На 25 януари 2015 г. ляворадикалната СИРИЗА предизвика истинско политическо чудо, помитайки на парламентарните избори не само традиционните леви и десни партии в Гърция, но и обещавайки възход на „новите леви” в цяла Европа. СИРИЗА спечели първите си избори благодарение на перфектната комбинация от социални обещания и защитата на националния интерес. Точно година по-късно екип на а-specto (Петър Волгин, Юлия Владимирова, Антоанета Киселинчева) отиде в Гърция, за да провери на място какво се е случило с чудото.
През 280 г. пр.н.е. на гръцкия остров Родос е издигната статуя на бога на слънцето Хелиос. Това е прословутият Родоски колос, едно от седемте чудеса на античния свят. Поводът за издигането на статуята е една военна победа. В края на IV в. пр.н.е. армията на Антигон Първи Еднооки прави опит да завладее острова. През 304 г. пр.н.е. родосчани заедно с дошлите им на помощ войски на египетския управител Птолемей Първи разбиват нашествениците. Армията на Антигон се оттегля безславно, като изоставя цялото си военно оборудване. Родосчани решават да продадат изоставените оръжия на враговете си и със събраните пари да построят статуя на своя патрон – бог Хелиос. След 12 години работата е завършена и Родоският колос, висок 36 метра, е издигнат на входа на пристанището. Жителите на Родос се надяват, че символът на техния остров ще пребъде от векове за векове, но реалността бързо ги опровергава. Само 56 години след издигането й статуята е разрушена от земетресение. Дори и паднала обаче, тя продължава да предизвиква интереса на съвременниците. Хора от различни страни не спират да посещават острова и да се дивят на размерите на поваления колос. Както разказва историкът Плиний Стари, никой не бил в състояние да обхване с две ръце дори палеца на ръката на статуята. Останките от някогашното чудо продължават да лежат на земята, докато Родос не е завладян от арабите през 654 г. Новите господари на острова продават отломъците на някакъв търговец, който ги отнесъл, натоварени върху 900 камили. Така окончателно изчезва едно от седемте чудеса на античния свят.
СИРИЗА обаче няма никакво намерение да изчезва. За една година партията печели два пъти парламентарните избори, както и общонационален референдум с въпрос, дали гърците одобряват мерките на западните партньори за справяне с кризата. Гърците отговарят убедително с „НЕ”, след което победителите от СИРИЗА правят точно обратното на това, за което са гласували сънародниците им – подписват меморандум, в който са заложени именно най-ненавижданите мерки. Настава тотален хаос. Много гърци се чувстват предадени. Харизматичният финансов министър Янис Варуфакис, изнесъл основната битка срещу Тройката и превърнал се междувременно в секс идол, подава оставка. Най-левите в СИРИЗА са бесни и скоро напускат партията. Наричат се „Народно единство”, вдъхновени от коалицията, управлявала Чили по време на президента Салвадор Алиенде. Начело на новата структура застава Панайотис Лафазанис, бившият енергиен министър в първия кабинет на Ципрас. Той и неговите съмишленици настояват Гърция да излезе от еврозоната и да възстанови драхмата. „Народно единство” е още за излизане на страната от НАТО, за отменяне на всички приватизационни сделки, както и за национализация на основните сектори в икономиката, започвайки от банките. Един от създателите на новата партия Статис Кувелакис, бивш член на Централния комитет на СИРИЗА, казва, че основната цел на „Народно единство” е да прокара такива радикални мерки, които да обслужват основно хората на труда и да открият пътя към прогресистка реконструкция на страната, на нейната икономика и институции. Алексис Ципрас, който може и да не е особено последователен в действията си, но пък има отличен политически нюх, съвсем правилно преценява, че ако иска да се задържи на власт, трябва спешно да свика предсрочни избори. Свиква ги, отново ги печели, а отцепниците от „Народно единство” не успяват да получат достатъчно гласове, за да влязат в парламента. Отново настава объркване. Най-честите обвинения срещу СИРИЗА в дните, след като нейното ръководство се съгласява с всички искания на западните партньори, е, че партията е „предала интересите на гърците”. Само дето мнозинството от същите тези гърци отново гласува за „предалата” ги партия, а пък тези, които твърдят, че последователно защитават интересите на нормалните хора, дори не успяват да спечелят 3% на изборите, за да влязат в парламента. На какво се дължи този парадокс? Ако изобщо можем да говорим за парадокс. Разговаряме по темата с Леонидас Хризантопулос, който е трето поколение дипломат. Бил е посланик в Армения, Полша и Канада. Като началник в гръцкото външно министерство преди години е сред хората, които най-силно са настоявали Гърция по-бързо да стане член на Европейския съюз. Днес е особено критичен към тази организация. Особено критичен е и към СИРИЗА, на които доскоро е възлагал големи надежди. Искам да знам защо според него хората през септември миналата година отново са гласували за Ципрас.
