Нашата визия за Европа е диаметрално противоположна на визията на международните мрежи от Соросов тип.
„Историята на унгарския народ е история на борбите за свобода”, казва Виктор Орбан в това свое великденско интервю, публикувано в унгарския всекидневник „Мадяр идьок”. a-specto препечатва интервюто на Отогайдич с министър-председателя на Унгария, тъй като думите на Виктор Орбан несъмнено представляват интерес за политически грамотните читатели на списанието.
В известното стихотворение на Йеньо Джида „Велики четвъртък” апостол Петър е заспал, апостол Йоан е заспал, апостол Яков е заспал и апостол Матей е заспал. Човек често се чувства като самия поет – паднал духом, самотен, изоставен на някаква занемарена, далечна железопътна гара. Можем ли да се надяваме на нещо този Великден?
Ситуацията на Велики четвъртък през тази година определено се различава от образите, пресъздадени от поета в това стихотворение. Днес никой не спи, всички са на крак. Крайната десница и левицата се подготвят за изборите догодина, либералите са в процес на мобилизация. В Унгария в момента се провежда генералната репетиция за предизборната кампания. Въпросът е дали правителството е на крак или не. За онези членове на правителството, които участват в такава генерална репетиция, е трудно в много отношения, защото междувременно трябва да се отделя необходимото внимание на държавните дела и трябва да бъдат вземани решения. Така че за нас не е толкова благоприятен моментът да преминем в режим на предизборна кампания, колкото е за нашите съперници. Вече е ясно, че изборите през 2018 г. ще бъдат от решаващо значение за страната. Сигурен съм, че точно тук читателите ще оставят с досада вестника, защото често са чували тези думи и достатъчно пъти са участвали в съдбоносни избори. Те просто искат обикновени, честни избори, които няма да решават нито тяхната персонална съдба, нито съдбата на отечеството им. Истината обаче е, че националното правителство в Унгария се намира под непрекъснати атаки и натиск. Всеки път най-важното нещо на изборите, което е заложено на карта, е дали ще имаме парламент и правителство, които ще служат на интересите на унгарския народ, или ще получим такива, които ще служат на чужди интереси. Велики четвъртък ни подсказва да погледнем отвъд суетата на нашия живот. Богослуженията през Страстната седмица пресъздават една история, чието значение хората трудно разбират в дълбочина. Как би могло да се случи така, че само няколко дни след Цветница, когато хората празнуват влизането на Сина Божий в Йерусалим, се стига да разпването му на кръста и неговата смърт? Мистерия е как светът може да се преобрази толкова много, а дори по-голяма загадка е как в рамките на следващите три дни се променя още повече. Великден е най-същественото обновление, което човешката история някога е познавала, и ние използваме специална дума за неговото обозначение: възкресение. Нашият секуларен свят ни показва също така, че и унгарското общество може да бъде възродено, ако може да наблюдава собствения си живот от по-възвишена гледна точка и с по-дълбоко чувство за перспектива. През 2010 г. ние не просто поехме задължението да управляваме държавата. Искахме нашата родина да се превърне в щастлива страна с възкресен дух, която има основания за оптимизъм заради своите собствени постижения. Великден е изключителен момент, когато можем да вдигнем очи към действителността, която съществува отвъд всекидневната ни борба.
Какво мислите за факта, че много хора не разпознават образа на оптимистичната държава, за която говорите, а, напротив, наричат системата просто нетърпима – нещо, което трябва да бъде премахнато и ликвидирано?
