Преди по-малко от месец предупредих, че в САЩ се провежда „цветна революция”. Първото ми доказателство бе т.нар. „разследване”, което ЦРУ, ФБР, АНС и други служби започнаха срещу кандидата на президента Тръмп за съветник по националната сигурност, генерал Майкъл Флин. Днес плановете да се отърват от Флин най-накрая се осъществиха и генералът подаде оставката, която Тръмп прие.

Нека веднага изясним следното: Флин не е нито светец, нито мъдрец, който сам може да спаси света. И все пак, Флин беше крайъгълният камък на политиката на Тръмп по отношение на националната сигурност. Защото генерал Флин се осмели да направи немислимото: той си позволи да каже, че раздутата разузнавателна общност на САЩ трябва да бъде реформирана. Освен това Флин се опита да подчини ЦРУ и Обединеното командване на началник щабовете на президента чрез Съвета за национална сигурност. С други думи, Флин се опита да отнеме безграничната сила и власт от ЦРУ и Пентагона и да ги върне обратно на Белия дом. Освен това, Флин искаше сътрудничество с Русия. Не защото е влюбен в нея или е фен на Путин, а защото е рационален човек и разбира, че Русия не е заплаха за САЩ или Европа, както и че тя има общи интереси със Запада. За Вашингтон това е абсолютно непростимо и престъпно мислене.

„Дълбоката държава” поддържана от неоконите принуди Флин да подаде оставка, под идиотския претекст, че е провел телефонен разговор с руския посланик по отворена, несигурна телефонна линия, за която е ясно, че се проследява. Откакто влезе в Белия дом, Тръмп понася удар след удар от движените от неоконите медии, от Конгреса, от холивудските „изключително добронамерени” звезди и дори от европейски политици. Тръмп устоя без да отговори. Не чухме пословичното му: „Ти си уволнен!” И все пак не загубих надежда, защото вярвах, че мой дълг е да не го направя. Но той ни предаде.

Спомнете си как Обама показа истинското си лице, когато той лицемерно предаде своя приятел и пастор Джереми Райт-младши. Днес Тръмп показа истинското си лице. Вместо да отхвърли оставката на Флин и да уволни онези, които си позволиха да забъркат тези смехотворни обвинения срещу него, Тръмп прие оставката. Това е не само жалко малодушие, това е изключително глупаво и самоунищожително предателство, защото сега Тръмп ще остане напълно сам и ще се изправи срещу такива като Матис (министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, бел. Прев.) и Майкъл Пенс – привърженици на Студената война, хора, които искат война и нехаят за това какви са реалностите.

Още веднъж искам да кажа, че генерал Флин не беше моят герой. Той беше героят на Тръмп, а Тръмп го предаде. Последствията ще бъдат огромни. Защото сега Тръмп е победен. На „дълбоката държава” ѝ отне едва няколко седмици да кастрира Тръмп и да го подчини на себе си. Неоконите сигурно са окрилени от премахването на най-големият им враг и окуражени от успеха си те ще оказват все по-голям и по-голям натиск.

Това беше всичко, приятели! „Дълбоката държава” победи!

Китайците и иранците нескрито ще се забавляват. Руснаците няма да го направят – те ще бъдат любезни и ще се усмихват, в опит да разберат дали някакви разумни политики ще могат да оцелеят в това бедствие. Може би. Но днес мечтите за партньорство между САЩ и Русия умряха.

Разбира се, европейските лидери ще тържествуват. Оказа се, че Тръмп не е толкова страшен, колкото си мислеха. И ако излезе, че е боклук – още по-добре за ЕС. А какво ще се случи с милионите анонимни нещастници, които направиха всичко по силите си да се противопоставят на империализма, войната, насилието и несправедливостта? Смятам, че надеждите ни бяха основателни. Но сега нямаме много причини да продължим да се надяваме. Защото „блатото” на Вашингтон няма да пресъхне. Блатото победи. Можем да намерим утеха в два неоспорими факта:

  1. Хилъри щеше да бъде далеч по-лошия вариант, какъвто и да се окаже Тръмп като президент;

  2. За да се защити от Тръмп, „дълбоката държава” се наложи сериозно да отслаби САЩ. Също както чистките на Ердоган нанесоха тотална бъркотия сред военните, насочената срещу Тръмп „цветна революция” нанесе невъобразими щети върху репутацията, авторитета и дори доверието в САЩ.

Първият факт е очевиден. Така че нека хвърля яснота върху втория. В яростната си омраза срещу Тръмп и американския народ, неоконите показаха истинското си лице. С отказа да приемат резултатите от изборите, с бунтовете, с демонизацията на Тръмп, неоконите разкриха две жестоки истини. Първо, че американската демокрация е една тъжна шега и че те, неоконите, са окупатори, които управляват американския народ против волята му. С други думи, САЩ загубиха легитимност, също като Израел. И подобно на Израел, САЩ не могат да уплашат враговете си, защото няма основа, на която да го направят – нито легитимност, нито способи, с които да ги изнудват. Да, неоконите победиха. Тяхната победа обаче отне и последната възможност да се избегне разпада на САЩ.

Наред с всичките си недостатъци, Тръмп се интересува повече от САЩ като държава, отколкото като глобална империя. Тръмп е пределно наясно, че „още от същото” не е вариант. Той искаше политики, които са адекватни на актуалните възможности на САЩ. Без Флин неоконите си връщат тоталния контрол – това вече е факт. Връщаме се към господството на идеологията над реалността. Може би Тръмп нямаше да направи „Америка велика отново”, но най-малко щеше да я направи по-мощна, водеща световна сила, която може да преговаря и да използва влиянието си, за да постига най-изгодните за нея сделки. Сега това вече е невъзможно. Тръмп е победен, Русия и Китай ще се върнат на позициите си преди идването му на власт: твърда съпротива, подплатена с желанието и възможността да се конфронтират и защитят от САЩ по всякакъв начин.

Убеден съм, че днес в Кремъл никой не празнува. Със сигурност Путин, Лавров и останалите са пределно наясно какво точно се е случило. Това е все едно Ходорковски да беше победил Путин на изборите през 2003 г. Всъщност, трябва да поздравя руските анализатори, които от няколко седмици сравняват Тръмп с Янукович, който бе избран с подкрепата на мнозинството избиратели, но не успя да покаже необходимата твърдост да спре „цветната революция”, която бе насочена срещу самия него. Но ако Тръмп е новият Янукович, тогава САЩ ще се превърне ли в новата Украйна?

До голяма степен Флин беше крайъгълният камък на надеждата за външната политика на Тръмп. Имаше реална възможност той да овладее огромните, раздути и всемогъщи трибуквени служби (ФБР, ЦРУ и АНС, бел. прев.) и че ще насочи американската мощ срещу реалния враг на Запада – уахабитите. С премахването на Флин, цялата тази концепция се срути. Сега сме в ръцете на такива като Джеймс Матис и неговите антиирански убеждения. Това са клоуни, които впечатляват само и единствено други клоуни.

Днешната победа на неоконите е голямо събитие, което най-вероятно ще бъде интерпретирано от официалните медии по напълно погрешен начин. По ирония на съдбата, привържениците на Тръмп също ще се опитат да го омаловажат. Но реалността е такава, че освен ако не се случи чудо, с Тръмп и надеждите на милиони хора в САЩ и по света, че неоконите ще бъдат изхвърлени от властта чрез мирни избори вече е свършено. Пределно ясно е, че това няма да се случи. Виждам много тъмни облаци на хоризонта.

Източник: The Saker
Превод: Антоанета Киселинчева