„За хората, подкрепили отново СИРИЗА, основната отговорност за капитулацията пред кредиторите се носи не от нашите политици, а от чужденците. Хората казваха така: ами Ципрас просто нямаше друг избор. Изправен пред изнудвачи като Ангела Меркел, Йерун Дизелбаум, шефа на Еврогрупата и останалите, той нямаше друг изход, освен да подпише предлагания меморандум. Иначе Гърция оставаше без пари”, обяснява Хризантопулос. Може би хората са прави и Ципрас действително не е имал друг избор, освен да се подчини на изнудването? Леонидас обаче категорично не е съгласен с този извод. „Не е така. Винаги можеш да кажеш НЕ. През 1940 г. сме били достатъчно смели - и политиците, и другите хора, за да кажем НЕ на Мусолини. А днес всички ги е страх. Днешните политици преди всяко пътуване за Брюксел казват как ще направят геройски неща, а като се върнат, ни обясняват, че били притиснати до стената и нямало какво да сторят. А пък аз мисля, че тях просто ги е страх да действат решително.” Леонидас може много да се ядосва на поведението на Ципрас, но е факт, че т.нар. „партньори” изнудваха гръцкия премиер по класически мафиотски начин. Можеше ли премиерът да не се подчини на диктата им и да рискува тотален фалит на страната? Какво изобщо би могъл да направи? „Можеше да направи много неща. Например можеше да излезе в Брюксел пред всички журналисти и открито да разкаже как е изнудван от Меркел. Можеше дори да скъса дипломатическите отношения с Германия за кратък период от време и да се върне в Гърция като герой. Само че днес в Гърция никой не иска да бъде герой”, убеден е Леонидас.
Коренно различен прочит на драматичните събития след гръцкия референдум прави Рания Антонопулос. Тя е заместник-министър в Министерството на труда, отговарящ пряко за борбата с безработицата. Елегантна жена и много интересен събеседник (подробно интервю с нея ще прочетете в следващия брой на а-specto). Отличният й английски се дължи на дългото пребиваване в чужбина, основно в САЩ. Преподавала е икономика в Ню Йорк. Била е съветник по различни програми на ООН. Основните й интереси са в областта на посткейнсианските теории и джендър изследванията. Говорим с нея за това дали Алексис Ципрас е имал друг вариант освен подписването на меморандума, толкова ли страшно щеше да бъде напускането на еврозоната например? Редица леви икономисти по света съветват Атина да направи точно това. Американският икономист Джейми Гълбрайт, син на световно известния учен Джон Кенет Гълбрайт, например пристига в гръцката столица, за да се присъедини към екипа на финансовото министерство в търсене на най-доброто решение. Само че така и не се стига до изработването на някакъв конкретен план. Ето отговора на госпожа Антонопулос на въпроса, дали е било реалистично да се мисли за напускане на еврозоната: „В икономиката, както и в политиката, всичко зависи от доброто разпределяне на времето. Точно така е и в личния живот. Основното е да избереш правилния момент за действие. Ако се опиташ да напуснеш стихийно и неконтролирано или да постигнеш споразумение, но нямаш никакви резервни фондове, които могат да се използват за външни плащания, и да внасяш това, което ти е нужно за период между 3 и 6 месеца, нямаш споразумение за енергийна сигурност и кажеш: „Довиждане, аз напускам”, тогава какво? Продължава твоята задлъжнялост към чуждестранните кредитори и те ще продължават да те преследват. Разбира се, можеш да кажеш, че няма да платиш. Какво ще се случи тогава? Тогава агенциите, които предлагат търговски кредити, веднага ще те задраскат. Тогава не можем нито да внасяме, нито да изнасяме, дори да имаме някакви стоки. Но също така ще се промени и отношението в чужбина към нас – всички чужди политици ще започнат да казват на сънародниците си, че Гърция е най-лошият пример, да не купуват от Гърция и да не ходят на екскурзии там. Какво правим тогава? Не можем да очакваме, че ако вървим против волята на тези, които са силни и имат власт, те ще ни кажат: „Окей, приветстваме ви”. Особено ако става въпрос за ляво правителство като нашето. Няма да се случи. Така че предварителните условия, върху които беше построена стратегията, нашата първоначална стратегия за преговори, бяха грешни. Аз знаех, че са погрешни още съвсем в началото. Това вече е минало, а не ни помага особено, ако се задълбаваме прекалено в миналото. За мен просто имаше две опции. Едната е да скочиш от скалата. Другата е да тичаш в поле с много тръни. Какво избираш? Аз вярвам, че е по-добре да не скачаме от скалата, защото така се самоубиваме. При това унищожаваме не само себе си, а и цялата държава. А тичайки из тръните, кървим до смърт, но сме все пак живи”. Когато говори за сбъркана от самото начало стратегия, заместник-министър Антонопулос има предвид линията на поведение на бившия си колега Янис Варуфакис, нали така? „Не можеш да слагаш на масата заплахи, които не си в състояние да изпълниш – отговаря тя. – Не мога да заплашвам с нещо, което съм неспособен да приложа.”
