Започна операция по промяна на възлови параметри на проекта за нов боен самолет, която ще предреши конкурса в полза на F-16 – употребявани и най-вероятно над 30-годишни

 

Помните ли щастливо ухилената физиономия на военния земеделец Николай Ненчев през лятото, когато парламентът гласува и пусна проекта за превъоръжаване на българските ВВС с нов тип боен самолет? Министърът пърхаше от щастие и лееше шербети в кулоарите на Народното събрание, заричайки се тържествено: „Всичко по избора на самолета ще бъде прозрачно, пред очите на хората”. Каза го и излъга. В момента задкулисно променя параметри в угода на определен тип изтребител.

Това, че Ненчев е най-слабият военен министър в историята на България, вече се вижда от всички. Спорни са компетенциите му дори в земеделието, а пък за армия, отбрана и стратегически приоритети, да не говорим. Премиерът много добре знае, що за птица се е загнездила в МО, но се прави на умряла лисица и я държи заради оцеляването на кабинета. И защото за Ненчев има още работа. Трябва да свърши мръсната поръчка – да опорочи и нагласи конкурса за новите изтребители.

Съвременният многоцелеви изтребител е оръжие за изпълнение на бойни операции, а поради далечния радиус на действие, който притежава, той е и средство за изпълнение на стратегически задачи. Тези задачи се решават на територията на една или няколко държави. Модерният изтребител е не само бойно, но и политическо средство. Не е, като да пазаруваш автомати и картечници.

Разковничето е в това, че за да изберем новия боен самолет, трябва да са ясни политическите амбиции на държавата в дългосрочен план в областта на отбраната. Задължително е да се изясни какъв боен самолет ни трябва – по-евтин и по-скромен, годен предимно за национални операции и защита на въздушните ни граници или и за участие в коалиционни мисии срещу една или няколко държави в случай на война. Освен това трябва да сме наясно ние ще се включим ли в нея и срещу кого ще воюваме? На кой театър на военните действия? От точния анализ на тези казуси зависи и изборът на конкретния самолет. Едва ли някой вярва, че сегашният кабинет на ГЕРБ е разработил подобни тезиси, преди да внесе проекта в парламента? Или че зад изкуствено засаденото теме на Ненчев бушуват мисли от този вид? Не, позивната е – хвърляме 1,5 млрд. лв., които трябва да бъдат усвоени „правилно”. В проекта, приет от НС, е записано, че за тези пари трябва да се купят поне 8 изтребителя, като не се уточнява дали да са нови или втора ръка. След близо 17 предложения на принципа на отсяването на финалната права останаха да се конкурират употребявани Ф-16 и „Еврофайтер” и нови „Грипен”.

Знае се, че „Еврофайтер” отпада от играта. Това е отличен изтребител, но не е по джоба ни. Само годишната поддръжка на самолетите втора ръка, които ни предлага Италия, ще струва 90 млн. лв. Освен това у нас ще можем да ги използваме главно за изпълнение на задачи по линия на „Еърполисинг” за охрана на въздушните ни граници, тъй като не стават за удари по земя и море. Какъв е смисълът тогава да ги вземаме, щом същата работа сега вършат и Миг-29, и то в пъти по-евтино? Ясно е, че конкуренцията за нашия пазар ще е между Ф-16 и „Грипен”. Екипът на досегашния командващ ВВС ген. Румен Радев работи над пет години, докато изготви перфектен математически модел за избор на самолет. модел, който изключва субективната намеса. Това е обемен труд от стотици страници, който дава реална оценка за самолетите, които ни се предлагат. След като на входа се вкарат данните, на изхода като краен резултат излиза най-изгодната оферта. Тя само посочва, но не задължава какво да купим. Решението е на политиците

Руската оферта

Нека погледнем и руската оферта за нови самолети, въпреки че е ясно, че тя няма да бъде приета по политически съображения. От РСК-МиГ ни предложиха най-новата модификация на МиГ-29 на цена около 40-45 млн. долара за бройка, което е изгодно. Този самолет е в пъти по-добър от сегашните ни мигове, които са „скопен” вариант, тъй като са от първите модификации. Един от показателите, по които нашите МиГ-29 отстъпват на западните самолети, е ресурсът на двигателите. На българските изтребители им се прави капитален ремонт на всеки 350 часа, навъртени във въздуха. Докато западните издържат 800 и повече часа. Но това се отнася за първите МиГ-29, които са на въоръжение у нас. Новите, които ни предложиха руснаците, също имат издръжливост по 800 часа.