Това е естествено. Трябва да приема, че избираме демокрацията като форма на съществуване на модерната унгарска държава, а демокрацията е система, в която всички са свободни да мислят и свободни да формират мнението си и могат да го изказват на глас и да го представят и обясняват заедно с други хора. Различията във възгледите са неизбежни в една система, която се основава на разсъждаване (аргументи) и обсъждане (дебати). Въпросът е дали сме в състояние да се погаждаме по мирен начин. Лесно е всичко да тече мирно и спокойно, когато позициите съвпадат, но да се спори кротко и тихо е предизвикателство за демокрацията. Според мен унгарците не се справят зле в това отношение. Ние успешно преодоляваме факта, че в съвременната европейска демокрация винаги ще има групи, които искат да ви пратят по дяволите. Трябва да отчитаме и завистта, която също така е част от човешката природа. Не би трябвало да забравяме нивото на безработица, което заварихме, когато поехме властта, колко високи бяха таксите за комунални услуги за домакинствата, колко много пари плащаха хората като данъци и какво беше равнището на държавния дълг. Ние дадохме работни места на хората, намалихме таксите за комунални услуги за домакинствата, намалихме данъците, намалихме и държавния дълг. Не е изненадващо, че нашите противници биха искали да са на нашето място. Ние успяхме да постигнем неща, които те не можаха да направят.
Няма причина да се притесняваме за Вас, тъй като постоянно се борите с тези групи. В момента се занимавате с битките с Брюксел, с университета на Джордж Сорос и неправителствените организации, финансирани от Сорос, да не говорим и за опозицията у дома. Не е ли твърде широк този фронт?
Нека хвърлим един поглед върху нашата история: това е нещо, за което самите унгарци носят своята отговорност. Не бихме имали никакви конфликти, ако не се борехме непрестанно за независимо национално съществуване. Не бихме имали никакви конфликти, ако бяхме съгласни да приемем диктата на Брюксел или на други политически и финансови центрове, или ако бяхме съгласни да допуснем унгарски или американски милиардери да ни казват как трябва да стоят нещата в нашата страна. Историята на унгарския народ е история на борбите за свобода. Ние никога не се съгласихме и никога не трябва да се съгласяваме други да решават вместо нас как трябва да живеем. Когато се разглежда от този зрителен ъгъл, въпросът не е колко широк е фронтът. Въпросът е дали имаме национална независимост или не. По тази причина фронтът е толкова широк, колкото е необходимо, за да защитава националната независимост. Днес живеем във времена, в които международната политика е бойно поле. Независимостта и свободата на европейските нации са заложени на карта. А в центъра на това бойно поле се намира миграцията. Университетът на Джордж Сорос, прозрачността на международните лобистки организации и финансовата стабилност – всички те се явяват в ролята на второстепенни бойни полета в настоящата тренировка на сухо за предизборната кампания. Не може да се отрече обаче, че всичко щеше да е по-лесно, ако просто възприемехме статута на робска нация.
Често човек има усещането, че противниковите партии дори не говорят на един и същ език: всеки обвинява всички останали в използването на тактиката на дезинформацията.
Малък е шансът да се появи общ език. Още повече това е така, защото ние говорим открито и не избягваме важните теми, докато нашите опоненти говорят на измислен език: на някакъв съвременен есперанто, известен като „политическа коректност”. Ние пишем и казваме истината, докато те я съчиняват, или, за да бъда по-точен, те я конструират. Сблъсъкът между тези два езика може да бъде наблюдаван в целия западен свят. Причината за липсата на разбирателство обаче не трябва да бъде търсена в езика, а в различните цели. Най-големият дебат днес в Европа е за миграцията. Това е, което ще реши нашето бъдеще и съдбата на Европа. Въпросът е дали държавите, в които ще живеят нашите деца и внуци, ще бъдат същите като държавите, в които ние живяхме. Не говоря за различното ниво на технологично развитие, нито за това дали можем да защитим нашите работни места. Не говоря и за това дали можем, или не можем да спрем нарастването на задлъжнялостта на европейските държави. Тези неща са просто по-добри или по-лоши версии на същата Европа. Въпросът е дали характерът на европейските народи ще бъде определян от същия дух, цивилизация, култура и манталитет, както по времето на нашите родители и прародители, или ще бъде нещо съвършено различно. В контекста на миграцията точно това е заложено на карта, точно тази е опасността. Ето защо и британците напуснаха Европейския съюз.
