Или какво се случва докато една белгийска провинция се държи като държава, а държавата България - като дълбока провинция 

Визовият проблем на България с Канада няма нищо общо с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) между Европейския съюз и североамериканската държава. Опорната точка, с която на българската публика се пробутват „ползи“ от един много съмнителен договор, е не само манипулативна, но и дълбоко провинциална.

Съществува европейски регламент, уреждащ безвизовото пътуване в ЕС за граждани на САЩ и Канада, който изисква реципрочни действия от тяхна страна за жителите на съюза. Този регламент не се спазва спрямо българи и румънци, а ръководството на Евросъюза се прави, че не забелязва нарушението на партньорите си и не предприема нищо, за да защити две от своите държави-членки. Тоест, проблемът даже не е толкова в Отава, колкото в Брюксел, въпреки старанието на българските власти да го адресират къде ли не, включително до регионалните власти във Валония. Сега пък малката белгийска провинция ни била виновна за съществуването на визите, понеже блокирала подписването на СЕТА.

Основните възражения срещу СЕТА, които се обсъждат в цяла Европа, и които са в основата на валонското вето, са три:

  1. Създаването чрез споразумението на корпоративни трибунали, в които чужди инвеститори могат да завеждат дела срещу държави, когато сметнат, че в резултат от правителствени решения или регулации са пропуснали планирани от тях печалби. Възраженията са, че така се суспендира официалната юридическа система и се изгражда паралелна частна такава. Освен това се създава неравнопоставеност между различните видове бизнес (местен и чужд), както и между бизнес и държава (само корпорации могат да завеждат дела).
  2. Въвеждането на т.нар. механизъм на регулаторно сътрудничество. Тоест, преди да са обсъдени в българския или във френския парламент, местните закони първо ще се съгласуват с властите и бизнеса в Отава. А ако се подпише и аналогичното на СЕТА зомби-споразумение ТПТИ, нашите законопроекти ще се разглеждат под лупа и във Вашингтон.
  3. В СЕТА са включени клаузи, според които сектори от икономиката или публични услуги, които веднъж са либерализирани (приватизирани), повече не могат да се връщат под публичен контрол. В споразумението се борави и с т.нар. „негативни списъци“ на обществените услуги, защитени от либерализация, в които всяка държава предварително обявява тези, които остават защитени, а за всички останали по дефиниция се счита, че подлежат на либерализация. В подобни споразумения досега подходът е бил обратен – с позитивни списъци, в които изрично се изброяват либерализираните сектори, а за всички останали държавите си запазват правото да преценяват каква политика ще прилагат. До този момент така и не се разбра България кои сектори и публични услуги е защитила и направила ли го е въобще. За Германия се чу например, че е защитила водоснабдяването си.

Втората голяма пропагандна лъжа, която се поднася у нас от политици и медии е, че само валонците са против СЕТА. Истината е, че само Валония и район Брюксел устояха на зверския натиск от еврокрацията (не е ли време вече да я наричаме – еврокорпокрация?), който в последните дни приема характера на ултиматуми и дори на шантаж. „Храбреци“ като Орбан и Ципрас отдавна се снишиха, а последен бялото знаме развя австрийският канцлер – социалдемократът Кристиян Керн. Говори се, че това е станало, след като е бил заплашен, че ако не подкрепи СЕТА, християндемократите от Народната партия ще съборят коалиционното му правителство.

В почти всички държави от ЕС водещи политически партии и значими обществени организации са срещу подписването на всеобхватни договори като СЕТА и ТПТИ. Те са наричани „зомби-споразумения“, тъй като далеч надхвърлят търговските въпроси и обхващат почти всички сфери на обществения живот в интерес на транснационалните корпорации. В безпрецедентна по мащаба си европейска инициатива над 3 милиона и половина граждани на Евросъюза се подписаха за спиране на преговорите като броят им продължава да расте. В декларация от Барселона повече от 1500 общини се обявиха за зони-свободни от ТПТИ и СЕТА. Над 100 професори-юристи от водещи университети предупредиха за опасността от суспендиране и приватизиране на европейското право. В нарочно писмо 88 евродепутати се обявиха против ултиматумите на Еврокомисията. 19 от тях са от групата на социалистите и демократите (eдинственият българин е Георги Пирински), което предвещава катаклизми, както в групата, така и в Партията на европейските социалисти, чиито ръководители тихомълком подкрепят СЕТА. Очевидно е, че в европейските общества, меко казано, няма консенсус, макар че председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер си гарантира съгласие на 27 правителства с различни „технически“ средства.

Въпреки всичко това у нас продължава да се говори за коварството на валонците, които се заинатили да спрат свободното придвижване на българите до Канада. Нерде Валония, нерде Вакарел!

И докато Европа ври и кипи по въпроса, единствените дебати за СЕТА в българските институции, протекоха под формата на кратък монолог на премиера, подходящ за включване в авторската му рубрика „Вие сте прости – и аз съм прост, затова се разбираме“. „Колегите знаят, че търговията, бизнесът, глобалният свят съществуват още при Цар Асен II, когато сме давали на хърватите без никакви данъци да пазаруват и да търгуват в България. Сиреч, още тогава някакви европейски норми са важали“, заявил Бойко Борисов по време на правителствено заседание на 20 октомври.

Темата намери продължение ден по-късно с кратък брифинг на премиера пред български журналисти по време на заседание на Европейския съвет в Брюксел. Авторството на приказките под шипковия храст този път не беше само на Борисов. Ето петте най-интересни въпроса, зададени му в Брюксел: „Г-н премиер, правени ли са изчисления колко бизнесмени и колко хора биха ползвали този либерализиран режим (за визите)?“; „Да, обаче това значи, че ако Валония не отстъпи, тогава и нашето споразумение (с Канада) няма да влезе в сила?“; Ако това споразумение се провали, можем ли да провалим и ние нещо?“;  „Г-н Борисов, БСП се отрече на практика от своя кандидат, как ще коментирате това за президентския вот?“; „А за обидните квалификации от страна на Радан Кънев какво мислите?“…

След всичко казано и чуто в последните дни, може би вече се чудите кое е провинция – Валония или България? Със сигурност валонските премиери не питат Началниците преди да вземат решение, нито пък се отказват от стратегически проекти след посещения на чужди сенатори в кабинетите им. В отговор на настояване от председателя на Европейския съвет Доналд Туск Валония да даде окончателен отговор до понеделник, премиерът Пол Манет напомни, че издаването на ултиматуми е несъвместимо с упражняването на демократичното право и че не се ръководи от чужди графици.

Впрочем, гербът на Валония е петел. Нашият е лъв, но напоследък май повече ни подхожда кокошка.