Изглежда, че и самият Алексис Ципрас е осъзнал това. Осъзнал го е много скоро след референдума, чийто резултат е посрещнат с такъв възторг от противниците на политиките на остеритет не само в Гърция, но и навсякъде по света. Само че този възторг се оказва преждевременен и твърде бързо е заменен от огромно разочарование. Какво всъщност се случва веднага след като става ясен резултатът от референдума на 5 юли? По признания на самия Ципрас той е смятал, че след референдума ще може да преговаря от много по-силни позиции, а Тройката ще се държи много по-смирено и ще е готова за повече компромиси. Както ни казва гръцкият министър на труда Георгиос Катругалос (виж интервюто с него в този брой): „Референдумът беше нашата атомна бомба, за да можем да преговаряме”. Оказва се обаче, че „партньорите” имат съвсем различно виждане. Брюксел отговаря на референдума с мълчание, а основният разговор се повежда от Европейската централна банка. „Разговорът” се състои в допълнителното утежняване на условията, при които гръцките банки могат да получават заеми, като истинската цел е те да бъдат фалирани до 13 юли. На 12 юли, неделя, когато започват решителните преговори, Ципрас вече е в безизходна ситуация. Гръцката икономика е на ръба на краха. След продължили 17 часа „разговори” гръцкият премиер обявява резултата. Гърция се е съгласила да подпише третия „спасителен план”, включващ всички онези условия, срещу които само преди седмица са гласували повечето гръцки граждани. Алексис Ципрас става мишена на ожесточени критики, идващи най-вече от левия политически спектър. „Защо не им тръшна вратата под носа? Защо просто не си тръгна?”, това са най-честите въпроси, които му задават. Ето и неговият отговор: „Ако си бях тръгнал през онази нощ, може би щях да стана герой за ден, за два или за три. Но през следващите дни щеше да дойде катастрофата не само за мен, а и за мнозинството от гръцкия народ. Бях изправен пред изключително сложна дилема. Сърцето и душата ми ме съветваха да напусна. Но разумът ми казваше, че съм длъжен да намеря решение, въпреки че знаех, че това решение, ще е много тежко. Алтернативата беше, първо, колапс на банковата система и, второ, срив на цялата икономика”. Ципрас признава, че е подценил желанието на Германия да играе твърдо докрай, да превърне Гърция в пример за това, че всеки, който не се подчинява на условията на остеритета, ще бъде жестоко наказан. Според Ципрас истинската цел на Германия и на всички останали чужди „партньори” никога не е била спасяването на Гърция. Тяхната истинска цел е била да спрат ефекта на доминото, тоест желанието за преструктуриране на дълговете в цяла Европа.
Съмнявам се, че са останали нормално мислещи хора, които да вярват, че шефовете на ЕК, на Еврогрупата, на ЕЦБ или на МВФ искрено желаят да помогнат на Гърция. Всичките им действия досега водят само до един извод: истинската задача на всички тези хора е просто да накажат страната. За да не смее никой друг повече да оспорва властта на транснационалните институции. Докато разговаряме със заместник-министър Рания Антонопулос, откровено признавам, че никога не бих могъл да работя с такива хора, при положение че знам какви са истинските им намерения. Също толкова откровено я питам как се чувства при служебните си контакти с тях. Тя съвсем искрено отговаря, че се чувства така, все едно постоянно я наблюдават под микроскоп. И че за краткото време, в което е заместник-министър, е стигнала до заключението, че никой от „партньорите” не се доверява на гръцкото правителство. Ние сме под постоянен надзор, описва ситуацията госпожа Антонопулос и допълва, че ще бъде съвсем логично Гърция да бъде прекръстена на „Страна на надзора”. А докато вървим по улиците на Атина за среща с поредния събеседник, се сещам за едно популярно изказване на Славой Жижек, наричан често „най-опасният съвременен философ”. Той използва класическата матрица на Зигмунд Фройд, за да опише взаимоотношенията между кредиторите и Гърция. Според бащата на психоанализата психическата структура на индивида включва три компонента – То, Аз и Свръх-Аз. В понятието СвръхАз се включват всички норми на поведение и мислене, които контролират поведението на човека. Това е репресивният агент, който държи в подчинение личността, за да не прави тя каквото си пожелае. Според Жижек брюкселските началници играят ролята на Свръх-Аз спрямо Гърция. Основна роля в дисциплинирането на гърците играе този толкова обсъждан дълг. Работата е там, че основната идея на кредиторите дори не е Гърция да си изплати дълга. Дори и в Брюксел разбират, че това е невъзможно. Основната цел е гърците да бъдат постоянно притискани, мачкани и унижавани. Постоянно да им се размахва пръст и да им се втълпява чувство за вина. Това е най-добрият начин да контролираш някого – било то държава или отделна личност. И за още нещо си мисля. Дали този колективен брюкселски Свръх-Аз, тези евронадзираващи, за които говори госпожа Антонопулос, виждат това, което виждаме и ние? Дали виждат бездомните, които приготвят убогите си убежища по улиците на Атина? Дали виждат опърпаните просяци и все по-големия брой мигранти, които се шляят безцелно наоколо? Или просто са забили носовете си в едни таблици с числа, с плюсове и минуси, с някакви неразбираеми за простосмъртните изчисления и нищо друго не ги интересува? Едва ли ги интересува фактът, че откакто започна прословутото „спасяване на Гърция”, положението в страната изобщо не се е подобрило. Политиките на орязване на заплати, пенсии и социални програми, известни като политики на „остеритет”, изобщо не успяха да оздравят гръцката икономика. Тъкмо обратното. Спомогнаха за пълното й съсипване. Само че реалният живот няма никакво значение за еврочиновниците и за експертите на МВФ. За тях единственото