Иначе МиГ-29, които сега са на въоръжение в родните ВВС, превъзхождат западните си конкуренти по мощност и маневреност. Те са с добро ракетно въоръжение, но радарите им за откриване и съпровождане на целите са по-слаби. И този недостатък обаче е отстранен в последната версия на самолета. Освен това РСК-МиГ предложи на всеки десет закупени самолета да получаваме един безплатен. Така за 1,5 млрд. вземаме двадесет чисто нови суперизтребителя. А проектът на парламента предвижда за милиард и половина да придобием осем през първия етап на реализацията му до 2018 г. За втория етап до 2022 г. се планира доставка на още толкова, като прогнозата е крайната цена да достигне около 2,2 млрд. лв. Освен това в руската оферта имаше и друга изгодна опция: РСК-МиГ обещава да изкупи старите ни самолети, преди да достави новите. Предимство е и обстоятелството, че не се налага да сменяме инфраструктурата, тъй като не сменяме типа самолет. Освен това разполагаме с обучени пилоти и технически състав, чиято подготовка по принцип е изключително скъпа. Имаме и заводска база за поддръжка и ремонт на самолетите със съответните лицензи.

Естествено, че офертата на руснаците не бе разгледана и взета под внимание. Няма наивник, който да смята, че това ще се случи, и то при Ненчев.

Аргументът, с който управниците ни реагират в случая, е, че сме натовска държава и няма да ни позволят да купуваме от Русия оръжие. Истината по-скоро е, че ние се правим на по-големи католици от папата и сами си слагаме юзди. Докато редица държави от пакта имат руски изтребители, които поддържат, а и купуват руско въоръжение. Справка – Словакия, Румъния, Полша, Турция, Гърция.

Ако се спазят всички изисквания на базовия проект, крайният победител ще е шведският изтребител „Грипен”. Не върви някак си след това Ненчев да предложи Ф-16. Затова министърът в момента усилено подменя параметрите. Но понеже е страхлив, прави това, криейки се зад гърба на Института по отбрана „Цветан Лазаров”, който е на негово директно подчинение. Така земеделецът си измива ръцете – изпълнява „научни” препоръки. А в този институт, който се оглавява от небезизвестния хибридчик Тодор Тагарев, в момента няма нито един авиационен специалист. Тагарев е бивш военен министър във второто служебно правителство на Плевнелиев, първа дружка и съмишленик на Велизар Шаламанов и Аню Ангелов, радетел на плана „Кифенаар” от 90-те години, който предвижда България да има слаба и зависима от външни фактори 20-хилядна армия.

На 22 април 2016 г. Ненчев издава заповед, с която девоенизира длъжността на началника, тъй като полк. Стоян Балабанов излиза в пенсия, и определя, че „директорът на Института по отбрана е цивилен служител”. Същото се отнася и за заместника, чиято длъжност до тази дата е за офицер. Само пет дена по-късно назначава Тагарев без конкурс (говори се – с президентска заплата от 4000 лв.). Пак без конкурс Ненчев назначава за заместник и доскорошния полковник Станимир Георгиев, оглавявал най-важната дирекция в МО – „Инвестиции в отбраната”, през която минават всички обществени поръчки. Там Георгиев дотолкова бе забатачил нещата, че със забавянето на възлови доставки доведе ВВС до колапс. Когато стана военен министър, Ангел Найденов възложи на Инспектората да провери работата на дирекцията, а след ревизията публично обяви, че са констатирани драстични нарушения, и се закани да сезира прокуратурата. Вместо това обаче свали Георгиев и изненадващо го прати на натовска длъжност в Брюксел. Сега фамозният о.з. полковник се върна на бял кон и заедно с Тагарев верноподанически изпълнява указанията на Ненчев. А те са да се направят „законни” врътки, за да спечели офертата за стари Ф-16. Дори е изчислено – тя трябва да се изкара с 20% по-добра от тази на „Грипен”.

Междувременно ръководство на МО преговаря с американски представители, като се игнорират другите компании, достигнали до финала. Миналия месец заместникът на Ненчев Ангел Запрянов е обсъждал с американци детайли на сделката. Няма лошо – нали сме съюзници и е естествено да преговаряме. Но защо само с тях и защо зад гърба на другите? Защо не се канят представители и от останалите компании? Нали Ненчев се кле, че процедурата ще е прозрачна…

Нека се абстрахираме от тактико-техническите възможности на двата изтребителя. От чисто финансово-икономическа гледна точка шведската оферта е много по-изгодна. Ако вземем старите самолети, ще са на цена като за нови. Освен това при покупка на бойна техника втора ръка не се предвиждат офсетни програми. Става въпрос за така нареченото индустриално сътрудничество, което задължава страната, с която сключим договор, да инвестира в развитието на различни сектори на икономиката ни. А шведите са стриктни в това отношение. Унгария купи от тях изтребители „Грипен”, а те й построиха заводи за бяла техника от световноизвестната марка „Електролукс”, които сега дават 3% от унгарския БВП. Или да вземем например Финландия – тя взе нови изтребители Ф-18 от САЩ, но пък получи заводите за мобилна съобщителна техника „Нокия”, които завладяха света. Ако България реши да купи стари Ф-16, ще се размине с всякакви подобни изгоди.

