Намеренията за изграждане на газопровода „Северен порок – 2” разпалват дебати и от двете страни на Атлантическия океан. Но споровете трябва да се ръководят от факти, а не от умишлено всяване на страх и паника, което явно е средство, предпочитано от противниците на проекта.

„Северен поток – 2” не е руско политическо оръжие

Тръбопроводът е търговски проект, от който Европа се нуждае, за да гарантира своята собствена енергийна сигурност през идните десетилетия, и то на конкурентни цени. Той е подкрепен от съответните европейски партньори, а гаранции дават пет западни енергийни компании. В това число влизат BASF/Wintershall, OMV и Uniper, които не са инструмент на чуждо правителство, а са публично търгувани компании с акционери, които разчитат на разумни инвестиции. Тези фирми имат ангажимент да гарантират сигурността на доставките на газ и конкурентни цени за потребителите.

През последните десет години европейският газов пазар се модернизира и либерализира. „Северен поток – 2” представлява важно продължение на съществуващите маршрути за внос, а неговото изграждане пасва точно на целите на Европейския енергиен съюз и на засиления вътрешен газов пазар в Европа. Третият енергиен пакет създаде добре развита, вътрешноевропейска структура от хъбове, която позволява на газта да тече свободно по множество направления от различни източници. Днес пазарът на газ в Европа позволява на европейските потребители да купуват газ от когото пожелаят. Нито един доставчик няма право да блокира достъпа до пазара. Нещо повече, ако даден доставчик реши да прекъсне газовите потоци (заради което ще понесе строги икономически санкции), то разполагането на допълнителни коридори ще позволи да бъдат правени доставки до всяко място в Европа чрез системата от хъбове. С други думи, схващането, че Русия би могла да използва газа като оръжие е лъжливо. Дори и да иска, тя не може да го направи. 

Тъкмо напротив, Русия трябва да се бори с останалите, за да получи пазарен дял

На европейския пазар цената на руския газ трябва да бъде определяна на конкурентен принцип, а доставките на суровината да бъдат надеждни. Така руският газ може да се съревновава с останалите възможности, които имат европейците за набавяне на суровината. Тук влизат и вътрешните запаси от газ, газът от Близкия изток и втечненият природен газ. В момента се изисква време, за да може втечненият газ да бъде транспортиран. След като достигне европейско пристанище, той трябва да претърпи регазификация (процес на преобразуване на втечнения природен газ – бел. авт. ) и да бъде складиран, което често го прави недотам атрактивен, колкото тръбопроводния газ.

Но и тези условия могат да се променят с времето, като се има предвид принципът на търсене и предлагане. „Северен поток – 2” просто предоставя още една възможност на потребителите и увеличава конкуренцията. Конкуренцията между доставчиците помага да се поддържат ниски цени, а именно това диктува един стабилен пазар за продукт, който може да бъде заменен с друг.

Европа има нужда от тръбопроводен газ

За разлика от Съединените американски щати (САЩ), Европа не разполага с огромни запаси от природен газ, за да задоволи енергийните си нужди. Европейското производство (основно в Северно море, благодарение на Норвегия и Холандия) е важен източник на природен газ за континента, но производството бързо намалява, тъй като старите находища се изчерпват. В същото време търсенето непрекъснато се увеличава и ще продължи да расте с времето. Експертите прогнозират, че Европа ще се нуждае от допълнителни 120 млрд.куб.м. внос на газ до 2035 г. Никой уважаващ себе си експерт не би оспорил това, че при нарастващо търсене и намаляване на местното производство, нуждите на Европа от внос ще продължат да нарастват.

Руският тръбопроводен газ, който е много по-конкурентоспособен от втечнения газ, е изключително важен за Европа – независимо дали този газ преминава през Украйна, Полша или под Балтийско море, за да достигне до Германия. През тези маршрути „Северен поток – 2” се свързва директно със Западна Европа, а рисковете по транзита са минимизирани. Но Германия не зависи само от руските източници, за да си набави газ – нуждае се от газ и консумира газ и от други източници, в това число и от Норвегия. Същевременно увеличава вноса на втечнен природен газ. Очаква се закупуването на газ от всички тези източници да продължи, дори и при наличието на „Северен поток –2”, тъй като разликата в предлагането и търсенето на вътрешния пазар придобива все по-големи размери.