Дебатите бяха предизвикани от факта, че онези, които се определят като либерали и представители на левицата, онези, които са подкрепени от парите, властта и мрежите на международните сили начело с Джордж Сорос, твърдят, че предприемането на мерки срещу миграцията е погрешно, непрактично и неморално. Оградата трябва да бъде демонтирана, мигрантите трябва да бъдат пуснати вътре в държавата и чрез смесването им с нас, традиционните народи на Европа, трябва да им бъде даден шанс да създадат качествено ново общество. За разлика от тях ние искаме да запазим основите (фундаментът) на Европа: ние не искаме паралелни общества, ние не искаме нашето население да се преструктурира и ние не искаме да заменим християнската цивилизация с някаква друга (различна) форма на цивилизация. Затова строим огради, защитаваме се и не позволяваме на мигрантите да ни залеят. Нашата визия за Европа е диаметрално противоположна на визията за Европа на международните мрежи от Соросов тип. Как биха могли тези два възгледа за света, тези два лагера да говорят на един и същ език? За разлика от британците ние сме членове на Европейския съюз. Ние не сме островна държава, нашата страна и нашият живот са част от Европа. Това е нашето място. Нашата съдба е свързана с останалите държави на континента. Аз виждам една-единствена опция: Европейският съюз трябва да се реформира, да се промени начинът, по който той функционира. Ето защо в Брюксел ние сме една реформаторска опозиция.
Какви са шансовете на Вашата политическа общност за победа в тази борба?
Какво означава „да се прави нещо добре” в унгарската политика? Държавата е в чудесно състояние. Сравнението с по-ранни периоди в унгарската история само по себе е показателно, че ние се справяме успешно. Имаме национално правителство с твърд мандат и мнозинство. Неговата решителност не отслабва. Не виждам никакви признаци на отстъпление. Единни сме и нямаме спорове, които биха изложили на риск нашата способност да действаме. „Фидес”, партията, основана от няколко младежи с вдигнати яки, се превърна в най-голямата политическа партия в Централна Европа. Разполагаме с цял списък от удивителни истории. Ние потопихме флагманския кораб на комунистите, създадохме конституционна революция през 1990 г., победихме три пъти левицата, изпълнихме програмата за национално обединение през границите, приехме новия основен закон, изпратихме пакета на Международния валутен фонд, направихме банките отговорни, сложихме под контрол доставчиците на комунални услуги и сме на път да постигнем пълна заетост. Казано накратко: чувстваме се чудесно, благодаря Ви за вниманието. Имаме намерение да се справяме дори още по-добре.
Не се ли тревожите, че проблемът с университета на Сорос би могъл да разруши това единство? Много интелектуалци от десницата изразиха своето неодобрение.
Различните мнения, които се оформиха по темата за университета на Сорос, не влияят върху преобладаващото мнозинство и единната позиция, която отхвърля миграцията и мрежата от Соросов тип, криеща се зад университета. Наистина университетът е чувствителен въпрос, свързан с интелигенцията и науката, а това разстройва както студентите, така и преподавателите. Би трябвало да гледаме на това като на нещо съвършено естествено. Темата за университетите е важна и деликатна, независимо че едва десет процента от студентите, които учат в институцията на Сорос, са унгарци. С течение на времето ще стане ясно, че страховете са неоснователни: всички накрая ще установят, че не става дума в случая за закриване на университети, а за прилагането на законите еднакво към всеки унгарски университет. Не може да има специални привилегии и никой не може да стои над закона, дори и хората на Джордж Сорос. Не вярвам, че градската интелигенция ще бъде доволна да бъде свързвана с хора, за които законодателството ще посочи недвусмислено, че боравят с чуждестранно финансиране, че служат на чужди интереси и следват инструкции от чужбина. С помощта на своите организации в Унгария и тайно от погледа на обществото Джордж Сорос предоставя безкрайни количества пари, за да подпомага нелегалната имиграция. Преследвайки интересите си, той плаща на редица лобистки организации, които работят под маската на гражданско общество. Поддържа своя официална мрежа със собствени организатори, собствени медии, стотици служители и свой собствен университет. Иска да продължи да упражнява натиск върху Унгария: но това е държава, която очаква дори хора като Сорос да съблюдават нейните закони. Смятам, че Джордж Сорос не трябва да бъде подценяван: той е влиятелен милиардер с огромна решителност, който, щом се отнася до личните му интереси, не уважава нито Бог, нито човека. Ние искаме да защитим Унгария, следователно също трябва да хвърлим всичките си усилия в битката.