важно е да им излязат изчисленията в табличките. Съдбата на съвсем реалните хора изобщо не ги интересува. А дипломатът Леонидас Хризантопулос се интересува основно от това. Обяснява ни разпалено колко бесен е от факта, че никой от страна на официалните гръцки власти не поставя сериозно въпроса за нарушаването на основни човешки права на гърците: „Не бива да забравяте, че откакто действа въпросният „спасителен план”, правата ни на труд и здравеопазване са силно нарушени”. Той е написал официално писмо по този повод на вицепрезидента на ЕК Юрки Катайнен. А вицепрезидентът му отговорил, че за държавите, които са подписали меморандум като този на Гърция с кредиторите, не важат правилата за спазване на човешките права, споменати в Лисабонския договор. „Тоест ние сме една държава парий – продължава тъжно Хризантопулос, – не можем да обвиняваме руснаците например, че там се нарушавали човешки права, когато в държава от ЕС се прави същото.” Дипломатът вече е убеден, че истинската цел на кредиторите е унищожаването на Гърция. „В началото, когато започнаха да ни „спасяват”, не мислех така, но когато сега наблюдавам внимателно действията им, не виждам никаква друга логика. Просто искат да съсипят Гърция”, обяснява той. Вярно, Алексис Ципрас обещава, че 2016-а ще бъде годината, когато страната окончателно ще загърби кризата, но много от сънародниците му не споделят този оптимизъм. Според най-новите социологически проучвания 55% от гърците изразяват силен песимизъм за бъдещето. Продължават споровете около нивото на безработицата. Според правителството тя намалява, макар и с малко. Според критиците на властта обаче дори и да има подобно намаление, то се дължи не на подобряването на икономиката, а на факта, че все повече хора, основно млади, напускат страната, надявайки се на по-добър живот в чужбина. А тези, които остават, се настройват все по-негативно към правителствените марки. Вторият кабинет на Алексис Ципрас се оказва притиснат между Сцила и Харибда. От едната страна са изискванията на кредиторите за тотална промяна на пенсионната система (това на практика означава намаляване на пенсиите), повишаване на данъците за важни социални групи, като земеделците например, и форсиране на приватизацията. От другата страна е растящото недоволство на хората от правителствените мерки. На протести излизат все повече хора и няма да бъде никаква изненада, ако народният гняв от последните години, който докара СИРИЗА на власт, сега допринесе за нейното сваляне. Правителствени и партийни функционери се надяват, че това няма да стане, и се опитват да направят всичко възможно, за да убедят хората, че предприетите мерки няма да влошат живота им, а, обратното – ще доведат до положителни промени.
Отиваме в централата на СИРИЗА в Атина, за да се видим с Панос Ригас, който е секретар на Централния комитет на партията. Налага се да изчакаме малко заради проточилите се предишни срещи. Сядаме в кафенето, където пушещите в екипа притеснено питат как стои въпросът с цигарите. Че как може да стои този въпрос, развеселяват се продавачките на бара и обясняват, че тук всеки може да си пуши колкото си иска. Ами правилата, Европейският съюз и други подобни, продължаваме да се интересуваме ние. Следва още по-голямо веселие от гръцка страна. Съвсем скоро ще се убедим, че в Гърция пушенето е строго забранено и че се пуши навсякъде – както в кафенетата и ресторантите, така и в министерските офиси. Все пак, докато разговаря с нас, Панос Ригас не пуши. Само върти в ръка незапалената цигара. Вероятно се въздържа заради седящата до него Хара Христопулу, която е част от екипа му. Тя е млада, готина и бременна. Така де, правилата на ЕС може и да се пренебрегват, но здравето на бременните трябва да бъде пазено. Освен че е симпатична, Хара се оказва и много приятен събеседник. Казваме й, че когато дойдем в Атина следващия път, ще искаме интервю от нея. Защото тогава тя вероятно вече официално ще е влязла в политиката. Хара се засмива, докосва корема си и уточнява, че засега приоритетите й са други. Съгласяваме се. Надяваме се, че когато започне да гледа детето си, ситуацията в Гърция ще се е подобрила. Поне малко. Панос Ригас ни уверява, че всички усилия на СИРИЗА са насочени именно в тази посока. „Поставили сме си червени линии, които никога няма да прекрачим – уверява ни той. – Категорично няма да позволим банките да отнемат единственото жилище на хората, които не успяват да си плащат кредитите. Непрекъснато приемаме мерки срещу бедността, както и осигуряваме достъп на всички без значение какви вноски са платили до качествено здравеопазване. Променяме и начина, по който се разпределят европарите. Защото досега това се правеше крайно непрозрачно. Голяма част от тези пари изтичаха в клиентелистките мрежи. Сложихме и доста по-голям ред във финансирането на медиите. Сега много се обсъждат промените в социалното осигуряване. Твърдо обещаваме, че няма да има намаление на пенсиите. Докато предишните правителства се бяха съгласявали на многократното им намаляване. На всички би трябвало да е ясно, че колкото повече се намалява покупателната способност на гражданите, толкова повече се загробва икономиката.” Всичките ни събеседници – и в партийните, и в министерските офиси – държат да ни убедят, че СИРИЗА прави всичко възможно, за да не допусне намаляване на доходите на хората. Министърът на труда Георгиос Катругалос твърдо гарантира, че пенсиите, които днес се изплащат, ще останат на същото ниво. Той уточнява, че през последните пет години пенсиите са били намалявани 12 пъти и така са загубили 40% от стойността си. Ние пък се чудим как ще стане това, при положение че подписаният с Тройката меморандум на практика изисква именно допълнително орязване на пенсиите. „Да, нашето решение беше такова, съгласява се министър Катругалос, да приемем програмата на Тройката, но да я ограничим в рамките на едно социално равенство. Ще го кажа с други думи: ако спазвахме меморандума, трябваше да намалим поголовно пенсиите. Това, което се опитваме да направим, е реформа за справедливо разпределяне на ресурсите, и то най-вече към социално слабите групи. И държа да отбележа, че тази реформа не е част от споразумението с европейските институции, а си е наша национална инициатива, тази реформа е на страната на гърците, докато програмата от споразумението изисква само намаляване на пенсиите.” Изглежда обаче, че всички тези уверения не са в състояние да се справят с песимизма и с нарастващия яд на все повече обикновени хора. Държавни служители, работници и пенсионери протестират в големите градове. Фермерите блокират магистрали и гранични пунктове. Няма как всичко това да не се отрази и на политическите симпатии на хората. Да, през миналата година СИРИЗА спечели три важни избора. Но още в началото на тази година в проучванията на общественото мнение вече лидира основната опозиционна сила „Нова демокрация”. Със сигурност тласък в това отношение дава и изборът на нов лидер на дясноцентристката формация. На 10 януари тази година за партиен шеф е избран 47-годишният Кириакос Мицотакис. Той е депутат от 2004 г., а между 2013 и 2015 г. е министър на административните реформи и електронното правителство в дясноцентристкия кабинет на Андонис Самарас. Кириакос е син на бившия гръцки премиер и почетен председател на „Нова демокрация” Константинос Мицотакис, който и в момента се радва на добро здраве на патриаршеската възраст от 97 години. Кириакос Мицотакис завършва висшето си образование в Съединените щати, след което работи в банковия сектор. Определя се като защитник на свободния пазар и противник на държавната намеса в икономиката. Противниците му пък го наричат „завършен неолиберал”. Съвсем естествено изборът му за ръководител на основната опозиционна партия предизвика вълна от ентусиазъм както сред управляващите среди в Германия, така и на Уолстрийт. В интерес на истината опозицията не бърза с вземането на властта. За нея е много по-изгодно СИРИЗА да продължи да управлява и да свърши всичката мръсна работа. Има обаче една доста по-голяма опасност от това бившите управляващи от традиционната десница отново да спечелят едни следващи избори. Истинската опасност се нарича „Златна зора”. Политиката, а и символиката на тази партия я закрепват твърдо в крайнодясното пространство. Макар че нейните членове отхвърлят обвиненията в неофашизъм, действията им сочат именно натам. Неин основател и ръководител е Николаос Михалолиакос, който още през 1980 г. започва издаването на списание „Златна зора” с крайно дясна насоченост. През следващите години партията ту изчезва, ту пак се появява, като активността на членовете й се свързва основно в сблъсъци с членове на леви организации. Самият Михалолиакос неведнъж е арестуван заради екстремистки действия и незаконно притежаване на оръжие. Независимо от честите сблъсъци със силите на реда на активисти на „Златна зора” в гръцката преса все по-често се появяват материали, според които партията се ползва с мълчаливата подкрепа на среди в полицията и тайните служби. Също така се говори, че самият Николаос Михалолиакос работи за разузнаването. Пребивавала дълги години в политическата маргиналия, „Златна зора” прави своя забележителен пробив през 2012 г. На парламентарните избори тя получава 7,0% и 21 депутатски места. Партията печели популярност благодарение на яростната си националистическа и антиемигрантска риторика. Освен това във вече разтърсваната от икономическата криза Гърция активисти на „Златна зора” се заемат и със социални дейности. Те снабдяват с храна изпаднали в крайна бедност граждани, патрулират в известни с високата си престъпност квартали, където полицията отказва да се намесва, придружават възрастни хора до банкоматите, за да си изтеглят спокойно пенсиите. Дипломатът Леонидас Хризантопулос ни разказва следната показателна история. Цигани открадват трактора на негов познат фермер. Фермерът знае кои са крадците и съобщава за това в полицията. От там обаче му казват, че не могат да се намесят особено активно, защото има риск да ги обвинят в расизъм. За този случай разбират и активисти на „Златна зора”. Те отиват при фермера и му обещават, че ако той се присъедини към тях, веднага ще му върнат трактора. Бездействието на официалните власти подхранва популярността на екстремистките партии. Ето така „Златна зора” от незначителна организация се превръща в реална политическа сила. Възходът й е пречупен в края на 2013 г. в резултат на едно трагично събитие. На 17 септември няколко десетки активисти на „Златна зора” нападат в Атина рапъра Павлос Фисас, известен с антифашистките си възгледи, и група негови приятели. Павлос е наръган няколко пъти с нож и умира по-късно в болницата. Десет дни по-късно полицията арестува партийния лидер Николаос Михалолиакос и още 68 души от „Златна зора”. Обвинението е, че са създали и участвали в незаконни военизирани формирования, свързани с убийства на имигранти и леви активисти. Съдебният процес срещу Михалолиакос и съпартийците му започва през април миналата година и е отлаган няколко пъти по технически причини. Всички тези събития се отразяват крайно негативно на имиджа на партията. Но независимо от всички разкрития за престъпни дейности, извършвани от нейните членове, на последните парламентарни избори през септември 2015 г. „Златна зора” отново взе 7,0%, превръщайки се в трета политическа сила след СИРИЗА и „Нова демокрация”. Така че заключенията, според които тази крайнодясна формация скоро ще престане да играе значима роля в гръцката политика, определено са преждевременни.