Освен това някои погрешно твърдят, че сегашният газопровод „Северен поток – 1” не се използва достатъчно, за да се опитат да докажат, че няма необходимост от изграждането на „Северен поток – 2”. Безочливо е да се твърди, че това е истина. Откакто влезе в експлоатация, всяка година „Северен поток – 1” поема все по-големи количества, което подчертава нарастващата нужда от газ в Европа, а „Северен поток – 2” ще подпомогне доставките към нея. 93% от капацитета на „Северен поток – 1” бе използван през 2017 г., а към днешна дата той се използва с пълен капацитет. 

„Северен поток-2” не означава край на транспорта на газ през Украйна

Представата, че „Северен поток – 2” ще означава загуба на всички транзитни такси за Украйна, очевидно е погрешна. През 2017 г. европейските купувачи са внесли над 170 млрд. кубични метра газ от Русия, а 93 млрд. куб. метра от тях идват през Украйна, 30 млрд. куб. метра – през Полша и 51 млрд. куб. м. – през „Северен поток – 1”. „Северен поток – 2”, който има максимален капацитет от 55 млрд. куб. м, очевидно не може да замести 123 млрд. куб. м., транспортирани през Украйна и Полша, особено когато се очаква търсенето да нарасне. Европа ще продължи да се нуждае от природния газ, който преминава през украинския маршрут за доставка. Нещо повече, Германия и ЕС са ангажирани с това да гарантират място на Украйна като газов партньор на Европа.

Но това да се залага само на украинския транзит е повече от безразсъдно. Да не говорим за това, че няма достатъчен капацитет да посрещне нуждите на Европа, че украинската система за доставки е остаряла, че липсват инвестиции в инфраструктурата на „Нафтогаз”. Това не е „енергийна сигурност”, а тъкмо обратното. 

„Северен поток – 2” е от съществено значение за подпомагането на целите на Европа, свързани с околната среда, устойчивото развитие и климата

По-голям дял на природния газ в енергийния микс на Европа е необходимо условие за осъществяването на всякакви климатични цели, а „Северен поток – 2” има съществен принос към енергийните цели на ЕС. Една нискоемисионна икономика се нуждае от газ, за да замени въглищата, спестявайки 50% от емисиите от въглероден диоксид. Използването на 55 млрд. куб. м. газ, които да заменят въглищата, ще спестят 160 млн. тона въглероден диоксид годишно. Това се равнява на емисиите на Швеция, Финландия и балтийските страни взети заедно или на емисиите на 30 милиона коли. Тръбопроводът ще предостави възможност транспортирането на газ да бъде щадящо за природата, а това ще спести до 44,6 млн. тона въглероден диоксид в сравнение с втечнения природен газ (който се равнява на 600–700 танкера). И накрая, влиянието върху околната среда от изграждането на тръбопровода е незначително, ограничено на локално ниво и краткосрочно.

„Северен поток – 2” предоставя още един надежден маршрут за транспортиране на газ до Европа – нито повече, нито по-малко. Наличието на допълнителен газопровод означава повече възможности за доставки, по-голяма конкуренция и повишена енергийна сигурност, от което имат полза европейските потребители на газ и европейската икономика като цяло. По този начин се помага и на Европа в постигането на целите, които си поставя по отношение на околната среда. Ето защо Uniper, Wintershall и OMV инвестират в проекта и вярват толкова много в успешното му завършване. Основните опоненти на „Северен поток – 2” – Полша и Украйна, се интересуват предимно от транзита на газ. Порази тази причина нямат интерес от съществуването на сигурни, алтернативни транзитни маршрути. За щастие, повечето европейци разбират, че нашият континент се нуждае от възможно най-много надеждни маршрути за доставки на природен газ.

Aвтори: Клаус Шефер, Марио Мерен, Райнер Зееле

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева