна”, гласи текстът на Тръмп до държавните лидери от Персийския залив, цитиран от Хаменей. Според New York Times американският държавен глава наистина е отправил до своите близкоизточни партньори подобно писмо, в което е заявил, че е загубил прекалено много пари за помощ към региона, а съюзниците на САЩ са длъжни да предприемат определени действия. По данни на Washington Post Тръмп призовава своите партньори да се намесят в Сирия вместо САЩ, а също така да обмислят варианти за бързо решаване на конфликта между Катар и Саудитска Арабия. С други думи Доналд Тръмп се опитва като прагматичен бизнесмен да накара не само Европа, но и Саудитска Арабия, Йордания, Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн да си плащат за предоставените от САЩ услуги по гарантиране на сигурността. Наскоро властите в САЩ неочаквано прекратиха „програмата за помощ” на своите прокси сили в Сирия. По данни на телевизионния канал CBS Вашингтон ежегодно отделя милиони долари за „стабилизация на местното общество” и „поддръжка на независимо общество и медии”, или накратко: за финансиране на въоръжените противници на Башар Асад. Държавният департамент дори направи недопустимото за всеки почитател на традиционния либерален интервенционализъм – прекрати финансирането на противоречивата организация „Бели каски”, известна с близостта си с „Ал Кайда”, и фабрикуване на доказателства за химически атаки от правителството в Дамаск. Тръмп прехвърля разходите на САЩ към лоялните на Вашингтон режими в Персийския залив, на които ще се падне задачата да осъществяват със своите ръце стратегическите замисли на САЩ, свързани със сдържането на Русия, Китай и Иран. Всеки външнополитически ход на милиардера все повече започва да се свързва с една дума – пари. Малко след скъсването на ядрената сделка Доналд Тръмп стартира нова европейска офанзива на стойност около половин трилион долара. Законът за днешното възмездяване на некомпенсираните оцелели (Justice for Uncompensated Survivors Today Act, JUST, бел. авт.) предвижда привличане под отговорност на европейските страни, които не са върнали отнетите имоти и активи на жертвите на Холокоста. Най-голямата страна в Европа, която не е приела законодателство за компенсиране на бившите собственици на активи, отнети в злополучните години на Втората световна война, е Полша. По първоначални сметки само поляците са длъжни да платят на местните евреи, много от чиито наследници днес живеят в Америка, около 300 млрд. долара. „Полша остава последната голяма държава в Европа, в която до ден днешен няма компенсаторна програма за реституция на имуществото, нито възмездяване за щетите от отнетата частна собственост”, пише в мотивите към закона, внесен в Конгреса на САЩ от 57 американски сенатори както републиканци, така и демократи. Как ще се развие кризата около иранската ядрена сделка? Ще възобнови ли ядрената си програма Иран и ще има ли нова голяма война в Близкия изток? Това са въпросите, които днес всеки си задава след шокиращото решение на Доналд Тръмп да скъса споразумението с Техеран. Всичко зависи до голяма степен от това дали ексцентричният бивш строителен предприемач ще успее да убеди лишените от истински суверенитет европейски държави да го последват. В Евросъюза зрее разногласие по темата, което е зле прикрито зад все по-често повтарящи се фрази за единство и солидарност от лидерите му. Вашингтон затяга захвата си спрямо германския бизнес, а новите митнически такси нанасят удар в самото сърце на германската икономика, което до голяма степен зависи от износа за САЩ. За разлика от патовата търговска ситуация за Берлин обемът на френския експорт за Щатите е с около една трета по-малък от германския, а търговският баланс на Франция и САЩ е приблизително еднакъв. Париж просто няма какво толкова да губи – страната не е водещ износител на стомана и алуминий, а както е известно, американците предпочитат да купуват мерцедеси и беемвета, а не ситроени. „Впечатлението за готовност на европейците да се изправят в единен фронт е лъжливо. Под външността на единството са скрити растящите вътрешни разногласия, които се проявяват с особена сила в търговията, но се показват и в близкоизточната политика”, смята Алън Кафруни в своя анализ за Валдайския клуб. Като се има предвид аксиомата за бизнес тактиката на Тръмп, не е изключено неговият ирански гамбит да доведе до неформално разпадане на консенсусната позиция на Европейския съюз по иранския въпрос. Според учения от Института за световна икономика и международни отношения в Руската академия на науките Сергей Уткин, цитиран от Газета.ру, в такава ситуация е напълно възможен европейски компромис по редица от спорните теми, включително иранската ядрена сделка. „Надявам се, че ще мога да сключа с иранците добра сделка, справедлива сделка. По-добра за тях”, откровен е Тръмп за плановете си за нова серия от преговори, които да доведат до подписването на друг договор, отговарящ на интересите на САЩ и техните корпорации. Американският президент разиграва на глобалната арена своите изпитани ходове от бизнес практиката, чрез които се надява, че ще направи това, което умее най-добре – да сключва добри сделки.