Във времето, преди да поеме управлението на страната, СИРИЗА печели симпатиите на много гърци както с ярките си социални послания и обещанията да сложи край на увеличаващото се неравенство и на властта на олигарсите, така и с ясната си националистическа риторика. СИРИЗА обещава, че когато дойде на власт, ще преустанови порочните практики на сляпо изпълнение на диктата на Тройката и на брюкселските директиви. Спечелвайки изборите преди година, СИРИЗА влезе в коалиция не с някоя идеологическа сходна лява формация, а с националистическата партия „Независими гърци”. Така тя си гарантира подкрепата и на избиратели, които не крият националистическите си чувства и които при друго стечение на обстоятелствата вероятно биха подкрепили „Златна зора”. В момента обаче след подписването на третия „спасителен план” за СИРИЗА е много по-трудно да се представя като непримирим защитник на националните интереси. Ето защо, ако икономическата криза не бъде овладяна и ако брюкселският диктат продължи, ядосаните гласоподаватели могат да решат да подкрепят единствената партия, която не е управлявала до момента и съответно не може да бъде обвинена в безпринципни компромиси – „Златна зора”. Увеличаващият се бежански поток към Европа също може да спомогне за повишаването на популярността на гръцките крайнодесни. Да, бежанците, които стигат до гръцкия бряг, нямат намерение да остават там. Тяхната цел продължават да бъдат богатите европейски държави. Само че тези държави започват да въвеждат все по-жестоки ограничения за приема на мигрантите. И съвсем скоро ще се окаже, че те няма да могат да мръднат от първата държава в ЕС, където са пристигнали, а именно Гърция. По този най-болезнен за Европа въпрос дипломатът Леонидас Хризантопулос също има ясна позиция: „Проблемът с бежанците може да се реши само тогава, когато спре войната. А кой започна войната? Съединените щати започнаха войната, а всички останали ръкопляскаха. И съответно именно страната, която е започнала войната, трябва да приеме бежанците. А пък американците казват, че могат да приемат само символичен брой хора. Вместо да организират цяла система, която да държи бежанците настрана, американците трябва да положат повече усилия, за да спрат войната. Трябва да бъдат възстановени разрушените от войната държави, за да могат бежанците да се върнат там. А сега те идват в Гърция и казват, че искат да отидат в Европейския съюз. Ние им казваме, че и тук е ЕС. А те отговарят: „Не, това не е нашият Европейски съюз, ние искаме да отидем в Германия”. Съвсем скоро обаче тези желания могат да се превърнат в непостижима мечта. През последните седмици стана ясно, че на най-високо европейско ниво се обсъжда план по превръщането на Гърция в своеобразен бежански лагер. Идеята е гръцките власти да устроят стотиците хиляди пристигнали бежанци на своята територия и по никакъв начин да не им позволят да продължат пътя си към богатите европейски държави. В замяна на тази „услуга” Гърция щяла да получи отписване на голяма част от дълга си. Тази изключително цинична идея е посрещната с негодувание в южната ни съседка. Тя не се приема нито от обикновените хора, нито от представителите на елита. Разбира се, в момента обикновените хора имат по-належащи грижи. Основната им тревога е, че ако правителствените мерки за промяна на социалноосигурителната система приемат законодателна форма, доходите им за пореден път рязко ще намалеят. В знак на несъгласие с готвените промени на 4 февруари в Гърция е организирана общонационална стачка, която на практика блокира страната за 24 часа. Фермери блокират магистрали и гранични пунктове, общественият транспорт спира, а десетки хиляди души излизат по улиците на големите градове в знак на несъгласие с действията на правителството. В този „ден на гнева” участват представители на различни поколения и на различни професии – адвокати, инженери, служители в публичния сектор, селскостопански производители. Особено ядосани са пенсионерите, които са уверени, че предстои ново орязване на доходите им. „Тези от властта трябва да бъдат обесени тук, на площад „Синтагма” – гневи се пенсионерът Никос Гинис пред Ройтерс, докато върви заедно с другите протестиращи по улиците на Атина. – Работих 40 години, а сега получавам пенсия от 740 евро. Тук съм и заради моите деца и внуци.” Последното изречение на Никос изобщо не е символно обобщение. В много случаи пенсиите на възрастните са единственият източник на доходи за семействата, след като младите са загубили работата си. Естествено, този доход изобщо не гарантира добър живот. Според официалните статистики заради липса на достатъчно средства на родителите около 250 000 деца всеки ден отиват на училище недобре нахранени. Един от най-големите проблеми, предизвикани от кризата, е свързан с масовото „изтичане на мозъци”. Стотици млади, добре обучени и талантливи учени напускат страната в търсене на по-добър живот. Особено тревожно е положението с