Шведите ни предлагат и изгодна финансова схема за разплащане. Тя е дългосрочна – минимум за 10 години, като първите 2-3 са гратисни, без лихва. Освен това дават възможност сами да определим каква схема искаме. Готови са и – ако нямаме пари, да ни отпуснат изгоден нисколихвен заем, на който гарант ще е не частната компания СААБ, а шведското правителство. И не на последно място – Швеция е сред държавите с най-малък индекс на корупция. Дали това също не е причина за игнориране на нейната оферта? Прави впечатление също, че за ф-16 активно лобират бивши видни политици и министри, чиито близки и роднини са накачулени в българска фирма, представляваща производителя на самолетите – американската компания „Локхийд Мартин”. Ако купим самолетите втора ръка, всички поръчки, доставки и процедури по обслужването им ще минават през въпросната фирма. а това са големи суми, от които капят сериозни комисиони.

Доскоро шведската ценова оферта бе 1 млрд. лв. за 8 нови изтребителя

(ако има промени, те вероятно ще са незначителни). А ако вземем 16 броя, цената е 1,8 млрд. лв. Това е предварителна рамка, която при преговори може да бъде променена. Цената пък за 8-10 броя употребявани Ф-16 е пакетна и е близо 730-750 млн. долара. И тук обаче има условности. Тъй като се очаква предложението да е за Ф-16/ блок 15, които отдавна са снети от производство и от въоръжение, зависи откъде ще ги вземем. От Португалия ще ни струват 160-200 млн. долара. Ако ги вземем от САЩ, където стоят консервирани в специална база в Аризона, ще са по-скъпи – около 300 млн. долара. Тази цена обаче съвсем не е окончателната, за да могат самолетите да летят и да изпълняват задачите си. Тъй като са стари, те трябва, грубо казано, да се изтърбушат изцяло и всичко в тях да се подмени. Но това не е най-големият дял във финансовия пакет. Най-скъпата част в него е наземното оборудване за обслужване на Ф-16 – стендове за изпитания на системите на изтребителя, технически комплекси, лаборатории, уреди. Някои от тях струват над 15 милиона долара бройката. Независимо откъде ще намерим замразени Ф-16/блок 15, те ще бъдат модернизирани в португалски заводи, но наземното оборудване могат да ни доставят само САЩ – „Локхийд Мартин”. Към цената на старите самолети се наслагва и цената за подготовка на българския персонал – 160 млн. долара за обучение на около 10 пилоти и 80 техници. Докато в офертата за „Грипен” е включено всичко.

Ф-16 е капризен по отношение на пистата самолет. Преди да излети, тя се чисти прецизно, защото изтребителят смуче въздух отдолу и дори малко камъче да попадне в двигателя, ще го блокира. Нашите пилоти шеговито го наричат „прахосмукачката”, защото преди полети пистата се обдухва старателно (при МиГ-29 няма такъв проблем, когато самолетът излита, засмуква въздух от към гърба).
Нека разгледаме и разходите за летателен час на „Грипен” и Ф-16. За „Еврофайтер” няма да го правим, тъй като сумите са „космически”. Харчовете се изчисляват по следните показатели: използвано гориво, предполетна подготовка и ремонт, планирана поддръжка на пистата, разходи за обслужващ персонал, както и за пилота. Така за един час във въздуха „Грипен” гълта 4700 долара, а Ф-16, блок 40/50 (най-близкият конкурент на шведския самолет) – 7000 долара. Превъзходството на шведския изтребител по бойни и технически показатели е очевидно спрямо една от най-старите версии на Ф-16. Затова се предприема операцията по промяна на възлови параметри на проекта, на които трябва да се придаде „наукообразен” вид, като се прокарат чрез становище на института. След това едва ли има съмнения, че Съветът по отбрана към министъра малодушно ще ги одобри.

