Когато една държава реши, че е толкова велика, че може да бъде едновременно световен полицай, прокурор и върховен съдия, това обикновено не свършва добре за нея. Американският президент Тръмп и неговата администрация решиха, че не само имат едноличното право да посочват кои са лошите, но и да елиминират тези лоши, без да се съобразяват с каквото и когото и да било. Убийството на Касем Сюлеймани няма нищо общо с правилата в цивилизованото общество. Това е убийство от засада, извършено по типично мафиотски начин, съпроводено, най-вероятно, с предателство в обкръжението на самия генерал.Така действат организираните престъпни групи. Когато обаче подобно действие е предприето от държавата, която претендира да бъде символ на свободата и демокрацията, на уважението на законите, нормалните хора са напълно в правото си да не приемат подобни действия. Най-малкото защото не става дума за убийство на лидер на терористична организация като Бин Ладен или Ал Багдади. Касем Сюлеймани беше не просто ирански държавник. Той беше един от най-влиятелните хора в Близкия Изток. И неслучайно всички коментатори, без значение дали харесват каузите му или не, са единодушни в оценките си, че разгромът на най-могъщата терористична организация през последните години, Ислямска държава, се дължи в най-голяма степен на действията на Касем Сюлеймани .
За да убиеш такъв човек, трябва да имаш бетонни доказателства за негови ужасяващи злодеяния. Предоставиха ли убийците такива доказателства? Единственото, което президентът Тръмп и неговите хора казаха, е, че Сюлеймани бил отговорен за смъртта на много американци в Ирак. Извинете, а какво търсят американците в Ирак? Изобщо помните ли, защо Съединените щати нападнаха тази държава преди 17 години? Официалната позиция на Вашингтон беше, че Саддам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване и затова трябвало да бъде обезвреден. Е, обезвредиха го. Само дето така и не намериха въпросните оръжия. Поради една проста причина не ги намериха. Такива оръжия никога не е имало в Ирак. За сметка на това американците намериха нефт. Какъвто винаги е имало. И това президентът Буш и хората му го знаеха отлично. Както отлично знаеха, че няма в Ирак оръжия за масово поразяване. Но им трябваше нефта. И затова си измислиха оръжията.
Съвсем наскоро президентът Тръмп искрено каза, че основната цел на оставащите в Сирия американски войници е да охраняват нефтените кладенци. Нефтът е в нас, подчерта Тръмп, и можем да правим с него, каквото си искаме. Ако някой все още вярва, че Съединените щати са в Близкия Изток, за да защитават свободата и демокрацията или каквито и да било други висши ценности, този човек трябва спешно да си прегледа главата. Тръмп абсолютно откровено формулира целта на американското присъствие в региона. А Касем Сюлеймани беше убит, защото пречеше на американските планове в региона. Той положи големи усилия да убеди Русия да се намеси в гражданската война в Сирия. И тъкмо тази намеса провали американските планове за сваляне на правителството на Башар Асад. Нормално е във Вашингтон да не обичат Сюлеймани. Нормално е да направят всичко възможно, за да го отстранят. Само дето това, което на американския истаблишмънт му се струва нормално, на повечето хора по света им изглежда отвратително.
Да, може да имаш най-мощната армия на света, но когато си загубил уважението на нормалните хора, все едно нямаш нищо. Защото дълготрайните успехи на една държава в световен мащаб се дължат не на оръжията, а на примера, който тя дава, на готовността на милиони хора в най-различни страни да следват този пример. Когато това вече не съществува, изчезва и могъществото на въпросната държава.