лекарите и медицинските сестри. Много от тях вече работят в различни европейски държави, докато в гръцките болници липсва персонал, а недофинансирането им се е превърнало в хронично заболяване. Много гърци са убедени, че когато мерките, заложени в подписаното с „партньорите” споразумение, започнат да действат с пълна сила, положението ще се влоши още повече. Ето защо протестират. В навечерието на протестите от 4 февруари към недоволните граждани се обръща с открито писмо 94-годишният Манолис Глезос, символ на гръцката съпротива срещу нацизма (повече за него и за десетилетната борба на гърците за социална справедливост – в бр. 17 на а-specto). Той моли за извинение своите сънародници, задето ги е убеждавал да повярват на лидерите на СИРИЗА, които, след като са дошли на власт, са предали доверието им. Най-острите критики към сега управляващите и към премиера Ципрас идват именно от ляворадикалните среди. Димитрис Константакопулос, популярен журналист и писател, както и бивш член на Централния комитет на СИРИЗА, е убеден, че автентичните представители на лявото са хора като Манолис Глезос и Микис Теодоракис. За Константакопулос настоящите „звезди” на СИРИЗА са опортюнисти, които се опитват да възседнат вълната на народното недоволство. Той пише, че Алексис Ципрас напоследък се е превърнал в нещо като „Дориан Грей на левицата”. И все пак в своите текстове Димитрис Константакопулос насочва гнева си основно към представителите на международните финансови институции. „Кредиторите, чиито желания гръцкото правителство се опитва да удовлетвори, налагайки все по-катастрофални мерки, никога не са доволни – пише Константакопулос. – Те никога „не вземат заложници” и настояват за още и още гръцка кръв. Те се стремят към тоталното унижение на СИРИЗА не защото толкова се страхуват от нея, а защото искат да унищожат и най-минималистичната идея за лява или изобщо за социално чувствителна алтернатива в Гърция и в Европа. Гърция трябва да бъде образцово наказана, правителството й трябва да бъде унижено, премиерът й може да бъде публично наричан „глупак”, така че никой в Европа да не посмее повече да оспорва диктата на финансовите институции, тези типични фашистки структури на днешния ден.”
Човекът, който е твърдо убеден, че този диктат може да бъде успешно оспорен, се нарича Янис Варуфакис. Финансовият министър в първия кабинет на Алексис Ципрас е в основата на създаденото на 9 февруари движение „Демокрация в Европа – 25”. Главната цел на новия политически проект е да превърне Европейския съюз в наистина демократична структура. Защото в момента, убеден е Варуфакис, в институциите в Брюксел, Франкфурт и Люксембург няма нищо демократично. Той твърди, че днешният евроелит прави всичко възможно, за да превърне демокрацията в изпразнено от всякакво съдържание понятие. Омразата на истаблишмънта към властта на народа е много стара, припомня Варуфакис. Още Платон в своя прословут труд „Държавата” громи демокрацията и настоява, че управлението трябва да бъде извършвано само от експерти. Бившият гръцки финансов министър казва, че в съвременността всеки път когато изборните резултати не се харесат на местния или на световния елит, се прави всичко възможно демократичният процес да бъде спрян. Варуфакис припомня тъжната съдба на правителствата на Мохамед Мосадък в Иран и на Салвадор Алиенде в Чили. Мосадък е свален, след като през 1951 г. национализира Англо-иранската петролна компания (предшественичката на „Бритиш Петролиум”), а срещу Салвадор Алиенде е извършен преврат, след като национализира ключови отрасли на чилийската индустрия и така силно засяга финансовите интереси на големия капитал и най-вече на американския. И няма нищо чудно във факта, че и двата преврата, насочени срещу демократично избраните правителства, са извършени с прякото участие на ЦРУ. Що се отнася до Европейския съюз, той изобщо не е бил замислян като „център на демокрацията”, убеден е Янис Варуфакис. Той припомня, че първообразът на днешния ЕС е създаден в началото на 50-те години на миналия век под формата на картел от рода на ОПЕК. А пък ролята на Брюксел е да администрира въпросния картел. Основната цел на това обединение е да стабилизира цените на основните суровини и да ограничава конкуренцията между своите членове. То няма нищо общо с демокрацията, с „управлението на обикновените европейци”. Макар че Янис Варуфакис винаги е бил наясно с този факт, дори и той остава потресен, когато лично влиза в самото сърце на настоящите евроинституции. Ето неговите впечатления: „Първото, което ми направи впечатление там, беше безочието, с което демокрацията беше обявена за нерелевантна. На първата среща на Еврогрупата, на която отидох, обясних, че представлявам току-що избрано правителство, чийто мандат трябва да бъде уважаван и че се надявам да водим дебат относно подходящата за Гърция икономическа политика. И бях адски изненадан да чуя от германския финансов министър, цитирам