Вие също така не сте пощаден от Вашите опоненти. Вместо да се аргументират, те осъществяват подли атаки срещу Вашите хора от всички страни. Мнозина наблюдават със симпатия, други с недоверие и се питат как някой би могъл да сложи край на всичко това.
Докато милиардерите зад нашите противници имат пари, ние разполагаме с толкова сила, колкото получаваме от народа. Кое е по-силното, кое има по-голяма стойност в унгарската политика? Ние управляваме от името на унгарския народ. Преди вземането на всяко по-значително решение аз се стремя да въвлека хората в дебат по най-важните въпроси. С помощта на националните консултации се опитвах да изработя точките на националното съгласие; не сме задавали въпроси като на викторина, а сме търсили подкрепа и одобрение, които ни дават сила за нашата борба тук и в чужбина. Ето защо те атакуват националните консултации при всяка подходяща възможност. Като говорим за лични нападки, се сещам за думите на Маргарет Тачър: „Винаги се развеселявам много, когато някой е индивидуално засегнат, защото мисля, че щом атакуват някого персонално, това означава, че не им е останал дори и един-единствен политически аргумент”. Никой не може да отрече, че ние преодоляхме безработицата и че година след година всеки успява да направи крачка напред. Системата за семейно подпомагане се доказа и е успешна, а сигурността на обществото е на по-добро ниво, отколкото в повечето европейски държави. Естествено, правителството не е безгрешно и има още страшно много въпроси за решаване. Има неща, които заслужават критики, но като цяло Унгария бавно се нормализира и скоро ще се изправи на крака. Така че, вместо да се защитаваме срещу нападки, ние трябва да победим. По тази причина аз не се тревожа особено много от клеветнически атаки и кампании. Ние сме от стари кози ярета: познаваме пукота на пушките и тътена на оръдията. Много пъти сме виждали нашите шумни противници в крайна сметка да се провалят и да се оттеглят в мълчание. Силата на нашия лагер се състои в неговата организация и постоянство. Ние сме почтени хора, естествено, и горим от силно желание да отговорим на тези нечестни, арогантни и безочливи обвинения. Прекалено умни сме, за да се оставим да бъдем победени от нашите емоции. Демонстрираме нашата сила, когато се налага, и го правим по дисциплиниран начин и в хармония. Ще предприемем следващата стъпка, когато му дойде времето.
Какво означава Великден за Вас в личен план?
Щастлив съм, защото живея в едно любящо семейство. Имам благоприятната възможност да реализирам на практика онова, в което вярвам и което смятам за важно в живота и заниманията си: работа, която е необичайно творческа, разнообразна, прекрасна и интересна. Важното значение на решенията само допринася за това. Всички неща, които другите смятат за стресиращи и досадни, според мен са обнадеждаващи: предизвикателство, което ще донесе обновление и добри шансове. Великден е, така че нека наречем това християнски оптимизъм. Желая на всичките ви читатели да имат щастието да го споделят чрез Божията милост.
Превод Мария Дерменджиева
Заглавието е на списание a-specto
15 април 2017 г.