В становище на Тагарев се предлага да отпаднат екологичните изисквания за замърсяване на околната среда. Всеки изтребител Ф-16 носи на борда си и изключително опасната и силно токсична течност асиметричен диметилхидразин. Тя влиза в действие при критични ситуации във въздуха за захранване на аварийните системи на самолета. Течността се съхранява в специални контейнери под земята, а когато с нея се зарежда изтребителят, техниците се обличат в специални защитни костюми като скафандри. Ако Ф-16 се разбие, може да нанесе сериозни екологични поражения, другите изтребители не използват хидразин.

Ненчевото протеже иска още да се включи и показател за потенциално военно сътрудничество, който да се отчита чрез средногодишен брой самолети на страната доставчик, пребиваващи в България. Тоест такива, които гостуват често у нас за учения и тренировки. А те са основно американски Ф-16 и Ф-15, тъй като сме съюзници в НАТО. „Грипен” досега не са идвали у нас, въпреки че са на въоръжение в натовски държави. Институтът предлага да отпадне и включеният показател „очакван живот”. А той е много важен – когато се купува толкова скъпо оръжие, трябва да се знае колко време ще се ползва. Безспорен победител по този критерии също е „Грипен”. Иска се още заложеният показател за оперативна ефективност на изтребителя от 40% да падне на 25% или 30%.

Тагарев лансира и крайно неизгоден вариант за обучение на българските пилоти на новия изтребител. Той предлага летците да се подготвят само за изпълнение на задачи „въздух-въздух”. Възможностите на португалците са това да стане за две години и на малки групи, а след време да започне обучение за използване на самолета за задачи „въздух-земя”, за което ще плащаме допълнително. Шведите могат да извършат обученията и за двата вида подготовка в рамките на шест месеца, като всичко е включено в общата цена на сделката.

Купуването на съвременен изтребител е сложен процес, който съчетава военна, техническа, финансова, икономическа и политическа експертиза. Набеденият за министър Николай Ненчев вероятно си въобразява, че доставя картофи за изхранване на армията. Нали като зае поста още си мислеше, че имаме наборна войска. Няма ли кой да му обясни простичко, иначе той няма да разбере, че да придобиеш съвременен боен самолет е, като да се ожениш или да сключиш брак без право на развод поне за 40 години напред. Въпросът, който си задават експертите, е има ли смисъл да вземаме близо 34-годишни самолети, макар и модернизирани, които са по-стари от нашите МиГ-29. Един москвич, колкото и да го пудриш, няма да стане мерцедес, нали?

Самолетите, които земеделецът се кани да напазарува, ще могат да се ползват немного дълго време, после пак ще трябва да стартираме процедура срещу нови 2 млрд. лв. Ф-16/блок 15, които Румъния купи от Португалия и каквито се предвиждат и за нас, са произведени през 1983-1984 г. Те са използвани от ВВС на САЩ през 80-те години, после са консервирани и оставени на съхранение в Аризона. След това са дарени на Португалия. Корпусите на тези самолети са над 30-годишни. Очакваната продължителност на живота им е от порядъка на още 10-15 г. и 3000 летателни часа. След това отиват за музея. За сравнение – нашите МиГ-29 са излезли от завода през 1988-1989 г.

Преди време от НАТО ни обясниха, че не държат особено да се превъоръжаваме с нови самолети, тъй като в пакта има пренасищане с изтребителна авиация и ако се случи голям конфликт, едва ли ще разчитат на нас. Почти е сигурно, че в такива съюзнически бойни въздушни операции отвъд нашите граници няма да участваме. Затова експертите от алианса културно ни посъветваха: как ще си харчите парите е ваш национален въпрос, но предвид икономическото състояние на страната ви засега няма нужда да хвърляте средства за толкова скъпо превъоръжаване. Интересно защо никой не разяснява, че „Еърполисинг” е мирновременна полицейска, а не военна мисия за охрана на небето ни. Нейната задача е да прихваща неидентифицирани самолети с неясни намерения, най-вече граждански, приближаващи въздушните ни граници. И то в ограничен брой. Това не е чисто армейска мисия за противовъздушна отбрана. В случай на масирано въздушно нападение срещу страната нямаме адекватни способности за достоен отговор, но тогава се задействат други клаузи, защото в съюзнически формат преминаваме в позиция за отбрана. Специалистите са наясно какво означава това. Колкото до „Еърполисинг”, имаме сили и средства да си изпълняваме сами задачите, никой не иска от нас нещо повече. Стига да се грижим добросъвестно за техниката, докато дойдат по-добри времена за военния бюджет. Но това при Ненчев няма как да се случи. Той сега е нарамил кошницата и е тръгнал на пазар за някакви си изтребители. Решил е да похарчи едни милиард и половина долара. И не му пука от нищо.