го дословно, че не бива да се позволява на изборите да променят веднъж установената икономическа политика. С други думи можем да уважаваме демокрацията само когато тя не променя нищо. Второто нещо, за което не бях подготвен, позволете ми тук да използвам известната фраза на Хана Аренд за баналността на злото, беше баналността на бюрокрацията. Очаквах, че брюкселските бюрократи ще се отнасят пренебрежително към демокрацията, но смятах, че те са поне технически грамотни. И бях изненадан да разбера колко банални са те от интелектуална гледна точка и колко неподготвени са от гледна точка на чисто техническите въпроси”. Варуфакис е поразен и от фанатичната привързаност на брюкселските бюрократи към установените модели на мислене и поведение. „Опитах се да им обясня, че ако искаме програмата за Гърция да проработи след пет години катастрофичен провал, довел до загубата на почти една трета от националния доход, трябва заедно да работим за промяна на подхода. Беше ми отговорено, че има правила, които трябва да бъдат спазвани. На този аргумент аз реагирах по следния начин: „И какво от това? Ако имаме някакво лошо правило, то просто трябва да бъде променено”. Още веднъж ми казаха, че правилото си е правило и няма какво да се обсъжда повече.” Янис Варуфакис е убеден, че именно тази откъснатост от реалния живот, именно този инатлив акцент върху „правилопослушанието” в крайна сметка ще доведат до разсипването на Европа. Той е потресен от факта, че членовете на основни евроинституции, като Еврогрупата, Европейския съвет, Екофин, вземат кардинални решения за бъдещето на Европа, без изобщо да държат сметка за желанията на нормалните европейци. И тъкмо затова той възлага толкова надежди на новото движение „Демокрация в Европа – 25”. „Ако до 2025 г. не променим Европа, твърди Варуфакис, Европейският съюз просто ще престане да съществува. На хората, които ни питат какво искаме да постигнем, отговарям с една дума: прозрачност! Като начало настояваме срещите на Европейския съвет, Екофин и Еврогрупата да се излъчват пряко. Протоколите от заседанията на ЕЦБ трябва да бъдат публикувани, а документите, отнасящи се до споразумение като TTIP, трябва да бъдат достъпни онлайн. В по-далечна перспектива сме длъжни да настояваме за свикването на Учредително събрание на европейските народи, което да реши въпроса за бъдещата европейска конституция, която ще замени всички действащи в момента договори.” Едно от нещата, които зареждат Варуфакис с оптимизъм, е фактът, че на все повече места по света левите идеи печелят все по-голяма популярност. Успехите на „Подемос” в Испания, на левите формации в Португалия, на Джеръми Корбин във Великобритания, на Бърни Сандърс в САЩ – всичко това показва, че на много хора им е писнало от традиционните дясноцентристки или лявоцентристки партии. Те искат политически структури и личности, които генерално да късат със статуквото. В същото време Янис Варуфакис е убеден, че нито една местна, национална партия, колкото и да е различна, колкото и да е успешна на пръв поглед, няма никакъв шанс, ако действа само на местно равнище. Най-доброто доказателство за това е пътят на СИРИЗА, която не успя да промени нито Гърция, нито Европа. Именно затова той подава оставка веднага след референдума, а по-късно обяснява и защо го е направил: „Алексис Ципрас вярваше, че може да приложи меморандума и в същото време да въведе „паралелна законодателна програма”, която ще намали ужасяващия ефект на договорката с кредиторите върху най-бедните слоеве от населението. Аз изобщо не виждах как това може да стане, след като меморандумът не оставяше никаква възможност за каквато и да било „паралелна програма”. И наистина през декември правителството беше принудено да се откаже от нея”. Така че, ако новите леви партии не бъдат подкрепяни постоянно от едно влиятелно общоевропейско движение, те не могат да успеят, убеден е Варуфакис.
Да се върнем на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят, с което започнахме този репортаж. Съвсем наскоро в медиите се появяват информации, че екип от архитекти планира да възстанови статуята. Предвижда се тя да е висока 150 метра – пет пъти по-висока от оригинала. Новият колос ще представлява туристическа атракция, ще включва магазини, кафенета, музей и библиотека. Скулптурата на Хелиос ще бъде покрита със соларни панели, а сложна компютърна система ще предпазва съоръжението при силни ветрове и дори земетресения. Цената на целия проект ще бъде около 250 милиона евро. Смята се, че е възможно тези пари да бъдат събрани от частни донори, които ще инвестират в проекта с надеждата да печелят впоследствие от туристическия интерес към него. „Искаме да покажем, че Гърция отново може да се изправи на краката си, казва пред „Таймс” ръководителят на екипа от архитекти Арис Палас, че има силата да направи това и че икономиката тук може да се възстанови.” Дали пък Гърция няма да се превърне в осмото чудо на света?